Р Е
Ш Е Н И Е № 260274
гр. Пловдив, 19.04.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, V- ти граждански състав, в публично заседание на четвърти април, две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при секретаря Габриела
Йорданова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 16122 по описа за 2020 г. на Районен съд- Пловдив, за да се
произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба,
подадена от Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление: град *****,
ул. „**************** против И.В.К., ЕГН **********, В.Н.К., ЕГН
********** и Н.Н.К., ЕГН ********** в качеството им на наследници на Н. Н. К.,
с която са предявени обективно и субективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл.288, ал.1, т.2, б. „а“ Кодекс за застраховането (отм. ) за
осъждане на всеки от ответниците да заплати на ищеца сума от по 276, 50 лева, представляваща 1/3 част от общата сума в размер от 829,50
лв., представляваща регресна претенция за изплатено от ищеца на пострадало лице
обезщетение за причинени имуществени вреди от ПТП, настъпило на ***********. в
с. П., ул. „*************“ срещу № **, при което наследодателят на ответниците
като виновен водач е управлявал МПС с рег. № *********, без сключена
задължителна застраховка „**********************“, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда /03.12.2020г. / до окончателното им
погашение.
Ищецът посочва, че на ********* г. е
настъпило ПТП в с. П., като отговорен за причиняването му е ответникът, който
управлявайки л.а. „***********“ с ДКН № ********* при движение по ул. „***********“ срещу № **,
не осигурява достатъчно странична дистанция и удря движещия се
правомерно л.а. „*******“ с ДКН
***********, собственост на П. Н. Т. Настъпилите имуществени вреди, резултат от
процесното ПТП представляват повреди по увредения от ответника лек автомобил
„******“ с ДКН *********, а именно: облицовка предна броня, стойка/конзола лява
предна броня; фар ляв; калник преден ляв; подкалник преден ляв ПВЦ; рог преден
ляв; капак преден ; предна маска; челно стъкло; колона предна лява; врата лява;
огледало външно ляво; основа калник заден ляв; носач заден мост – греда; полуос
лява; гума предна лява. Ищецът посочва, че цената на иска е формирана от
стойността на новите части и детайли, както и тези за ремонт, вложения труд и
консумативи, като общата стойност на щетите е 2 263,74 лв., което надвишава 70%
от действителната стойност на автомобила към датата на ПТП, която е в размер на
1 185 лева. Предвид това налице е „тотална щета“ на МПС и обезщетението е
определено съобразно действителната му стойност. Същата възлиза на сума в
размер от 829,50 лв. Посочената сума е изцяло заплатена от ищеца на увреденото
лице, чрез банков превод от *********.
Сочи се, че към датата на настъпване
на ПТП –то ответникът управлява лекия автомобил без действаща задължителна
застраховка „**************“. Предвид изложеното, ищецът е встъпил в правата на
увреденото лице. Връчена е регресна покана, но плащане не е постъпило. Моли за осъждане на ответниците, в качеството
им на наследници на виновния водач, да заплатят процесните суми. Претендират се
сторените разноски.
Преписи от исковата молба са връчени
на ответниците, като от В.К. и Н. К. не са постъпили
отговори.
Постъпил е отговор на исковата молба
от особения представител на ответника И.К. / л. ** /, като се оспорват
предявените искове по основание и размер. Оспорва се законната лихва върху
исковата сума, като погасена по давност.
Съдът, като взе предвид
събраните по делото доказателства и твърденията на страните, счита за
установено следното от фактическа и правна страна:
Не се спори между страните, а и
се установява от представените по делото доказателства, че на дата
***********., при управление на лек автомобил марка и модел “********”, рег. №
*********, наследодателят на ответниците –Н.Н. К., не осигурява достатъчно
странична дистанция, навлиза в лентата за насрещно движение и реализира ПТП,
при което удря правомерно движещото се МПС “*********”, рег. № *********.
Вследствие на настъпилото ПТП, по лек автомобил марка и модел “*********”, рег.
№ ********* са настъпили множество материални увреди. Констатирано е и че Н. К.
е управлявал МПС рег. № ********* без за целта да е сключена задължителна
застраховка “*********” на автомобилистите.
Горепосочената хронология се
потвърждава и от съставения от служител при ОД на МВР на ********. протокол за
ПТП № ******** ( л. * от делото). Протоколът е съставен от длъжностно лице, в
кръга на изпълняваните от него служебни функции, поради което и същият
съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК. Предвид това, същият
се ползва и с материална доказателствена сила и установява, че фактите са се
осъществили така, както са описани в документа ( изрично в тази връзка-
Решение № 71 от 16.08.2017г., по т.д. № 60343/ 2016г., по описа на ВКС, II- ро
г.о.; Решение № 15/ 25.07.2014г., по т.д. № 1506/ 2013г., по описа на ВКС, I- во
т.о. ). Съдът счита за нужно да посочи и че констатациите на длъжностното
лице, обективирано в горепосочения протокол не са оспорени от страните по
делото.
От приетото по делото
удостоверение за наследници / л. **/ се изяснява, че Н. Н. К. е починал на
**********., за което е издаден акт за смърт № ******/ *******. на Община
Пловдив, район „Южен“. Наследници на починалото лице по закон са ответниците в
настоящия процес- И.В.К., В.Н.К. и Н.Н.К..
При осъществена проверка в
системата на “************” (регистърът е публичен), се констатира и че към
дата ***********., за МПС с рег. № ********* не е регистрирана валидна застраховка „*********“ на
автомобилистите- на дата *********. е прекратено действието на последно
сключената застраховка „*********“, поради незаплащане на застрахователна
премия в срок (справка на л. * от делото).
От представените по делото
уведомление за вреди, доклад по щета № ********/ *********., опис на щети и
оценяване / л. *- * / се изяснява, че собственикът на увредения автомобил с
рег. № ********* е предявил претенция за заплащане на обезщение към “********”.
Последното е счело претенцията за основателна, поради което и на дата ********.
е изплатило обезщетение на увреденото лице П. Н. Т. възлизащо на сума в размер
от 829, 50 лв. ( л. ** ).
От приетото по делото
заключение по изготвената СТЕ се изяснява, че е налице пряка причинно-
следствена връзка между процесното ПТП и настъпилите множество увреди по МПС с
рег. № *********. Експертът е описал подробно в заключението всеки един от
увредените детайли, предвид което съдът не счита за нужно да изброява отново
всеки един от тях. В заключението е отразено, че стойността за пълното
възстановяване на увредените детайли по МПС рег. № ********* е в общ размер от
6759, 13 лв. с ДДС. Същевременно, вещото лице е посочил, че пазарната стойност
за закупуване на идентичен като увредения автомобил, към датата на настъпване
на ПТП ( ***********. ) е в размер от 2732 лв. Предвид изложеното и доколкото
стойността за възстановяване на автомобила значително превишава пазарната му
стойност ( повече от 70% ), то експертът счита, че се касае за “тотална щета”.
Съдът кредитира в цялост
заключението на вещото лице като счита същото за обективно, обосновано и пълно.
Предвид гореизложеното, то са
налице в своето единство всички материлноправни предпоставки за уважаване на
иска с правно основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ Кодекс за застраховането
/ отм./, а именно: настъпило ПТП, при което виновният водач е управлявал лек
автомобил без сключена задължителна застраховка “********* “ на
автомобилистите; причинени увреди по МПС рег. № *********, които са настъпили вследствие на процесното
ПТП; ищецът да е заплатил обезщетение на
увреденото лице за причинените му вреди ( в случая имуществени ). Предвид
гореизложеното, то в полза на ищеца срещу ответника се поражда регресно вземане
до размера на заплатеното на пострадалия обезщетение за имуществени вреди.
Както
бе посочено по- горе, не съществува съмнение, че ответникът виновно е причинил
процесното ПТП, като към датата на вредоносното събитие гражданската му
отговорност като водач на МПС не е била застрахована. Нужно е да посочи, че
виновният водач при управлението на МПС е нарушил разпоредбата на чл. 16, ал.
1, т. 1 ЗДвП- на пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно
средство е забранено, когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за
насрещно движение.
Във
връзка с възражението на особения представител, то следва да се посочи, че от
заключението на вещото лице по изготвената СТЕ се установява, че вследствие на
настъпилото ПТП, са били причинени материални увреди по МПС рег. № *********. Всеки един от описаните в
заключението на вещото лице детайли е увреден вследствие на настъпилия сблъсък
между управляваното от наследодателят на ответниците МПС и МПС рег. № *********. Коректно ищецът е преценил и
че се касае за “тотална щета” на МПС рег. № *********, поради което обезщетението
се определя по действителна, а не възстановителна стойност. Тоест,
меродавна за размера на обезщетението ще бъде сумата (пазарната стойност),
срещу която може да се придобие МПС със същите характеристики, марка и модел
като увреденото “*********”, а не неговата възстановителна стойност ( в тази връзка Решение № 59/ 06.07.2017г. по
т.д. № 2367/ 2015г., по описа на ВКС, I- во т.о).
Съдът
счита за нужно да посочи, че тъй като е налице хипотезата на „тотална щета“, то
не се извършва отремонтиране на увреденото МПС. Предвид това, то не е
необходимо и ищецът да представя доказателства за ремонт на автомобила. Ищецът
е заплатил обезщетение на увреденото лице по действителна, пазарна стойност на
автомобила ( срещу която би могло да се придобие МПС от същата марка, модел и
характеристики ).
Съобразно
заключението на вещото лице, действителната стойност на увреденото МПС към
датата на настъпване на процесното ПТП е 2 732 лв. Същевременно, ищецът е
заплатил на увреденото лице сума в размер от 829, 50 лв., която именно се
претендира в рамките на настоящото производство и за която сума предявеният иск
с правно основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ Кодекс за застраховането /
отм./ следва да бъде уважен.
Във
връзка с възражението на ответника за погасяване по давност на процесното
вземане, то съдът счита същото за неоснователно. Следва да се стори принципното
разяснение, че давността за регресното вземане на ищеца е пет години и се
отброява не от датата на настъпване на ПТП, а от момента на заплащане на
обезщетението на увреденото лице ( изрично
в тази връзка- т. 14 от ППВС № 7/ 77г. от 04.10.1978г. и Решение № 2 от
02.02.2011г., по т.д. № 206/ 2010г., по описа на ВКС, II- ро т..о ). В
конкретния случай, обезщетението е заплатено на 25.07.2016г. ( платежно
нареждане- л. ** от делото ), от която дата и следва да се отброява
петгодишният срок за погасяване по давност на процесното вземане. Същият изтича
на ********., а искът е предявен на 03.12.2020г.- тоест, преди да изтече петгодишният давностен срок.
Предвид гореизложеното, исковете с
правно основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ Кодекс за застраховането / отм./,
с които се претендира И.В.К., ЕГН **********, В.Н.К., ЕГН ********** и Н.Н.К.,
ЕГН ********** в качеството им на наследници на Н. Н. К., да бъдат осъдени да
заплатят на ищеца сума от по 276, 50 лева, представляваща 1/3 част от общата
сума в размер от 829,50 лв.,
представляваща регресна претенция за изплатено от ищеца на пострадало лице
обезщетение за причинени имуществени вреди от ПТП, настъпило на ***********. в
с. П., ул. „*************“ срещу № **, следва да бъде уважен изцяло.
Върху горепосочените вземания за
главница, се дължи и законна лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда /03.12.2020г. / до окончателното им погашение.
По отношение на разноските:
Съобразно изхода на спора, право на разноски
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се поражда в полза на ищцовата страна.
Ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумата от 250 лв.-
сторени разноски за държавна такса и депозит за изготвяне на експертно
заключение. Допълнително, ответникът И.В.К. следва да заплати на ищеца и сумата
от 200 лв.- възнаграждение за назначения й особен представител ( разноските за
особен представител следва да бъдат поети единствено от ответника И.К., тъй
като правните услуги на адв. В. са предоставени единствено за защита позицията
на ответникът И.К. ).
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА И.В.К., ЕГН
**********, В.Н.К., ЕГН ********** и Н.Н.К., ЕГН ********** в качеството им на
наследници на Н. Н. К., ЕГН **********, всеки
един от тях да заплати на
„*********“, с адрес- гр. *****, ул. „********“ № *, ет. * на основание чл.
288, ал. 1, т. 2, б. „а“ Кодекс за застраховането (отм. ) сума от по 276, 50 лева, съставляваща 1/3 част от обща сума в
размер от 829,50 лв., представляваща регресна претенция за изплатено от ищеца
на пострадало лице обезщетение за причинени имуществени вреди от ПТП, настъпило
на ***********. в с. П., ул. „**********“ срещу № **, при което наследодателят
на ответниците като виновен водач е управлявал МПС с рег. № *********, без
сключена задължителна застраховка „********* на автомобилистите“, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на подаване на исковата молба в съда
/03.12.2020г./ до окончателното им погашение.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78 ал. 1 ГПК И.В.К., ЕГН
**********, В.Н.К., ЕГН ********** и Н.Н.К., ЕГН **********, да
заплатят на „**********“- гр. *****, сума
в размер на 250 лева, представляваща
сторени разноски в рамките на настоящото производство за държавна такса и
изготвяне на експертно заключение.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78 ал. 1 ГПК И.В.К., ЕГН **********
да заплати на „********“- гр. *****, сума в размер на 200 лева, представляваща сторени разноски в рамките на настоящото
производство за възнаграждение за особен представител.
Решението може да бъде обжалвано от
страните пред Окръжен съд- Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/. Н.Г.
Вярно с оригинала:
Г.Й.