№ 114
гр. Варна, 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 14 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниела Павлова
при участието на секретаря Кичка М. Иванова
като разгледа докладваното от Даниела Павлова Гражданско дело №
20223110114522 по описа за 2022 година
Производството е образувано по молба с пр.осн.чл.50, ал.1 СК на Г. В. С. с
ЕГН ********** и З. С., ЕГН **********, гражданка на Чешка република, родена на
14.8.1972 г., притежаваща разрешение за постоянно пребиваване № ***** от
07.12.2020 г., издадено от МВР Ямбол, ЛНЧ *****, които молят бракът им, сключен на
07.5.1988 г. в гр.Варна да бъде прекратен с развод при сериозно и непоколебимо
взаимно съгласие на съпрузите. Молителите сочат, че от брака си нямат
непълнолетни деца. Заявяват взаимно, сериозно и непоколебимо желание за
прекратяване на брака без да се издирват мотивите им, като се утвърди постигнатото
споразумение.
Съдът след като се запозна с представените към молбата писмени
доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От представеното удостоверение за сключен граждански брак от 15.07.1988
г. /дубликат/, издадено от Община Варна се установява, че молителите са сключили
граждански брак на 07.05.1988 г. пред длъжностното лице по гражданско състояние в
гр.Варна за което е съставен акт за граждански брак № 749.
От декларация за идентичност на имена на лице се установява, че фамилното
име С., с което молителката е записана в документите й за самоличност и което желае
да носи след прекратяването на брака е нейно фамилно име.
Съдът, след като взе предвид, че двамата молители поддържат молбата си за
развод, като решението им за това е сериозно, взаимно и непоколебимо и не желаят
1
съдът да издирва мотивите за прекратяване на брака, както и прецени, че постигнатото
между тях споразумение съответства на изискванията на разпоредбата на чл. 51 от СК,
а именно, същото е изчерпателно, не противоречи на закона и на добрите нрави,
намира че същото следва да бъде утвърдено, а разводът между двамата съпрузи да
бъде допуснат на основание чл. 50 от СК.
На основание чл.6, т.3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК от 2008 г., съдът определя държавна такса в размер на 40,00 лева,
която следва да се заплати от молителите по равно.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА развод по взаимно съгласие на осн.чл.50 СК и ПРЕКРАТЯВА
брака на Г. В. С. с ЕГН ********** и З. С., ЕГН **********, гражданка на Чешка
република, родена на 14.8.1972 г., притежаваща разрешение за постоянно пребиваване
№ ***** от 07.12.2020 г., издадено от МВР Ямбол, ЛНЧ *****, сключен на 07.5.1988 г.
пред длъжностното лице по гражданско състояние в Община Варна за което е съставен
акт за граждански брак № 749.
Утвърждава споразумението по чл.51 от СК :
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака жената да носи фамилно
име С..
ОБЯВЯВА, че съпрузите нямат насрещни претенции за издръжка след
прекратяването на брака.
ОБЯВЯВА, че съпрузите са уредили извънсъдебно имуществените си
отношения за придобитите по време на брака движими вещи и нямат насрещни
имуществени претенции.
ОСЪЖДА на Г. В. С. с ЕГН ********** да заплати държавна такса в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на РС Варна в размер на 20 /двадесет/ лева, на
осн.чл.329 ГПК.
ОСЪЖДА З. С., ЕГН **********, гражданка на Чешка република, родена на
14.8.1972 г., притежаваща разрешение за постоянно пребиваване № ***** от
07.12.2020 г., издадено от МВР Ямбол, ЛНЧ ***** да заплати държавна такса в
2
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Варна в размер на 20 /двадесет/
лева, на осн.чл.329 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3