№ 33
гр. Кнежа, 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КНЕЖА, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Мая П. Кончарска
при участието на секретаря Елеонора Н. Пейчовска
като разгледа докладваното от Мая П. Кончарска Административно
наказателно дело № 20241430200051 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление (НП) № 23-0285-000823 от 12.09.2023 год.
на Началник РУ в ОДМВР Пл., РУ Кн., на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.
182, ал.1, т.6 от ЗДвП на Е. А. С. с ЕГН ********** и адрес: с. П., ул. „***“ №
*, е наложено административно наказание Глоба в размер на 750 лв.,
лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца, както и на основание
Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 год. на МВР се отнемат общо 18 точки за
нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от така наложеното административно наказание е останал
жалбподотелят Е. С., който моли съда да отмени обжалваното НП като
неправилно и незаконосъобразно. Излага твърдения, че не е извършил
описаното в НП нарушение, както и за допуснати процесуални нарушения
при издаването му.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява
лично и с адв. Ж. Н. от АК – Пл., с представено по делото пълномощно.
Процесуалният представител поддържа жалбата. В хода по същество, моли за
отмяна на обжалваното НП и представя писмено становище с изложени
подробни доводи за допуснати процесуални нарушения при издаване на
1
постановлението. Претендира разноски по делото.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител в о.с.з. С придружаващо жалбата писмо моли същата да бъде
оставена без уважение.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната
съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на
делото, съдът направи следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 59, ал.2 от
ЗАНН от надлежно легитимиран субект, чрез административнонаказващия
орган (АНО), който е издал постановлението, поради което същата се явява
процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 24.04.2023 год. около 16:39 часа в гр. Кн. по ул. „Димитър Бутански“
на влизане от гр. Пл., с посока на движение от гр. Пл. към центъра на града,
водач на т.а. Скания с рег.№ ** **** ** в състав с полуремарке Дженерал с
рег.№ ** **** ** е управлявал със скорост 111 км/ч при максимално
разрешена 50 км/ч в населено място, при максимално допустима грешка от
3% – наказеума скорост 108 км. Нарушението е било установено с техническо
средство TFR1-М № 633/13, клип № 5238 и преписка № 285р-3477/ 19.05.2023
год. по описа на РУ – Кн..
В хода на проверката бил установен собственикът на превозното
средство – „МЕ-МУ“ ООД, представлявано от управителя М. А. Я., който се
явил на 24.07.2023 год. в РУ – Кн. и попълнил декларация по чл. 188 от ЗДвП.
В същата посочил, че на 24.04.2023 год. в 16:39 часа автомобилът е бил
управляван от Е. А. С. от с. П., ул. „***“ № *. Представил е трудов договор №
14/ 24.10.2022 год., сключен между „МЕ-МУ“ ООД, като работодател и Е. А.
С. – работник (служител).
На 15.08.2023 год. Е. А. С. се явил в РУ – Кн. и попълнил декларация по
чл. 188 от ЗДвП, че на дата 24.04.2023 год. в 16:39 ч. превозно средство с рег.
№ ** **** **, марка Дженерал, е било управлявано от него.
Така на 15.08.2023 год. било установено, че водач на процесния
автомобил, с който е било осъществено нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП, е
жалбоподателят Е. А. С.. В тримесечния срок от установяване на нарушителя
и в едногодишния срок от извършване на нарушението, свидетелят С. С. С. –
2
инспектор „пътен контрол“ при РУ – Кн., съставила Акт с бл.№ 381466 за
установяване на административно нарушение срещу жалб. Е. А. С. за
извършено нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП. Като свидетел по акта вписала
И. М. П. – служител в същото управление. Актът бил предявен на жалб. Е. С.
и същият го подписал без възражения. Получил е препис от АУАН.
Жалбоподателят не се е възползвал от правото по чл. 44, ал.1 от ЗАНН.
На 12.09.2023 год. в шестмесечния срок по чл. 34 ЗАНН началникът на
РУ – Кн. издал атакуваното наказателно постановление. В него е описана
идентична фактическа обстановка с посочената в АУАН и е направена същата
правна квалификация, както в акта. На основание чл. 182, ал.1, т.6 от ЗДвП
на нарушителя Е. А. С. е наложена Глоба в размер на 750 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен
начин от събраните по делото доказателства – показания на свидетелите С. С.
С. и И. М. П., дадени в съдебно заседание, които настоящият съдебен състав
кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност,
взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени
доказателства – акт за установяване на административно нарушение бл.№
381466 от 15.08.2023 год.; 2 бр. декларации по чл. 188 ЗДвП от 24.07.2023 год.
и 15.08.2023 год.; справка за МПС с рег.№ ********; копие на СУМПС №
********; ТД № 14/ 24.10.2022 год.; справка за ППС с рег.№ ** **** ** към
дата 24.04.2023 год.; Протокол за използване на Автоматизирано технически
средство или Система с рег.№ 285р-2948/ 26.04.2023 год.; Протокол № 6-31-
22 от проверка на мобилна система за видеоконтрол „TFR-1M“ от 05.10.2022
год.; клип № 5238, радар № 633 от 24.02.2023 год. и заповед № 8121-з-1632/
02.12.2021 год. на министъра на МВР.
При извършената проверка на цялото административнонаказателно
производство съдът не констатира нарушения на процесуалния и материалния
закон, които да водят до отмяна на наказателното постановление. Не се
констатира нарушаване правото на защита на жалбоподателя.
АУАН и НП са издадени в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. АУАН е
съставен в тримесечен срок от откриване на нарушителя и едногодишен срок
от извършване на нарушението, т.е. в съответствие с разпоредбата на чл. 34,
ал. 1 от ЗАНН – датата на нарушението е 24.04.2023 год., нарушителят е
3
открит на 15.08.2023 год., когато е попълнил декларацията по чл. 188 от ЗДвП
и АУАН е съставен на същата дата. Не е налице твърдяното в жалбата
нарушение по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. АУАН е съставен в присъствието на
нарушителя, предявен е на същия и му е връчен препис от акта.
Неоснователно е възражението, че при съставяне на АУАН е допуснато
съществено процесуално нарушение на чл. 40, ал.3 от ЗАНН за съставяне на
акта в присъствието на двама свидетели и за отбелязване на това в АУАН.
Установено по делото е, че АУАН е подписан от един свидетел, който не е
свидетел при установяване на нарушението. Това обстоятелство обаче няма
характер на съществено процесуално нарушение и само по себе си не
съставлява основание за отмяна на издаденото НП. Съгласно чл. 40, ал.1 от
ЗАНН, актът се съставя в присъствието на свидетелите, които са присъствали
при извършване или установяване на нарушението, или по ал.3 в
присъствието на двама други свидетели. Ролята на двамата свидетели при
съставянето на АУАН по чл. 40, ал.3 от ЗАНН е само декларативна, тяхното
присъствие или отсъствие не опорочава съществено акта и не накърнява
правото на защита на нарушителя, още повече, че разпоредбата на чл. 40, ал.4
от ЗАНН предвижда възможност в определени случаи АУАН да се съставя в
отсъствието на каквито и да било свидетели. В настоящия случай АУАН е
съставен въз основа на изрично посочения в него клип № 5238 и преписка №
285р-3477/ 19.05.2023 год. по описа на РУ – Кн., съдържаща официални
документи, съставени по установения ред и форма от длъжностно лице в
кръга на службата му и декларация по чл. 188 ЗДвП, подписана от
жалбоподателя. Ето защо, не е налице твърдяното от защитата процесуално
нарушение.
Не е основателно и възражението за съществено нарушение на чл. 57 от
ЗАНН, състоящо се в неяснота относно мястото на нарушението. Видно от
АУАН мястото на нарушението е в населено място – в гр. Кн. по ул. „Д.
Бутански“ на влизане от гр. Пл. с посока на движение от гр. Пл. към центъра
на гр. Кн.. Всички събрани по делото писмени доказателства, включително
Протокол за използване на АТСС, клип № 5238, радар 633, сочат, че
нарушението е в населено място гр. Кн.. Жалбоподателят е бил наясно с
мястото на нарушението още при предявяване на АУАН и не е направил
възражения при връчването на акта. Непосочването на точното място на
улицата (номер, сграда или напр. др. особеност) не е ограничила правото му
4
на защита до степен, че да е в невъзможност да разбере къде е извършил
нарушението, както и не е довело до препятстване упражняването на правото
на жалба срещу НП, тъй като последното е реализирано в пълна степен.
От доказателствата по делото се установява по несъмнен начин, че
нарушението е допуснато в населено място – гр. Кн., където важат правилата
за ограничение на скоростта в населено място по чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл. 21, ал.1 ЗДвП забранява на водачите на моторни
превозни средства при избиране скоростта за движение в населени места да
надвишават 50 км/ч. (изключение представляват случаите за пътни превозни
средства от категория М и самоходните машини), като нарушителите биват
санкционирани по чл. 182, ал.1 от ЗДвП. В процесния случай безспорно се
доказа от събраните доказателства, че жалбоподателят е извършил нарушение
на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
По същество, в хода на съдебното производство са представени и
събрани всички относими доказателства, които доказват извършеното
нарушение и законосъобразния начин на установяването му. Представен е
протокол по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 год. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от
министъра на вътрешните работи, с рег. № 285р-2948/ 26.04.2023 год., с
посочена дата на използване на АТСС – 24.04.2023 год. Наличието на такъв
протокол е доказателство относно мястото и времето на извършване на
нарушението, както и че са спазени всички останали правила. Наличен по
делото е и снимков материал, който съдържа информация както за
процесното МПС, така и за датата, часа и мястото на заснемане, за номера на
техническото средство. Съгласно чл. 189, ал.15 от ЗДвП изготвените с
технически средства или системи, заснемащи и записващи датата, точния час
на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство,
снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административно-наказателния процес. По делото категорично се установява,
че на дата 24.04.2023 год. около 16:39 часа е установено и заснето с АТСС
управление на процесното превозно средство. Последното обстоятелство не
се и оспорва от страна на жалбоподателя, който потвърждава в саморъчно
попълнената декларацията по чл. 188 от ЗДвП, че е управлявал ПС.
Следователно, следва да се приеме за доказано по несъмнен начин, че лицето
5
управлявало процесното МПС на посочените в АУАН и НП дата и място е
именно жалбоподателя Е. А. С..
От писмените доказателства се установява, че техническото средство –
TFR-1M № 633/13, с което е установено нарушението, е преминало
техническа проверка. За АТСС се доказа, че е вписано в регистъра на
одобрените за използване типове средства за измерване под идент. № 633/13.
Техническото средство е преминало през последваща проверка, която е
констатирала, че то продължава да съответства на одобрения тип, видно от
протокол № 6-31-22 от проверка на автоматизирано техническо
средство/система „TFR-1M“ от 05.10.2022 год. Съгласно чл. 43, ал. 4 от ЗИ,
периодичността на проверките по ал.2 се определя със заповед на
председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор,
която се обнародва в ДВ и се обявява в официалния бюлетин на агенцията.
Съгласно Заповед № 616/ 11.09.2018 год. на Председателя на ДАМТН,
обнародвана в ДВ, периодичността на проверка на скоростомери (чл. 31 от
заповедта), е една година. По делото е наличен Протокол от проверка № 6-31-
22/ 05.10.2022 год. с валидност една година (до 04.10.2023 год.). По тези
съображения съдът приема, че нарушението е установено с одобрен тип
средство за измерване.
Съгласно чл. 165, ал.2, т.6 ЗДвП органите по контрол на спазване
правилата за движение по пътищата имат право за установяване на
нарушенията да използват два вида технически средства или системи –
заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или
регистрационния номер на моторното превозно средство. Следователно
разпечатката от радара, с датата, часа и засечената скорост на движение, би
представлявала годно веществено доказателствено средство, в случай че са
спазени и другите изисквания на закона. В приложеното извлечение със
снимков материал от паметта на автоматизираното техническо средство,
посредством което се твърди да е установено нарушението, са налични данни
за него. От доказателствената съвкупност по делото се установява, че същото
е от одобрен и вписан в регистъра тип TFR-1M под номер 4835, нарушението
е констатирано в срока на одобряване на типа, след като конкретното
техническо средство е преминало през надлежна последваща проверка.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, при нарушение,
6
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за
което е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава акт и въз
основа на него и наказателно постановление в отсъствието на контролен
орган. В § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП е дадена легална
дефиниция на понятието „автоматизирани технически средства и системи“.
Това са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани,
одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен
орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес.
На основание чл. 165, ал.3 от ЗДвП е издадена Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 год. по приложение на закона и в частност за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата, с която министърът на вътрешните
работи е уредил условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол. Анализът на посочените правни
норми обосновава извод, че нарушенията на правилата за движение по
пътищата могат да се санкционират чрез издаване на електронни фишове не
само при установяването им при използване на стационарни АТСС, а и
посредством мобилни автоматизирани технически средства и системи за
контрол. Нормативно установените условия за въвеждането в експлоатация,
реда за използване на АТСС и автоматизирания режим на работа, който не
изисква обслужване от контролния орган, освен включването и изключването
на мобилното АТСС (чл. 9 от Наредбата), съответстват на изискванията,
посочени в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 год. по тълк. дело №
1/2013 год. на ВАС. Разрешението, дадено в това ТР, че в хипотезата на чл.
189, ал.4 от ЗДвП установяването и заснемането на нарушения по ЗДвП може
да се осъществява само със стационарно техническо средство, което е
предварително обозначено и функционира автоматизирано в отсъствие на
контролен орган, се основава на липсата на изрично разписани правила за
използването на мобилните технически средства. За това е прието, че
7
поставянето на технически средства, които автоматично да записват
административни нарушения, трябва да се извършва по определена
процедура и с оглед спазването на определени изисквания. След измененията
на ЗДвП (обн. ДВ бр. 19 от 13.03.2015 год.) и издаването на Наредба № 8121з-
532, издаването на електронни фишове и НП за налагане на административни
санкции за допуснати нарушения на чл. 21, ал.1 и ал.2 от ЗДвП е допустимо и
когато нарушенията бъдат установени и заснети с мобилно автоматизирано
техническо средство или система, функциониращи автоматично, при условие,
че са изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 год.
Присъствието или отсъствието на контролен орган (оператор на системата) в
патрулния автомобил, по никакъв начин не оказва въздействие върху
точността и обективността на установяване и заснемане на нарушението.
Контролният орган няма никаква възможност да променя или да влияе върху
измерването, регистрирането и записа на нарушенията, установени и заснети
с мобилно автоматизирано техническо средство. Измерването и
регистрирането на скоростта и записа на доказателствения видеоматериал се
извършва напълно автоматично от системата радар-камера-компютър. В
случая в протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредбата е отразено, че служебен
автомобил с рег.№ ** **** **, в който е било мобилното АТСС, е бил
паркиран на ул. Д. Бутански/ул. Соф. Врачански № 37, т.е. на мястото на
нарушението (ул. „Димитър Бутански“), на 24.04.2023 год. за времето от
09:00 часа до 17:00 часа.
Атакуваното наказателно постановлание е издадено от компетентен
орган и съдържа всички предвидени в ЗДвП задължителни реквизити, поради
което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до
отмяната му. В НП точно е посочено мястото на извършване на нарушението
– в гр. Кн. по ул. Д. Бутански на влизане от гр. Пл. с посока на движение от
гр. Пл. към центъра на гр. Кн., и ул. Димитър Бутански, където е
констатирано нарушението и то е в границите на населеното място – гр. Кн..
По делото е приложен, попълнен от служител при РУ – Кн. протокол по чл.
10 от Наредба № 8121з-532/ 2015 год., който е от датата на нарушението,
чийто час попада в периода от време, през който автоматизираното
техническо средство е било в работен режим по зададените параметри. В
приложения клип № 5238/ 24.04.2023 год. е отразено обстоятелството, че в
този участък максимално разрешената скорост за населено място е 50 км/ч,
8
както и точната измерена от АТС скорост. Посочена е също така и разликата
между засечената и разрешената скорост – 111 км/час, като коректно е
приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3%, който представлява
допустимата техническа грешка при измерването на скоростта. Клипът с №
5238/ 24.04.2023 год. попада в номерата на клиповете заснети с мобилната
камера през този ден, видно от протокола по чл. 10 от Наредбата.
Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че е невъзможно да
се развие такава висока скорост, тъй като пътният участък е с голям наклон.
Действително участъкът от пътя е с голям наклон, но в конкретния случай се
установи по несъмнен начин, че с управляваното МПС жалбоподателят е
спускал наклона. Следователно, в случая е възможно да се развие и такава
скорост.
Разпоредбата на чл. 21, ал.1 от ЗДвП забранява на водачите на моторни
превозни средства при избиране скоростта за движение в населени места да
надвишават 50 км/ч., като нарушителите биват санкционирани по чл. 182, ал.1
от ЗДвП. В процесния случай безспорно се доказа от събраните
доказателства, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 21, ал.1 от
ЗДвП.
Разпоредбата на чл. 182, ал.1, т.6 от ЗДвП регламентира налагане на
„глоба“ в размер на 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява
моторно превозно средство на всеки водач, който превиши с над 50 км/ч.
законоустановената скорост при управление на МПС в населено място, като
за всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч., глобата се увеличава с 50
лв.
В разглеждания случай наложените от административнонаказващия
орган наказания са глоба в размер на 750 лева и лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от три месеца. С оглед
обстоятелството, че превишаването на максимално разрешената скорост е с
58 км/ч, правилно наказващият орган е определил наказанието глоба в размер
на 750 лв., като законосъобразно е наложил и наказание лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за 3 месеца.
По изложените по-горе фактически и правни съображения, съдът намира,
че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено с
оглед липсата на допуснати съществени нарушения при издаването му и
9
доказаност на извършеното нарушение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.2, т.5 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 23-0285-
000823 от дата 12.09.2023 год. на Началник РУ в ОДМВР – Пл., РУ Кн., с
което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 182, ал.1, т.6 от ЗДвП на Е. А. С. с
ЕГН ********** и адрес: с. П., ул. „***“ № *, е наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на 750 лв., лишаване от право да управлява МПС
за 3 месеца, както и на основание Наредба Із-2539 от 17.12.2012 год. на МВР
се отнемат общо 18 точки, за нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр. Пл., по реда на Глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от деня на
получаване на съобщението, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кнежа: _______________________
10