Р Е Ш Е Н И Е
№ 569
гр.Плевен, 11 декември 2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, Х-ти административен състав,
в открито съдебно заседание на четвърти декември две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любомира Кръстева
При секретаря Бранимира Монова, като разгледа
докладваното от съдия Кръстева адм.дело
№461 по описа за 2023 г. на
Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл.118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Делото е образувано по жалба с вх.№
3302/30.05.2023 г. подадена от Л.Х.И. с ЕГН**********, представлявана от адв. Д.Н.,***.
Константинов №23А, ет.5, офис №17, срещу Решение №2153-14-29/05.05.2023 г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен, с което е отхвърлена жалбата ѝ
с вх.№1012-14-74/06.04.2023 г. и е потвърдено Разпореждане №2121-14-18#3/09.03.2023 г. на Ръководител на “ПО”, с което е отказано
да се измени лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/, като правилно и
законосъобразно.
В жалбата се сочи, че Решението е постановено в нарушение на материалния
закон и съдопроизводствените правила.
Жалбоподателката е подала заявление
с вх. № 2121-14-18/19.10.2022 г. по чл. 99, ал. I от КСО. С него е поискано
изменение на разпореждане № 8/20.02.2012 г. на ръководител ПО, с което е
определена и отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал.
1 и 2 от КСО, което представя заедно с
докладна записка.
Към датата на заявлението за
отпускане на заявлението И. има навършена възраст от 60 г. и 2 м., като
осигурителният стаж е от трета категория труд - 35 г., 3 м. и 14 дни.
Поискала е въз основа на нови
доказателства за осигурителен стаж отпреди пенсионирането й да бъде зачетен за
периода от 01.09.1977 г. до 01.09.1995 г. още стаж.
Директорът е постановил решение,
с което твърди, че след извършена повторна проверка на пенсионното досие е
установено, че осигурителният стаж е зачетен правилно, като е взет предвид при
изчисляване на размера на пенсията, поради което не може да бъде зачетен
повторно. Видно от решението, директорът счита, че не са установени пропуски и
несъответствия при зачитането на стажа. Счита този извод за неправилен.
Към заявлението за изменение на
личната пенсия е представена трудовата й книжка.
Съгласно чл. 101 от Правилника за
прилагане на Закона за пенсиите /отм./ трудовият стаж се установява с
осигурителни, трудови или занаятчийски ученически книжки или с документ,
издаден от съответното предприятие, учреждение или организация. Документът се
издава въз основа на изплащателни ведомости или партидни книги. Съгласно чл.
40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /изм. - ДВ, бр. 19 от
2003 год./ осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни
книжки или с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя. На основание
ал. 2, чл. 40 от същата Наредба, посочените документи се издават въз основа
на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори
за възлагане на труд.
И двете разпоредби определят, че
категорията на труд, полаган от работника/служителя, може да бъде установена с
официални документи, както е в случая.
Към жалбата е представена
трудовата книжка, която отговаря на всички формални изисквания, съдържащи се в
разпоредбите на чл. 349, ал. 1 от КТ. В същата се съдържат записи относно
заеманите от И. длъжности, заповедите, с които работникът е бил преназначаван,
уговорените трудови възнаграждения, касаещи процесиите периоди, за които иска
да се преизчисли пенсията й. Това е и стажът по разплащателните ведомости.
Продължителността на положения в този осигурител /работодател/ стаж е надлежно
заверен с печат на предприятието и с подписи на гл. счетоводител и ръководител.
Трудовата книжка е допустимо и
надлежно доказателство за вписания в нея трудов, респективно осигурителен стаж,
т. е. за зачитане на осигурителен стаж за цитирания периоди е достатъчно
представянето на трудовата книжка. Трудовата книжка е официален удостоверителен
документ за факти и обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника
или служителя. Като такъв вид документ тя има доказателствено значение по
смисъла на чл. 179 от ГПК за фактите отразени в нея, макар, че това й значение
не е абсолютно. В случая трудовата книжка е официален документ.
Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж, приета на основание чл. 9, ал. 11 от КСО, регламентира в
раздел V - установяване и зачитане на
осигурителен стаж и осигурителен доход. Съгласно чл. 40, ал. 1-3 КСО,
осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с
документ по утвърден образец, издаден от осигурителя, и с данните по чл. 5, ал.
4 КСО, а осигурителният доход, върху който са внесени или дължими осигурителни
вноски, се установява с осигурителна книжка, с документ по утвърден образец и с
данните по чл. 5, ал. 4 от КСО. Предвидено е горните документи да се издават
въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и
договори за възлагане на труд.
От трудовата книжка на И. се
установява, че тя е работила като инспектор в „Културни институти“ за периода
от 01.10.1984 - 01.10.1987 г., три години и пет месеца, а не три години, както
е в доклада приложение 1 към разпореждането за отпускане и изменение на
пенсията № 01035/2012 г., приложено към жалбата.
В него не е взето предвид и
съдебно решение № 1915 от 28.11.2011 г. по гр. д. № 3654/2011 г. на PC-Плевен, с което е признато по
отношение на Национална агенция „Музика” ЕООД за периода от 01.01. 1989 -
01.02.1990 г., че И. е полагала труд на длъжност „ръководител бюро посещение и
реклама“, т.е. не е зачетен осигурителен стаж в размер на 1 год. и 1 м.
Според жалбоподателката не е
зачетен осигурителен стаж като учител в СОУ „Г. Бенковски“ гр. Тетевен от 5 дни
за периода от 06.09.1990 - 31.08.1995 г., който според нея е общо пет години, а
е посочено, че 4 г., 11 м. и 25 дни.
Не е взет предвид в решението и
осигурителният стаж в „Андромеда“ ООД през 2010 г., за които тя е платила социални
осигуровки за три месеца, видно от вносните бележки, които представя.
Макар и описан в процесното
решение и приложението към него, осигурителният стаж по посочените периоди не е
зачетен като такъв и пенсията, отпусната през 2012 г., не е преизчислена. Не е
зачетен от адм. орган осигурителен стаж 1 г. 9 м. и 5 дни.
С оглед гореизложеното моли да се
постанови съдебно решение, с което да се отмени изцяло решението на органа и да
се върне преписката ново произнасяне.
Прави и доказателствени искания –
за назначаване на експертиза и разпит на свидетел, във връзка с посочените
периоди.
От ответника по делото Директор на ТП на НОИ-Плевен не
е депозиран писмен отговор по жалбата, въпреки дадената му възможност с
определение № 1075/30.05.2023 г. /л.71/.
В съдебно заседание жалбоподателката Л.Х.И., редовно призована, не се явява. Представлява
се от адв. Д.Н. с пълномощно по делото. Моли да се постанови решение, с
което да се отмени решението на Директора на ТП на НОИ – Плевен като неправилно
и незаконосъобразно. Моли да присъдят разноските по делото съгласно списък,
който представя. Подробни съображения е изложила в писмена защита, която
представя на съда и на ответната страна. В писмената защита допълнително сочи,
че не е зачетен стаж в размер на 5 дни за периода 06.09.1990 г. – 31.08.1995
г., при посочен стаж за периода от 5 години в трудовата книжка, е зачетен стаж
от 4 г., 11 м. и 25 дни. Моли заключението на СИЕ да се кредитира от съда, на
основание чл.202 ГПК.
Ответникът Директор на ТП на НОИ – Плевен, редовно
призован, се представлява от юрк. Ж. Т. с пълномощно по делото. Моли
да се остави без уважение жалбата на Л.И. и да се потвърди решението на
Директора на ТП на НОИ – Плевен като правилно и законосъобразно. Счита, че
решението е подробно, ясно, аргументирано. Изцяло поддържа изложените мотиви в
същото. Административният орган правилно е категоризирал стажа на
жалбоподателката за спорните периоди, като обстоятелствата се потвърждават от
събраните и приобщени по делото доказателства, вкл. и от заключението на вещото
лице по назначената съдебно-икономическа експертиза. От страна на
жалбоподателката не са ангажирани доказателства, които да оборват твърденията
на административния орган. В този смисъл моли да се потвърди решението на
Директора на ТП на НОИ – Плевен като правилно и законосъобразно. Претендира
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Счита, че същото е в завишен
размер, делото не представлява фактическа и правна сложност.
Административен съд-Плевен, десети
състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съобрази доводите на страните и
извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си
по чл.168 от АПК, намира за установено следното:
Решение №2153-14-29/05.05.2023 г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен е изпратено с писмо с обратна разписка
до оспорващата и е получено на 10.05.2023 г. (л.36). Съгласно разпоредбата на
чл.118 от КСО, срокът за обжалване на Решението на ръководителя на ТП на НОИ е
14-дневен от момента на получаване му. Жалбата
е подадена на 23.05.2023 г., видно от вх.№ на ТП на НОИ Плевен на л.3. Предвид
изложеното, съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирано лице,
при наличието на правен интерес от търсената защита, срещу годен за обжалване
административен акт, в законоустановения срок за
обжалване, пред компетентния съд и е процесуално допустима, поради което подлежи
на разглеждане.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
От доказателствата
по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 19.10.2022 г. И. е подала заявление
/л.65/ за допълнително зачитане на придобития преди пенсионирането осигурителен
стаж за периода от 01.09.1977 г. до 01.09.1995 г., като е приложила трудова
книжка. Постановено е Разпореждане №2113-14-18#3/09.03.2023 г. на Ръководител на “ПО” /л.л.66-67/. В
същото е посочено, че с разпореждане №8/20.02.2012 г. на И. е отпусната пенсия
за ОСВ. Осигурителният стаж за посочения период е взет предвид при изчислението
на пенсията и същият не може да бъде зачетен повторно. Посочени са отделните
работодатели и времето, в което И. е работила при всеки от тях в посочения
период.
Разпореждането е връчено на 24.03.2023 г. /л.68/.
Срещу разпореждането е подадена жалба по
административен ред до Директора на ТП на НОИ на 06.04.2023 г. /л.69/, като в
същата се излагат същите твърдения по отношение на стажа като в жалбата пред
съда /без тези за стаж в размер на три месеца в „Андромеда“ ООД/.
По жалбата е постановено процесното решение /л.л.29-30/.
Жалбата е била счетена за неоснователна, като са изложени следните мотиви:
При отпускане на пенсията е
зачетен осигурителен стаж по периоди, продължителност и осигурители както
следва:
от 15.12.1974 г. до 15.12.1975 г.
- 01 г. 00 м. 00 дни - Акт за раждане №140/1975 г.;
от 01.09.1977 г. до 01.10.1984 г.
- 07 г. 01 м. 00 дни – УП3 №188/18.03.2011 г. от НУИ „Широка лъка”;
от 01.10.1984 г. до 01.03.1988 г.
- 03 г. 05 м. 00 дни – УП3 №302/01.12.2011 г. от „Културни институти“;
от 01.03.1988 г. до 31.12.1988 г.
- 00 г. 10 м. 00 дни – УП3 №14/25.03.2011 г. от НА „Музика" ЕООД:
от 01.01.1989 г. до 01.02.1990 г.
- 01 г. 01 м. 00 дни - Решение №1915/28.12.2011 г. на PC Плевен /стаж от НА „Музика”/;
от 01.02.1990 г. до 01.09.1990 г.
- 00 г. 07 м. 00 дни – УП3 №338/27.05.2011 г. от ОУ „Георги Бенковски” - Черни
Вит;
от 06.09.1990 г. до 31.08.1995 г.
- 04 г. 11 м. 25 дни – УП3 №1025/14.10.2010 г. от СОУ „Георги Бенковски“;
от 01.09.1995 г. до 31.12.2005 г.
- 10 г. 04 м. 00 дни - „Андромеда“ ООД;
от 01.01.2006 г. до 31.01.2010 г.
- 04 г. 01 м. 00 дни – „Андромеда“ ООД;
от 01.02.2010 г. до 01.05.2010 г.
- 00 г. 03 м. 00 дни - договор за управление и контрол;
от 01.05.2010 г. до 20.12.2011 г.
-01 г. 07 м. 19 дни - „Андромеда“ ООД.
Посочено е, че по възраженията
относно грешното зачитане на стаж за периода от 01.10.1984 г. до 01.03.1988 г.
- 03 г. 05 м. 00 дни, същият е зачетен в еднаква продължителност и в
разпореждане №8/20.02.2012 г. за отпускане на пенсията, и в обжалваното
разпореждане №2121-14-18#3/09.03.2023 г., което единствено отразява вече
зачетения стаж още при отпускане на пенсията. Относно твърдението, че не е
зачетен стажът за периода от 01.01.1989 г. до 01.02.1990 г., видно от
извършения опис на стаж, същият е зачетен, както в обжалваното разпореждане,
така и в разпореждането, с което е отпусната пенсията, като е кумулиран в общия
осигурителен стаж.
Относно твърдението, че за периода
от 06.09.1990 г. до 31.08.1995 г. трябва да бъде зачетен стаж с продължителност
от пълни 5 години, а не както е зачетен - 04 г., 11 м. и 25 дни, няма как да се
зачете осигурителен стаж в по-голяма от календарната продължителност.
По отношение на твърдението за
това, че при изчисляване на пенсията не е взет предвид стаж в размер на 01 г.,
06 м. и 05 дни, не става ясно за кой точно период и при кой осигурител се
отнася положеният стаж, за да може да се направи извод дали е зачетен правилно.
Може единствено да се направи предположение, че спорният стаж се отнася за сбора
от описаните преди това периоди.
Ако това е така, следва да се
приеме, че въпросните 01 г., 06 м. и 05 дни представляват вече зачетен стаж,
който е с продължителност 01 г., 06 м. и 00 дни, а остатъкът от 05 дни няма как
да бъде зачетен, тъй като той се явява стаж с по-голяма от календарната
продължителност на периода.
Направен е извод, че
ръководителят на ПО е съобразил всички данни и документи, налични в пенсионното
досие на лицето, и правилно е зачел осигурителния стаж при отпускане на
пенсията. След извършената повторна проверка на пенсионното досие, не са
констатирани незачетени периоди на осигурителен стаж, както и не са налице
нововъзникнали обстоятелства, които да са основание да се измени отпуснатата
вече пенсия.
Направен е извод, че жалбата е
неоснователна, и същата е отхвърлена, като е потвърдено оспореното разпореждане
като правилно и законосъобразно.
По делото е приобщено заявлението
от 20.12.2011 г., с което И. иска отпускане на ПОСВ /л.л.37-40/. Въз основа на
същото, с разпореждане от 20.12.2012 г., приобщено на л.15 и л.56, на И. е
отпусната ПОСВ, като съгласно същото разпореждане, осигурителният стаж на И. е
35 г., 03 м. и 14 дни. Част от преписката по издаването му е доклад за
осигурителен стаж /л.41/, в който е посочено, че към 01.10.2011 г. стажът й е
35 г., 3 м. и 14 дни.
От И. е представен доклад за осигурителния стаж, с
отбелязване на същия: електронно подписан документ, с дата 23.06.22 г. /л.91/, в
който е посочено, че към 01.10.2011 г. стажът й е 32 г., 3 м. и 25 дни.
По делото са приобщени още:
Копие на трудовата книжка на И., обхващащо целия
период, посочен в жалбата /л.л.7-10/. Посоченият трудов стаж е подробно описан
и от ВЛ в заключението му.
Удостоверение УП 3 /л.11, л.12/ от СОУ „Георги
Бенковски“, гр.Тетевен, съгласно което е заемала длъжност „учител“ от
06.09.1990 г. до 31.08.1995 г., осигурителен стаж 4 г., 11 м. и 25 дни.
Удостоверение УП 3 /л.13/ от ОУ „Георги Бенковски“, с.Черни
вит, съгласно което е заемала длъжност „учителка-лектор“ от 01.02.1990 г. до
31.08.1990 г., осигурителен стаж 7 месеца, и „лектор“ от 01.10.1990 до 01.11.1990,
1 месец.
Удостоверение УП 3 /л.14/ от НА „Музика“, съгласно
което е заемала длъжност „ръководител БПР“ от 01.03.1988 г. до 31.12.1988 г.,
осигурителен стаж 10 м.
Удостоверение УП 3 /л.л.19-21/ от „Културни институти“,
съгласно което е заемала длъжност „инспектор-методист ОСК“ от 01.10.1984 г. до
01.03.1988 г., осигурителен стаж 3 г. и 5 м.
Приобщено е съдебно решение № 1915/28.12.2011 г. по гр. д. № 3654/2011 г. на PC-Плевен /л.л.26-27/, съгласно което е
признато, че за периода 01.01.1989 г. – 01.02.1990 г. И. е полагала труд на
длъжност „Ръководител бюро посещения и реклама“ в „Дирекция музика“ Плевен.
Удостоверение УП 3 /л.90/ от НУФИ „Широка лъка“, с.Широка
лъка, съгласно което е заемала длъжност „преподавател“ от 01.09.1977 г. до
30.09.1984 г., осигурителен стаж 7 г., 01 м.
По делото е назначена и изслушана съдебно-икономическа
експертиза /СИЕ/, чието заключение е на л.л. 106-118. Заключението е прието от
съда и приобщено към останалите събрани доказателства.
Съгласно заключението, за периода от 01.09.1977 г. - 01.09.1995 г. длъжностите,
заемани от жалбоподателката: „Преподавател“ /в НУФИ „Широка лъка“/, „Специалист
по оперативно ръководство в ОСК“ и „Инспектор - методист по КМР“ /в „Културни
институти“ гр. Плевен/, Ръководител бюро „Конц. дейност“ /в Дирекция „Музика“
гр.Плевен/, „Преподавател“ /в НОУ „Георги Бенковски“ с.Черни Вит/, „Учителка“
/в СОУ „Георги Бенковски“ гр.Тетевен/ не са включени в Раздел Първи ПЪРВА
КАТЕГОРИЯ ТРУД при трудов стаж 15 години и възраст 52 години за мъжете и 47
години за жените или Раздел втори ВТОРА КАТЕГОРИЯ ТРУД при трудов стаж 20
години и възраст 57 години за мъжете и 52 години за жените.
На основание чл.66 от ПКТП
„Всички останали работници и служители, невключени в другите раздели“ се
включват в Раздел трети ТРЕТА КАТЕГОРИЯ ТРУД при трудов стаж 25 години за
мъжете и 20 години за жените и възраст 60 години за мъжете и 55 години за
жените.
През годините трудовият стаж и
възрастта се увеличават и през 2011 г. /подаване на Заявление от Л.И. - на
20.12.2011 г./ лицата придобиват право на пенсия при трудов стаж 37 години за мъжете
и 34 години за жените и възраст 63 години за мъжете и 60 години за жените.
Трудът
на Л.Х.И. за периода от 01.09.1977 г. - 01.09.1995 г. е трета категория труд.
В ТП на НОИ гр. Плевен за периода
от 01.09.1977 г. до 01.09.1995 г. не може да бъде установено внесените
осигурителни вноски от съответните осигурители за кои лица се внасят, тъй като
по това време от осигурителните са подавани декларации с брутно месечно
възнаграждение или доход, върху който са внесени осигурителните вноски общо за
всеки месец.
От представените и приложени към
пенсионното досие документи е вписано, че Л.Х.И.:
Удостоверение УП-2 изх. №
190/19.03.2011 г., издадено от НУФИ „Широка лъка" е осигурявана за всички
осигурителни случаи;
Удостоверение УП-2 изх. №
46/08.02.2011 г., издадено от „Културни институти“ гр.Плевен е начислявано и
внасяно ДОО за всички осигурителни случаи;
Удостоверение УП-3 с изх. №
302/01.12.2011 г., издадено от „Културни институти“ гр.Плевен е начислявано и
внасяно ДОО за всички осигурителни случаи.
Удостоверение УП-3 с изх. №
338/27.05.2011 г., издадено от ОУ „Георги Бенковски“ с. Черни Вит е внесено
ДОО.
Удостоверение УП-2 изх. №
1936/18.05.2011 г., издадено от СОУ „Георги Бенковски“ гр.Тетевен, че върху
посочените суми са начислени и направени осигурителни вноски за всички
осигурителни случаи
Удостоверение УП-3 с изх. №
1025/14.10.2010 г., издадено от СОУ „Георги Бенковски“ гр.Тетевен е вписано, че
осигурителният стаж е равен на зачетения трудов стаж.
Осигурителния стаж на Л.Х.И. за
периода от 01.09.1977 г. до 01.09.1995 г. към датата на подаване на Заявлението
за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68 от КСО -
20.12.2011 г., изчислен по данни от приложените към делото и пенсионното досие
в ТП на НОИ документи е в размер на 17 години,
11 месеца, 25 дни при III категория труд.
В таблица ВЛ посочва период на
работа, длъжността, дата на постъпване и дата на прекратяване на трудовия
договор, категорията труд и всичко прослуженото време.
Събиране на данни за осигурителите,
осигурените лица и самоосигуряващите се лица за създаването на персоналния
регистър е започнало от 01.01.1997 г.
Данните, отразени в Регистър на
осигурените лица (РОЛ) за времето след 01.01.1997 г. служат за установяване на
осигурителния стаж и внесените или дължими осигурителни вноски върху дохода на лицата.
На вещото лице е представена
Справка от Персоналния регистър на НОИ за осигурителни периоди от 01.01.1997 г.
до 19.12.2011 г. на И., ЕГН **********.
За периодите преди 01.01.1997 г.
няма Персоналния регистър на НОИ, от който да се установят данни за осигурител,
месец, година, осигурителен доход, категория труд на Л.Х.И..
Общият осигурителен стаж на Л.Х.И.
към датата на подаване на Заявлението за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл.68 от КСО - 20.12.2011 г., изчислен по данни
от приложените към делото и пенсионното досие в ТП на НОИ документи е в размер на 35 години, 03 месеца, 14 дни при III категория труд.
ВЛ посочва в таблица осигурителя
за съответния период, длъжността, дата на постъпване и дата на прекратяване на
трудовия договор, катогорията труд и всички прослуженото време. Периодите от
време са както следва:
от 15.12.1974 г. до 15.12.1975 г.
- 01 г. 00 м. 00 дни - Акт за раждане №140/1975 г.;
от 01.09.1977 г. до 01.10.1984 г.
- 07 г. 01 м. 00 дни - УПЗ №188/18.03.2011 г. от НУФИ „Широка лъка”;
от 01.10.1984 г. до 01.03.1988 г.
- 03 г. 05 м. 00 дни - УПЗ №302/01.12.2011 г. от „Културни институти“;
от 01.03.1988 г. до 31.12.1988 г.
- 00 г. 10 м. 00 дни - УПЗ №14/25.03.2011 г. от НА „Музика" ЕООД;
от 01.01.1989 г. до 01.02.1990 г.
- 01 г. 01 м. 00 дни - Решение №1915/28.12.2011 г. на PC Плевен /стаж от НА
„Музика”/;
от 01.02.1990 г. до 01.09.1990 г.
- 00 г. 07 м. 00 дни - УПЗ №338/27.05.2011 г. от ОУ „Георги Бенковски” - Черни
Вит;
от 06.09.1990 г. до 31.08.1995 г.
- 04 г. 11 м. 25 дни - УПЗ №1025/14.10.2010 г. от СОУ „Георги Бенковски“.
С Разпореждане № **********/20.02.2012
- 04/2012, №8/ Прот. № N01, №8/
Прот. № N015 на Ръководителя на ПО е отпусната
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Л.Х.И. от 20.12.2011 г. Осигурителен
стаж от трета категория труд е 35 г., 03 м., 14 дни.
Няма разлика между документирания
придобит осигурителен стаж в периода 01.09.1977 г. - 01.09.1995 г. и
установения от административния орган размер на осигурителния стаж на
жалбоподателката от 35 години, 03 месеца, 14 дни.
В о.с.з. ВЛ допълва по отношение
на стажа на жалбподателката като учител в СОУ „Георги Бенковски“, посочен в
трудовата книжка 5 години, а в УП-3 посочен като 4 години, 11 месеца и 25 дни,
че трудовата книжка също е документ, който е база за определяне стажа за
пенсия, но след вписването в трудовата книжка е издадено Удостоверение УП-3, в
което изрично е записано, че е издадено въз основа на разплащателните
ведомости. В разплащателните ведомости на лицето е отразен стаж, който е от
06.09.1990 г., а не от 01.09.1990 г., и върху тази сума са внесени
осигурителните вноски за пенсиониране. УП-то е за периода, в който лицето е
осигурявано. В разплащателните ведомости е посочен този период на начисляване
на трудовото възнаграждение, а не това, което е в трудовата книжка.
Така установената фактическа обстановка
мотивира следните правни изводи:
Съгласно чл.117, ал.1, т.2, б.”а” от КСО, пред ръководителя на съответното ТП на НОИ се подават жалби срещу
Разпореждания за отказ или за неправилно определяне или изменение и спиране на
пенсиите, добавките и компенсациите към тях, като ал.3 от същата норма
регламентира, че ръководителят на ТП на НОИ се произнася по жалбите с
мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им.
Решение №2153-14-29/05.05.2023 г. е издадено от
Директора на ТП на НОИ – Плевен. Ето защо съдът намира, че оспореното решение е
издадено от компетентен орган по чл.117, ал.3 от КСО. Потвърденото с него
разпореждане също е издадено от компетентен по материя, време и място орган.
Оспореното Решение е писмено, издадено
в рамките на едномесечния срок за произнасяне по чл.117, ал.3 от КСО, изискуемата
писмена форма е спазена, като са изложени мотиви.
В жалбата не се навеждат доводи за нарушаване на
административно-производствени правила при неговото постановяване, но съдът е
длъжен служебно да извърши преценка на законосъобразността на административния
акт на всички основания, установени в АПК. Ето защо и след извършения съдебен
контрол, настоящият състав не установява допуснати съществени процесуалния нарушения.
Събрани са необходимите и относими доказателства. Спазен е и срокът за административно
обжалване, включително има проведено такова пред Директора на ТП на НОИ -
Плевен, доколкото същото е абсолютна предпоставка за провеждане на настоящото
съдебно такова. Въз основа на изложеното съдът приема, че не са налице и
основанията по чл.
146, т. 2 - 3 от АПК за отмяна на атакувания акт.
Спорът в случая се свежда до приложимото право,
съответно дали правилно е приложен материалният закон. По този въпрос
настоящият съд съобразява следното:
Според чл. 40, ал. 1
от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ осигурителният стаж се
установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, и с документ по утвърден
образец, издаден от осигурителя.
В случая по преписката и делото са приобщени трудовата
книжка и удостоверения УП 3 за всички периоди от трудовата дейност на И. до
1995 г., както и съдебно решение за полаган труд в периода 01.01.1989 г. -
01.02.1990 г.
Видно от приобщените доказателства и посоченото в
решението, И. е полагала труд в периодите 01.09.1977 г. – 31.08.1990 г.,
06.09.1990 г. – 20.12.2011 г., като ѝ е призната и 1 г. стаж за раждане
на първо дете, за периода 15.12.1974 г. -15.12.1975 г. ВЛ изрично сочи, че
изчисленият от него стаж е 35 г., 03 м. и 14 дни – същият период, посочен и в
разпореждането, с което е отпусната пенсията.
Съдът цени заключението на ВЛ като подробно и задълбочено,
отговарящо на поставените въпроси и съобразено с представените доказателства.
Направеното от процесуалния представител на жалбоподателката оспорване е
неоснователно, доколкото установените от ВЛ периоди на осигурителен стаж са въз
основа на доказателствата по делото.
По отношение на отделните периоди осигурителен стаж,
посочени в жалбата, съдът съобразява следното:
От доклада за осигурителен стаж на л.41, въз основа на
който е издадена разпореждането, с което е отпусната пенсия, е видно, че стажът
на И. в „Културни
институти“ е признат не за периода от 01.10.1984 - 01.10.1987 г., а за периода
01.10.1984 г. – 01.03.1988 г., в размер на три години и пет месеца, с оглед на
което твърдението, че е признат стаж само в размер на три години при този осигурител,
е неоснователно.
Видно от същия доклад, е взето
предвид съдебно решение № 1915 от 28.11.2011 г. по гр. д. № 3654/2011 г. на PC-Плевен, с което е признато по отношение на Национална агенция „Музика” и
НОИ РУСО, че за периода от 01.01.1989 - 01.02.1990 г. И. е полагала труд на
длъжност „ръководител бюро посещение и реклама“, и е зачетен осигурителен стаж
в размер на 1 год. и 1 м.
Изцяло е взет предвид от органа и
осигурителният стаж в „Андромеда“ ООД за целия период на работа при този
осигурител от 01.09.1995 г. до 20.12.2011 г., включително 2010 г., с оглед на
което твърденията, че не са взети предвид три месеца през 2010 г., са
неоснователни.
По отношение на стажа като учител
в ЕСПУ „Г. Бенковски“ /наименование на училището към момента на полагане на
труд/ гр. Тетевен от 5 дни за периода от 06.09.1990 - 31.08.1995 г., за който е
посочено, че е 4 г., 11 м. и 25 д., съдът съобразява следното:
Видно от копието на трудовата
книжка /л.10/, е посочено, че И. е започнала работа в ЕСПУ „Георги Бенковски“
гр.Тетевен на 01.09.1990 г., като след преназначавания е работила до 01.09.1995
г. Посочено е, че всичко прослуженото време е 5 години.
От същото училище обаче е
издадено удостоверение УП 3 /л.11/, в което е посочено, че същата е работила от
06.09.1990 г. до 31.08.1995 г., и осигурителният стаж е 4 г., 11 м. и 25 д.
Следва да се посочи, че с оглед противоречието между трудовата книжка и
удостоверението УП 3 правилно директорът на ТП на НОИ е кредитирал последното.
Видно от същото, в него изрично е посочено, че се издава на основание
изплащателните документи, намиращи се в СОУ „Георги Бенковски“ гр.Тетевен и
Об Съвет Тетевен, за да послужи при пенсиониране. При разминаване на данните от
разплащателни ведомости, които се явяват
първични документи за трудовия и осигурителния стаж, и посоченото в
трудовата книжка, достоверни за съда са данните по разплащателните ведомости.
За пълнота съдът отбелязва, че
посочените 5 дни, дори да бяха част от трудовия стаж, не биха се отразили на
размера на пенсията, доколкото съгласно чл. 70, ал. 1 от КСО при определяне на
размера на пенсията за ОСВ се вземат предвид годините и месеците осигурителен
стаж, но не и дните. В случая, дори спорните 5 дни да се прибавят към признатия
на И. осигурителен стаж 35 г., 03 м. и 14 дни, ще се получи стаж 35 г., 03 м. и
19 дни, поради което последващите изчисления няма как да бъдат различни.
Съгласно чл. 38, ал. 10, изречение първо от НПОС, ако зачетените за
осигурителен стаж дни през отделни месеци на годината са по-малко от работните
дни за месеца, осигурителният стаж се признава за толкова месеца, колкото се
получават, като общият брой на дните, зачетени за осигурителен стаж,
включително дните на ползвания законоустановен отпуск, се раздели на 21 при
5-дневна работна седмица и на 25 при 6-дневна работна седмица. Доколкото дните
осигурителен стаж биха станали 19, въпреки че И. е работила при 5-дневна
работна седмица, същите дни не биха дали цял месец и не биха довели до разлика
в последващите изчисления на размера на пенсията.
Жалбоподателката смята, че не й е
признат осигурителен стаж, доколкото представя доклад за осигурителен стаж с
по-малка продължителност, а именно 32 г., 3 м. и 25 дни /л.91/. Този документ
обаче не е част от преписката в ТП на НОИ, част от същата е доклад за
осигурителен стаж, приобщен на л.41, съгласно който осигурителният стаж на И. е
35 г., 3 м. и 14 дни. Именно с оглед на този вече зачетен по –продължителен
осигурителен стаж е постановен отказът да се измени размерът на отпуснатата
пенсия за ОСВ, който отказ е надлежно потвърден с процесното решение на
директора на ТП на НОИ Плевен.
Решението е съобразено и с целта
на закона, доколкото продължителността на осигурителния стаж е установена с
допустими и относими доказателства, и правилно е прието, че няма промяна спрямо
установената продължителност на осигурителния стаж при отпускане на пенсията.
С оглед на изложеното, Решението на директора на ТП на
НОИ е постановено от компетентен орган, в предписаната от закона форма,
съобразено е с административно производствените правила, материалния закон и
целта на закона, и жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора, своевременно
направеното от процесуалния представител на Директора на ТП на НОИ Плевен
искане и на основание чл.
143, ал. 3 от АПК следва да се присъдят на ТП на НОИ Плевен направените по
делото разноски в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Упълномощеният юрисконсулт се е явил в о. с. з., поради което на ТП на НОИ Плевен
се дължат разноски съгласно чл.
24, изр. първо от Наредбата за заплащане на правната помощ. Исканият размер
е минималният, поради което следва да се присъди изцяло.
Воден от горните мотиви и на основание
чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд-Плевен, Х-ти административен състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата с вх.№ 3302/30.05.2023 г.
подадена от Л.Х.И. с ЕГН**********, срещу Решение №2153-14-29/05.05.2023 г. на
Директора на ТП на НОИ-Плевен, с което е отхвърлена жалбата ѝ с
вх.№1012-14-74/06.04.2023 г. и е потвърдено Разпореждане
№2121-14-18#3/09.03.2023 г. на Ръководител на “ПО”, с което е отказано да се
измени лична пенсия на жалбоподателката за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/.
ОСЪЖДА Л.Х.И., ЕГН **********, да заплати на Териториално поделение на Националния осигурителен
институт Плевен,
сумата 100,00 лв. /сто/ лева за разноски по делото.
Решението може да се оспори с касационна жалба пред
Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: