Р E Ш
Е Н И Е
№ ............... /21.10.2022
г.,
гр. Панагюрище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд – Панагюрище, в проведеното на четиринадесети
октовмри две
хиляди
двадесет и втора
година публично съдебно заседание, в състав:
Районен
съдия: Магдалена Татарева
при участието на секретаря Иванка Палашева разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 325/2020 г. по описа на съда
Производството е по чл. 238 ГПК и чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК и чл.
86 ЗЗД
Производството е образувано по обективно кумулативно
съединени искове с правна квалификация с чл. 79 ЗЗД и 86 ЗЗД предявени от „НД
Мениджмунт“ ООД срещу К.И.Б. ЕГН **********, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 486,00 лв.,
представляващи непогасена главница по договор за потребителски кредит № *****
от 04.01.2018 г. сключен между страните по делото; 105,58 лв. – възнаградителна (договорна) лихва за
периода от 03.05.2018 г. до 22.06.2020 г.
С Определение №260063 от 10.02.2021 г.постановено
по делото производството е прекратено, тъй като съдът е счел, че не е
международно компетентен да разгледа спора съобразно Регламент № 1215/2012 на
Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012 г. Посоченото определение е
отменено с Определение № 125 от 09.07.2021 г. постановено по в.ч.гр.д. №
468/2021 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, като делото е върнато за
продължаване на съдопроизводствените действия, поради което делото е насрочено
за разглеждане в о.с.з.
Ищецът основава исковата си претенция на
следните фактически твърдения: На 04.01.2018г. ответникът Б., в качеството си
на кредитополучател сключил Договор за потребителски кредит № *****/04.01.2018г.
с дружество „Н.М." ООД. Договорът е сключен за предоставяне от Кредитора
на Кредитополучателя на сумата в размер от 1136 лева. Твърди се, че Кредиторът
е изпълнил задължението си за предоставената сума посочена в договора, като
съгласно уговореното в договора, Кредитополучателя се задължил да върне същата
на погасителни вноски, в които се включва главницата по договора. Кредитът
следва да бъде изплатен с 16 седмични вноски, всяка в размер на 71 лева.
Кредитополучателят е изплатил общо 650 лв. по кредита, като е извършил 9 брой
плащания по погасителния си план, а неизплатения остатък е в общ размер на 486
лв. В исковата молба се твърди, че от представените към нея доказателства се
установява, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по
силата на сключения договор за предоставяне от ищеца на ответника на кредит под
формата на заем, по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит.
Уговорената сума е предадена на ответника, с което ищецът е изпълнил поетите с
договора задължения. Кредитополучателят частично е изпълнил поетите задължения,
а вземането е с настъпил падеж, а именно 02.05.2018г. Ответникът към настоящия
момент не е погасил остатъка по договора за кредит. Поради което се твърди, че
за ответника възниква задължението да заплати на ищеца остатъка от главницата
по Договора за потребителски кредит, а именно сумата в размер на 486,00 лева,
ведно с лихва върху нея. Моли се за уважаване на предявените искови претенции.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба от назначения особен представител на ответника, с която се оспорват
предявените искове по основание и размер. Посочено е, че от представените по
делото доказателства не се установява, че действително е извършено плащане по
договора. Освен това се сочи, че съгласно договора за потребителски кредит
същият е обезпечен със запис на заповед, която не е представена по делото, като
по този начин не може да се направи извод, че кредиторът е отчислил платените
вноски. Сочи се, че стандартния европейски формуляр не е подписан от ответника,
а от представените по делото погасителен план не може да се направи извод за
конкретните параметри на погасителните вноски. Сочи се, че в размера на ГПР
следва да се включат допълнителни такси, които са уговорени между страните в
договора, като тяхното невключване води до недействителност на съответната клауза,
което влече след себе си нищожност на целият договор. Моли се да се отхвърлят
предявените искове.
В първото по делото съдебно
заседание е направено искане от ответника
за постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, като са изложени
просторни доводи по отношение това, че процесния договор за кредит се явява
нищожен по см. на чл. 26 ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави, както и
поради липсата на доказателства за индивидуално уговаряне на условията по него.
Освен това е изложено, че приложения по делото погасителен план не отговаря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК.
Съдът като взе предвид, че на ищеца е връчена
редовно призовката за първото по делото съдебно заседание, ведно с определение
№ 260063 от 07.09.2022 г. и препис от отговор на искова, видно от потвърждение
от Система за сигурно електронно връчване – л. 74 от делото, както и че в
призовката изрично са указани неблагоприятните последици от неспазването на
срока за разменя на книжа и за неявяването в съдебно заседание. Предвид неявяването
на ищеца в първото по делото съдебно заседание, както и липсата на направено
изявление за разглеждане на делото в отсъствие на ищеца и невземане на становище
по отговор на исковата молба, на
основание чл. 238, ал. 2 ГПК ищецът е поискал постановяване на неприсъствено
решение.
С оглед
изрично направеното искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ищецът,
съдът следва да обсъди събраните по делото доказателства във връзка с извода за
вероятната неоснователност на предявения иск.
Относно вероятната неоснователност на
предявения иск, съдът намира следното:
От приетото по като писмено доказателство
договор за потребителски кредит № ***** от 04.01.2018 г. сключен между страните
по делото ведно с погасителен план към него и искане за отпускане на
потребителски кредит се установява, че между тях е възникнало облигационно
правоотношение по договор за кредит, на основание което договор ищецът
претендира връщане на сумата в размер на 486,00 лева – главница и 105,58 лева-
лихва- предмет на настоящото производство.
Безспорно е по делото, че
между страните е възникнало облигационно правоотношение въз основа на сключен договор
за потребителски кредит, намиращ своята правна регламентация в ЗПК. В чл. 9 от ЗПК е дадена легална дефиниция на договора
за потребителски кредит, съгласно
която той е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено
плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги
или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, срещу
задължение на длъжника - потребител да заплати стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Условие за
неговата действителност е писмената форма - чл. 10, ал. 1 от ЗПК,
както и спазване на императивните разпоредби на ЗПК и ЗЗП.
За
неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи
служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива
възражения или не (в този смисъл
Решение № 23/07.07.2016г. по т.д. № 3686/2014г. на ВКС, I т.о.).
Доколкото в случая се касае за приложение на императивни материалноправни
норми, за които съдът следи служебно по аргумент от т. 1 на ТР № 1 от
09.12.2013г., постановено по тълк.д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, нищожността на
уговорките в процесния договор за кредит може да бъде установена и приложена
служебно от съда без от страните да е наведен такъв довод. С определението, с което е изготвен проекто-доклада
по делото съдът изрично е посочил на страните, че ще се произнесе служебно по
валидността на договора, като е указано и задължението за ангажиране на
доказателства за индивидуално договаряне на условията по договора от ищеца.
Разпоредбата
на чл. 24 от ЗПК предвижда, че за договора за потребителски кредит се прилагат
и разпоредбите на чл. 143-148 от ЗЗП. Съгласно чл. 143 от ЗЗП неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и потребителя. По аргумент от чл. 6,
параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО неравноправните клаузи не обвързват
потребителя. Неравноправният характер на клаузи в потребителския договор, които
обосновават тяхната нищожност, съдът е длъжен да преценява служебно. Съгласно
разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са
нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. По аргумент от противното на чл.
146, ал. 2 от ЗЗП, индивидуално уговорени клаузи са тези, които не са били
изготвени предварително и потребителят е имал възможност да влияе върху
съдържанието им. Съгласно чл. 146, ал. 4 от ЗЗП тежестта за установяване на
обстоятелството, че договорна клауза е индивидуално уговорена, е върху
кредитора-ищец. В процесния случай ищецът не е ангажирал никакви доказателства
в тази насока, поради което съдът е ограничен в преценката си от представените
такива. При този извод следва да се откаже зачитане на последици на
клаузите, с които са уговорени разходите по договора, вкл. и за възнаградителна
лихва в процесния договор за кредит. Уговорката
за размера на годишния лихвен процент и другите разходи по кредира не може да
бъде заместена от друга разпоредба на закона, доколкото липсва акт по смисъла
на чл. 10, ал. 2 от ЗЗД, който да определя размера на договорна лихва по
сключени между страните договори, а законната лихва по чл. 86, ал. 2 от ЗЗД има
различни функции от възнаградителната лихва. Поради което следва да се приеме,
че без тези уговорки договорът за потребителски кредит, като възмезден договор
не би бил сключен, поради което нищожността на отделните уговорки влече
нищожност на целия договор.
Предвид всичко изложено, настоящият съдебен състав приема, че от събраните
по делото доказателства следва да се направи извод за вероятна неоснователност
на предявените искове за връщане на процесните суми – договорна лихва и
главница на основание договора за потребителски кредит от 04.01.2018г. (който
се явява недействителен). Ето защо настоящият съдебен състав приема, че са
налице всички законово установени предпоставки, посочени в разпоредбата на чл.
239, ал. 2 ГПК за постановяване на неприсъствено решение в полза на ответника.
При
този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените от ответника разноски
в настоящото производство следва да бъдат възложени в тежест на ищецът, но
доколкото такива не са направени, то съдът не дължи произнасяне по разноските.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 238 и сл. ГПК, Районен съд - Панагюрище
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ искове предявени от “Н.М.“ ООД, ЕИК: *********, с адрес на
управление:*** срещу К.И.Б. ЕГН **********, с адрес: ***, за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 486,00 лв., - дължима
главница по договор за потребителски кредит № ***** от 04.01.2018 г. сключен
между страните по делото и 105,58 лв. –
възнаградителна (договорна) лихва за периода от 03.05.2018 г. до 22.06.2020
г.
Решението не подлежи на обжалване
на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: