РЕШЕНИЕ
№ 2826
гр. София, 26.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря М.
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20241110218295 по описа за 2024
година
I.). ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
ОБЖАЛВАНО Е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) 24-4332-
020597 от 29.08.2024г., ИЗДАДЕНО ОТ НАЧАЛНИК „ГРУПА“ КЪМ
СДВР, ОТДЕЛ „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“, упълномощен със Заповед № 8121з –
1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, с което на основание
чл.53 от ЗАНН на Р. А. В., с ЕГН: ********** СА МУ НАЛОЖЕНИ:
1.). административно наказание парична „глоба“ в размер на 2000.00
(две хиляди) лева и административно наказание „лишаване от право да
управлява моторно превозно средство“ за срок от 24 (двадесет и четири)
месеца за административно нарушение по състава на чл.174, ал.3 от ЗДвП
вр. чл. 174, ал.3, пр.1 от ЗДвП (за отказ да бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и не
изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта), и
2.). административно наказание парична „глоба“ в размер на 2000.00
(две хиляди) лева и административно наказание „лишаване от право да
управлява моторно превозно средство“ за срок от 24 (двадесет и четири)
месеца за административно нарушение по състава на чл.174, ал.3 от ЗДвП вр.
чл. 174, ал.3, пр.2 от ЗДвП (за отказ да бъде извършена проверка с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не
изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за
1
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химико-
токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози).
ВЪЗЗИВНИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ Р. А. В. ОСПОРВА с подробни
доводи законосъобразността на издаденото наказателно постановление (НП).
Твърди се липсата на извършени административни нарушения за посочените
състави. Счита се, че са били допуснати съществени процесуални нарушения.
Иска се отмяната на НП. В съдебно заседание санкционираното физическо
лице, редовно призовано, се представлява от упълномощен процесуален
представител, който инвокира допълнителни съображения в писмено
становище в подкрепа на доводите от въззивната жалба. ПРЕТЕНДИРАТ СЕ
РАЗНОСКИ.
ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА ОТ НАЧАЛНИК „ГРУПА“ КЪМ СДВР,
ОТДЕЛ „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“, редовно призована, не се представлява в
съдебно заседание от надлежен процесуален представител, като в депозирана
писмена защита се оспорва основателността на въззивната жалба.
ПРЕТЕНДИРАТ СЕ РАЗНОСКИ.
II.). ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД в качеството си на последна инстанция по
фактите, след като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно, обективно
и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и
гласни доказателствени средства, въз основа на закона и вътрешното си
убеждение, НАМИРА ЗА УСТАНОВЕНО СЛЕДНОТО:
III.). ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА е депозирана на 06.12.2024г. чрез
Системата за сигурно електронно връчване в законоустановения 14
(четиринадесет) дневен преклузивен срок на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН,
от процесуално легитимирана страна, подписана от жалбоподателя чрез
съответен представител, с обоснован и доказан правен интерес, срещу
санкционен акт по ЗАНН - наказателно постановление, връчен по надлежния
ред с разписка от 29.11.2024г., която е инкорпорирана в постановлението
(гръб), подлежащ на законов съдебен контрол пред и от родово, местно и
функционално компетентен районен съд, действащ като въззивна инстанция,
на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с
посочване на изискуемите по закон реквизити, ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА
ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
IV.). РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО - ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА Е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
V.). ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА (“ipso facto” – извод от самият
факт; “res ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си):
ПРЕДМЕТ НА ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ Е НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) 24-4332-020597 от 29.08.2024г., ИЗДАДЕНО ОТ
НАЧАЛНИК „ГРУПА“ КЪМ СДВР, ОТДЕЛ „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“,
упълномощен със Заповед № 8121з – 1632/02.12.2021г. на Министъра на
вътрешните работи, с което на основание чл.53 от ЗАНН на Р. А. В., с ЕГН:
********** СА МУ БИЛИ НАЛОЖЕНИ: 1.). административно наказание
2
парична „глоба“ в размер на 2000.00 (две хиляди) лева и административно
наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“
за срок от 24 (двадесет и четири) месеца за административно нарушение по
състава на чл.174, ал.3 от ЗДвП вр. чл. 174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, и 2.).
административно наказание парична „глоба“ в размер на 2000.00 (две
хиляди) лева и административно наказание „лишаване от право да
управлява моторно превозно средство“ за срок от 24 (двадесет и четири)
месеца за административно нарушение по състава на чл.174, ал.3 от ЗДвП вр.
чл. 174, ал.3, пр.2 от ЗДвП.
Жалбоподателят Р. А. В. придобил правото да правоуправлява моторно
превозно средство (МПС) на 05.12.2019г., след издаването на надлежно
свидетелство за управление на МПС с № ******* с валидност до 27.12.2029г.
За периода от 05.12.2019г. до 14.07.2024г. същият е бил наказван 4 (четири)
пъти с административни наказания по ЗДвП - веднъж с наказателно
постановление за нарушение по чл.25, ал.1 от ЗДвП и 3 (три) пъти с
електронни фишове за нарушения по чл.147, ал.1 от ЗДвП; по чл.21, ал.1 от
ЗДвП и по чл.70, ал.1, пр.1 от ЗДвП.
На 14.07.2024г., около 03:00 часа жалбоподателят Р. А. В.
правоуправлявал ползваното от него МПС - лек автомобил „Ситроен Ц4“ с
рег. № *******, собственост на Е. А. В., с ЕГН: **********, в гр.София, като
се движел с него по бул. „Ситняково“ с посока на движение от начална точка -
от бул. „Шипченски проход“ към крайна точка - ул. „Марагидик“. По същото
време и на същото място, в района пред и около номер № 71 по бул.
„Ситняково“ в гр.София се намирали по служба, като патрулирали със
служебен полицейски автомобил, за извършване на проверки и опазване на
обществения ред, полицейските органи от 01 РУ-СДВР - свидетелите Г. В. Г.
(актосъставител) и Б. Б. М. (полицейски инспектори). От тях двамата
свидетелят Георгиев е бил с правото да извършва проверки по ЗДвП на водачи
на МПС съгласно Заповед № 513з-4529/31.05.2022г. на Началника на 01 РУ-
СДВР - т.13.
Свидетелите Г. и М. възприели (в движение) движещият се пред тях по
това време на денонощието по пътното платно, което е било осветено по
дължината си, единствен лек автомобил на жалбоподателя В. Спрели го за
осъществяването на проверка, доколкото забелязали липсата на светещи
светлини над регистрационния номер от задната част на автомобила.
Жалбоподателят В. спрял на звуковия и светлинния сигнал на органите на
МВР за проверка. Отбил в страни. Той бил сам в своя лек автомобил.
Свидетелите Г. и М. се доближили до автомобила. Легитимирали се.
Започнали да комуникират с водача В. Заставайки непосредствено близо до
него, свидетелите Г. и М. усетили (заедно) мирис на алкохол, който мирис
идвал от самия жалбоподател В. Последният, държейки се първоначално
плахо и притеснено, отрекъл пред двамата полицейски служители да е
употребил алкохол, но впоследствие заявил, че е бил на гражданско
мероприятие (банкет или рожден ден), където е употребил алкохол.
Свидетелите Г. и М. разяснили на жалбоподателя В., че спрямо него ще се
извърши проверка по ЗДвП за употребата на алкохол и наркотични вещества.
3
Те му разяснили подробно неговите права, включително и дори правото да
откаже доброволно да бъде проверен по ЗДвП, особено, след като
жалбоподателят В. признал пред тях, че е употребил алкохол, и същият
знаейки предварително какви негативни последици биха могли да възникнат
за него, включително и с привличането му към евентуална наказателна
отговорност за извършено престъпление или престъпления (ако избере да даде
проби, които могат да се окажат положителни) или да понесе
административно-наказателна такава (ако само откаже да предостави проби за
алкохол и наркотични вещества, които откази представляват административни
нарушения по ЗДвП). Свидетелят Г. поканил жалбоподателя В. да излезе от
автомобила си. Последният изпълнил полицейското разпореждане.
Свидетелят Г. възприел, че жалбоподателя В. говорел „завалено“. Усетил
мирис на алкохол от него от непосредствена близост от около 30 (тридесет)
сантиметра. Свидетелят Г. поискал съдействие от свои колеги от ППГ 221,
които да донесат на мястото на проверката техническо устройство и тест за
изследване спрямо водача на МПС с цел извършване на проверка по ЗДвП
дали има данни за употребата на алкохол и/или наркотични вещества.
Свидетелите Г. и М. били обучени и квалифицирани служители на 01 РУ -
СДВР с правото да извършват проверки с технически средства по ЗДвП
съгласно издадените им удостоверения от 22.12.2023г. и от 20.10.2023г.
В хода на проверката, ръководена от свидетеля Г., започнала от 03:05
часа до 04:10 часа на 14.07.2024г. жалбоподателят Р. А. В. отказал, след
около 15 (петнадесет) минутен размисъл, около часовия диапазон в 03:21
часа на 14.07.2024г. да бъде проверен от свидетеля Г. с изправните (донесени
на място) техническо средство „Алкотест дрегер 7510“ с фабричен номер №
ARBA-0147 за проверка на данни дали е употребил алкохол и с „Дръг тест
5000“ с фабричен номер № ARRM 0031 за проверка на данни дали е
употребил наркотични вещества и/или техни аналози. След изричните откази
на провереното лице, свидетелят Г. съставил талон за медицинско изследване
№ 0190946 и го връчил на жалбоподателя В. в 04:10 часа на 14.07.2024г. с
обективирано административно предписание в талона (което не е било
обжалвано по съдебен ред) в срок до 40 (четиридесет) минути същият да
предостави биологични проби за експертно изследване в посоченото
медицинско заведение - ВМА гр.София.
С писмена заповед № 24-4332-004087/225з-876/14.07.2024г. на свидетеля
Г., на жалбоподателя В. по реда на чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП е било иззето
неговото СУМПС с № ******. Свидетелят Г. съставил АУАН Серия GA с №
781210 от 14.07.2024г., който връчил на жалбоподателя В., без да е имало
изложени от последния възражения. Жалбоподателят В. взел също и
екземпляр от талона за медицинско изследване на свидетеля Г., но не посетил
посоченото медицинско заведение ВМА в гр.София за предоставяне на проби
от биологичен материал. След края на проверката, свидетелите Г. и М.
съставили доклад за проверените лица и моторни превозни средства, както и
информационна карта за дейността на наряда им с № Г 986434 като
автомобилен патрул от 14.07.2024г. (и за работната им смяна). Попълнили
пътни листи за движението на служебния им полицейски автомобил. Те
4
отразили данните от проверката на жалбоподателя В. в дневниците на
техническите средства „Алкотест дрегер 7510“ с фабричен номер № ARBA-
0147 и „Дръг тест 5000“ с фабричен номер № ARRM 0031.
VI.). ИЗЛОЖЕНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА се установява от
събраните по делото писмени доказателства, прочетени по реда на чл.283 от
НПК вр. чл.84 от ЗАНН, както и от показанията на разпитаните по делото
свидетели. Съдът кредитира събраният в административно-наказателното
производство писмен доказателствен материал и показанията на свидетелите
Г. В. Г. и Б. Б. М. в качеството им на полицейски служители към 01 РУ-
СДВР, като пълни, логични, детайлни, конкретни, хармонични,
последователни, точни, добросъвестни, подробни, изчерпателни,
кореспондиращи помежду си в съвкупност и корелиращи на цялостната
писмена документация по делото. Съдът няма основания да се съмнява по
никакъв начин в достоверността на показанията на двамата свидетели Г. и М.
само, защото например са редови полицейски служители от 01 РУ-СДВР,
облечени в униформа и порради притежаването им на предоставени им от
Държавата отделни полицейски атрибути; и/или защото не са включили
например своите бодикамери за заснемането на цялата проверка спрямо
жалбоподателя В. на 14.07.2025г. от около 03:05 часа до 04:10 часа; и/или
защото по делото не са предоставени записите на проверката от бодикамерите
на полицейските служители, с оглед установения нормативен срок за
съхранението им от 30 (тридесет) дни. Показанията на свидетелите Г. и М.,
изложени пред съда в условията на устност и лична непосредственост, не са
заинтересовани, преднамерени или умишлени. Те са обективни,
безпристрастни и независими във висока степен. Фактът на липсата на
видеозаснемане на проверката на жалбоподателя В. и/или наличието на
тяхното полицейско качество сами по себе си не водят до дискредитиране на
показанията на свидетелите Г. и М. Видеозаснемането на проверките по ЗМВР
и ЗДвП е само една законова възможност, която има специфична цел - да
документират полицейските действия, когато същите са обект на жалба от
гражданите. В случая, жалбоподателят В. не е подавал жалба срещу
свидетелите Г. и/или М. и/или искане за съхранението на записите от
бодикамерите, ако такива са били създадени, доколкото свидетелите Г. и М.
нямат изричен спомен пред съда да са заснели проверката по ЗДвП (и предвид
краткият нормативен срок за пазенето на записите). Фактите по делото се
установяват от друг безспорен доказателствен източник - и това са
свидетелските показания по делото и събраните писмени доказателства.
Липсват индикации за проява на злоупотреба с полицейски правомощия.
Напротив, на жалбоподателя В. са му били разяснени предварително всички
негативни последици, ако даде проби за алкохол и наркотични вещества, или
ако откаже по своя лична воля (преценка) да предостави такива проби - с
издишан въздух, със слюнка и/или с биологични материали (кръв и урина). В
първия случай, ако резултатите биха били положителни, същият би понесъл
наказателна отговорност по чл.343б, ал.1 и чл.343б, ал.3 от НК за извършени
престъпления от общ характер, а във втория случай - при откази да бъде
проверен по ЗДвП - само административни наказания. Жалбоподателят В. е
5
избрал в случая „по-малкото зло“ - да обективира откази да бъде проверен за
алкохол и наркточни вещества, поради което се е съгласил да понесе
административно-наказателна отговорност за две административни
нарушения по съставите на чл.174, ал.3, пр.1 и пр.2 от ЗДвП.
Административно-наказателната отговорност по ЗДвП се счита за по-малко
рестриктивна и ограничителна, за разлика от наказателната такава по НК,
която е най-тежката юридическа отговорност в позитивното право. Ако
жалбоподателят В. е имал желание да предостави кръвни проби за експертно
изследване - това само по себе си би било най-голямото и силно
доказателство, че не е употребил акохол в инкриминирания ден; че не е
употребил наркотични вещества и/или техни аналози; че е добросъвестен
водач на МПС; че съблюдава правилата на ЗДвП като водач на МПС, за
приложението, на които е издържал надлежен изпит. Такива факти по делото
не се установяват. Жалбоподателят В. има признат от закона правен интерес и
свободен избор да не са самоуличава в престъпление. Това право е
гарантирано и конституционно защитено. Ако жалбоподателят В. е искал да
докаже други факти, например, че не е бил употребил алкохол и/или
наркотични вещества, той е могъл лично да предостави кръвни проби за
изследване или да се подложи на административна проверка по ЗДвП чрез
съответните технически средства. Не го е направил. Не е изпълнил нито едно
от двете. Въззивният съд отчита, че употребата на алкохол може да се доказва
с всички възможни способи на доказване и доказателствени средства. В
случая съдът възприема от показанията на свидетелите Г. и М., след
предварително разяснение на наказателната отговорност по чл.290 от НК за
лъжесвидетелстване, че жалбоподателят В. е управлявал МПС след
употребата на алкохол, отказвайки да бъде подложен на проверки по ЗДвП за
установяването на точната концентрация на алкохол в кръвта му и за
констатирането на данни дали е употребил наркотични вещества или техни
аналози. При наркотичните вещества често в хода на проверките по ЗДвП
спрямо водачите на МПС не се установяват видими симптоми, но
показателите за такава употреба се съдържат именно в кръвните проби или
урината на самия водач. Свидетелите Г. и М. не са имали по-пълна възможност
по ЗДвП да извършат проверка на водача В., ако същият например бе
предоставил проби на техническите средства за проверката дали е употребил
алкохол и/или наркотични вещества. Неизпълнението на предписанията на
свидетеля Георгиев от страна на жалбоподателя В. от издадения талон за
медицинско изследване са категорично доказателство, потвърждаващо
изричния отказ на адресата на тези предписания да бъде подложен на каквато
и да е било проверка по ЗДвП за употребата на алкохол и/или наркотични
вещества като водач на МПС. Не са налице факти или доказателства, въпреки
само твърденията в жалбата, които са недоказани според съда, които да
оборват доказателствената стойност на показанията на свидетелите Г. и М. по
делото. Фактическите констатации от показанията на свидетелите Г. и М.
намират пряка опора в писмените доказателства по делото. Тези свидетели са
също така и чистосърдечни при изложението на възприятията си пред съда,
при което доказателствената стойност на показанията им е висока и
6
достоверна в значителна степен, съгласно принципите на непосредствеността
и устността. Свидетелите Г. и М. са преки очевидци на административните
нарушения на жалбоподателя В. по чл.174, ал.3, пр.1 и пр.2 от ЗДвП, на
неговите откази - да се подложи на проверки с калибровани и проверени
технически средства за установяването на употребата алкохол в кръвта и за
установяването на данни за употребата на наркотични вещества. Тези откази
на жалбоподателя В. се потвърждават и от неизпълнението на предписанията
на свидетеля Георгиев да предостави и съответни биологични проби за
изследване съгласно талона за медицинско изследване № 0190946/14.07.2024г.
- за да не се самоуличава в престъпления по чл.343б, ал.1 и чл.343б, ал.3 от
НК, каквото положение, което би настъпило, ако жалбоподателят В. се бе
подложил на проверка, т.е. същият е имал знание и осъзнатост за
проявлението на такива възможни факти). Отказът му да се подложи на
проверка за алкохол и наркотични вещества е бил извършен (заявен,
обективиран, изложен) пред свидетелите Г. и М. в тяхно лично присъствие.
Възприятията на полицейските свидетели съдържат преки факти, свързани с
предмета на доказване по делото. Тези възприятия изясняват по безспорен
начин обективната истина по делото. Свидетелите Г. и М. са високо
квалифицирани професионални полицейски служители с дългогодишен опит.
СПОРЕД РЕШАВАЩАТА ИНСТАНЦИЯ НА СЪДА със свидетелски
показания могат да бъдат установени релевантните факти от значение по
делото, които свидетелят лично е възприел. В НПК и ЗАНН няма изискване
едно обстоятелство или релевантен факт от предмета на доказване по чл.102
от НПК или по реда на ЗАНН да се обосновава и доказва чрез показанията на
двама или повече свидетели. Достатъчен е и един пряк свидетел, след като
изложените от него възприятия са правдоподобни и конкретизирани, поради
което в този смисъл е възможно съдът да основе изводите си за виновно
поведение към извършено престъпление или административно нарушение и
само въз основа на тях, а в настоящото административно-наказателно
производство те не са единственото доказателствено средство (визират се
показанията на свидетелите Г. и М. – събрани са писмени доказателства и с
оглед приложените по делото способи на доказване, дефинирани в
разпоредбата на чл.136 от НПК. Необходимо е да се изложи, че с оглед
непосредственото формиране на субективните възприятия на конкретната
личност е нормално всеки отделен разпитан свидетел по делото да описва
някои детайли от събитието по различен начин, според собствената си гледна
точка. Това обстоятелство се обуславя от човешка перцепция, сугестия и
контрасугестия, които са предпоставени от обективни фактори, основани
например на изминало време, но и от субективни фактори, свързани със
способността на всяко лице с оглед неговите психофизически качества като
свидетел да възприема със сетивата си факти от обективната действителност,
да може ги запомни в пълнота и/или цялост, като при тяхното последващо по-
късно възпроизвеждане след датата на конкретно събитие и/или след
първоначален разпит е логично възприятията на отделния свидетел да не са
пълни, поради липсата на спомени, и/или да са неточни с тези, които
първоначално са били изложени като свидетел, поради фактора време. В тази
7
насока е Решение № 440 от 24.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 2150/2011 г., III
н. о., НК, докладчик съдията Ц. П., според което установяването на
обикновени факти е дейност, строго индивидуална за всеки отделен субект.
Освен добросъвестността, тя се влияе от множество други фактори - възраст,
наблюдателност, особености и специфика на умението за точно
възпроизвеждане, интелектуални възможности, и не на последно място волева
устойчивост, изразяваща се във възможността да се запамети и възпроизведе
адекватно възприетото, даже и в условията на по-нестандартна ситуация,
каквато се явява инкриминираното престъпление.
Съдът намира, че свидетелите Г. и М. излагат в показанията си не
предположения, а преки възприятия за настъпили факти за субекта на
административните нарушения по съставите на чл.174, ал.3, пр.1 и пр.2 от
ЗДвП. Нито измислят факти. Нито придават друг смисъл на същите, какъвто
нямат. Тези свидетели не излагат интерпретация на факти, а обективни
възприятия за такива, като проявили се в обективната действителност.
Показанията им са достоверни. Същите спомагат за изясняването на
обективната истина и фактите по делото, водещи до безспорна доказаност на
извършените от жалбоподателя В. две административни нарушения по
съставите на чл.174, ал.3, пр.1 и пр.2 от ЗДвП, за които е била правилно и
законосъобразно ангажирана отговорността му. В показанията им пред съда
не се установяват никакво лично отношение, и/или желание да се уличи
„нарочно“ някого в административно нарушение и/или данни за
преднамереност, противоправност, отмъщение, злоба и други. Показанията
им целят да разкрият обективна истина по делото и това са допълнителни
аргументи защо възприятията от разпитите им следва да се кредитират
изцяло. Показанията свидетелите Г. и М. не са твърдения срещу твърдения, а
обективно изложение на възприятия, намиращи колерация и потвърждаване
(помежду си) и в останалия кредитиран писмен доказателствен материал.
Защитните твърдения на жалбоподателя В. от въззивната му жалба и от
писменото становище на неговия професионален защитник при
упражняването на правото му на защита, не се потвърждават от друг
доказателствен източник на независима информация, така както се
потвърждават показанията на свидетелите Г. и М. поотделно и в тяхната
съвкупност помежду им. Твърденията (оспорванията) на жалбоподателя В. са
основани на реализирането на правото му на защита (той е най-
заинтересованият субект, който има за цел да избегне инициираното срещу
него административно-наказателно преследване и за да не претърпи
ограничения на правата си - той има знание за тези законови ограничения).
Съдът не може да приеме за доказани възраженията на жалбоподателя В. от
жалбата му и в хода на делото пред съда, тъй като са опровергани изцяло от
показанията на разпитаните свидетели и от останалия кредитиран писмен
доказателствен материал, а от друга страна не се подкрепят от доказателствата
по делото. Показанията на свидетелите Г. и М. по делото не са единствените
доказателства. Събрани са и писмени доказателства, съставени от
компетентни длъжностни лица по установен от закона ред в кръга на службата
им. Същите се ползват с материална доказателствена сила за отразените в тях
8
факти. Доказателствената стойност и релевантност (правна значимост) на
кредитираните доказателства и доказателствени средства по делото обуславят
извеждането на фактическите обстоятелства от предмета на доказване в
производството като пълни, последователни, изчерпателни и детайлни. По
делото не се установява непротиворечив доказателствен материал. Поради
еднопосочността и непротиворечивостта на писмените доказателства и на
събраните гласни доказателствени средства по делото, съдът не следва да
излага още по-подробни допълнителни съображения на основание чл.305, ал.3
от НПК – “per argumentum a contrario”.
VII.). ОТ ПРАВНА СТРАНА (“ipso jure” – поради смисъла на
правото):
При разглеждане на делата по оспорени наказателни постановления
районният съд, като инстанция по същество, в производството по реда на чл.
59 и сл. от ЗАНН осъществява цялостна съдебна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, обективирани в жалбата.
Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и НП на въззивния
жалбоподател. Липсва допуснато от актосъставителя Г. процесуално
нарушение при изготвянето и връчването на съставения АУАН. Правото на
защита на въззивния жалбоподател Р. А. В. не е било нарушено. АУАН и НП са
съставени от материално компетентни длъжностни лица по закон, съгласно
приложените в съдебното производство заповеди, длъжностни
характеристики, актове за назначение и други. Въззивната инстанция намира,
че АУАН и НП отговарят от външна страна по форма и съдържание на
изискванията по чл. 42 от ЗАНН, респективно по чл. 57 от ЗАНН. Издадени
са от надлежни органи и в рамките на техните законови пълномощиия, като
констатираните нарушения по съставите на чл.174, ал.3, пр.1 и пр.2 от ЗДвП са
изчерпателно, ясно и подробно описани в АУАН, като по идентичен начин са
отразени и в НП. Нарушенията са подведени правилно под съответните норми
на материалния закон. Съдът намира, че административно-наказващия орган
не е извършил и процесуални пропущения при провеждането на процедурата
по съставянето на обжалваното НП. Административно-наказателното
производство е било образувано в сроковете по чл. 34, ал.2 от ЗАНН. НП е
издадено в 6 (шест) месечния преклузивен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН, като
същото по съдържание и реквизити е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН,
а при издаването на АУАН е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
Вменените в отговорност на санкционирания правен субект административни
нарушения по съставите на чл.174, ал.3, пр.1 и пр.2 от ЗДвП са
индивидуализирани в степен, позволяваща формираното на обосновано
мнение върху какви факти се основават административно-наказатени
обвинения, въз основа на кои доказателства се извеждат тези факти и какво
следва да е приложението на закона. Нарушените материалноправни норми са
посочени правилно и прецизно.
РЕШАВАЩАТА ВЪЗЗИВНА ИНСТАНЦИЯ НА СОФИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД ПРИЕМА, ЧЕ обстоятелствата, описани в АУАН, съставен
9
срещу жалбоподателя Р. А. В. са разбираеми и ясно отразени, при което за
съдебния състав не възникват затруднения да разбере волята на
актосъставителя Г., още повече, че жалбоподателя В. е бил наясно фактически
с описаните в акта обстоятелства, докато е бил на местопроизшествието и
знаейки за елементите на административните нарушения по съставите на
чл.174, ал.3, пр.1 и пр.2 от ЗДвП, които е бил извършил и с които се е запознал
при съставянето и надлежното връчване на АУАН. В тази насока, същият е
подписал АУАН без възражения. Същият се е възползвал от правото си да не
се уличи в престъпления по НК. Съдът намира, че жалбоподателя В. е бил
наясно за какво е наказан и административно-наказателно обвинен, и не са
били създадени никакви предпоставки за нарушение на правото му на защита,
доколкото в конкретния случай не са налице и последващи пречки за същият
да се запознае по негова инициатива със съдържанието на съставения АУАН и
да разбере в какво е „обвинен“ чрез получаване на екземпляр от него, което е
било сторено в хода на самото административно-наказателно производство.
НАСТОЯЩИЯТ СЪДЕБЕН СЪСТАВ НАМИРА на основание
събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени
средства от разпитите на свидетелите Г. и Б. - полицейски органи от 01 РУ-
СДВР, че се доказват от обективна страна поотделно вменените в
административно-наказателна отговорност на жалбоподателя Р. А. В. две
самостоятелни административни нарушения по съставите на чл.174, ал.3, пр.1
и пр.2 от ЗДвП.
Жалбоподателят В. на 14.07.2024г. в часовия диапазон между 03:05
часа до 04:10 часа - около 03:21 часа в гр.София, в района на мястото на
административна проверка по ЗДвП - пред и около номер 71 на бул.
„Ситняково“ е бил отказал да бъде проверен от свидетеля Г. поотделно с
изправните техническо средство „Алкотест дрегер 7510“ с фабричен номер №
ARBA-0147 за проверка на данни дали е употребил алкохол и с техническо
средство „Дръг тест 5000“ с фабричен номер № ARRM 0031 за проверка на
данни дали е употребил наркотични вещества и/или техни аналози като водач
на МПС. Тези откази са били обективирани пред свидетелите Г. и М. Същите
са били отразени надлежно в съставения от свидетеля талон за медицинско
изследване № 0190946 от 14.07.2024г. В срок до 40 (четиридесет) минути от
връчването му в 04:10 часа на 14.07.2024г. на жалбоподателя В., същият не
изпълнил влезлите в сила предписания от талона - не предоставил никакви
биологични проби за експертно изследване в посоченото медицинско
заведение - ВМА гр.София. Ако жалбоподателят В. е искал например да
докаже, че не е бил употребил алкохол и/или наркотични вещества и/или
техни аналози, доколкото е признал, че е употребил алкохол пред свидетелите
Г. и М., и за да не се уличи в престъпления по чл.343б, ал.1 и чл.343б, ал.3 от
НК, същият е могъл да предостави кръвни проби за изследване. Той не го е
сторил. Тоест при посочване на формулировката на часа на
административните деяния по съставите на чл.174, ал.3, пр.1 и пр.2 от ЗДвП в
АУАН и НП не е извършено нарушение на ЗАНН, тъй като се цели именно да
се ограничи в разумни граници – половин час по-рано и половин час по-късно
(по признака време) конкретните две посочени административни нарушения
10
по чл.174, ал.3, пр.1 и пр.2 от ЗДвП. Това е ноторно известно на юридическата
общност и е много често използвано като формулировка в решенията на
съдилищата. Правото на защита на административно-наказателното
преследвано лице В. не е било накърнено или нарушено касателно
фиксирането на точния час на отказите му да бъде проверен с техническо
средство „Алкотест дрегер 7510“ с фабричен номер № ARBA-0147 за
проверка на данни дали е употребил алкохол и с техническо средство „Дръг
тест 5000“ с фабричен номер № ARRM 0031 за проверка на данни дали е
употребил наркотични вещества и/или техни аналози като водач на МПС.
Датата на отказите му е една и съща. Тя не е различна. Часът на извършване
на едно административно нарушение, според практиката на Върховния съд не
е съставомерен признак, но за да се даде възможност на обвинените лица да
упражнят активното си право на защита, практиката е възприела да се
посочва. В случая часът на отказите на жалбоподателя В. да бъде проверен за
употребата на алкохол и наркотични вещества и/или техни аналози не води до
промяна на датата на самите деяния. Тя се запазва. Часът на отказът му бил от
значение, ако е бил обективиран в границите между 23:00 часа до 01:00 часа.
Тогава би следвало да се посочи точния час на отказите му (което е сторено в
случая в съставения АУАН и в издаденото НП), а непосочването му например
(такава хипотеза липсва) с оставяне на възможност за тълкуването му би
довело до съществено процесуално нарушение от абсолютен характер, тъй
като няма да се знае в кой от двата дни преди 00:00 часа или след 00:00 часа на
съответния момент са били извършени нарушенията по чл.174, ал.3, пр.1 и
пр.2 от ЗДвП (такова абсолютно процесуално нарушение липсва в настоящото
административно-наказателно производство).
СЪДЪТ НАМИРА, ЧЕ жалбоподателя В. противоправно е реализирал
откази на 14.07.2024г. в часовия диапазон между 03:05 часа до 04:10 часа -
около 03:21 часа в гр.София, в района на място на административна проверка
по ЗДвП - пред и около номер 71 на бул. „Ситняково“ по смисъла на чл.174,
ал.3, пр.1 и пр.2 от ЗДвП да бъде проверен за употребата на алкохол и
наркотични вещества и/или техни аналози чрез техническо средство
„Алкотест дрегер 7510“ с фабричен номер № ARBA-0147 и чрез техническо
средство „Дръг тест 5000“ с фабричен номер № ARRM 0031 от свидетелите Г.
и М. (полицейски служители от 01 РУ-СДВР), квалифицирани и обучени да
извършват проверки по ЗДвП с такъв вид технически средства. На основание
чл.121, ал.1 от НПК жалбоподателят В. има правото да не се уличава в
престъпления по чл.343б, ал.1 от НК и по чл.343б, ал.3 от НК, доколкото пред
свидетелите Г. и М. е самопризнал, че е употребил в близък период от време,
преди проверката алкохол. Ако е искал да избегне и административно-
наказателната си отговорност по чл.174, ал.3, пр.1 и пр.2 от ЗДвП, би следвало
да предостави в посоченото в талона за изследване медицинско заведение и за
указаното време кръвни проби за изследване. Не го е направил. Отказал е да
стори и това. И то напълно доброволно и съзнателно.
СЪДЪТ ПРИЕМА, ЧЕ най-ефективният, точният, пълният, чистият и
истинският метод за проверка за това дали има или няма употреба на алкохол
и/или наркотични вещества и/или техни аналози от жалбоподателя В. е
11
кръвното изследване. Съдът приема, че отказите му по чл.174, ал.3, пр.1 и пр.2
от ЗДвП са доказани по безспорен и абсолютен начин. И пред свидетелите Г. и
М., жалбоподателят В. е имал качеството „водач“ - пред тях е управлявал по
инкриминираното пътно платно ползваното от него МПС. Липсата на
предоставена кръвна проба от страна на жалбоподателя В. е част от правото
му да откаже да бъде проверен по ЗДвП, като водач на МПС, правоуправлявал
ли го е след употребата на алкохол и/или наркотични вещества и/или техни
аналози, което, обаче законът императивно забранява, независимо дали е
престъпление или административно нарушение.
От субективна страна съдът счита, че установените като доказани
административни нарушения по съставите на чл.174, ал.3, пр.1 и пр.2 от ЗДвП
са извършени поотделно при субективна форма на вината – пряк умисъл.
Жалбоподателят В., знаейки, че управлява своето МПС след употребата
алкохол и наркотични вещества, преследвал е тази цел, осъзнавал е
обществената опасност на своето поведение за всяко деяние, и противоправно
отказвайки да бъде тестван за употребата на алкохол и наркотични вещества
и/или техни аналози в кръвта с технически средства, е съзнавал, че извършва
умишлено съставите на нарушенията по чл.174, ал.3, пр.1 и пр.2 от ЗДвП и
доколкото е бил в съзнание и възприемащ фактите от случая. Също така,
нарушителят В. е съзнавал общественоопасния характер на деянията си, знаел
е, че не бива да управлява МПС след употребата алкохол и/или на наркотични
вещества и/или техни аналози, чието установяване с точност е отказал чрез
съдействие пред компетентни полицейски служители по ЗДвП да установи по
регламентирания от закона ред, но независимо от това и въпреки знанието на
правилата на чл.174, ал.3, пр.1 и пр.2 от ЗДвП с оглед своята придобита
правоспособност като водач на МПС, е нарушил пряко установените от ЗДвП
запрети, с което е целял настъпването на обществено-опасните последици от
деянията си.
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП: „Водач на моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата
на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за
изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-
токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за
срок от две години и глоба 2000.00 лева.“.
СЪДЪТ НАМИРА, ЧЕ посочената правна норма по чл.174, ал.3 от ЗДвП
съдържа два самостоятелни и алтернативни състава на административно
нарушение при отказ от проверка с техническо средство за установяване на
алкохолната концентрация в кръвта на проверения водач и при отказ от
тестване с техническо средство за установяването на употребата на
наркотични вещества или техните аналози спрямо проверения водач. С
12
обективирането на тези откази, е без значение дали жалбоподателят В. желае
или не да даде кръвни проби за химически анализ за установяването на
положителната или отрицателната употреба на алкохол и/или наркотични
вещества. Същият сам се е поставил доброволно в това правно положение.
Нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП ясно сочи, че се наказва водач, който
„откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози“.
Т.е. според самия Закон за движение по пътищата, с посочените
административни наказания от 2000.00 лева глоба и 2 (две) години лишаване
от правоуправление на МПС за всеки отказ от проверка за употребата на
алкохол или наркотични вещества по чл.174, ал.3, пр.1 и пр.2 от ЗДвП, които
представляват самостоятелни административни нарушения, поотделно се
наказва както водача, който откаже да бъде тестван с техническо средство за
алкохолна концентрация или с тест за установяване употребата на наркотични
вещества и/или техни аналози, така и водача, който откаже да даде кръвна
проба или не изпълни даденото му предписание в определения срок.
В случая, водачът В. е наказан с административни наказания за двете
извършени от него административни нарушения по съставите на чл.174, ал.3,
пр.1 и чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП за това, че е отказал да му бъдат направени
две изследвания (проверки) с техническо средство „Алкотест дрегер 7510“ с
фабричен номер № ARBA-0147 и чрез техническо средство „Дръг тест 5000“ с
фабричен номер № ARRM 0031, поради което с тези два негови отказа е
осъществил поотделно съставите на нарушенията по чл. 174, ал. 3, пр.1 и пр.2
от ЗДвП от обективна страна чрез предвидените за тях хипотези и диспозиции.
Именно в тази насока, и административно-наказващият орган е установил
извършените две административни нарушения по чл. 174, ал. 3, пр.1 и пр.2 от
ЗДвП, съгласно събраните по делото писмени доказателства и гласни
доказателствени средства от показанията на свидетелите Г. и М., които
доказват, че жалбоподателя В. е наказан за два негови отказа да бъде
проверен (чрез тези способи на доказване) - с технически средства „Алкотест
дрегер 7510“ с фабричен номер № ARBA-0147 и „Дръг тест 5000“ с фабричен
номер № ARRM 0031 за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта
му и за изследването на данни дали е употребил наркотични вещества и/или
техни аналози, като неизпълнението на задължението на жалбоподателя В.
касателно даването на кръв или отказът му да предостави кръвни проби за
химически анализ (което е доброволно право на избор и лична преценка) са
факти, обосноваващи по еднопосочен начин високата тежест на извършените
две административни нарушения по съставите на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП и
чл.173, ал.3, пр.2 от ЗДвП във връзка с формалните му откази да бъде
13
проверен с предложените му от свидетелите Г. и М. две индивидуализирани
конкретни технически средства. Т.е. отказите му да бъде изпробван (проверен)
по установения ред (с даването на биологичен материал - с издишане на
въздух и с фиксирането на слюнка върху неупотребяван тампон) с тези две
технически средства се потвърждава и с отказа му (или бездействието му) да
предостави кръвни проби за изследване за проверката на данни дали има
употребата на алкохол и наркотични вещества.
Съгласно § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП „водач“ е лице, което управлява пътно
превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или
кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. За да
бъде законосъобразно ангажирана административно-наказателната
отговорност на нарушителя и да му бъдат наложени предвидените в
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП административни наказания, следва да бъде установен
отказ на водача на МПС да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол/наркотични вещества или
неизпълнение на предписанието за медицинско изследване на концентрацията
на алкохол/наркотични вещества в кръвта му.
Разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП съдържа т.нар. алтернативни
способи за приложение за доказване на алкохолна концентрация или
наркотична употреба и отказ на който и да е било от тях, при липсата на
отчетен резултат, изпълва състава на едно и също по вид
административно нарушение.
Независимо обаче чрез кое от предвидените в закона способи за
приложение за доказване на алкохолна концентрация – чрез отказ от
изпробване с техническо средство или чрез неизпълнение на предписание за
медицинско изследване или доказателствен анализатор, се осъществява едно и
също по вид административно нарушение - това по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. В
тази насока е Решение № 984 от 02.06.2017 г. на АдмС – Бургас по к. а. н. д.
№ 973/2017 г.
Основната цел да се запрети такова деяние е да липсва възможност
водачите на МПС чрез отказите си да бъдат проверени да избягват контрола за
наличие на алкохол/наркотици или упойващи вещества.
Законодателят е преценил, че не следва да се стимулират такива откази и
за това те са наказуеми много по-строго, отколкото нарушението по чл. 174,
ал. 1 от ЗДвП например.
В конкретния случай от приложените по делото доказателства, събраните
гласни доказателствени средства от показанията на свидетелите Г. и М. и от
приложения по делото талон за медицинско изследване, се установява, че
въпреки че е бил поканен – жалбоподателят В. противоправно е отказал да
бъде изпробван с технически средства за употреба алкохол и на наркотични
вещества и/или техни аналози, както и въпреки че му е бил издаден талон за
медицинско изследване с № 0190946 от 14.07.2024г. – той е отказал (или е
бездействал) да предостави и кръвни проби във ВМА гр.София до 40
(четиридесет) минути, считано от момента на връчването му (на медицинския
талон) в 04:10 часа на 14.07.2024г., в рамките на определеното време с
14
административното/ните предписание/я към него. Т.е. същият чрез отказа си
да изпълни предписанието/нията от връчения му талон, без да има обективна
невъзможност да не го изпълни, е показал с поведението си, че няма да
предостави, дори и кръвни проби за анализ, представляващ отказ, и предвид
устните му откази да даде проби чрез технически средства „Алкотест дрегер
7510“ с фабричен номер № ARBA-0147 и „Дръг тест 5000“ с фабричен номер
№ ARRM 0031 за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и за
изследването на данни дали е употребил наркотични вещества и/или техни
аналози.
СЪДЪТ НАМИРА, ЧЕ както в АУАН, така и в описателната част на
наказателното постановление, предявените две „обвинения“ по чл.174, ал.3,
пр.1 и пр.2 от ЗДвП са индивидуализирани в степен позволяваща на
жалбоподателя В. да разбере срещу какво се защитава, като поведението му
обективно покрива признаците на вменените му административни нарушения,
поради което и административно-наказателната му отговорност е била
ангажирана правилно в съответствие с приложимия материален закон.
СЪДЪТ СЧИТА, ЧЕ административно-наказващия орган правилно е
приложил материалния закон, като е наказал жалбоподателя В. с наказанията
по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП за всеки извършен от него поотделно състав на
нарушенията по чл.174, ал.3, пр1. от ЗДвП и по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП,
които в дадения случай са правно лимитирани от закона като основание и
размер. Наказанията са определени в абсолютен точен размер за всеки състав
по отделно - а именно административно наказание „парична глоба“ в размер
на 2000.00 лева и административно наказание „лишаване от право да
управлява моторно превозно средство“ за срок от 24 (двадесет и четири)
месеца. Същите не могат да се редуцират в насока намаляването им.
Наказанията, предвидени от закона за нарушенията, са в правилно
индивидуализиран размер, поради което за съда не съществува възможност да
измени същите.
НАСТОЯЩИЯТ СЪСТАВ ПРИЕМА, ЧЕ по отношение на
извършените две деяния по чл.174, ал.3, пр.1 и пр.2 от ЗДвП не са налице
предпоставките за приложението на чл. 28 от ЗАНН, тъй като описаните
нарушения по всеки от тези състави са свързани пряко и непосредствено с
осигуряването на безопасните условия за движение на водачите и на
останалите участници в движението. При това извършените нарушения по
всеки отделен състав по съществен начин засяга и застрашава обществените
отношения, като среща широк, отрицателен, административен и обществен
отзвук, с оглед на големия обем на деянията (и дори престъпленията) от този
вид.
Наложените на жалбоподателя В. административни наказания по чл.174,
ал.3 от ЗДвП за всяко отделно административно нарушение по чл.174, ал.3,
пр.1 от ЗДвП и по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП са определени във фиксирания
размер, предвиден в закона за всяко извършено нарушение, което обективира
извод, че същите са съобразени с разпоредбите на чл.27 и чл.12 от ЗАНН и не
са налице основания за изменение на обективираните в обжалваното НП
15
административни наказания.
Относно размерите на наложените две глоби от по 2000.00 лева и две
лишавания от правото да се управлява МПС в определените срокове от по 24
(двадесет и четири) месеца спрямо санкционираното лице, съдът намира, като
инстанция по фактите, че тези административни наказания по по чл.174, ал.3,
пр.1 от ЗДвП и по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП изпълват целите на
административното наказание по чл.12 от ЗАНН, съответни са на
обществената опасност на установените административни нарушения,
завишената обществена опасност на личността на дееца като опасен водач на
МПС и причинените от него вреди в обективната действителност по засягане
на държавното управление на обществените отношения, регулирани от ЗДвП,
като наказанията са определени при правилно приложение на материалния
закон.
НАСТОЯЩИЯТ СЪДЕБЕН СЪСТАВ ОТЧЕТЕ причините за
извършване на деянията по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП и по чл.174, ал.3, пр.2 от
ЗДвП, а те са изключително ниска правна култура и липсващо правосъзнание,
противоправен и явен, дори престъпен стремеж на жалбоподателя В. към
демонстративно незачитане на правилата на ЗДвП, нереспектиран по никакъв
начин от императивните правила на ЗДвП по чл.174, ал.3 от ЗДвП, и с оглед
правилата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, недопускащи управление на МПС, след
употреба на алкохол или наркотични вещества, които административни
нарушения и дори престъпления от подобен вид са изключително ежедневно
често срещано безнаказано явление в Република България, както и при явно
незачитане на установения обществен ред и правопорядък, обусловени от
принципите на правовата и демократична Държава.
С ОГЛЕД ИЗЛОЖЕНОТО СЪДЪТ СЧИТА, ЧЕ подадената жалба се
явява неоснователна, поради което обжалваното НП в цялост следва да се
потвърди като законосъобразно и обосновано.
ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ НЕ СПОДЕЛЯ изводите на
жалбоподателя В. от жалбата му, тъй като същите изцяло и в изложената
пълнота обслужват упражняваната негова защитна функция в процеса и като
най-заинтересована страна да избегне инициираните срещу него
административно-наказателни обвинения. Съдът намира, че с приемане на
неоснователността на тезите от въззивната жалба, с изложените от съда
изводи от фактическа и правна страна в настоящото съдебно решение, се
опровергават обратните по съдържание доводи на жалбоподателя В. от
жалбата му, поради което съдът приема, че на същите е отговорено и не
следва отново да им се противопоставят допълнителни аргументи (извън
посочените от съда) за тяхната неоснователност, с цел процесуална икономия.
VIII.). ПО РАЗНОСКИТЕ:
ОТГОВОРНОСТТА ЗА РАЗНОСКИ е обективна, закономерна,
причинно обусловена и логична последица от развитието на съдебния спор и
страната създала виновно предпоставките за образуването му, следва да
понесе санкционните последици за неоснователно му повдигане. Изложеното
мотивира настоящият съдебен състав да съобрази и последните промени в
16
разпоредбата на чл.63д от ЗАНН, извършени с ДВ бр.109 от 2020г., които имат
действие занапред, според които съдът присъжда на страните разноски по
реда на АПК, поради което като на основание чл.143, ал.3 от АПК вр.чл.144
от АПК вр. чл.78, ал.8 от ГПК вр чл.27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ, санкционираният жалбоподател следва да понесе разноски
за юрисконсулт в размер на 150.00 лева, определена от съда в пределите от
80.00 до 150.00 лева по негова преценка и с оглед обема на осъществените
процесуални действия от юрисконсулта на въззиваемата страна.
IX.). ТАКА МОТИВИРАН И НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 63, АЛ. 2, Т.5 ОТ
ЗАНН, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-
ТИ СЪСТАВ,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) 24-4332-020597 от 29.08.2024г.,
ИЗДАДЕНО ОТ НАЧАЛНИК „ГРУПА“ КЪМ СДВР, ОТДЕЛ „ПЪТНА
ПОЛИЦИЯ“, упълномощен със Заповед № 8121з – 1632/02.12.2021г. на
Министъра на вътрешните работи, с което на основание чл.53 от ЗАНН на Р.
А. В., с ЕГН: ********** СА МУ НАЛОЖЕНИ:
1.). административно наказание парична „глоба“ в размер на 2000.00
(две хиляди) лева и административно наказание „лишаване от право да
управлява моторно превозно средство“ за срок от 24 (двадесет и четири)
месеца за административно нарушение по състава на чл.174, ал.3 от ЗДвП
вр. чл. 174, ал.3, пр.1 от ЗДвП (за отказ да бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и не
изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта), и
2.). административно наказание парична „глоба“ в размер на 2000.00
(две хиляди) лева и административно наказание „лишаване от право да
управлява моторно превозно средство“ за срок от 24 (двадесет и четири)
месеца за административно нарушение по състава на чл.174, ал.3 от ЗДвП вр.
чл. 174, ал.3, пр.2 от ЗДвП (за отказ да бъде извършена проверка с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не
изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химико-
токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози).
ОСЪЖДА ВЪЗЗИВНИКЪТ Р. А. В., с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ
НА ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА СДВР чрез законният й представител с
адрес гр.София, ул. „Антим I” № 5 на основание чл.143, ал.3 от АПК
вр.чл.144 от АПК вр. чл.78, ал.8 от ГПК вр чл.27е от Наредбата за заплащане
17
на правната помощ вр. чл. чл.63 от ЗАНН сумата от 150.00 лева за дължимо
възнаграждение за юрисконсулт.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14 (четиринадесет) дневен срок от
съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
18