Решение по дело №8623/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 3046
Дата: 13 септември 2022 г. (в сила от 13 септември 2022 г.)
Съдия: Анна Димитрова Дъбова
Дело: 20215330108623
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 май 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 3046
гр. Пловдив, 13.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Анна Д. Дъбова
като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело №
20215330108623 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 247 ГПК.
Производството по делото е изпратено за допускане на поправка на
очевидна фактическа грешка – по почин на съда, която е констатирана от
въззивната инстанция по възз.гр.д. № 2279/2022 г. по описа на Окръжен съд –
Пловдив, по отношение на присъдената с диспозитива на съдебното решение
главница.
По делото е постановено в Решение № 1909/30.05.2022 г., с което е
прието за установено по исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във
вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 318, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по отношение на
Е. В. Д., ЕГН **********, с адрес ***,, че “ЕВН България Топлофикация”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.
“Христо Г. Данов” № 37, е носител на парично вземане в размер на сумата от
558, 57 лв. – главница, представляваща стойност на топлинна енергия за
обект, находящ се ***, както и в размер на сумата 18, 92 лв. - обезщетение за
забавено плащане за периода от 02.06.2020 г. до 03.02.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед, а именно - 04.02.2021 г., до
окончателното погасяване на задължението, обективирани в Заповед №
1515/12.02.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 2107/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, II граждански
състав.
В мотивите на съдебното решение е прието, че съдът е сезиран с иск за
1
заплащане на сумата от 558, 57 лв. – главница, представляваща стойност на
топлинна енергия за обект, находящ се ***. В следващия абзац на решението
обаче е посочено, че след частичното прекратяване на производството, съдът
е сезиран с иск за главница в размер на сумата от 558, 87 лв.
В мотивите на съдебното решение (стр. 7) съдът е установил, че
предявеният за главница е основателен и следва да бъде уважен в пълния му
предявен размер от 558, 87 лв.
Съдът констатира, че в диспозитива на съдебното решение волята на
съда е неправилно изразена като е постановено, че главницата е в размер на
сумата от 558, 57 лв.
Нормата на чл. 247, ал. 1 ГПК предоставя на съда възможност да
поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки.
Наличието на очевидна фактическа грешка се изразява в несъответствие
между правосъдната воля на съда, формирана в мотивите на постановения
съдебен акт и тази, изразена в диспозитива на съдебното решение.
Следователно съдът постановил съдебният акт по същество на правния спор,
сезиран с молба с правно основание чл. 247 ГПК, следва да провери дали са
налице предпоставките за допускане исканата поправка, като установи дали
формираната воля на съда е съответно изразена и в диспозитива на
постановения съдебен акт.
Поправка на очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК се
допуска, когато е налице несъответствие между формираната истинска воля
на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението.
Формираната от съда воля трябва да следва от мотивите на съдебния акт, а
изразяването й да е обективирано в диспозитива. За да са налице условията
по чл. 247 ГПК е необходимо грешката да е установима без затруднения и да
не се налага тълкуване на волята на съда - така Решение № 27 от 11.03.2016 г.
по гр.д. № 3502/2015 г., ГК, II г.о. на ВКС.
При така установеното съдът намира, че при постановяване на
съдебното решение съдът е изразил правосъдната си воля досежно размера, до
който исковата претенция е основателна в мотивите на съдебното решение, а
именно за сумата от 558, 87 лв., но погрешно е обективирал последната в
диспозитива на съдебния акт, като е присъдил сумата от 558, 57 лв., вместо
дължимата от 558, 87 лв., в който смисъл следва да бъде допусната поправка
на очевидна фактическа грешка, като в мотивите на съдебното решение – на
стр. 1, абзац първи, както и в диспозитива на съдебното решение вместо
сумата от 558, 57 лв. да се чете сумата от 558, 87 лв.
Воден от гореизложеното и на основание чл.247, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:

2
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в Решение №
1909/30.05.2022 г., постановено по гр. д. № 8623/2021 г. по описа на Районен
съд - Пловдив, ІХ граждански състав, като в мотивите на съдебното решение
– на стр. 1, абзац първи, както и в диспозитива на съдебното решение вместо
„сумата от 558, 57 лв.“ ДА СЕ ЧЕТЕ „сумата от 558, 87 лв. - главница,
представляваща стойност на топлинна енергия за обект, находящ се ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
След влизане в сила на решението, делото да се докладва за изпращане
на последното на Окръжен съд – Пловдив, за произнасяне по депозираната
въззивна жалба.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___/п/____________________
3