№ 66
гр. П., 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Явор Пл. Томов
при участието на секретаря Мая Й. Ангелова
като разгледа докладваното от Явор Пл. Томов Административно
наказателно дело № 20213520200240 по описа за 2021 година
Административнонаказателното производство по чл.59 и сл. от ЗАНН е образувано
по жалба на Община П. представлявана от кмета Л.В., против НП № **** г. издадено от
Зам.председател на ДАМТН, с което и на основание чл.200,ал.1,т.39 от ЗВ на ЮЛ е
наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лв. (хиляда лева) за това, че „на
03.09.2020 г. на осн.чл.190,ал.4,т.2 от Закона за водите е извършена проверка на язовир
„Р.“, разположен върху имот с идентификатор 39195.6. 183, в землището на с.К., общ.Т.;
имот с идентификатор 63077.24.13, в землището на с.Р., общ.Т.; имот с идентификатор
15103.107.20, в землището на с.Г., общ.П.; имот с идентификатор 15103.107.18, в
землището на с.Г., община П., в който попада короната на язовирната стена; имот с
идентификатор ***, в землището на с.Г., общ.П., в който попадат въздушен откос на
язовирната стена и изходната шахта на основния изпускател на язовира, и имот с
идентификатор ***, в землището на с.Г., общ.П., в който попада преливника на
язовирната стена. За резултатите от проверката е съставен КП № *** г., връчен на
Община П. с писмо изх.№ 85-01-922/15.09.2020 г., получено с обратна разписка на
21.09.2020 г. Вследствие на проверката, чрез оглед на място и проверка на
документацията от експлоатацията на язовирната стена е констатирано, че по
въздушния откос на горната половина на стената на яз.“Р.“ се наблюдава участък на
около 15-20 м южно от оста на основния изпускател, в който се е оформило свличане с
приблизителни размери от около 10 м широчина и 1.5 м дълбочина в най-дълбоката му
част, което застрашава безопасната експлоатация на язовирната стена и съоръженията
й. По този начин е установено, че Община П. в качеството си на собственик на имот с
идентификатор № ***, в който попада въздушния откос на язовирната стена, не е
изпълнила задължителното предписание, дадено в КП № 05-04- 23/29.04.2020 г. /връчен на
1
Община П. с писмо изх.№ 85-01-299/07.05.2020 г., получено с обратна разписка от
12.05.2020 г./, а именно: „Да се възстанови геометрията на въздушния откос в увредения
участък“, със срок за изпълнение 31.08.2020 г.“- нарушение по чл.190а,ал.2,вр. с
чл.190а,ал.1,т.3 от Закона за водите (ЗВ).
В жалбата се оспорва изцяло извършването на посоченото нарушение, като се
релевират подробни доводи за незаконосъобразност и по същество на обжалваното НП.
Преди всичко се сочи, че Община П. не е субект на нарушението по ЗВ, тъй като не е
собственик на язовир „Р.“. Твърди се, че язовирът представлява един обект по смисъла на
чл.28 от ЗВ и не може да бъде разделян на реални части, поради което и доколкото
общината не е собственик на реална част от язовира, не следва да се предприемат действия
от нейна страна по изпълнение на даденото задължително предписание. В с.з. жалбата се
поддържа изцяло чрез надлежно упълномощен защитник адв.Р.Денева от гр.П., ТАК, която
ангажира допълнителни доказателства и пледира за отмяна на издаденото НП, претендират
се направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – Държавна агенция за метрологичен и технически надзор
/ДАМТН/, редовно уведомен, не изпраща процесуален представител в с.з., депозира
писмени бележки чрез Елена Златева – ст.експерт, юрист към ДАМТН, в което оспорва
жалбата и моли НП да бъде изцяло потвърдено.
Районна прокуратура Т., ТО П., редовно уведомени съгласно чл.62 от ЗАНН, не
изпращат представител в с.з.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Жалбата е подадена в срока и по реда на чл.59 от ЗАНН и е процесуално допустима.
По силата на нотариален акт № 73, том I, нот.дело № 96 от 23.02.2006 г. на Нотариус рег.
№ 164 в НК с район на действие РС Т. /л.31/ лицето Ю.М.Н. закупил следните недвижими
имоти, както следва: 1.Язовир „Р.“, имот 000041, ЕКАТТЕ 63077, с обща площ като
хидротехнически и стопански обект, ведно с принадлежащата му площ, заснет по плана за
земеразделяне на с.Р., общ.Т., с площ от 142.277 дка и 2.Язовир „Р.“, имот № 000183, с площ
от 32.538 дка по плана на с.К., общ. Т.. По идентичен начин, по силата на нотариален акт №
91, том I, н.д.№ 91 от 23.02.2006 г. на Нотариус рег.№ 495 в НК с район на действие РС П.
/приложен/, същият купувач придобил и правото на собственост върху следните недвижим
имот – язовир „Р.“, находящ се в землището на с.Г., общ.П., с ЕКАТТЕ 15103, с обща площ
като хидротехнически и стопански обект ведно с принадлежащата му площ от 125.521 дка.
На 29.04.2020 г. служители от ГД“НЯСС“ към ДАМТН – актосъставителя И.И. и
негов колега извършили проверка на техническото и експлоатационното състояние на
язовир “Р.“, при която не присъствали представители на посочените като собственици
Ю.М.Н. и Община П., както не присъствал и представител на оператора на язовирната
стена. След обход на язовира били дадени задължителни предписания обективирани в КП №
*** /приложен л.27 и сл./, като в т.2.1 било това, свързано с осъществяване на безопасната
2
техническа експлоатация на обекта, а именно: в срок до 31.08.2020 г. – „да се възстанови
геометрията на въздушния откос на увредения участък“ . Наред с това и на
осн.чл.190а,ал.2 от ЗВ в съставения КП било изрично посочено, че отговорен за
изпълнението на дадените задължителни предписания е собственикът на язовирната стена и
съоръженията към нея.
След изтичане на дадения срок за изпълнение на задължителното предписание, на
03.09.2020 г. била извършена нова проверка за техническото и експлоатационното
състояние на яз.“Р.“, на която този път присъствал и концесионера С.Е.С. /в качеството на
представител на собственика !?!/. Актосъставителят И. установил, че даденото
задължително предписание – „да се възстанови геометрията на въздушния откос на
увредения участък“, не е изпълнено в срока до 31.08.2020 г. Присъстващите на проверката
лица подписали без възражения съставения нов КП № *** г. /приложен л.24 и сл./.
При установената по-горе фактология било преценено, че Община П. не е изпълнила
в срок дадените задължителни предписания с КП № ***/29.04.2020 г., поради което на кмета
Л.Веселинов била изпратена покана с изх.№ 85-02-252/07.10.2020 г. /приложена л.21/ да се
яви на 10.11.2020 г. или да изпрати представител в РО“НЯСС“ в гр.Шумен, където да му
бъде съставен АУАН. Поканата била получена на 12.10.2020 г. в деловодството на община
П. /разписка л.22/. На 10.11.2020 г. , в отсъствие на редовно уведомения нарушител, И. М.
И. съставил АУАН № 05-107 /приложен л.14/, с който и на осн.чл.36,ал.1 от ЗАНН било
поставено началото на АНП против община П. за извършено нарушение по чл.190а,ал.2,вр.
с чл.190а,ал.1,т.3 от Закона за водите (ЗВ). Съставеният АУАН бил изпратен за връчване на
община П. чрез РУ П.. Видно от приложеното писмо /л.18/ Началникът на РУ П. уведомил
ДАМТН, че на нарушителят – ЮЛ чрез кмета на общината е отказал да получи съставения
АУАН, като отказът му е бил надлежно отразен на 19.11.2020 г. по реда на чл.43,ал.2 от
ЗАНН чрез подписа на св.С.М.С.. В 3-дневният срок по чл.44,ал.1 от ЗАНН не били
депозирани допълнителни писмени възражения по акта, след което било издадено и
атакуваното в настоящия процес НП № **** г. на зам.председател на ДАМТН, връчено на
31.08.2021 г. /разписка л.10/.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на показанията на
актосъставителя И.И., свидетелите М.Маринов и П.Колева, както от приложените и
приобщени по делото по реда на чл.283 НПК писмени доказателства. Така установената
фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя видно от наведените в жалбата
доводи, като се твърди, че възоснова на нея наказващият орган е ангажирал неправилно
отговорността на жалбоподателя.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира, че по
същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
Съдът приема, че не е налице установеното с акта и описано в НП нарушение на ЗВ,
свързано с бездействие на Община П. по отношение дадено с КП № КП № ***/29.04.2020 г.
задължително предписание. Не е спорно по делото, че в миналото яз. „Р.“ е бил държавна
собственост, стопанисван от „Рибовъдство и рибопреработка“ ЕООД гр.Т., като
3
впоследствие е язовирът е бил приватизиран /обстоятелство, многократно изтъквано в
кореспонденцията на Община П. с Областен управител на Област Т. и ДАМТН, приложена
л.56 и сл. /. Детайлният анализ извършен от този съдебен състав в хронологията на
действията по приватизация показва /посредством търсене в ДВ и съответните публично
достъпни архиви/, че със своя Заповед № 85/05.03.1997 г. и на осн.чл.3,ал.1,т.1 /доколкото се
касае именно за държавно предприятие/ и чл.21 от ЗППДОбП /отм./, Министърът на
земеделието и хранителната промишленост е наредил да се открие процедура за
приватизация на „Рибовъдство и рибопреработка“ЕООД гр.Т., Русенска област, а с друга
Заповед № РД-42-821/ 21.07.1997 г. и на осн.чл.25,ал.2,т.3 от същия закон е наредил да се
извърши продажба на дял в размер на 80 % от капитала на „Рибовъдство и рибопреработка“
ЕООД гр. Т. чрез преки преговори с потенциални купувачи.
Не е спорно също, че процесният язовир е разположен на територията на три
землища – на с.Р., общ.Т., на с. К., общ.Т. и на с.Г., общ.П., като част от язовирната стена
попада в именно на територията на община П.. От приложената /л.41/ скица за имот с
идентификатор *** е видно, че този имот /в който попадат въздушен откос на
язовирната стена и изходната шахта на основния изпускател/ действително е отразен
като публична общинска собственост, вид земеделска земя, пасище, с площ 19100 кв.м., стар
имот № 107021, съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-732/20.11.2017 г. на
Изпълнителния директор АГКК.
От друга страна, съгласно легалната дефиниция дадена в §1,т.94 от ДР на ЗВ –
„язовир“ е водностопанска система, включваща водния обект, язовирната стена,
съоръженията и събирателните деривации, както и земята, върху който са изградени, т.е.
процесният язовир „Р.“ може да бъда само един воден обект, който бъде собственост на
един правен субект. Ако се приеме за законосъобразно твърдението, че Община П. е
съсобственик на някаква част от язовир „Р.“, то това би влязло в противоречие и с чл.28,ал.1
от ЗВ, според който „не се допуска обособяване на реални части от водния обект“.
Доколкото от приложените нотариални актове от 2006 г. се установява, че собствеността е
прехвърлена от предишния собственик – ФЛ, на новия собственик също ФЛ - Ю.М.Н., съдът
приема, че именно той е единствения собственик на язовир „Р.“,който следва да отговоря за
изпълнението на дадени задължителни предписания по ЗВ. Този правен извод не се
променя от приложената и цитирана по-горе скица за имот с идентификатор ***, в която
според този състав е допусната техническа грешка при заснемането /грешка, която може да
бъде отстранена само посредством предявяване на иск например по чл.54,ал.2 от ЗКИР, с
оглед оборимата презумпция по чл.2, ал.5 от ЗКИР/. Налице е правен нонсенс доколкото
собственика Ю.М.Н. през 2006 г. е придобил изцяло собствеността върху яз.“Р.“, тъй като
макар и да не изрично вписано в нотариалните актове, предишният собственик очевидно
няма как да продаде язовира без язовирната стена, доколкото в ЗВ липсва възможност за
обособяване на отделен обект „язовирна стена“, който да бъде годен предмет на търговска
сделка. В подкрепа на правния извод, че яз.“Р. “ е изцяло частна собственост е и
обстоятелството, че като оператор на язовирната стена и съоръженията към нея, с
4
когото частния собственик е сключил договор е посочен СМ“***д, който и съгласно
чл.141, ал.2 от ЗВ следва да осъществява техническата и безопасната експлоатация на
язовирната стена и съоръженията към нея. Право само на собственика е да сключи писмен
договор с друго лице, което да осъществява контрол по експлоатацията на язовирната стена
и съоръженията към нея /виж Наредба № 13 от 29.01.2004 г. за условията и реда за
осъществяване на техническата експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях,
Обн., ДВ, бр.17/2004 г./.
Ето защо съдът приема, че неправилно контролните органи са преценили, че
санкционираното ЮЛ – Община П. се явява собственик съгласно чл.19, т.4,б.“в“ от ЗВ и
доколкото в хода на съдебното дирене се установи, че за процесния обект – язовир „Р.“
НИКОГА не е бил съставян акт за публична общинска собственост, то Община П. в случая
не се явява годен субект на отговорността по чл.190а,ал.2,вр. с чл.190а, ал.1,т.3 от ЗВ. В този
контекст следва да се има предвид, че яз.“Р.“ не е включен и в информационната система на
ДАМТН за техническото състояние на язовирните стени и съоръженията към тях
- https://dams.damtn.government.bg/index.php? option= com_content
&view=featured&Itemid=101, водена съгласно Наредба № РД-04-02/25.11.2016 г., Обн., ДВ,
бр.96/2016 г. / - система, данните в която с оглед данните за спорна собственост на яз. “Р.“ е
следвало да бъдат въведени от служител на областната администрация определен от
Областния управител /по арг. от чл.6, ал.2 от Наредбата във вр. с чл.138б ЗВ/.
С оглед изхода на делото частично основателна се явява претенцията на
жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски адвокатско
възнаграждение, за заплащането на което е приложен договор за правна защита и
съдействие, списък на разноските и банково извлечение. В случая заплатеното от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение 650 лв. значително надхвърля минималния
размер съгласно чл.18,ал.2,вр. с чл.7,ал.2,т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, който е 300 лв. Доколкото в становището на АНО
е направено възражение за прекомерност по реда на чл.63,ал.4 от ЗАНН, съдът с оглед
конкретната фактическа и правна сложност на делото намира, че възнаграждението следва
да се редуцира и присъди в минималния размер от 300 лв. /триста лева/. Съгласно чл.63,ал.3
от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски
по реда на Административно-процесуалния кодекс. Съобразно чл.143, ал. 1 от АПК, когато
съдът отмени обжалвания административен акт държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв,
се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Според легалното
определение на § 1, т. 6 от ДР на АПК "Поемане на разноски от административен орган" е
поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният
орган. Административнонаказващ орган в случая е ДАМТН, поради което именно
ДАМТН следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя Община П. разноските за
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
Водим от горното и на осн.чл.63,ал.1 от ЗАНН, съдът
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА № НП № *** г. издадено от К.М.В. – заместник председател на
Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което и на основание
чл.200,ал.1,т.39 от ЗВ на Община П. ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
гр.П., обл.Т., ул.“А.С.“№2, представлява от кмета Л.Д.В., чрез пълномощник адв.Р.Д. от АК-
Т., със съдебен адрес гр.П., ул.“ К.М.“№3 е наложена имуществена санкция в размер на 1000
лв. (хиляда лева), за неизпълнение на задължение по чл.190а,ал.2,вр. с ал.1,т.3 от Закона за
водите, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
На основание чл.63, ал.3 и ал.4 ЗАНН ОСЪЖДА Държавна агенция за метрологичен
и технически надзор, със седалище и адрес на управление гр.****, ДА ЗАПЛАТИ на
Община П. ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.П., обл.Т., ул.“А.С.“№2,
представлява от кмета Л.Д.В., сумата 300 лв. (триста лева), представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Търговищки административен съд на основанията, предвидени в НПК и
по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6