№ 446
гр. Благоевград, 03.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Анета Илинска Въззивно гражданско дело №
20211200500568 по описа за 2021 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл ГПК.
С Решение № 91973 от 04.03.2021г., постановено по гр.д.№ 2263/2020
г., РС-Бе ДАЛ разрешение на малолетното дете К.К Д., с ЕГН **********, да
напуска пределите на Р.Б., придружено само от майка си Д. ЯНЧ. К., с ЕГН:
**********, с постоянен адрес гр.Б., ул. "М.К.№ или от посочено от нея
пълнолетно лице за неограничен брой пътувания до следните страни: до
всички страни от Ес-, без необходимото изрично писмено съгласие на бащата
КР. АНТ. Д., с ЕГН: **********, с постоянен адрес гр.Б., ул.Ш № - за срок от
пет години от влизане в сила на решението, като времето на пътуванията бъде
съобразено с определения от съда режим на лични контакти на бащата с
детето, постановен с бракоразводното решение.
Срещу така постановения съдебен акт е постъпила въззивна жалба от
адв. И.Н., пълномощник на КР. АНТ. Д.. Претендира се отмяната му, като
неправилно, незаконосъобразно и постановено при нарушение на
съдопроизводствените правила, по изложените подробни съображения с
въззивната жалба и постановяване на ново решение, с което да се отхвърли
предявеният иск.
В предвидения по чл. 263, ал.1 ГПК двуседмичен срок е подаден
писмен отговор от другата страна Д. ЯНЧ. К., действаща чрез адвокат Д.Ю..
Въззиваемата страна желае, съдът да отхвърли депозираната въззивна жалба
1
като неоснователна и да потвърди постановеното от Районния съд решение,
като правилно и обосновано.
Както с въззивната жалба, така и с писмения отговор не са направени
искания за събиране на доказателства, а също и други доказателствени
искания.
Изслушани са от въззивния съд представители на Д“СП“ Благоевград.
Изразяват становище, че в интерес на детето е да се разрешат пътуванията.
Окръжният съд, след преценка на събраните доказателства, касаещи
предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона,
предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в законовия по ГПК срок, от надлежна
страна, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, поради което
съдът я намира за допустима.
Въззивният съд приема, че така постановеното решение на РС е валидно
и допустимо. Съдът не констатира пороци, които могат да обусловят
нищожност или недопустимост на същото.
Разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна, поради
следното:
Производството е образувано по молба с правно основание чл.127а, ал.2
от СК.Твърди се от ищеца, че страните са родители на малолетното дете К.К
Д., с ЕГН: ********** и че с влязло сила съдебно решение № 9883 от 22. 10.
2018 г. , постановено по гражданско дело № 944/ 2018 г. гражданският брак е
прекратен. Родителските права по отношение на малолетното дете - К.К Д. са
предоставени на Д. ЯНЧ. К. - майка. Местоживеенето на детето е определено
да бъде при майката на следния адрес - гр.Б., ул. "М.К.". Бащата - КР. АНТ.
Д., следвало да заплаща издръжка на малолетно си дете в размер на 130/ сто и
тридесет/ лева месечно.
Изтъква се, че бащата не дава съгласие детето да пътува в чужбина,
поради което се обосновава правен интерес от предявяване на иск за
заместване на липсващото съгласие на бащата, като се сочи, че в
изключителен интерес за детето е възможността да пътува в чужбина.
Предявеният иск се оспорва от ответника като неоснователен. Оспорва
се, че е в интерес на детето възможността да пътува в чужбина и по -
специално във Великобритания, като се твърди, че целта на ищеца е да изведе
детето в чужбина при липса на съгласие на бащата за това, като в тази насока
се изтъкват подробни фактически съображения.
Събрани са писмени и гласни доказателства. Изслушано е становище на
ДСП Благоевград.
Районният съд след обсъждането им приел, че искът е доказан и
основателен. Направил краен извод, че искането е в интерес на детето и
уважил същия.
2
Настоящата съдебна инстанция намира крайният извод на
първоинстанционния съд за основателност на предявения иск за правилен,
водим от следното:
Въззивният съд приема, че фактическата обстановка по делото е
изяснена от първостепенния съд обективно. Съдът е обсъдил относимите по
делото доказателства, въз основа на което е изградил обосновани фактически
констатации. Настоящият въззивен състав споделя изложеното с мотивите на
обжалваното решение от фактическа страна и доколкото пред настоящата
инстанция не са приобщени нови доказателства, то счита, че същите не
следва да се преповтарят изцяло в настоящото решение и съгласно чл. 272 от
ГПК препраща към мотивите на първостепенния съд.
Установява се по делото, че : Страните са бивши съпрузи, чиито
граждански брак е прекратен с развод по взаимно съгласие по чл.50, ал.1 СК с
влязло в сила на 22.10.2018г. Решение № 988/22.10.2018г., постановено по
гр.д.№ 944/2018г .
Не се спори, че от брака си страните имат родено едно малолетно дете -
Кристиян, роден на 07.09.2016г., като с бракоразводното решение
родителските права по отношение на детето са предоставени на майката Д.
ЯНЧ. К., определен е режим на лични контакти на детето с бащата - ответника
по настоящия иск - КР. АНТ. Д., при определена дължима от бащата
издръжка.
Видно от нотариално заверена декларация - бащата К.Д. е дал съгласие
детето К.К Д. да пътува в чужбина, извън пределите на Р.Б. до О-к,
придружаван от майка си за периода от 20.10.2019г. до 05.11.2019г.
От ищцата по делото е представен и трудов договор № 00000286/
25.11.20120г., с който се установява, че на 25.11.2020г. ищцата е сключила с
Л. договор за изпитване за срок от 6 месеца, считано от постъпване на работа
, на длъжността - салонен управител и място на работа - предприятие на
работодателя, находящо се на административен адрес в гр. Благоевград.
По същество:
Нормата на чл. 127а от СК изисква въпросите за пътуванията на детето
в чужбина и издаването на необходимите лични документи, да бъдат взимани
от двамата родители по общо съгласие. Родителят, който упражнява
родителските права, не може да вземе самостоятелно решенията за
предприемане и извършване на пътувания на детето извън страната.
Същевременно детето не може самостоятелно да упражнява правото си на
свободно придвижване – за целта е необходимо съдействието на двамата
родители. Но интересът на детето не може да зависи и от противопоставянето
между родителите. Затова, когато съгласие не може да се постигне,
родителят, който е съгласен с пътуването на детето, може да се обърне към
съда. Съдът ще разгледа спора и с решението си ще замести липсващото
съгласие на другия родител, в случай, че молбата е основателна и следва да
бъде уважена. Производството има характер на спорна съдебна
администрация, в което съдът е обвързан с направеното искане, като изследва
3
и отчете най - добрия интерес на детето – за личностното и интелектуалното
му развитие като пълноправен член на обществото. Постановеното от съда
решение не се ползва със сила на пресъдено нещо, поради което може да бъде
променяно при изменение на обстоятелствата.
При разногласие на родителите, съдът е компетентен да разреши
пътувания на детето извън страната в определен период от време, от и до
определени или определяеми държави, или неограничен брой пътувания през
определен период от време, но също от и до определени или определяеми
държави, защото не е в интерес на детето да може да бъде извеждано в
чужбина и в рискови региони, по усмотрение само на единия от родителите,
както и на места, където не може да бъде изпълнено съдебно решение,
определящо режима на лични отношения между детето и родителя, който не
дава съгласие за пътуване зад граница. Родителят, на който са предоставени
родителските права, е длъжен да спазва съдебното решение и да организира
пътуването на детето така, че да не нарушава определения режим на личен
контакт с другия родител.
Редът за упражняване правото на пътуване извън пределите на страната
на ненавършили пълнолетие лица, е определен от законодателя с оглед
ограничената им дееспособност, налагаща определени действия да бъдат
извършвани вместо тях или със съгласието на техните родители. В чл. 76, ал.
1, т. 9 от ЗБЛД са предвидени изисквания за напускане на страната от
ненавършили пълнолетие деца, които обаче не са ограничения на правото на
свободно придвижване, а ред, по който да бъде упражнено това право, в
съответствие със закона.
Настоящият състав има предвид приетото в т. 1 на ТР № 1/03.07.2017 г.
по т. д. № 1/2016 г. на ВКС-ОСГК, според което съдът може да разреши по
реда на чл. 127а СК, пътуването на ненавършило пълнолетие дете в чужбина
без съгласието на единия родител, за пътувания в определен период от време
и/или до определени държави, респективно държави, чийто кръг е
определяем.
Правото на ненавършилото пълнолетие дете да пътува извън страната,
не може да бъде ограничавано само поради несъгласие между двамата
родители, ако това е в негов интерес. Отказът на родителя, който не
упражнява родителските права, да даде разрешение за пътуване на детето в
чужбина, не може да се аргументира с вероятно нарушаване на режима на
лични отношения или предполагаеми действия на другия родител, поради
необосновани съмнения. Във всеки конкретен случай, съдът е длъжен да
извършва самостоятелна преценка. Причината за пътуването може да е от
различно естество – лечение, посещение на роднини, участие в турнири,
олимпиади и различни състезания, лични изяви на детето, почивка, екскурзии
с цел запознаване с културата и традициите на различните държави,
посещение на исторически забележителности, концерти, културни прояви,
провеждани в друга държава и др.
4
Съдът следва да съобрази и искането на родителя по отношение на
държавите, до които биха се осъществявали пътувания, при дадено
заместващо съгласие на другия родител, с оглед възможността детето да бъде
отведено на място, където има размирици, военни действия, природни
бедствия или до друго рисково място. При липса на данни за съществуващ
конкретен и реален риск за детето, съдът определя параметрите на
разрешението.
Съставът на БлОС намира, че липсва основание за съмнение, че
майката ще подходи отговорно при подбора на конкретните дестинации на
пътуванията, тяхната продължителност, като отчита определения режим на
личен контакт на бащата с детето. Майката е грижовен родител, тя е
ангажирана с отглеждането на детето от раждането му, не се твърди и не се
установява склонност към рисково поведение или неспазване на установени
правила. Не може да се очаква, че с действията си би навредила на детето си.
Без конкретни твърдения и доказателства в тази насока, съдът не следва да
налага ограничения в придвижването на детето. Липсата на дадено от бащата
съгласие детето да пътува в чужбина, без ангажирани конкретни
доказателства за основателни причини за ограничаване на правото му на
свободно придвижване, следва да се приеме като неоправдано и във вреда на
интереса му.
Доколкото пътуванията на детето извън страната е в негов интерес и ще
обогати неговите впечатления и спомени, съдът счита, че няма пречка да бъде
дадено разрешение за пътуването му в чужбина и по-конкретно в посочените
от РС държави, които са определяеми. При краткотрайни пътувания и
почивки, връзката между бащата и детето не би могла да бъде прекъсната,
нито да попречи на упражняване на режима на лични контакти между тях.
Съдът е обвързан с направеното искане. Доводите на въззивника във връзка с
евентуални пречки за упражняване на режима на лични отношения между
него и детето, касаят изпълнението на влязлото в сила друго решение за
родителски права, и не са относими към предмета на настоящото дело,
свързан единствено с възможността за пътуване на детето в чужбина.
Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
Оплакването на подалия въззивната жалба ответник за неправилна преценка
на РС за това следва ли да се замести недадено от него съгласие за пътуване
на малолетния син на страните, е неоснователно. Преценката на релевантните
обстоятелства е конкретна за всеки отделен случай. Не са допуснати
твърдяните процесуални нарушения. Взето е становище на ДСП.
Не са претендирани разноски.
По изложените съображения, Окръжен съд Благоевград, на основание
чл.271 ал.1 във вр. с чл. 272 от ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 91973 от 04.03.2021г., постановено по
5
гр.д.№ 2263/2020 г. по описа на РС-Б
Решението не подлежи на обжалване пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6