Решение по дело №177/2016 на Районен съд - Сливница

Р Е Ш Е Н И Е  № 98

Гр. Сливница, 02.10.2017 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД ГРАД СЛИВНИЦА, IV състав, в публично съдебно  заседание на трети юли, през две хиляди и седемнадесета година в състав:

Районен съдия: ГЕОРГИ НИКОЛОВ

при участието на секретаря СУЗАНКА БОРИСОВА, като разгледа докладваното от

съдията гр. дело № 177 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по чл. 341 и сл. от ГПК, в първа фаза по допускане на делбата.

ИЩЦАТА Р.Е.Т.,***, с ЕГН **********, е предявила иск за делба срещу Е.А.Й.,***, с ЕГН ********** и К.Е.Т.,***, с ЕГН **********, на следните недвижими имоти:

УПИ ІІ - 799, кв. 55, по плана на град С., целия с площ от 725 кв. метра, заедно с построените в имота двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 80 кв. метра, едноетажна масивна стопанска постройка в североизточната част на имота с площ от около 25 кв. метра,  едноетажна масивна стопанска постройка в източната част на имота с площ от около 35 кв. метра, едноетажна масивна стопанска постройка на южната дворищно регулационна граница на имота с площ от около 45 кв. метра и едноетажна масивна стопанска постройка в югозападната част на имота с площ от около 20 кв. метра.

Твърди се в исковата молба, че втората ответница е сестра на ищцата, а първата – сестра на нейния баща. Процесното дворно място било закупено от бабата на ищцата и втората ответница и майка на първата ответница – Л. Г. К.с н.а. № 35, том І, дело № 169/1956г. на Сливнишки районен съд. В периода от 1956 до 1980г. Л. К.заедно със съпругът си А. Т. К.построили в имота жилищната сграда и описаните стопански постройки. Л. К.починала на 16.01.2007г., като оставила за свои наследници съпругът си А. К., бащата на ищцата и втората ответница - Е. А.ов Т. и ответницата Е. Й.. На 07.06.2011г. починал и А. Т., като оставил за свои наследници бащата на ищцата и втората ответница, както и първата ответница. Е. Т. починал на 04.10.2014г. и оставил за свои наследници ищцата и втората ответница. До своята смърт той живял на втория етаж от жилищната сграда в който извършил редица подобрения.

Тъй като не успели да се разделят доброволно ищцата твърди, че за нея е налице правен интерес от завеждането на настоящия иск. Моли да бъде допусната делба на процесните недвижими имоти при следните квоти: ½ идеална част за първата ответница и по ¼ идеална част за нея и втората ответница.

Ответниците оспорват иска за делба, като твърдят, че наследодателят на ищцата и втората ответница се е отказал от наследството на своите родители в полза на своята сестра (Е.Й.) поради което ищцата и втората ответница не притежават право на собственост върху имотите предмет на делбата. Твърди се, че процесните имоти са изключителна собственост на първата ответница.

 Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, както и на основание чл.235, ал.2 от ГПК, прие  за установено следното от фактическа страна:

В хода на производството се събраха писмени и гласни доказателства, които потвърждават изложеното в исковата молба досежно фактите, че наследодателите на страните - Л. Г. К.и нейният съпруг А. Т. К.са били собственици на процесните недвижими имоти. Установено е че Л. К.е починала на 16.01.2007г., като е оставила за свои наследници съпругът си А. К., синът си Е. А.ов Т. (баща на ищцата и втората ответница) и своята дъщеря - ответницата Е. Й.. На 07.06.2011г. починал и А. Т., като оставил за свои наследници Е. Т. и Е. Й..

Установява се от разпита на свидетеля И. В. М., че на вторият етаж от жилищната сграда в имота, постоянно - до края на живота си е живял наследодателят на ищцата и втората ответница, докато първата ответница е живяла в град С..

Е. Т. е починал на 04.10.2014г., като е оставил за свои наследници ищцата Р.Т. и втората ответница К.Т..

Видно от удостоверения за отказ от наследство, съответно под № 1 и № 2 от 24.07.2012г. издадени от РС С. по ч.гр.д. № 515/2012г. на РС С. и ч.гр.д. № 516/2012г. на РС С., Е. А.ов Т. е направил откази от наследство оставено му от Л. Г. К.и съответно А. Т. К..

Представените откази от наследство са оспорени от процесуалният представител на ищцата, като същият претендира съдът да прогласи тяхната недействителност. В подкрепа на изложените доводи, представителят на ищцата ангажира писмени доказателства.

Видно от представен по делото договор за доброволна делба № 127, том VІІ, рег. № 10057 от 16.10.2008г. на Нотариус Рег. № 486 на НК с район на действие РС С., А. Т. К., Е. А.ова Й. и Е. А.ов Т., като наследници на Л. Г. К.са участвали заедно с другите преки наследници на П. Д. Ц.(майка на Л. К.а) в подялба на земеделски земи възстановени на наследниците на П. Ц.с Решение № А 0269/21.04.1999г. на ОСЗГ гр. С.. Установено е, че П. Ц.е починала на 25.02.1981г.

По делото е представена декларация по чл. 14 от ЗМДТ от 23.07.2012г. за процесните имоти, видно от която Е. Т. е бил записан като съсобственик в същите.

По делото е допусната до изслушване и приета като компетентно дадена и неоспорена от страните СТЕ, според заключението на която двуетажната масивна жилищна сграда е със застроена площ от 79.2 кв. метра, едноетажната масивна стопанска постройка – гараж в североизточната част на имота е с площ от 34.9 кв. метра,  едноетажната масивна стопанска постройка в източната част на имота е с площ от 33.2 кв. метра, едноетажната масивна стопанска постройка на южната дворищно регулационна граница на имота с площ от около 33.9 кв. метра и едноетажната масивна стопанска постройка в югозападната част на имота е с площ от 28.6 кв. метра.

При така установените обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:

Единственият спорен момент в настоящото производство е въпросът дали депозираните откази от наследство от наследодателят на ищцата и втората ответница са породили действие, трансформирайки наследствената маса на покойните Л. Г. К.и А. Т. К., към патримониума на ответницата Е. А.ова Й..

Според разпоредбата на чл. 48 от ЗН, наследниците придобиват наследството на своя наследодател не автоматично с откриването на наследството, а с приемането му. Съгласно нормата на чл. 49 ал. 1 от ЗН, приемането става с изрично изявена воля чрез писмено заявление пред районния съдия, в района на който е открито наследството, което се вписва в особена за това книга. На практика обаче в болшинството от случаите, наследниците не изявяват изрично волята си за приемане на наследството по цитирания ред, а да го приемат мълчаливо – чрез извършването на съответни действия. За да се счете, че наследникът е приел мълчаливо наследството, е необходимо той да извърши действие, което несъмнено да предполага намерението му да приеме наследството. На следващо място, законът предвижда възможност наследникът да не приеме наследството на своя наследодател, а да се откаже от него изрично, като изрази това с писмено заявление пред районния съдия, което е направил в конкретния случай наследодателят на ищцата и втората ответница. Съобразно разпоредбата на чл. 53 от ЗН, в случая неговата наследствена част би уголЕ.а дела на другия пряк наследник – ответницата Е.Й.. За да бъде обаче действителен този отказ, е необходимо наследникът – в случая Е. Т. да не е приел наследството останало от покойните му родители. При условие, че материализираният отказ се предхожда от действия по приемане на наследството, същият е недействителен и не може да породи предвидените в разпоредбата на чл. 53 от ЗН правни последици. Разпоредбата на чл. 49 ал. 2 от ЗН гласи, че приемане на наследство е налице във всички случаи, в които призованият да наследи е извършил действие, което несъмнено предполага неговото приемане, като преценката за правната същност и последици от така извършеното действие във всички случаи следва да се извършва конкретно, като се отчита волята и намерението на извършилото действието лице. Именно наличието на извършването на подобни действия от страна на Е. Т. е спорният момент в настоящото производство. За да изгради своята преценка в тази посока, настоящият съдебен състав анализира събраните по делото писмени и гласни доказателства.

В конкретния случай по несъмнен начин се установява, че Е. Т. заедно с останалите наследници на Л. К.а, именно в качеството си на нейн наследник е участвал в подялба на останали в наследство от майката на К.а недвижими имоти, което обстоятелство е видно от представения по делото договор за доброволна делба № 127, том VІІ, рег. № 10057 от 16.10.2008г. на Нотариус Рег. № 486 на НК с район на действие РС С.. Несъмнено с този акт, Е. Т. е демонстрирал собственически права по отношение на делените имоти и то придобити по наследство останало от неговата майка. Тук е мястото да се отбележи, че съдът не споделя доводите изложени в писмената защита на ответниците, че участието в делбата на Т. е било в качеството му на пряк наследник на П. Ц., а не като наследник на своята майка. Несъстоятелно е и твърдението, че наследството на Ц. е било открито след смъртта на К.а, който факт се опровергава от наличните по делото писмени доказателства (удостоверение за наследници на П. Ц., приложените към договора за доброволна делба доказателства, както и факта, че в делбата е участвал съпругът на К.а, който със сигурност не се явява пряк наследник на Ц.).

Решаващият съдебен състав приема, че по своето естество този акт на разпореждане категорично представлява действие по мълчаливо приемане на наследството останало от покойната му майка. Ето защо направеното писмено изаявления до районния съд от Е. Т. с което е заявил че се отказва от наследството на своята майка Л. К.е недействително, поради факта, че същото вече е било прието от него чрез извършените от него разпоредителни действия. В този смисъл така направеният отказ е недействителен и не би могъл да породи правно действие. В допълнение следва да се изложи и обстоятелството, че както беше установено в хода на настоящото производство Т. е живял до смъртта си в процесната жилищна сграда със съзнанието на собственик по наследство, който факт е виден и от представената по делото декларация по чл. 14 от ЗМДТ. Т.е. след смъртта на своите родители единствено Е. Т. е живял и съответно е извършвал действия по обикновено ползване и управление на останалите в наследство движими вещи и недвижими имоти. Ето защо направените откази от наследство депозирани цели пет години след смъртта на неговата майка и една година след смъртта на баща му не биха могли да породят действие поради приемане на наследството чрез извършването на конклудентни действия от негова страна. Нещо повече, дори и след депозирането на  цитираните по – горе откази в канцеларията на съда, Т. е продължил да живее в наследствените имоти до момента на смъртта си през 2014г, като не беше установено в хода на процеса той да е ползвал тези имоти в качеството си на наемател, или на някакво друго правно основание различно от собственическо.

Предвид изложеното по – горе, съдът приема, че и отказът от наследството на А. Т. К.не е породил валидни правни последици и на същото основание е недействителен.

С оглед на горното съдът приема, че страните в процеса се явяват съсобственици на процесните недвижими имоти, като съсобствеността произтича от наследственото им правоприемство от техните наследодатели Л. К.и А. К., при квоти – ½ идеална част за ответницата Е. А.ова Й. и по ¼ идеални части за ищцата и втората ответница.

Съобразно разпоредбата на чл. 355, вр. чл. 78 ал. 1 от ГПК с оглед изхода на спора, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно на ищцата направените в хода на настоящото производство разноски по предявените ИУИ за прогласяване на недействителност на цитираните откази от наследство в размер на 1250 съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде допусната делба на процесните недвижими имоти при описаните в обстоятелствената част на решението квоти.

           

Воден от горното, съдът

 

                                                                   Р  Е  Ш  И :

            ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНИ отказите от наследство, материализирани в съдебни удостоверения съответно под № 1 и № 2 от 24.07.2012г. издадени от РС С. по ч.гр.д. № 515/2012г. на РС С. и ч.гр.д. № 516/2012г. на РС С., с които Е. А.ов Т., с ЕГН ********** е направил отказ от наследство оставено му от Л. Г.К.а, с ЕГН ********** и съответно от А. Т. К., с ЕГН **********.

                 

ДОПУСКА да бъде извършена делба между, Р.Е.Т., с ЕГН **********, Е.А.Й., с ЕГН ********** и К.Е.Т., с ЕГН **********, на следните недвижими имоти:

УПИ ІІ - 799, кв. 55, по плана на град С., целия с площ от 725 кв. метра, заедно с построените в имота двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 79.2 кв. метра, едноетажна масивна стопанска постройка – гараж в североизточната част на имота с площ от 34.9 кв. метра,  едноетажна масивна стопанска постройка в източната част на имота с площ от 33.2 кв. метра, едноетажна масивна стопанска постройка на южната дворищно регулационна граница на имота с площ от около 33.9 кв. метра и едноетажна масивна стопанска постройка в югозападната част на имота с площ от 28.6 кв. метра, при следните квоти:

½ идеална част за Е.А.Й., с ЕГН **********.

¼ идеална част за Р.Е.Т., с ЕГН **********.

¼ идеална част К.Е.Т., с ЕГН **********.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 355, вр. чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответниците Е.А.Й., с ЕГН ********** и К.Е.Т., с ЕГН **********, да заплатят солидарно на Р.Е.Т., с ЕГН **********, направените в хода на настоящото производство разноски в размер на 1250 съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред СОФИЙСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от получаване на съобщението за постановяването му. 

                                                                                   

РАЙОНЕН СЪДИЯ: