Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

№

 

град С., 29.03.2016 година

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданска колегия, І отделение, 1 състав, в публично заседание на първи март през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : АСЕН ВОДЕНИЧАРОВ

 

при секретаря В.С., като разгледа докладваното от съдия Воденичаров гр. дело № 5171 по описа за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./.

          Ищецът А.Б.С., чрез процесуален представител излага в исковата молба, че на 05.03.2015 год., около 13.40 часа, в гр.С., водачът П.Т. П., при управление на лек автомобил “Фиат” с ДК № ****, нарушил правилата за движение по пътищата и реализирал пътно-транспортно произшествие с лек автомобил “Деу” с ДК № *****, управляван от А.В.Й., в който се возела като пътник на предната дясна седалка, при което пострадала. Поддържа, че вследствие на произшествието й били причинени множество и значителни телесни увреди, довели до разстройство на здравето за продължителен период от време, през който се наложили и средства за лечение. Твърди, че ответника е застраховал гражданската отговорност на виновния водач със застрахователна полица, валидна към момента на събитието. В тази връЗ.а моли съда да постанови решение с което да осъди ответника да заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 26 000 лева, както и сумата от 290 лева, представляващи имуществени вреди за медицИ.ки услуги. Претендира се заплащане на законната лихва върху тези суми от датата на събитието до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.

          Ответникът З. „Л.И.” АД, чрез процесуален представител оспорва предявеният иск, като твърди, че е застрахования при тях водач не е виновен за настъпване на произшествието, а отделно от това е силно завишен и прави възражение за съпричиняване. Моли съда да постанови съдебно решение по справедливост. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.

          Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е приет като доказателство констативен протокол № 214 от 05.03.2015 год., изготвен от дежурен ПТП-ОПП-СДВР и от който се установява, че на същата дата, около 13.40 часа, в гр.С., водачът П.Т. П., при управление на лек автомобил “Фиат” с ДК № ****, нарушил правилата за движение по пътищата и реализирал пътно-транспортно произшествие с лек автомобил “Деу” с ДК № *****, управляван от А.В.Й., при което пострадала А.С..

По делото е приета и съдебно автотехническа експертиза, изготвена от вещото лица М. въз основа на приетите по делото доказателства, от което се установява, че причината за произшествието е поведението на водача на лекия автомобил “Фиат”, който предприел маневра престрояване от дясна в лява лента, вследствие на което ударил движещия се попътно в съседната пътна лента лек автомобил “Деу”. Водача на лекия автомобил “Фиат” е имал възможността да предотврати удара, тъй като другия автомобил не е бил в т.н. “мъртва зона” за видимост.

Останалите приети по делото медицИ.ки документи са от значение само за заключението на вещото лице. Те нямат пряко доказателствено значение, тъй като непосредствено от тях, без помощта на специални знания, съдът не може да установи обстоятелствата, свързани с увреждането и начина на лечение.

По делото е приета съдебно-медицИ.ка експертиза, изготвена от вещото лице травматолог д-р Д., която съдът кредитира като обективно дадена и неоспорена от страните, от която се установява, че ищеца вследствие на ПТП-то е получила контузия на главата с мозъчно сътресение; кръвонасядания по челото, лицето и шията отдясно; контузия на гръдния кош и таза отдясно и контузия на лявото коляно. Пострадалата е търпяла болки и страдания, като най-интензивни са били те непосредствено след травмата в първите 10-12 дни и с постепенно затихващ характер към 25-30 дни. Вещото лица дава заключение, че процесния удар е дясно-странитен, ищеца се е возел отдясно, от която страна са и получените травми и прави заключение, че поставения предпазен колан е ефективен при челен удар и скорост до 60 кв.м. и неефективен при настоящия.

Не се оспорва от ответника обстоятелството, че към момента на произшествието е била налице валидна застрахователна полица по риска „Гражданска отговорност” досежно лек автомобил “Фиат” с ДК № ****.

При така установена фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Установи се от събраните в хода на делото доказателства, че на 05.03.2015 год., водачът П. П., при управление на лек автомобил “Фиат” с ДК № ****, нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил на А.Б.С. телесни увреди. Съдът приема, че вредите които са били причинени на ищеца са пряка и непосредствена последица на извършеното от причинителя на вредите /водача на автомобила “Фиат” – П./ деяние.

Не се спори по делото, а това се установява и от събраните доказателства, че лекия автомобил “Фиат” с ДК № **** е бил застрахован по риска гражданска отговорност при ответното дружество, посредством полица, валидна към момента на събитието за имуществени и неимуществени вреди. Предвид на това съдът приема в конкретния случай, че е налице застраховка “Гражданска отговорност”, при която застрахователното правоотношение е възникнало от деня на сключване на договора, като за посочения в застрахователната полица период застрахователят носи риска при настъпване на застрахователното събитие. В тази връЗ.а съдът счита, че на ответника З. „Л.И.” АД е възложен застрахователния риск при настъпване на застрахователното събитие, както и че същият дължи обезщетение по застраховка срещу гражданска отговорност за вредите, претърпени от трети увредени лица, при управление на МПС.

По тези съображения съдът приема, че на основание чл. 45 от ЗЗД водачът на автомобила “Фиат” следва да възмезди претърпените от ищеца вреди. Тъй като водачът /респективно собственика на превозното средство/ е бил застрахован срещу гражданска отговорност в ЗК „Л.И.” АД, ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено на основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането да заплати обезщетение за тези вреди в пълен обем на отговорността на водача.

По размера на неимуществените вреди, съдът приема следното:

В резултат на пътно-транспортно произшествие ищцата е претърпяла телесни увреждания, които са довели до разстройство на здравето, които увреждания са подробно описани в приетото по делото заключение на допуснатата съдебно-медицинска експертиза. В резултат на претърпяните наранявания от страна на ищеца, последният е търпял болки и страдания за период от тридесет дни, като в първите десет-дванадесет дни болките са били с по-интензивен характер. Следва да се отчете обстоятелството, че вследствие на това ищеца се е наложило ищеца да употребява обезболяващи медикаменти.

Настоящият състав намира наведените от ответната страна доводи за съпричиняване за неоснователни. Установи се от заключението на вещото лице, че към момента на произшествието пострадалата е пътувала с поставен предпазен колан, но даже и да е била без колан, то последния при механизма на процесното произшествие е бил неефективен и не би изпълнил своята защитна фунция, тъй като удара не е бил челен, а странично-приплъзващ. Поради това съдът приема, че пострадалата не е допринесла за настъпване на вредоносния резултат и възражението за съпричиняване следва да се отхвърли.

Съдът, след като съобрази всички тези обстоятелства, преценени съобразно момента на непозволеното увреждане, възрастта на ищеца /39 години/ и с оглед на критерия за справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД, счита, че за обезщетяване на неимуществените вреди е необходима сума в размер на 26 000 лева. За тази сума исковата претенция е основателна и доказана и следва да бъде уважена изцяло.

По размерът на имуществените вреди съдът намира следното:

Пред настоящата инстанция се ангажираха доказателства за извършени разходи за медицинско обслужване от ищеца в размер на сумата от 290 лева, за които разходи има издаден надлежен счетоводен документ и вещото лице медик даде заключение, че са извършени във връзка с проведеното лечение. В тази връзка ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца тази сума, представляващи имуществени вреди от станалото на 05.03.2015 год. пътно-транспортно произшествие.

Съдът приема, че при задължение за непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана и дължи обезщетение в размер на законната лихва от момента на увреждането - чл.86 и чл. 84, ал.3 от ЗЗД. Характерът на увреждането не се изменя, ако искът е насочен направо срещу застрахователя. Следователно исковата сума следва да бъде присъдена, заедно със законната лихва от датата на увреждането /05.03.2015 година/ до окончателното им изплащане.

При този изход на спора, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК разноски в размер на 4 376 лева, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК, представляващи заплатен адвокатски хонорар, депозити за вещи лица и платена държавна такса. Настоящият състав намира направеното възражение на ответника за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар за неоиснователно с оглед фактическата сложност на делото и събиране на доказателства по него, поради което същото не следва да бъде уважено. 

Водим от горното Софийски градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ ЗК „Л.И.” АД с ЕИК *** с адрес: *** да заплати на А.Б.С. с ЕГН ********** със съдебен адрес: ***, чрез адв. Д., сумата от 26 000 /двадесет и шест хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата от 290 /двеста и деветдесет/ лева, представляващи имуществени вреди  от пътно-транспортно произшествие, станало на 05.03.2015 година, заедно със законната лихва върху тези суми, считано от 05.03.2015 год, до окончателното изплащане, както и на правно основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 4 376 /четири хиляди триста седемдесет и шест/ лева, разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: