№ 1876
гр. Варна, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на десети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело
№ 20213100501836 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 288707 /28.05.2021г., подадена
от ЗАД ”ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ЕИК *********, със седалище: гр. София, ж.к.
”Дианабад”, бул. ”Г. М. Д.” № 1, представлявано от изпълнителните си директори Б.Г.И. и
Р.В.М., срещу решение № 261458 /26.04.2021г., постановено по гр.д. № 16061/2020г. на
ВРС, 24 с-в, В ЧАСТТА, с която жалбоподателят е осъден да заплати на Р. Д. ИВ., ЕГН
**********, ****, сумата от 5 016,30 лв. /пет хиляди и шестнадесет лева и тридесет ст./,
представляваща остатък от неизплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди
в хипотезата на “тотална щета”, в резултат на настъпило на 08.10.2020г. пътно –
транспортно произшествие в района на 165 км. на Автомагистрала “Тракия”, предизвикано
от водача на товарен автомобил “Ивеко”, рег. № ***, управляван от Т.П., застрахован по
договор за застраховка “Гражданска отговорност”, обективиран в застрахователна полица,
със срок на действие от 05.01.2020г. до 04.01.2021г., при което са настъпили щети по лек
автомобил марка “Пежо 207”, рег. № ***, управляван от Р.И., ведно със законната лихва от
датата на представяне на доказателства за прекратяване на регистрацията на автомобила
пред застрахователя до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 432, ал. 1 КЗ.
В жалбата се излага, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния и
процесуалния закон и е необосновано. Твърди се, че първоинстанционният съд е допуснал
процесуално нарушение като не е допуснал своевременно поставените задачи от ответника
1
към САТЕ. Сочи се, че с писмено становище, депозирано в откритото съдебно заседание на
13.04.2021г. застрахователят инвокирал възражение срещу доклада на съда в частта, в която
същият не допуска допълнителните задачи към САТЕ, като това процесуално искане
останало без разглеждане от решаващия съд. Решаващият съд задължил ответника да посочи
конкретно по детайли и вид запазените части по процесния автомобил. В отговор били
изложили становище, че отговор на тази задача би дало именно вещото лице, притежаващо
специални знания из областта на техниката, в частност авто - експертизата. Посочили били
изрично, че всички други части, детайли и агрегати, извън описаните като увредени и
посочени по пера от ищеца следва да се считат като запазени такива. Моли да бъдат
допуснати допълнителни задачи към САТЕ, формулирани изчерпателно и детайлно в
отговора на исковата молба. Моли се решението да бъде отменено и вместо него да бъде
постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират се и сторените
разноски за двете инстанции. В открито съдебно заседание, процесуалният представител на
жалбоподателя не се явява, депозира молба преди датата на о.с.з., в която изрично сочи, че
поддържа въззивната жалба.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който се
оспорват доводите, изложени във въззивната жалба, като се твърди, че решението е
правилно и законосъобразно. Сочи се, че обезщетението следвало да се определи в
хипотезата на „тотална щета“ по чл. 390, ал. 2 КЗ, тъй като стойността на разходите за
необходимия ремонт надвишавали 70 на сто от действителната му стойност. В конкретния
случай, размерът на дължимото обезщетение бил в размер на 5 016.30 лв. Счита, че
първоинстанционният съд, като не е допуснал допълнителните задачи към САТЕ, не е
извършил твърдяното процесуално нарушение. Твърди, че недопустимо било чрез събиране
на доказателства да се установяват липсващи твърдения. В конкретния случай твърденията
на ответника за наличие на запазени части и тяхната стойност останали голословни и
недоказани. Дружеството ответник не ангажирало доказателства в тази насока, поради което
същият следвало да понесе последиците от своето бездействие. Моли съда да потвърди
решението, както и да му бъдат присъдени разноските за въззивната инстанция. В открито
съдебно заседание, страната се представлява от процесуален представител, който оспорва
въззивната жалба, поддържа подадения отговор, представя списък с разноски и моли съда да
постанови решение, с което да потвърди първоинстанционното решение.
За да се произнесе по подадената въззивна жалба, настоящият състав съобрази
следното:
Първоинстанционното производство пред РС –Варна е образувано по предявен от
Р.И. срещу ЗАД ”Далл Бог Живот и Здраве”, ЕИК *********, гр. София, иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 5 016, 30 лв. след допуснато
изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК, претендирана като остатък от неизплатено
застрахователно обезщетение за имуществени вреди в резултат на настъпило на 08.10.2020г.
пътно – транспортно произшествие в района на 165 км. на Автомагистрала ”Тракия”,
предизвикано от водача на товарен автомобил ”Ивеко”, рег. № ***, управляван от Т.П.,
2
застрахован по договор за застраховка ”Гражданска отговорност”, обективиран в
застрахователна полица, със срок на действие от 05.01.2020г. до 04.01.2021г., при което са
настъпили щети по лек автомобил марка “Пежо 207”, рег. № ***, управляван от Р.И., както
следва: 1./ броня задна 2./ лайсна в задна броня; 3./ стоп десен 4./ капак заден пета; 5./ лайсна
в пета врата; 6./ държач на заден регистрационен номер; 7./ стоп ляв; 8./ панел заден ляв; 9./
задна маска; 10./ решетка дясна; 11./ конзола дясна; 12./ конзола лява на задна броня; 13./
панел заден десен; 14./ леген за резервно колело; 15./ под багажник; 16./ абсорбер на задна
броня; 17./ греда основа на задна броня; 18./ облицовка на задна маска; 19./ постелка на под
багажник; 20./ колан преден ляв на водача; 21./ колан преден десен на пасажер; 22./ решетка
дясна в задна маска; 23./ ключалка на пета врата; 24./ камера и тониране, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 14.12.2020г. до окончателното
изплащане на задължението.
Претендира се и присъждане на сторените по делото съдебно – деловодни разноски.
В исковата молба ищецът Р.И. твърди, че на 08.10.2020г. при управление на
собствения си автомобил марка ”Пежо 207”, рег. № ***, на Автомагистрала ”Тракия”, на
165 км. бил ударен от водача на товарен автомобил ”Ивеко”, рег. № ***, управляван от Т.П.,
застрахован в ЗАД ”ДАЛЛ БОГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД, който не е възприел временната
организация на пътя, както и че на посоченото място се извършват ремонтни дейности,
поради което не намалил скоростта на движение и последвал удар в задната част на МПС, в
резултат на който са причинени материални щети. Доколкото между двамата водачи е имало
съгласие по обстоятелствата, при които е настъпило произшествието бил съставен
двустранен констативен протокол. Настъпилите увреждания били установени от
застрахователя на виновния водач, който след извършен оглед е заплатил обезщетение в
размер на 1 383,70 лв., чиито размер не позволява на ищеца да възстанови собствения си
автомобил в същия вид и качество и с нови и оргинални части, като преди увреждането,
което обуславя и интересът му от предявяване на осъдителна претенция.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът ЗАД ”Далл Бог Живот и Здраве”, е депозирал
писмен отговор, с който признава, че ответникът е застрахован по договор за застраховка
”Гражданска отговорност” за обективиран в застрахователна полица, със срок на действие
от 05.01.2020г. до 04.01.2021г., че е бил уведомен от Р.И. за настъпилото произшествие,
както и че представители на застрахователя са извършили оглед и определили
застрахователно обезщетение в сочения размер, което е получено от увредения. Ответникът
оспорва механизма на настъпване на произшествието, както и че вредите по собствения на
ищеца автомобил са настъпили от процесното ПТП и размерът им. В условие на
евентуалност при доказване на основанието се поддържа, че е налице ”тотална щета”, тъй
като стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от
действителната му стойност при съобразяване със запазените части. Настоява се за
отхвърляне на осъдителната претенция, ведно със законната лихва.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно легитимирано
лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на
3
останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК и следва да бъде разгледана
по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1, изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат до неправилност на
изводите на съда относно дължимостта на претендираното застрахователно обезщетение.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява частично основателна, при прието
за установено следното от фактическа и правна страна:
От фактическа страна, съдът приема за установено следното:
Безспорно е между страните, а и от представените писмени доказателства се
установява, че на 08.10.2020г. в Република България на Автомагистрала ”Тракия” 165 км. е
настъпило пътно - транспортно произшествие с участието на Т.П., собственик и водач на
товарен автомобил ”Ивеко”, рег. № *** и Р.И., водач и собственик на лек автомобил марка
“Пежо 207”, рег. № ***. Двамата водачи – Т.П. и Р.И. са съставили и подписали двустранен
констативен протокол за ПТП, като в раздел 12, „Обстоятелства“ от съставения протокол,
участниците са отразили, че водачът на товарен автомобил “Ивеко”, рег. № ***, е ударил в
задната част лек автомобил марка “Пежо 207”, рег. № ***, причинявайки деформации в
задната част на собственото на ищеца МПС. Отбелязано е изрично в протокола, че виновен е
водачът на товарен автомобил “Ивеко”, рег. № ***.
Ответникът признава, че към деня на произшествието, водачът на товарен автомобил
“Ивеко”, рег. № ***, е бил застрахован в ответното дружество по договор за застраховка
“Гражданска отговорност”, обективиран в застрахователна полица, със срок на действие от
05.01.2020г. до 04.01.2021г.;
Безспорно е и, че застрахователят е бил уведомен за произшествието, а негови
служители са извършили оглед на лек автомобил марка “Пежо 207”, рег. № ***, при който
са удостоверени щетите по него в нарочно съставени 2 броя описи – заключения.
Безспорно е, че застрахователят е определил и изплатил на увреденото лице Р.И.
застрахователно обезщетение в размер на 1 383,70 лв.
От изслушаната и приета пред първата инстанция САТЕ и съответно допълнителната
такава пред въззивната инстанция, като и двете не са оспорени от страните и съдът ги
кредитира, се установява, че действителната стойност на лекия автомобил към датата на
произшествието е 6 400 лв. Установява се от проведената допълнителна САТЕ, че
стойността на ремонта по средни пазарни цени за оригинални части и труд възлиза на
7 124,52 лв., а за алтернативни части и труд – 6 875,22 лв. Цената, за която автомобилът би
могъл да бъде изкупен за скрап е 261,36 лв., като друга цена за запазени части вещото лице
не е в състояние да определи. От изявлението на експерта в съдебно заседание се
4
установява, че удостоверените от застрахователя щети могат да настъпят при описания в
двустранния констативен протокол механизъм.
От правна страна:
Предявеният иск е с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ (Обн., ДВ, бл. 102 от
29.12.2015 г. в сила от 1 януари 2016 г.). За основателността на прекия иск с оглед
вторичния характер на субективното право по чл. 432, ал. 1 КЗ в тежест на ищеца е да
докаже освен наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ между деликвента и застрахователя, така също и наличие на
деликт с всичките кумулативно дадени елементи от неговия фактически състав: деяние
(действие или бездействие), вреда и нейния размер, противоправност на деянието, причинна
връзка между деянието и вредата, като вината на причинителя се предполага до доказване
на противното.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да
докаже възраженията си, включително това за наличие на запазени части на увредения
автомобил.
Въззивникът не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по
силата на сключен договор за застраховка ”Гражданска отговорност” към датата на
процесното ПТП, както и наличието на основание за ангажиране на отговорността му във
връзка с виновното поведение на водача на застрахованото МПС, удостоверено с
подписания от него двустранен констативен протокол за ПТП, a именно факта на
извършения деликт. В тази връзка не се оспорва и факта на уведомяването му за
застрахователното събитие, извършените огледи и изплатеното обезщетение на ищцата в
размер на 1 383,70 лева. Въззивният съд възприема изцяло изложеното от районния съд по
тези въпроси и на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на обжалвания акт в
тази му част.
При липса на оспорване факта на настъпване на вредите и техния вид, в настоящото
производство следва да се разгледат единствено оплакванията, които касаят размера на
дължимото застрахователно обезщетение, във връзка с възраженията на въззивника за
наличие на запазени части по процесния автомобил.
От проведените в първоинстанционното и настоящото производство САТЕ и
допълнителна такава се установяват стойностите за възстановяване на увредения автомобил
към датата на застрахователното събитие (САТЕ - 6 974,92 лв.), по средни пазарни цени за
оригинални части и труд (допълнителна САТЕ - 7 124,52 лв.) и по средни пазарни цени за
алтернативни части и труд (6 875,22 лв.), като и в двете експертизи тези стойности
надвишават 70 на сто от действителната стойност на автомобила към датата на ПТП,
изчислена от вещото лице в размер на 6 400 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 390, ал.2 КЗ тотална щета на моторно превозно средство
е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 % от
действителната му стойност към датата на събитието, като в настоящия случай,
5
предвидените в закона предпоставки за наличие на тотална щета са налице. Следователно
при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение следва да бъде
съобразено наложилото се в съдебната практика разрешение, че в хипотезите на тотална
щета меродавна е действителната стойност на вещта към момента на застрахователното
събитие, но не повече от застрахователна сума, от която се приспада стойността на
запазените части. В обичайния случай обезщетението не може да надвишава действителната
(при пълна загуба) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото
имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи
друго със същото качество, съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други. Когато обаче тези разходи доближават или надвишават себестойността на
самото имущество, извършването им е икономически неизгодно. В тези случаи
възстановителната стойност надхвърля значително действителната стойност на
застрахованата вещ, което налага ограничаване на отговорността на застрахователя до
пазарната оценка на повреденото имущество, след приспадане на остатъчната стойност на
запазените части/стойността за скрап. Последните са т.нар. “ползи от вредите”, които трябва
да се приспаднат от обезщетението, за да не се допусне неоснователно обогатяване на
увредения.
В случая, както бе посочено, действителната стойност на застрахованото МПС към
датата на произшествието е 6 400 лв. Според заключенията на вещите лица по изготвените
САТЕ и допълнителна САТЕ разходите за възстановяване на щетите надвишават 70 на сто
от тази стойност, като цената, при която процесният автомобил може да бъде изкупен за
скрап, вещото лице по допълнителната САТЕ изчислява на 261,36 лв. /при посочена
невъзможност за определяне на друга цена за запазени части/. При приспадане на тази сума
от действителната стойност на автомобила, както и на вече изплатеното от застрахователя
обезщетение в размер на 1 383,70 лв., дължимото застрахователно обезщетение възлиза на
4 754,94 лв., поради което и така предявеният иск се явява основателен и следва да бъде
уважен до този размер.
Съгласно чл. 390, ал.1 КЗ, предпоставка за изплащане от застрахователя на
обезщетение за тотална щета на МПС е представянето на удостоверение от компетентните
регистрационни органи за прекратяване на регистрацията му, в което да е отбелязано, че
прекратяването на регистрацията е поради настъпила тотална щета. В настоящия случай в
кориците на делото не се съдържа доказателство, от което да се установява това
обстоятелство, но така или иначе изпълнението на административната процедура обуславя
плащането, а не установяването на задължението по съдебен ред. Плащането от
застрахователя може да бъде доброволно или в изпълнение на влязло в сила решение. И в
двата случая, изпълнението/неизпълнението на задължението за дерегистрация и
представянето пред застрахователя на доказателства за това, има значение за началния срок
на забавата, но не и за основателността на претенцията за главницата /застрахователно
обезщетение/. В този смисъл правилно районният съд е отказал да присъди лихва за забава
6
върху главницата от датата на исковата молба, тъй като такава се дължи от датата на
представяне на доказателства за прекратяване на регистрацията на автомобила.
Изложеното налага отмяна на обжалвания акт в частта, с която е присъдено
застрахователно обезщетение за сумата над 4 754,94 лв. до присъдените 5 016.30 лв., в която
част претенцията се явява неоснователна, респ. потвърждаването му в останалата част.
По разноските в производството:
С оглед резултата по спора и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът, въззивник в
настоящото производство, следва да заплати на ищеца сторените разноски в исковото
производство в размер от 1 100,18 лв., при липса на основание за намаляване на
адвокатското възнаграждение като договорено към минимума, ведно с включено ДДС, както
и сторените разноски пред въззивната инстанция в размер от 663,53 лв. – адв.
възнаграждение, отново при липса на основание за намаляването му, доколкото е
договорено към минимума (700 лв.).
С оглед резултата в производството по въззивната жалба на ответника, съответно на
отхвърлената част от иска, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да заплати сторените
в настоящото производство разноски в размер на 15.65 лева за заплатена държавна такса и
депозит за експертиза /доказателства за договорено и платено адв. възнаграждение не са
ангажирани/. Доколкото в първоинстанционното производство ответникът не е ангажирал
доказателства за сторени разноски, такива не му се следват за исковото производство.
В обобщение, с оглед изхода от спора, общо за двете инстанции, след отмяна на
решението в частта за разноските и извършена от съда компенсация, на ищцата ще се
присъди сумата 1 748,06 лв. съдебно-деловодни разноски.
Водим от горното, съдебният състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 261458/26.04.2021г., постановено по гр.д. № 16061/2020г. на
Районен съд - Варна, 24 състав, В ЧАСТТА, с която е уважен предявеният от Р. Д. ИВ., ЕГН
**********, ****, срещу ЗАД ”ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ЕИК *********, със
седалище гр. София, иск за присъждане на застрахователно обезщетение за имуществени
вреди в хипотезата на “тотална щета”, в резултат на настъпило на 08.10.2020г. пътно –
транспортно произшествие в района на 165 км. на Автомагистрала “Тракия”, предизвикано
от водача на товарен автомобил “Ивеко”, рег. № ***, управляван от Т.П., застрахован по
договор за застраховка “Гражданска отговорност”, обективиран в застрахователна полица,
със срок на действие от 05.01.2020г. до 04.01.2021г., при което са настъпили щети по лек
автомобил марка “Пежо 207”, рег. № ***, управляван от Р.И. и собственост на ищцата, за
разликата над 4 754,94 лв. до присъдения размер от 5 016,30 лв., ведно със законната лихва
от датата на представяне на доказателства за прекратяване на регистрацията на автомобила
7
пред застрахователя до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 432, ал. 1 КЗ,
както и в частта за разноските, като вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. Д. ИВ., ЕГН **********, ****, срещу ЗАД ”ДаллБогг:
Живот и Здраве” АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, иск за осъждане на ответника
да заплати на ищцата застрахователно обезщетение за имуществени вреди в хипотезата на
“тотална щета”, в резултат на настъпило на 08.10.2020г. пътно – транспортно произшествие
в района на 165 км. на Автомагистрала “Тракия”, предизвикано от водача на товарен
автомобил “Ивеко”, рег. № ***, управляван от Т.П., застрахован по договор за застраховка
“Гражданска отговорност”, обективиран в застрахователна полица, със срок на действие от
05.01.2020г. до 04.01.2021г., при което са настъпили щети по лек автомобил марка “Пежо
207”, рег. № ***, управляван от Р.И. и собственост на ищцата, за разликата над 4 754,94
лв. /четири хиляди седемстотин петдесет и четири лева и деветдесет и четири ст./ до
претендирания размер от 5 016,30 лв. /пет хиляди и шестнадесет лева и тридесет ст./, на
осн. чл. 432, ал. 1 КЗ.
ПОТВЪРЖДАВА решение 261458/26.04.2021г., постановено по гр.д. № 16061/2020г.
на Районен съд - Варна, 24 състав, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗАД ”ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ЕИК *********, със седалище гр.
София, да заплати на Р. Д. ИВ., ЕГН **********, ****, сумата от 1 748,06 лв. /хиляда
седемстотин четиридесет и осем лева и шест ст./, представляваща сторени разноски по
делото пред първата и въззивната инстанции съразмерно на уважената част от иска след
извършена от съда компенсация, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8