№ 5630
гр. София, 06.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-6 СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Гергана Ж. Троянова
при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова
като разгледа докладваното от Гергана Ж. Троянова Гражданско дело №
20221100108251 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.432, ал.1 от Кодекса за
застраховането /КЗ/ и чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ от
К. В. Г. /ищец/ срещу „ЗАД А.Б.“ АД /ответник/ за заплащане на сумата 150000.00 лева
– обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП на 27.02.2022г. в
гр.София от застрахован при ответника по валиден към датата на събитието договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ деликвент, ведно със законната лихва от датата
на уведомяване на застрахователя – 21.04.2022г., до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че е претърпял неимуществени вреди от ПТП, настъпило на
27.02.2022 г. в гр.София, на бул. „Панчо Владигеров“, в района на магазин
„Практикер“, при което водачът на т.а. „Ситроен Берлинго“ с рег.№ СВ **** СХ,
движейки се по бул. „Панчо Владигеров“ в посока от бул. „Сливница“ към „Обелски
път“, не съобразил спрелият на забранителен сигнал на светофара л.а. „Ситроен Ксара“
с рег.№ СВ **** МВ и го ударил, като в резултат на удара, този автомобил се изместил
и се ударил в л.а. с рег.№ СВ **** РК, спрял на същия светофар непосредствено преди
него. Поддържа, че произшествието било резултат от виновното нарушаване на
правилата за движение по пътищата от водача на товарния автомобил, а като
последица на ищеца, като водач на л.а. „Ситроен Ксара“ с рег.№ СВ **** МВ, били
причинени телесни увреждания, от които търпял продължителни болки и страдания.
Заявява, че след удара посетил УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, където били
направени изследвания, от които било установено, че имал контузия на долната част на
гърба и таза, навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на
гръбначния стълб, както и увреждане на междупрешлените дискове в шийния отдел с
радикулопатия. Пояснява, че носил имобилизационна шийна яка за 30 дни, но поради
продължилите болки посетил лекар на 09.03.2022г., на 05.04.2022г., на 21.04.2022г. и
1
на 29.04.2022г., при които били направени изследвания и предписани терапии, но
въпреки тях и до днес търпял болки и страдания от увреждането, от което не се е
възстановил напълно. Поддържа, че понастоящем е с намалена трудоспособност,
страда от лесна раздразнителност, безпокойство и притеснение, а неяснотата относно
оздравителния процес го натоварвала допълнително и понижавала самочувствието му.
Посочва, че отговорността на деликвента за обезвреда на пострадали при ПТП лица е
покрита по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ /ГО/ с
ответника по полица № BG/01/121003186310 за периода 08.11.2021г. - 07.11.2022г.,
поради което предявява претенция към застрахователя за обезщетяване на причинените
от произшествието неимуществени вреди в размер на 150000.00 лева (съгласно
изменение, направено по реда на чл.214 ГПК в открито съдебно заседание на
21.03.2023г.), които претендира ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението пред застрахователя за определяне и изплащане на обезщетение –
21.04.2022г., до окончателното плащане. Претендира разноски.
Ответникът не оспорва, че между собственика на т.а. „Ситроен Берлинго“ с рег.
№ СВ **** СХ и „ЗАД А.Б.“ АД е бил валиден договор за задължителна застраховка
ГО към датата на твърдяно произшествие, но оспорва механизма му, вината на
застрахования при него деликвент, причинно-следствената връзка между събитието и
вредите, както и техният размер. Счита, че травматичните увреждания не са били
тежки и не оправдават обезщетение в сочения размер, като допълнително навежда
доводи, че пострадалият е имал дегенеративни промени в гръбначния стълб, което не
се дължи на претърпяното произшествие и именно те са довели до затегнат
оздравителен процес. При условията на евентуалност, заявява възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца с твърдение, че е шофирал без
поставен предпазен колан, евентуално, че болките са резултат от възрастовото
износване на шийните прешлени. Оспорва началната дата на претенцията за
закъснителна лихва, като изтъква, че е определил обезщетение на ищеца по
образуваната щета, но пострадалият не представил изискуемата от застрахователя
декларация, което е осуетило плащането, поради което счита, че се е освободил от
забавата. Претендира разноски.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Представен е Протокол за ПТП № 1829539/27.02.2022г., съставен от мл.
автоконтрольор при ОПП-СДВР относно настъпило на същата дата произшествие в гр.
София, при което било установено, че т.а. „Ситроен Берлинго“ с рег.№ СВ **** СХ,
управляван от И. С., движейки се по бул. „Панчо Владигеров“ в посока от бул.
„Сливница“ към „Обелски път“, и в района на магазин „Практикер“, ударил спрелият
на забранителен сигнал на светофара л.а. „Ситроен Ксара“ с рег.№ СВ **** МВ,
управляван от ищеца, като в резултат на удара автомобилът се отместил и се ударил в
л.а. с рег.№ СВ **** РК, който бил първа кола, изчакваща зелен сигнал на светофара в
същата посока. Механизмът на ПТП бил отразен със схема в протокола и била
посочена като причина за удара несъобразената скорост на товарния автомобил с
пътните условия – мокра пътна настилка. В протокола се съдържат данни за валидните
към датата на събитието договори за задължителна застраховка ГО за участващите в
2
произшествието превозни средства, техните водачи, щетите по двата автомобила и е
удостоверено, че документът е съставен след посещение на местопроизшествието.
Отразеното в протокола обстоятелство, че за товарния автомобил е бил валиден
договор ГО със „ЗАД А.Б.“ АД не се оспорва от ответника и се потвърждава от справка
от Информационната система на ГФ.
Приети са множество медицински документи – извадка от амбулаторна книга на
УМБЛАСМ „Н.И.Пирогов“, лист за преглед на пациент в същото болнично заведение,
амбулаторни листа за извършени прегледи, издадени болнични листове, епикриза за
престой и лечение в болнично заведение, видно от които ищецът е претърпял травма
при удара.
При първичния преглед, осъществен в УМБЛАСМ „Н.И.Пирогов“ на
28.02.2022г. било установено навяхване и разтягане на шийния отдел на гръбначния
стълб, както и контузия на долната част на гърба и таза, като диагнозата била
поставена след направена рентгенография на шийните прешлени и на черепа и след
консултации с хирург и ортопед. На пациента било предписано единствено прием на
обезболяващи медикаменти и режим на покой. Видно от направеното на 09.03.2022
изследване в МЦ ХХХI София ЕООД на ищеца било предписано носене на шийна яка
за 30 дни, поради оплакванията от болки в областта на шията и главата. С предписания
от 14.03.2022г., от 05.04.2022г. и от 13.04.2022г. на същото болнично заведение
носенето на яка е било продължавано.
Видно от издаден на 19.04.2022г. амбулаторен лист на К. В. Г. била поставена
диагноза увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел с радикулопатия и
отново е дадено предписание за носене на шийна яка.
Прието е разчетено магнитно-резонансно образно-диагностично изследване,
направено на 21.04.2022г. в МДЛ „Р.“ ЕООД – София, видно от което ищецът бил
диагностициран с дегенеративна ставна и дискова болест на гръбначния стълб от
спондилозен и остеохондрозен тип, с дискови протрузии на нива С3-С4 и С4-С5, както
и дискови хернии на нива С5-С6 и С6-С7.
Представен е амбулаторен лист от 29.04.2022г. за извършен преглед от д-р Ф.,
при който от образно изследване било разчетено малко миелопатично огнище на нИ.
С6-С7, а дегенеративните изменения били потвърдени.
В представените листа от 04.05.2022г., 13.05.2022г., 08.06.2022г., 17.06.2022г.,
04.07.2022г., 12.07.2022г., 21.09.2022г., 23.09.2022г., 10.10.2022г., 27.10.2022г.
последователно е отразено, че пациентът е с увреждане на междупрешленните дискове
в шийния отдел с давност, с изразен болков синдром след претърпяното ПТП, при
което свързващият апарат на шийния отдел бил разтегнат и навехнат, със слабост в
горните крайници и оплаквания от болки в гърба, врата и главата.
3
Видно от епикриза от МБАЛ – Пирдоп АД ищецът е бил лекуван стационарно в
периода 25.07.2022г. – 30.07.2022г. именно с оглед претърпЯ.та травма на фона на
дегенеративното изменение на шийните прешлени.
Общият период на временна нетрудоспособност е 11 месеца – от 28.02.2022г. до
29.10.2022г. – така от приетите болнични листове.
Съставените амбулаторни и болнични листове намират отражение и в справката
от НЗОК, като видно от същата ищецът не е посещавал лекар във връзка с оплаквания
от болки в гръбначния стълб преди процесното ПТП.
Представени са доказателства, че на 21.04.2022г. пострадалият К. В. Г. е
отправил искане до „ЗАД А.Б.“ АД, като страна по валиден към датата на инцидента
договор за застраховка ГО за товарния автомобил, за обезщетяване на причинените му
болки и страдания от травматичното увреждане, което му е било нанесено от това
ПТП, с твърдение, че то е произтекло поради виновното и протИ.правно поведение на
водача на застрахованото от ответника МПС. По искането не се спори, че е била
образувана щета № 1000/22/217/500089 от 2022г., по която застрахователят посочва в
отговора на исковата молба, че е определил обезщетение, като е признал правото на
подателя на такова, но с молби от 21.04.2022г., от 04.05.2022г. и от 25.07.2022г. е
поискал предоставяне на подписана от пострадалия декларация, че не е получил
обезщетение от друг застраховател или от деликвента. Видно от молба, входирана при
ответника на 03.05.2022г., пострадалият е предоставил удостоверение за банковата си
сметка, по която определеното обезщетение може да бъде изплатено при уважаване на
претенцията. Видно от уведомление от 04.07.2022г. застрахователят е известил
пострадалия, че не може да удовлетвори претенцията, поради недостатъчност на
приложените документи.
Спорни по делото са както механизма на ПТП, така и причинно-следствената
връзка между търпените от ищеца болки и страдания и травмата, причинена при удара.
За изясняване на спорните обстоятелства по делото е прието удостоверение от
ОПП – СДВР, видно от което на водача на товарния автомобил е бил съставен АУАН,
поради допуснато от него нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП, като е прието, че водачът И.
С. се е движел с несъобразена с пътните условия скорост, поради което и с НП от
25.03.2022г., влязло в сила на 16.06.2022г., на този водач му е било наложено
административно наказание глоба. НП е приобщено към доказателствата по делото,
като от същото е видно, че наказанието е наложено за нарушение на правилата за
движение по пътищата, в резултат на което е настъпило процесното ПТП. Изготвените
от ОПП документи съдържат снимков материал на щетите от произшествието, които
също са приобщени по делото.
Приета е съдебна автотехническа експертиза, вещото лице по която, след
преглед на материалите по делото, е обосновал извод, че механизмът на ПТП е
4
посоченият в протокола за ПТП такъв, като е приел, че водачът на товарния автомобил,
приближавайки към регулираното със светофарна уредба кръстовище, не е съобразил
скоростта си на движение с пътните условия и е станал причина за верижната
катастрофа. Посочил е, че лекият автомобил, управляван от ищеца, е престоявал на
кръстовището, поради червен сигнал на светофара, като пред него и като първа кола е
спрял л.а. с рег. № СВ **** РК, като водачът на товарния автомобил, приближавайки
спрелите автомобили, не е могъл да спре своевременно и ударил в задната част л.а.
„Ситроен Ксара“, който от своя страна ударил престояващия пред него на светофара
автомобил. Приетата от вещото лице скорост на товарния автомобил е 35 км/ч,
изведена от заснетите от служителите на ОПП щети по превозните средства, но същата
не е била съобразена с мократа пътна настилка, с релефа и наличието на кръстовище.
Този механизъм се подкрепя от показанията на свидетеля И. С. – водач на
товарния автомобил, който е заявил, че поради снеговалеж и мокра пътна настилка е
ударил на кръстовището втория от колоната спрели на светофара автомобили в
неговата посока на движение. Пояснил е, че при преминаване от жълт към червен
сигнал на светофара първата кола от редицата спряла внезапно и рязко, което счита, че
е причина за произшествието.
Приета е съдебно-медицинска експертиза, вещото лице по която, след анализ на
приложените медицински документи и личен преглед на ищеца, е констатирал, че при
процесното ПТП К. В. Г. е претърпял т.нар. Камшичен удар, при който е бил разтегнат
шийния отдел на гръбначния стълб, като травмата е настъпила на фона на умерено
изразени дегенеративни изменения в същата област от остеохондрозен и спондилозен
тип, които са нормални за възрастта на пострадалия. Посочено е в заключението, че
търпените болки са били интензивни в първите шест месеца, че е налице леко намалена
мускулна сила на ръцете, че това състояние ограничава работоспособността му и
счита, че дисковите протрузии на нИ. С3-С4 не са причинени от произшествието, но
дисковите хернии на нИ. С6-С7 са пряк резултат от удара, поради наличието на
миелопатично огнище в тази област, отразено и при изследването, направено на
29.04.2022г. от д-р Ф.. Вещото лице е посочило още, че изхождайки от увредата,
ищецът е пътувал с правилно поставен обезопасителен колан.
Приета е повторна комплексна съдебно-медицинска експертиза от вещи лица
специалист неврохирург и специалист образна диагностика, които след преглед на
образното изследване, направено в МДЛ „Р.“ ЕООД – София, са категорични, че
отразеното от вещото лице по основното заключение миелопатично огнище е резултат
на грешка в образа, същото не се подкрепя от данните от магнитния резонанс, поради
липса на съпътстващи едно такова огнище отражения в други зони на шийните
прешлени, както и поради липса на данни за херния при първичното рентгеново
изследване, направено в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“. Акцентират на обстоятелството,
5
че дисковата херния е в зоната на най-голяма мобилност на шията, поради което това
изменение е често срещано с напредване на възрастта, но не е резултат от удара от
процесното ПТП, още повече, че като цяло характера на уврежданията сочат на ниска
степен на кинетична енергия на удара. В останалата част заключението подкрепя
основното такова, като допълнително се пояснява, че търпените болки са в резултат на
травматичното увреждане от камшичното движение на шията и главата, а
продължителността на оздравителния процес е резултат от нанесената травма на фона
на вече съществуващи дегенеративни изменения.
Продължителността на болките се установява и от разпита на свидетеля Милена
Танева, живуща на семейни начала с пострадалия ищец. Същата заявява, че след удара
ищецът се прибрал вкъщи, но поради остри болки посетил УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“
на следващия ден, където било установено, че няма счупвания, но поради навяхване на
шийния отдел на гръбначния стълб следвало да носи яка и да приема обезболяващи
медикаменти. Сочи, че К. В. Г. носил предписаната яка шест месеца, като през цялото
време е търсил медицинска помощ, тъй като не е чувствал подобрение. Пояснява, че
това състояние му причинило тревожност, чувство на безизходица, че не би могъл да
работи и да се издържа. Посочва още, че след произшествието ищецът спрял да
шофира, както и да работи.
Съдът, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, прави
следните правни изводи:
За уважаване на предявения иск ищецът е следвало да докаже в условията на
пълно и главно доказване наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо
от договор за застраховка ГО между деликвента и ответника; настъпване на
застрахователно събитие - ПТП, което да е резултат от виновното и протИ.правно
поведение на водача на застрахованото при ответника МПС; вида и размера на
причинените вреди, които стоят в пряка причинно-следствена връзка от
произшествието, чието обезщетяване се търси. В тежест на ответника е било да
установи плащане, съответно наличие на обстоятелства, изключващи или намаляващи
отговорността на застрахователя.
От приложените писмени доказателства съдът счете за доказано настъпването на
застрахователно събитие – ПТП, както и че същото е резултат от протИ.правното и
виновно поведение на водача на т.а. „Ситроен Берлинго“ с рег.№ СВ **** СХ – И. С.,
който при движение по бул. „Панчо Владигеров“ и въпреки приближаването на
кръстовище в района на магазин „Практикер“, управлявал превозното средство със
скорост, която не му позволила да контролира автомобила постоянно и да спре при
наличие на препятствие на пътя – спрели на забранителен сигнал на светофарната
уредба автомобили в неговата посока на движение, с което поведение е нарушил чл.20,
ал.2 ЗДвП, и в резултат на което е причинил удар с л.а. „Ситроен Ксара“, управляван от
6
К. В. Г.. Допуснатото от него нарушение на правилата за движение по пътищата е
установено и със съставения от органите на пътната полиция АУАН и издаденото въз
основа на него НП, както и със заключението на приетата АТЕ, което съдът кредитира
като обективно и обосновано. Вещото лице по нея е категорично в изводите си, че няма
техническа причина за произшествието, а същото се дължи на субективното поведение
на водача на товарния автомобил, който не е съобразил скоростта си с пътната
обстановка – мокра пътна настилка, снеговалеж, приближаване към кръстовище,
спрели автомобили в платното му за движение, поради червен сигнал на светофара.
Обстоятелството, че при смЯ. на сигнала от жълт към червен първият автомобил от
колоната спрял рязко, не оневинява водача на товарния автомобил, доколкото
възприетият от него предупредителен жълт сигнал на светофара е знак да намали така,
че да може безпрепятствено да спре и изчака на кръстовището до подаването на зелен
сигнал. Товарният автомобил е бил трети в колоната за изчакване на разрешителния
сигнал и трудно защитима е тезата, че при жълта светлина този водач е очаквал две
коли да преминат преди него, преди да премине и той или да спре. Именно пътната
обстановка, като съвкупност от много фактори, следва да се съобрази от водача при
избора на подходяща скорост, така че да има възможността да спре без да застраши
другите участници в движението, което И. С. не е сторил. Предвид изложеното, съдът
намери, че процесното ПТП се дължи единствено на допуснатото от водача на
товарния автомобил „Ситроен Берлинго“ виновно нарушение на правилата за
движение по пътищата, поради което деликвентът следва да отговаря за причинените
от това поведение вреди.
По делото не е спорно и се установява от приложена справка от ГФ, че за
увреждащото МПС е бил валиден договор за застраховка ГО, по силата на който
ответникът е задължен да репарира вредите, причинени на трети лица при управление
на застрахования автомобил. В този смисъл, отговорността на ответника е
функционално обвързана с тази на деликвента, като избор на пострадалия е от кой
субект да търси обезщетение. В настоящия случай, пострадалият е насочил
претенцията си срещу застрахователя и същият се явява материално-правно
легитимиран по заявената претенция. Същата е била предявена извънсъдебно и е била
образувана щета, по която ответникът е отказал изплащане на обезщетение – така в
писмото от 04.07.2022г (л.39 от делото), което обосновава допустимостта на иска пред
съда. Нещо повече, при приложени доказателства за представена банкова сметка от
страна на заявителя, то за застрахователя не е имало пречка да изплати
застрахователно обезщетение на пострадалия, ако приеме претенцията за основателна,
но не е сторил това до три месеца от заявяване на искането – чл.496 КЗ.
В пряка причинно-следствена връзка с допуснатото нарушение са причинените
на ищеца увреждания, изразяващи се в навяхване и разтягане на шийния отдел на
гръбначния стълб, довело до интензивни болки в първите шест месеца и затегнат
7
оздравителен процес, предвид причиняването на травма в област, засегната от
дегенеративни изменения. Продължителността на лечението е обусловена именно от
възрастовите изменения на шийните прешлени, но провокирането на болката е
резултат от нанесената при удара травма.
Наведеното от ответната страна възражение, че ищецът е допринесъл за
вредоносния резултат като е пътувал без колан, респ. поради това, че е имал
дегенеративни изменения в увредената зона на гръбначния стълб, съдът намира за
неоснователно.
По смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД съпричиняване е налице, когато с поведението
си пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите или е улеснил
механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди (решение №
165/26.10.2010г. по гр.д. № 93/2010г. на ВКС, II ТО). Това изисква определено
поведение на пострадалия – активно (допуснато нарушение на правилата за движение)
или пасивно (несвоевременно или непредприето лечение, непоставяне на предпазен
колан). В конкретния случай, вещото лице по основната СМЕ е обосновало извод,
който не бе опроверган, че с оглед характера на травмите ищецът е пътувал с правилно
поставен предпазен колан. От друга страна, наличието на възрастово обусловено
дегенеративно изменение не е поведение, което може да се контролира от ищеца и в
този смисъл да се счита, че е налице съпричиняване на вредата. Като процес,
съпътстващ всеки човешки организъм, на същия не може да се придава значение,
намаляващо отговорността на деликвента за вреди, респ. на неговия застраховател, но
обстоятелството има значение при формиране на извода относно размера на дължимо
обезщетение.
Съдът намира, че справедлИ.то обезщетение за причинените на К. В. Г.
неимуществени вреди възлиза на сумата от 15000.00 лева. За да обоснове този размер,
съдът се ръководи от критериите за определянето му, дадени в ППВС № 4/1968г.
Отчита, че към датата на произшествието ищецът е бил на 43 години и е бил
работоспособен, доколкото дегенеративното изменение на шийните прешлени не е
ограничавало трудовата му дейност – няма данни нито за изразен болков синдром
преди произшествието, нито за провеждано лечение на заболяването; че увредата е
резултат от удар с ниска кинетична енергия и се изразява в навяхване на шийният
отдел на гръбначния стълб, без причиняване на счупвания или дискови хернии –
установените по-късно такива на нИ. С5-С6 и С6-С7 не са причинени при удара (така
повторната СМЕ, която съдът кредитира като обоснована и пълна); че лечението е
продължило повече от шест месеца, но поради влошаване на здравословния статус на
ищеца след травмата на фона на дегенеративното изменение; че понастоящем
пострадалият все още е неработоспособен; че същият е изпитвал тревожност относно
възможността да работи и да се издържа; че е бил потиснат от липсата на подобрение в
8
първите месеци.
Относно дължимата лихва
От една страна, съгласно правилото на чл.84, ал.3 от ЗЗД деликвентът се счита в
забава от деня на непозволеното увреждане. От друга обаче, застрахователят отговаря
от един по-късен момент. Съгласно Решение на ВКС № 128/04.02.2020г. по т.д. №
2466/2018г. на I ТО, постановено по така поставения въпрос, в хипотезата на пряк иск
от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка ГО в застрахователната сума
по чл.429 КЗ се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице
обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване на застрахователя, респ.
предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя, а не и от момента
на увреждането. Разрешението е дадено с оглед разбирането, че пострадалия е длъжен
съгласно чл.380 КЗ да отправи претенция до застрахователя и ако той откаже плащане
или няма произнасяне в указания тримесечен срок, то за правоимащия се поражда
правото на иск пред съда. В този смисъл, тримесечният срок по чл.496 КЗ е такъв, след
изтичането на който искът на пострадалия се явява допустим, но не е срок за отложено
плащане на претенцията. Това обосновава извод, че застрахователят е изпаднал в
забава, считано от 21.04.2022г., когато е бил уведомен за събитието от страна на ищеца,
след който момент застрахователят отговаря за собствената си забава.
Не е налице обстоятелство, освобождаващо длъжника от забавата. Пострадалият
е предоставил на застрахователя всички документи, с които е разполагал обективно –
протокол за ПТП и амбулаторни листа за извършени прегледи. С молба от 03.05.2022г.
е посочил и банковата сметка за плащане на търсеното обезщетение. Представянето на
декларация с текста, сочен от застрахователя в уведомителните писма, с която се
изисква от молителя да отрече получаване на обезщетение по друг застрахователен
договор или от деликвента, не е законово условие за удовлетворяване на претенцията и
в този смисъл непредставянето на такава декларация не освобождава застрахователя от
забавата му. Нещо повече, не бе доказано в процеса твърдението на ответника, че е
определи обезщетение по щетата (макар да оспорва механизма на ПТП и конкретно
протИ.правното поведение на застрахования деликвент) при данни за отказа, заявен с
писмото от 04.07.2022г.
По разноските
При този изход на спора по делото отговорността за разноски следва да се
разпредели по правилата на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.
Разходите на ищеца са в размер на 15.00 лева - заплатена такса за издадените му
съдебни удостоверения, от които в тежест на ответника се възлага сумата от 1.50 лева,
9
съобразно уважената част от исковата претенция.
Разходите на ответника възлизат на 13045.00 лева, от които 250.00 лева депозит
за вещо лице, 15.00 лева такси за съдебни удостоверения и 12780.00 лева реално
заплатено адвокатско възнаграждение. Съдът намира направеното от ищеца
възражение за прекомерност на търсеното като разход адвокатско възнаграждение за
неоснователно. Съгласно чл.7, ал.2, т.5 от НМРАВ цената на иска обуславя размер на
дължимо възнаграждение именно в този размер – 12780.00 лева с ДДС. Видно от
издадените фактури адвокатското дружество, поело защитата на ответника, е
регистриран по ЗДДС субект. Видно от представените документи, първоначално
платения хонорар от 1572.00 лева е бил завишен с допълнително споразумение именно
с оглед увеличения размер на исковата претенция, направено от ищеца в съдебно
заседание на 21.03.2023г. Като последица с фактура от 29.03.2023г. застрахователят е
заплатил допълнително възнаграждение от 11208.00 лева, като така общият размер на
адвокатско възнаграждение е 12780.00 лева с ДДС и е в минималния праг по
Наредбата. С оглед отхвърлената част от исковата претенция, ищецът следва да
заплати на ответника сумата от 11502.00 лева, тъй като, макар освободен от такси и
разноски по делото, ищецът е винаги задължен за разноските на насрещната страна,
съобразно изхода по делото.
Направените от бюджета на съда разходи са 1400.00 лева – 1350.00 лева
депозити за вещи лица и 50.00 лева депозит за призоваване на свидетел. От тях в
тежест на ответника се възлагат 140.00 лева, съобразно уважената част от исковата
претенция.
Ответникът следва да заплати в полза на Софийския градски съд сумата от
600.00 лева –държавна такса по уважения иск.
По делото е заявено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на
адвокат В. О., поел представителството на ищеца безплатно при условията на чл.38 ЗА,
което е обективирано в приложения договор за правна помощ. В искането е уточнено,
че възнаграждението се търси с начислен ДДС, като са представени доказателства, че
адв.О. е регистриран по ЗДДС субект. Дължимото възнаграждение на пълномощника
възлиза на 12780.00 лева (чл.78, ал.2, т.5 НМРАВ), от които ответникът следва да му
заплати 1278.00 лева, съобразно уважената част от исковата претенция.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският градски съд, Първо гражданско
отделение, I-6 състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, „ЗАД А.Б.“ АД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ****, със съдебен адрес:
10
гр.София, бул. **** (чрез адв. Я. А. – К.), да заплати на К. В. Г., ЕГН **********, с
адрес: гр.Нови Искър, ул. ****, със съдебен адрес: гр.София, ул. **** (чрез адв. В. О.),
сумата от 15000.00 (петнадесет хиляди) лева – обезщетение за неимуществени вреди,
настъпили в резултат на ПТП на 27.02.2022г. в гр.София, причинено от водач на т.а.
„Ситроен Берлинго“ с рег.№ СВ **** СХ, застрахован по договор за задължителна
застраховка ГО с ответника, ведно със законната лихва от 21.04.2022г. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдения до
пълния претендиран размер от 150000.00 (сто и петдесет хиляди) лева, като
неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК, „ЗАД А.Б.“ АД, ЕИК ****, да заплати
на Софийския градски съд сумата 600.00 лева – държавна такса, както и сумата 140.00
лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, „ЗАД А.Б.“ АД, ЕИК ****, да заплати
на К. В. Г., ЕГН **********, сумата 1.50 лева – разходи по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК вр.чл.38, ал.1, т.2 ЗА, „ЗАД А.Б.“ АД,
ЕИК ****, да заплати на адвокат В. В. О., с адрес: гр.София, ул. ****, сумата 1278.00
лева – адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално
представителство на ищеца К. В. Г..
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, К. В. Г., ЕГН **********, да заплати
на „ЗАД А.Б.“ АД, ЕИК ****, сумата 11502.00 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
11