Р Е Ш
Е Н И
Е
№
326
гр.Елхово, 05.02.2020 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Елховският
районен съд в публично съдебно заседание на пети декември през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
Председател: Яна Ангелова
при
секретаря П. Николова, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 534/2018
г. по описа на ЕРС, за да се
произнесе взе в предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Ю.У., с ЕГН **********,***, депозирана чрез пълномощник – адв. А.Г.
***, против Наказателно постановление № 1508 от 26.11.2018 година на Заместник началника на Митница Бургас ***, с
което на жалбоподателя на основание чл. 18, ал.1, вр. чл. 11а, ал.1 от ВЗ е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 1000.00 лева и на
основание чл. 20, ал.1 от ВЗ е ОТНЕТ в полза на държавата предмета на нарушението
– 23 400.00 щатски долара с левова равностойност в размер на
39 089.93 лева, преизчислени към курс за митнически цели към 15.06.2018
година 1 EUR = 1.95583
лева.
В жалбата се излагат доводи за
процесуална и материалноправна незаконосъобразност на издаденото наказателно
постановление, като се желае неговата отмяна. Твърди се, че жалбоподателят,
макар и български гражданин, не владее български език, като на същият не е била
предоставена и осигурена възможност да разбере извършването на какво нарушение
му се вменява. Като основание за отмяна на НП се сочи и липсата на посочено
основание за задържането на паричните средства.
В съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с пълномощник –
адв. Г. ***. Жалбата се
поддържа изцяло на основанията, изложени в същата.
Въззиваемата страна - ТД
„Южна морска“ при Агенция „Митници“ Митница Бургас, в съдебно заседание чрез
процесуален представител ст. юрисконсулт Илиева оспорва жалбата, депозирана
против наказателното постановление. Счита последното за правилно и
законосъобразно издадено, поради което и не намират основания за неговата
отмяна. В случай, че съдът прецени, че са налице основания за отмяна на
наказателното постановление в частта, с която са отнети в полза на държавата
паричните средства, предмет на нарушението, процесуалният представител на АНО
прави искане съдът да се произнесе относно тях със съдебното решение.
Районна прокуратура Елхово, редовно призована, не
изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
На 15.06.2018 година в 11.00 часа на
Митнически пункт „Лесово“, на трасе „Вход леки автомобили“
от Република Турция за Република България е пристигнал лек автомобил марка „TOYOTA“, модел „RAV 4“ с турски регистрационен номер 34МL8075, управляван от Ю.У. –
български гражданин. Водачът бил сам в автомобила. При пристигането на
автомобила на МП „Лесово“ водачът били попитан на български език от св. Д. –
митнически инспектор, дали имат стоки, валута и валутни ценности за деклариране
пред митническите органи. Водачът на автомобила отговорил отрицателно на
„развален“ български език. По метода „анализ на риска“ водачът и превозното
средство били селектирани да проверка. При извършената физическа проверка в чанта с
документи, намираща се на задната седалка на автомобила, митническите служители
намерили 20 000 щатски долара. В лична чанта, намираща се на рамото на
водача, митническите служители намерили 3 400 щатски долара. Общата сума,
установена в двете чанти, собственост на жалбоподателя била 23 400 щатски долара.
След установяване на паричните средства в двете чанти, водачът на автомобила пожелал
да декларира същите, но това му било отказано, тъй като митническата проверка е
била вече започнала и паричните средства са били установени.
За извършената проверка е съставен
Протокол за митническа проверка от 15.06.2018 година, приложен към АНП.
Намерените в двете чанти на вода Ю.У.
пари – общо 23 400 щатски долара били задържани с разписка № 0125534 от 15.06.2018
година, приложена към АНП.
В дадените писмени обяснения на украински
език, представени по делото в писмен превод на български език, жалбоподателят Ю.У.
посочил, че сумата от 23 400 долара е изтеглил от банковата си сметка, но
поради празници в Република Турция не оставил парите в офиса, поради опасност
същите да бъдат предмет на кражба. Поставил парите в чантата си за компютър на
14.06.2018 година, като в последствие забравил за това. По отношение на
проверката твърди, че е заявил на митническия служител, че освен 23 400
долара няма друго за деклариране, но не е бил разбран.
На 15.06.2018 година св. Б.Д. на
длъжност „митнически инспектор“ в МП – Лесово, Агенция „Митници“, в
присъствието на свидетелката С. Желязково /митнически служител/, както и в
присъствието на ЮриУнку, съставил против последния АУАН № 949 от 15.06.2018
година за нарушение по чл. 18, ал.1, вр. чл. 11а, ал.1 от ВЗ, във вр. чл. 2,
ал.1 от Наредба Н-1 от 01.02.2012 година, за това, че на 15.06.2018 година е
пренесъл през границата на страната парични средства над 10 000 евро без
да ги декларира пред митническите органи.
АУАН е бил предявен на нарушителя,
подписан от него с възражения, подписан от актосъставителя и свидетеля по акта,
връчен на нарушителя.
В установеният в чл. 44, ал.1 от ЗАНН срок жалбоподотелят
е депозирал писмено възражение по АУАН, обсъдено в НП от АНО.
Въз основа на съставения АУАН и събраните в хода на
АНП доказателства, на 26.11.2018 година Зам. началникът на Митница Бургас/сега ТД
„Южна морска“/ е издал обжалваното наказателно постановление, с което на Ю.У. на основание
чл. 18, ал.1, вр. чл. 11а, ал.1 от ВЗ е наложено административно наказание глоба
в размер на 1000.00 лева и на основание чл. 20, ал.1 от ВЗ е отнет в полза на
държавата предмета на нарушението – 23 400.00 щатски долара с левова
равностойност в размер на 39 089.93 лева, преизчислени към курс за
митнически цели към 15.06.2018 година 1 EUR = 1.95583
лева.
За да наложи наказанието АНО е приел, че Ю.У. не е
декларирал с декларация за паричните средства по образец, утвърден от министъра
на финансите пренасяните от него 23400.00 долара с левова равностойност 39 089.93
лева, с което е нарушил разпоредбите на чл. 11а, ал.1 от ВЗ, във вр. чл. 2,
ал.1 и чл.9 от Наредба №Н-1 от 01.02.2012 година за износа и вноса на парични
средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия с и от тях и за водене
на митническите регистри по чл.10а от ВЗ, с което виновно е осъществил състава
на чл. 18, ал.1 от ВЗ.
Наказателното постановление е било
връчено на наказаното лице /чрез пълномощник/ на 28.11.2018 година, видно от
приложеното към АНП известие за доставяне.
Жалбата против това
наказателно постановление е изпратена до АНО по пощата с дата на пощенското
клеймо на изпращане 30.11.2018 година, видно от приложения към АНП пощенски
плик.
Компетентността на св. Д. да съставя
АУАН за нарушения по ВЗ, а на Зам. Началникът на Митница „Бургас“ да издава НП
за нарушения по ВЗ, се установява от представената по делото Заповед № ЗМФ – 495 от 21.04.2010 година на Министъра
на финансите и длъжностна характеристика за длъжността „инспектор“, заемана от
св. Домусчиев към момента на съставяне на АУАН.
Гореизложената фактическа обстановка се установява изцяло от приложените по делото писмени доказателства и
от показанията на разпитаните свидетели – Б.Д. и С.Ж.. Показанията на тези
свидетели, съдържащи относимите факти и обстоятелства във връзка с възприетите
от всеки един от тях действия, респ. бездействия на жалбоподателя, съдът
съпоставяйки ги едни с други, както и анализирайки ги на плоскостта на
приобщените писмени доказателства, ги приема за обективни, логични и
последователни, кореспондиращи както помежду им, така и с останалия събран по
делото доказателствен материал. В подкрепа на тези гласни доказателства са и
приобщените към доказателствената съвкупност по делото писмени доказателства,
приложени към АНП, посочени и анализирани по-горе. Показанията на двамата
свидетели не бяха оборени от събраните по делото доказателства, а и самият
жалбоподател не оспорва, че на посочените в АУАН и НП време и място е пренесъл
23 400 щатски долара, за които не е подал надлежна декларация.
Въз основа на изложената по – горе фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в преклузивният седемдневен срок и от
надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване.
Съдът счита, че жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА,
поради следните съображения:
Извършвайки служебна проверка за
законосъобразност на наказателното постановление от процесуалноправна страна, съобразно правомощията си в настоящото
производство, съдът констатира, че не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на наказаното
лице, които да са основание за отмяна на НП, както и неправилно прилагане на приложимия материален закон.
Спазена е изцяло административната процедура по
съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП. Настоящата съдебна инстанция
приема, че при съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл.42 от ЗАНН, а
при издаването на атакуваното НП - тези на чл.57 от ЗАНН.
В хода на АНП не са допуснати сочените от
жалбоподателя нарушения на процесуалните правила, водещи до нарушаване правото
му на защита, а като последица от това и отмяна на обжалваното наказателно
постановление.
Актът и НП са издадени от компетентни органи в рамките
на правомощията им, съгласно чл.37, ал.1 от ЗАНН, вр.чл.21 от ВЗ и чл.47, ал.1,
б.”а”, вр.ал.2 от ЗАНН, вр. чл.18 ал.10 от ВЗ.
Не се установиха сочените в жалбата и в хода на делото
по същество от жалбоподателя процесуални нарушения в хода на административно –
наказателното производство при съставянето на АУАН и издаването на НП.
Жалбоподателят е български гражданин, който владее български език.
В потвърждение на това са показания на разпитаните по делото свидетели Д. и Ж.,
от които се установява, че при пристигането на МП – Лесово комуникацията между
митническите служители и жалбоподателя е била осъществявана на български език. Ю.У.
на зададеният на български език въпрос от св. Д., дали имат стоки, валута и
валутни ценности за деклариране пред митническите органи, отговорил
отрицателно, също на български език. Комуникацията на български език е
продължила до момента, в който против жалбоподателя е бил съставен АУАН. След
съставяне на АУАН, разбирайки, че е ангажирана неговата административно –
наказателна отговорност, жалбоподателят е преустановил ползването на български
език и е започнал да говори на украински език. Същият е упражнил правото
си да впише в АУАН своите обяснения и възражения по съставянето на акта на украински
език, съгласно разпоредбата на чл.42,
т.8 от ЗАНН, което е индиция, че същият е бил наясно и е разбрал още в
тази начална фаза на административно – наказателното производство, какво
нарушение му е било вменено със съставения акт. Интерпретирани в
съвкупност свидетелските показания и писмените доказателствени средства,
обосновават безспорен извод, че действията по съставяне на АУАН са обяснени на
жалбоподателя, на същия е разяснено и съдържанието на акта – на език и по начин
достатъчен, за да гарантира правата му. С това е удовлетворено законодателното
изискване за предявяване на акта, следователно налице е валидно и редовно
предявяване. С
оглед на така изложеното съдът намира, че не са налице основания да се приеме,
че е било нарушено правото на защита на жалбоподателя, поради което не се
приема за основателно направеното от процесуалният представител на
жалбоподателя възражение в тази насока, а именно че той не е разбрал какво
административно деяние му е вменено.
От друга страна, съдът намира, че прокламираното и
гарантирано с Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от
20.10.2010г. относно правото на устен и писмен превод в наказателното
производство право на заподозрените лица или обвиняемите на устен и писмен
превод в наказателното производство с оглед осигуряване правото им на
справедлив процес, което е прогласено в чл.6 от ЕКПЧ, е несъотносимо към
процесното адм. нарушение. В тази насока е визираното в текста на цитираната
Директива, че „когато законодателството на държава-членка предвижда налагането
на санкция за леки нарушения от такъв орган /т.е. орган, различен от съд с
компетентност по наказателноправни въпроси/ и е предвидено право на обжалване
пред съд с компетентност по наказателноправни въпроси, настоящата директива
следва да се прилага единствено за производството по обжалване пред този
съд”. Предвид на това съдът приема, че в
настоящият случай по никакъв начин не е нарушено правото на защита на
жалбоподателя, което право той е реализирал в пълен обем, включително и чрез
жалба до съда.
Досежно
материалноправната законосъобразност,
настоящият съдебен състав прецени процесното НП за издадено в съответствие с
материалния закон.
Съгласно
разпоредбата на чл. 11а, ал. 1 от ВЗ пренасянето на парични средства в
размер на 10 000 евро или повече или тяхната равностойност в левове или друга
валута за или от трета страна подлежи на деклариране пред митническите органи.
Редът, по който следва да стане това, е регламентиран в чл. 9 на Наредба № Н-1
от 01.02.2012г. за пренасяне през границата на страната на парични средства,
благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и за водене на
митнически регистри по чл. 10а от ВЗ, в който е предвидено, че лицата
задължително попълват и представят пред митническите органи валутна митническа
декларация по образец, утвърден от министъра на финансите, в случаите на чл.2,
ал. 1, чл. 5 и 7.
От
показанията на разпитаните свидетели Д. и Ж. /очевидци на нарушението/,
които съдът цени с доверие, тъй като кореспондират с приобщените писмени доказателства, може да се направи
обоснован и категоричен извод, че
жалбоподателят е нарушил действащия валутен режим, като на посочената в АУАН и НП дата – 15.06.2018 година е
пренесъл при влизане в Република България от Република Турция, т.е. при влизане
в Общността, чуждестранна валута в наличност в размер на 23 400 щатски олара,
които преизчислени в български лева
по курса за митнически цели към 15.06.2018 година се равняват на 39 089.93
лева, без да е изпълнил задължението си за писменото им деклариране по
установения ред пред митническите органи, подавайки валутна митническа
декларация по образец. С оглед на това съдът
намира, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си, вменено му с нормата
на чл. 11а, ал. 1 от ВЗ, поради което и правилно административно -
наказващия орган е ангажирал административно - наказателната му отговорност.
Горното
е в съответствие с чл.3 от Регламент № 1889/2005 г. на ЕП, според който всяко
физическо лице, което влиза или излиза /какъвто е настоящия случай/
от Общността и носи пари в брой на стойност 10 000 EUR или повече, е задължено да декларира тази сума
пред компетентните органи на държавата-членка, през която влиза или излиза от
Общността, в съответствие с настоящия регламент.
В конкретният случай жалбоподателят е пренасял парични
средства над законоустановения размер, освободен от митнически контрол, поради
което е бил задължен да попълни валутна митническа декларация. В случая, с бездействието си Ю.У. е нарушил посочените разпоредби, за което правилно АНО е ангажирал
административно-наказателната му отговорност. Митническите служители нямат
задължението да запознават и разясняват на преминаващите през митническите
пунктове лица необходимостта да декларират подлежащите на деклариране стоки,
валута и ценности, които пренасят, а още повече да им предоставят съответната
декларация за попълване след като самото лице не е обявило пренасяното от него,
подлежащо на деклариране. В тази връзка от показанията на разпитаните митнически служители бе
установено, че митническите изисквания към пристигащите и заминаващите пътници
на граничния пункт са обявени по подходящ начин, на видно място и то
непосредствено преди пристъпване към митническия контрол, на шест езика, в т.ч.
и на български, турски език и руски език, така че да се предотврати
възможността да бъдат пропуснати.
От субективна страна Ю.У. е
извършил нарушението виновно. От показанията на свидетелите – митнически
служители, се установява, че при пристигането си на МП – Лесово жалбоподателят,
който е български гражданин, е бил попитан от св. Д. на български език за
налични валута, стоки и ценности за деклариране пред митническите служители,
въпреки наличните указателни табели, разясняващи задължението за деклариране,
предшестващи извършения митнически контрол от служителите на МП-Лесово, който
въпрос бил разбран от жалбоподателя и на който последният отговорил отрицателно,
което води до извод, че същият не е имал намерение да декларира откритите впоследствие
у него парични средства – щатски долари. Поради това съдът приема, че
жалбоподателят е действал виновно, доколкото е бил длъжен и е
могъл да разбере действащото законодателство във връзка с пренасянето на
парични средства в размер на повече от 10 000
евро или тяхната равностойност в левове или друга валута от трета страна, каквото се
явява Република Турция, което
подлежи на деклариране пред съответните митническите органи. В
контекста на изложеното, вмененото деяние се явява съставомерно и от субективна
страна, същото е извършено виновно, при пряк умисъл. В тази насока е и
обстоятелството, че паричните средства са били намерени в две чанти на
жалбоподателя в хода на извършената проверка. Предвид на това съдът приема, че
деянието е извършено от Ю.У. умишлено, тъй като жалбоподателят е
имал яснота какви по вид и количество парични средства се намират у него. Изпълнителното
деяние на вмененото на жалбоподателя нарушение е пренасяне на недекларирани
парични средства през границата на страната ни, каквото действие по несъмнен
начин се установи, че Ю.У. е осъществил.
Анализът на доказателствения
материал води до извода, че жалбоподателят
е осъществил от обективна и субективна страна вмененото му
административно нарушение, поради което правилно е ангажирана
административно-наказателната му отговорност.
Съдебният състав не възприе тезата
на жалбоподателя, поддържана и в съдебно заседание, че е искал да декларира
паричните средства, но не му е била дадена такава възможност. Свидетелските
показания, кредитирани от съда с доверие, са еднопосочни относно това, че едва
след започване на митническата проверка и намирането на валутата в две чанти на
жалбоподателя, последният е заявил пред митническите служители желанието си да
декларира пренасяните от него парични средства, като е следвало да стори това в
един по – ранен момент.
Съдът приема, че извършеното
нарушение не представлява престъпление по смисъла на НК.
Действащата
към момента на извършване на нарушението санкционната норма на чл. 18, ал. 1
от ВЗ предвижда, че който извърши или допусне извършване на нарушение по
чл. 11, ал. 2 и 3, чл. 11а, ал. 1, 2 и 3, чл. 14, ал. 2 и 3, чл. 14а, ал. 1 и
чл. 16, ал. 6, както и на нормативните актове по тяхното прилагане, се наказва
с глоба в размер от 1 000 до
3 000 лв., ако деянието не съставлява престъпление.
С атакуваното наказателно постановление на жалбоподателя е била наложена глоба
в минимален размер от 1000 лева, което според съда
съответства на тежестта на извършеното нарушение, подбудите за неговото извършване,
както и смекчаващите отговорността обстоятелства. Така наложеното с обжалваното НП наказание, съдът
намира за целесъобразно по смисъла на предвидените в чл.12 от ЗАНН цели на
административното наказание- да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване
на установения правов ред и да се въздейства възпитателно и предупредително
върху останалите граждани.
Ето защо
наказателното постановление в частта, с която е наложено административно
наказание глоба е законосъобразно и следва да бъде потвърдено в тази част /по
т.1/.
По отношение
на атакуваното НП в т. 2 отнемането в
полза на държавата на предмета на нарушението, съдът намира същото в тази част
за незаконосъобразно и като такова подлежащо на отмяна. Съгласно чл.20, ал.1 ВЗ
предметът на нарушението при пренасяне през границата на страната на парични
средства, благородни метали и скъпоценни камъни, както и на изделия със и от
тях, се отнема в полза на държавата, включително когато нарушителят не може да
бъде установен, на което основание с оспореното наказателно постановление са
отнети в полза на държавата 23400 щатски долара - предмет на нарушението,
равняващи се на 39 089.93 лв., /преизчислени по курс за митнически цели
към 15.06.2018 година/. Налагането на санкция отнемане на вещите наред с
наказанието глоба е прекомерна мярка единствено заради неизпълнение на
задължението за деклариране
С Определение от
03.10.2019 г. по дело С-652/18 СЕС, постановено след отправено преюдициално
запитване, е прието, че член 9, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1889/2005 г. на
Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 г. относно контрола на
пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността, трябва да се тълкува в
смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в настоящото
производство – тази по чл.20, ал.1 от ВЗ, която като санкция за неизпълнение на
предвиденото в чл.3 от Регламента задължение за деклариране, освен налагане на
административно наказание глоба, предвижда и отнемане на недекларираната сума в
полза на държавата. В съответствие с даденото тълкуване от СЕС
обжалваното наказателно постановление, в частта за отнемане на вещите в полза
на държавата, следва да бъде отменено при прилагане на разпоредбата на чл.633
от ГПК, според която постановеният акт на СЕС е задължителен за
всички съдилища и учреждения в Република България.
С Определение № 15615/13.12.2018 г. по адм.дело 14291/2018 г. на ВАС,
съдът е приел, че в чл.84 ЗАНН е предвидена приложимост на разпоредбите на
Наказателно-процесуалния кодекс относно изземването на вещи в административно-наказателното
производство, като в чл.301, ал.1, т.11 НПК на съда е възложено при
постановяване на присъдата да обсъди и реши въпроса какво да стане с
веществените доказателства. Посочено е, че иззетите вещи представляват
веществени доказателства в процеса, а отмяната на наказателното постановление
няма за последица автоматичното връщане на тези вещи, поради което съдът следва
да се произнесе служебно по този въпрос.
По тези съображения, наред с отмяната на наказателното постановление в
частта за отнемането на вещите-предмет на нарушението, следва изрично да се
постави и тяхното връщане, в случая на задържаните парични средства с Разписка
за задържане***към протокол за извършена митническа проверка***от 15.06.2018
година – на лицето, от което са иззети – Ю.У..
В конкретната хипотеза не са налице предпоставки за
приложимост на чл.28 от ЗАНН, както правилно е преценил АНО, произнасяйки се в
рамките на правомощията си в издаденото НП, тъй като не се касае за маловажен
случай на административно нарушение. Поначало обществената опасност на
нарушения по чл.11а, ал.1 от ВЗ е определена от законодателя като висока, тъй
като същите представляват неизпълнение на задължения към Държавата при
осъществяване на финансовата й дейност и дисциплина. Именно поради това и
нормативно определените минимуми на административни наказания за този вид
административни нарушения са във висок размер. Независимо, че от нарушението на
Ю.У. не са настъпили вредни последици, както и че обществената опасност на
дееца е ниска, предвид на това, че се касае за първо нарушение от този вид, то
с оглед на формалния характер на състава на отговорността по чл.11а, ал.1 от ВЗ
и предвид на това, че процесното деяние не се отличава от останалите нарушения
от своя вид, то не би могло да се приеме, че обществената му опасност е явно
незначителна в контекста на легалната дефиниция на маловажния случай по чл. 93,
т. 9 от НК. С оглед на изложеното настоящият състав приема, че не са налице
основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици
представлява освобождаване на нарушителя от административно - наказателна
отговорност. По посочените съображения наказващият орган като не е приложил
чл.28 от ЗАНН, не е нарушил закона.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Елховският районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 1508 от 26.11.2018 година
на Заместник началника на Митница Бургас ***, В ЧАСТТА, с която на Ю.У.,
ЕГН **********,***, съдебен адрес ***, кантора №105 /адв. А.Г./ на основание
чл. 18, ал.1, вр. чл. 11а, ал.1 от ВЗ е наложено административно наказание
ГЛОБА в размер на 1000.00 лева, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 1508 от 26.11.2018 година на Заместник началника на Митница
Бургас ***, В ЧАСТТА, с която на
основание чл. 20, ал.1 от ВЗ е отнет в полза на държавата предмета на
нарушението, а именно – 23 400.00
щатски долара с левова равностойност в размер на 39 089.93 лева,
преизчислени към курс за митнически цели към 15.06.2018 година 1 EUR = 1.95583
лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ДА СЕ ВЪРНЕ на Ю.У., ЕГН **********,***,
съдебен адрес ***, кантора №105 /адв. А.Г./
отнетия в полза на държавата предмет на нарушението, задържан Разписка за задържане***към протокол за извършена митническа проверка***от
15.06.2018 година, а именно – 23 400.00 щатски долара с
левова равностойност в размер на 39 089.93 лева, преизчислени към курс за
митнически цели към 15.06.2018 година 1 EUR = 1.95583
лева,
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Ямболски административен съд чрез
Елховски районен съд по реда на АПК в
14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:……………….
/Яна Ангелова/