Решение по дело №572/2019 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 25 юни 2019 г. (в сила от 23 юли 2019 г.)
Съдия: Анна Костадинова Димитрова
Дело: 20192230200572
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 април 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

                                  Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 297

 

 Гр. Сливен, 25.06.2019 г.

 

   В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателно отделение, V-ти наказателен състав, в публично заседание на пети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  АННА ДИМИТРОВА

 

при секретаря ЗЛАТИНКА Х.  като разгледа докладваното от председателя АНД № 572 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по повод жалба от М.Х.Г. против НП № 19-0804-000553 от 27.03.2019 г. на Началник РУ към ОД-МВР-Сливен, с което на жалбоподателката, за нарушение на чл. 186, ал.7 от , на основание чл. 185 от ЗДвП, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 20 лева. Моли наказателно постановление да бъде отменено.

В с.з. жалбоподателката редовно призована, не се явява. Вместо нея се явява процесуален представител, който поддържа жалбата.

В с.з. възз. страна редовно призована не изпраща представител.

          Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото съдът прие за установено следното от  фактическа страна:

          На 03.03.2019 г. в гр. Сливен, на пл. "Стоил войвода" патрулирал автомобил на РУ-Сливен, със служители актосъставителя П. и св. Г.. Същите участвали в специализирана полицейска операция и спирали всички преминаващи покрай тях автомобили. Двамата възприели движещ се по ул. "Великокняжевска", в посока центъра лек автомобил "Пежо 207", с рег. № СН 36 33 АР и спрели същия за проверка. Водач на автомобила била жалбоподателката Г.. При извършена справка с дежурна част било установено, че лицето има неплатени глоби, наложени с фиш на стойност 30 лева. За констатираното актосъставителят съставил на жалбоподателката АУАН за нарушение на чл.186, ал.7 от . При съставяне на АУАН били иззети СУМПС и контролен талон, като на същата дата, след представяне на разписка за платените задължения от страна на жалбоподателката, СУМПС било върнато.       

          Въз основа на този акт е издадено и НП, с което на жалбоподателката е наложено адм.наказание глоба в размер на 20 лева.   

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на

делото, съдът изведе следните фактически и правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима - подадена в законоустановения срок от лице имащо правен интерес от обжалването, а разгледана по същество се явява основателна.

Както в акта, така и в наказателното постановление, следва изрично да е описано нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. В НП следва да бъдат посочени и точно законовите разпоредби, които са били нарушени, т.е. описаното деяние следва да може да се подведе под конкретна правна норма, съдържаща състав на административно нарушение. Следва съгласно разпоредбата на чл. 57, ал.1, т. 5 и 6 от ЗАНН да има единство между описанието на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и законните разпоредби, които са били нарушени. В конкретния случай жалбоподателката е санкционирана за нарушение на чл.186, ал.7 от . Съгласно разпоредбата на чл.186, ал.7 от ЗДвП издаден фиш, глобата по който не е платена доброволно в 7-дневен срок от датата на издаването му, се смята за влязло в сила наказателно постановление и се изпраща за събиране на публичния изпълнител. Тази разпоредба не въвежда конкретно задължение за участниците в движението, неизпълнението на което да съставлява адм. нарушение. В ЗДвП е предвидена изрична разпоредба, задължаваща водачите на МПС, които имат наложени глоби да заплатят същите и това е разпоредбата на чл.190, ал.3 от - наложеното наказание "глоба" се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление, електронен фиш или съдебното решение или определение на съда при обжалване. След като съгласно чл.186, ал.7 от издадения фиш, по който глобата не е заплатена, се приравнява на влязло в сила НП, то е следвало на жалбоподателката да се състави АУАН по този текст от ЗДвП, а не по чл.186, ал.7.

      При това описание на нарушението и посочването на разпоредба, която не предвижда състав на адм. нарушение,  жалбоподателката е в невъзможност да разбере за какво нарушение й се търси административно – наказателна отговорност, което представлява съществено процесуално нарушение доколкото й се нарушава правото на защита.

      Разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН е императивна, тъй като осигурява правото на защита на привлечения към административно – наказателна отговорност, в чието съдържание се включва е правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди, че е извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем. Административно – наказващият орган следвало да спази всички изисквания на нормите на ЗАНН, като неспазването на това изискване води до незаконосъобразност на наказателното постановление и същото следва да бъде отменено само на това процесуално основание, без да се разглежда спорът по същество.

      Все пак съдът следва да отбележи и че доколкото разпоредбата не съдържа състав на адм. нарушение, няма как да е извършено такова нарушение от страна на жалбаподателката.  

Отделно от това съдът следва да отбележи и че дори да е налице извършено нарушение и да е спазена изцяло процедурата по ЗАНН, то това представлява типичен случай на чл.28 от ЗАНН и административно-наказващия орган е следвало да се съобрази с тази разпоредба и приеме, че се касае за маловажен случай, като не наказва жалбоподателката, а само я предупреди устно или писмено, че при следващо такова нарушение ще бъде санкционирана. Прилагането на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН не може да се базира на преценка по целесъобразност. В този смисъл, при маловажни случаи на административни нарушения, административно наказващият орган следва да приложи чл. 28 от ЗАНН. В настоящия случай компетентният орган не е отчел степента и тежестта на извършеното нарушение. От него няма настъпили никакви вреди, с това нарушение неправомерното засягане на правно защитените обществени отношения е краткотрайно, незначително и същото е допуснато за първи път. Безспорно е установено, че жалбоподателката е била спряна не защото е извършила някакво нарушение на ЗДвП, а защото е била извършвана рутинна проверка и полицейските служители са спирали всички МПС. Незаплатените глоби са били платени веднага след съставяне на АУАН и е следвало не да се издава НП, а лицето само да се предупреди съобразно разпоредбите на ЗАНН.

  Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но административно наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради противоречието му със закона. В този смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 год. на ВКС, ОСНК, постановено по т.н.д. № 1/2007 год. по описа на ВКС.

Предвид изложеното съдът

 

Р       Е       Ш     И       :

 

ОТМЕНЯ НП № 19-0804-000553 от 27.03.2019 г. на Началник РУ към ОД-МВР-Сливен, с което на М.Х.Г. с ЕГН **********, за нарушение на чл. 186, ал.7 от , е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 20 лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

          Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд-гр. Сливен в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

                               

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ :