Р Е Ш Е Н И Е
№ 02.10.2019 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение ,
II “Б” състав , в публично
заседание на тридесети септември две
хиляди и деветнадесета година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл.съдия КОНСТАНТИНА
ХРИСТОВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №5922
по описа на 2019 година,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №5922/2019 г по
описа на СГС е образувано по въззивна
жалба на „ Б.Д.”
ЕАД *** срещу решение №50309 от 25.02.2019 г постановено по гр.д.№22157/17 г на СРС , 50 състав , в частта , с
която жалбоподателят е осъден да заплати на основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД на В.Р.К.-К. *** ЕГН ********** разликата
над 1218,55 лева до предявения размер от 3360 лева – платени при начална липса на основание
възнаградителни лихви по договор за кредит за текущо потребление от 30.08.2007
г , ведно със законната лихва от 07.04.2017 г до окончателното заплащане на
сумата .
Жалбоподателят излага
доводи за неправилност на решението на СРС /в обжалваната част/ , тъй като е признал иска в първоначалния му размер от
1000 лева , но след това в първото заседание е направил възражение за
погасителна давност , което не е взето предвид от първоинстанционния съд .
Възззиваемата страна е подала писмен
отговор , в който оспорва въззивната жалба. Възражението за погасителна давност
е преклудирано в срока за отговор на исковата молба , като за ответника е бил
ясен периода , за който се претендира вземането. Самият размер на вземането е
без особено значение за възможността да се направят относимите възражения .
Въззивната жалба е допустима.
Решението на СРС е връчено на жалбоподателя на 06.03.2019 г и е обжалвана в срок на 13.03.2019 г .
Налице
е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС в посочената част .
След преценка на доводите в
жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от
фактическа и правна страна :
В
мотивите на СРС , към които настоящият съд препраща на основание чл.272 ГПК ,
подробно е възпроизведена фактическата обстановка по отношенията между страните
. Във връзка с чл.269 ГПК и твърдяната недопустимост и неправилност на решението на СРС , настоящият
съд извършва служебна
проверка за нищожност и недопустимост , като такива пороци в случая не се
установяват . Относно неправилност на решението е ограничен само
до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС
.
Пред настоящата инстанция спорът е
съсредоточен върху частично погасяване поради погасителна давност на
част от процесното вземане за неоснователно обогатяване от ответника поради платени при начална липса на основание
възнаградителни лихви по договор за кредит за текущо потребление от 30.08.2007
г. Пред СРС не са оспорени предпоставките за дължимост на самото вземане и
решението на СРС е влязло в сила до размера от 1218,55 лева .
Първоинстанционният съд не е изложил мотиви по релевираното в о.с.з на
23.04.2018 г възражение за погасителна давност .
Решението на СРС е правилно като краен резултат . Релевираното в о.с.з на 23.04.2018 г
възражение за погасителна давност се явява преклудирано и не подлежи на
разглеждане . Според т.4 от Тълкувателно
решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело № 4/2012 г, ОСГТК на ВКС в срока за
отговор на исковата молба се преклудира възможността за възражение за
погасителна давност основано на съществуващи и известни на ответника към този
момент факти .
Размерът на
иска няма отношение към фактите , на които се основава , а фактите във връзка с
вземането са били известни на ответника . Според мотивите на т.1 от Тълкувателно
решение №3/2016 от 22.04.2019 г на ОСГТК на ВКС разпоредбата на чл. 214,
ал.1, изр. 3, предл.1 ГПК предоставя право на ищеца до приключване на съдебното
дирене в първата инстанция да измени размера на предявения иск. В тази
хипотеза след изменение на размера на иска спорното право продължава да се
претендира на същото основание и със същото съдържание, като промяната е
само по отношение на размера .
Трябва да се
отбележи , че още с исковата молба ищецът е поискал допускане на
съдебно-счетоводна експертиза , което е индиция , че същият иска установяване
на точния размер на вземането си и евентуално може да измени иска си по размер
. Ответникът е имал възможност да изложи в отговора на исковата молба и
по-подробни основания , поради които признава иска в първоначалния му размер
респ.да направи евентуално възражение за погасителна давност .
По
изложените съображения решението на СРС е законосъобразно и трябва да се
потвърди в обжалваната
част .
Поради материален интерес под 5000
лева на основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК настоящото решение не подлежи на
касационно обжалване.
Водим
от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №50309 от 25.02.2019 г постановено по гр.д.№22157/17 г на СРС , 50 състав , в частта , с която
„ Б.Д.” ЕАД *** е
осъден да заплати на основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД на В.Р.К.-К. *** ЕГН ********** разликата над 1218,55
лева до предявения размер от 3360 лева –
платени при начална липса
на основание възнаградителни лихви по договор за кредит за текущо потребление
от 30.08.2007 г , ведно със законната лихва от 07.04.2017 г до окончателното
заплащане на сумата , както и в частта за разноските .
Решението не подлежи
на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.