Р Е Ш
Е Н И Е
№ / 2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД – ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV състав,
в публично съдебно заседание на 02.12.2019г. в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАЯ НЕДКОВА
ФИЛИП РАДИНОВ - мл.с.
секретар :ПЕТЯ ПЕТРОВА
разгледа докладваното от председателя на състава
гр. дело № 1914 по описа за 2019г.
Производството
е по реда на чл.268 -273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба
на Г.Д.С., представляван от адвокат З.И.,
срещу решение № 3630/ 097.08.2019г. по гр.д.№ 1225/ 2019г.на Районен съд-Варна,
в частта, в която е осъден да заплати на И.П.Д. за
сумата 500лв.,представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди-
душевни болки и страдания , в резултат на изложени в жалба от 22.05.2018г.до
АК-Варна и жалба от 26.07.2018г. до ВАС неверни и позорящи данни, и приписване
на престъпление / посочените абзаци в кавички/, със законната лихва от датата
на исковата молба- 29.01.2019г.,до окончателното погасяване на задължението, на
основание чл. 45 ,ал.1 от ЗЗД,
и в частта на отхвърлените насрещните искове на Г.Д.С. общо за
сумата 5000лв., от които: 2500лв.- обезщетение за причинени неимуществени вреди
– психически и физически болки и страдания, резултат от бездействието на ответника в периода 2008-2012г. по повод защита правата на ищеца
като ползвател на земи по §.4 ЗСПЗЗ; 1500лв.- обезщетение за неимуществени
вреди, поради неизпълнение задължението на ответника по договор за правна помощ
от 19.01.2016г., за правна защита и процесуално представителство по гр.д.№
6125/ 2015г. по описа на ВРС; 1000лв.- обезщетение за неимуществени вреди в
резултат на действията на ответника по завеждане на настоящото гражданско дело,
на основание чл. 45 от ЗЗД и чл.82 вр.чл.280 ЗЗД. Присъдени са съдебни
разноски, на основанията по чл. 78, ал.1 и 3 от ГПК.
Счита решението в обжалваните
части за неправилно, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния
закон, необосновано и немотивирано. Според жалбоподателя изводите на съда за
частична основателност на първоначалния иск не кореспондират с доказателствата
по делото. Развити са доводи за основателност на насрещните искове. Претендира
отмяна на решението в оспорените части и
постановяване на друго, с което да се уважат предявените насрещните искове,
както и да се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски за двете инстанции.
Поддържа направеното искане в съдебно заседание, чрез процесуалния
представител.
Въззиваемата страна- И.П.Д., чрез
адвокат Б.Д., е представил писмен отговор вх.рег.№ 31547/ 25.10.2019г. Изразено
е становище за допустимост и неоснователност на въззивната жалба, поради
законосъобразност и обоснованост на решението в посочените части. Претендира съдебните разноски за втора
инстанция.
Съдът, съобразно становищата на страните и
доказателствата към делото, на основание чл. 269 ГПК и чл. 235, ал.1-3 ГПК,
констатира:
По иска на И.Д. с правно основание чл. 45 от ЗЗД:
Претенцията е за обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от действия на ответника Г.Д.С., изразяващи се в излагането
на неверни данни, уронване на доброто име и авторитет, и в приписване на
престъпление, с подадената жалба до Варненска адвокатска колегия- вх.№ 539/
22.05.2018г.,и жалба до Висш адвокатски съвет-вх.№1648/ 26.07.2018г.
Представлявал е ответника като упълномощен процесуален представител по гр.д.№
6125/ 2015г.на Районен съд-Варна, прекратено с определение № 1847/ 15.02.2016г.
Вида на претърпените неимуществени вреди е уточнен с молба вх.№10846/
12.02.2019г.: 1/ унижение, накърняване самочувствието и личното
достойнство пред колеги от адвокатската
гилдия, разстроеност, подтиснатост;2/ спад на концентрацията в пряката му адвокатска
работа и в семейството;3/ емоционален дискомфорт, негативни емоции и
травмиране, което е провокирало високочестотни камерни тахикардични пристъпи ,
на моменти загуба на ориентация,равновесие,
и преживявал страх от сърдечен колапс.
Твърди се, че в периода от 22.05.2018г. до
постановеният отказ да бъде образувано дисциплинарно производство с решение №
892 по Протокол№19 от 29.11.2018г., е претърпял неимуществени вреди,
допълнително уточнени в молба вх.№10846/ 12.02.2019г. като : 1/унижение,
накърняване самочувствието и личното достойнство пред колеги от адвокатската гилдия,
разстроеност, потиснатост; 2/спад на
концентрацията в пряката му адвокатска работа и в семейството; 3/емоционален
дискомфорт, негативни емоции и травмиране, което е провокирало високочестотни
камерни тахикардични пристъпи, на моменти загуба на ориентация,равновесие, и преживявал страх от сърдечен колапс.
Получените здравословни усложнения при неговото състояние - имплантиран
сърдечен автоматичен кардиовертер дефибрилатор/ AICD/, водят до по-тежки здравословни проблеми.
Ответникът е изразил становище за неоснователност
на иска, оспорвайки всички изложени твърдения за причинени неимуществени вреди
като неподкрепени с доказателства. Счита, че няма връзка между извършените действия по подаване на жалбите и
твърденията на ищеца влошено здравословно състояние, за загуба на концентрация, накърненото самочувствие и
лично достойнство, които могат да възникнат вследствие поредица от събития. По време на воденото дело, в което е участвал
като процесуален представител по собствена инициатива, не е следвал вижданията
на ответника , не е представил доказателства, които е набавил с много усилия, и
не е задал конкретни въпроси към вещото лице, след приключване на съдебното
заседание не е пожелал да вземе съдебното удостоверение, издадено за получаване
на конкретни документи. С непредприетите
действия е провокирал ответника да се обърне към Адвокатския съвет.
Предявил е насрещни искове, уточнени с молба вх.№
21825/ 25.03.2019г. и молба вх.№ 24929/ 04.04.2019г.
1.По иска на И.Д. с правно основание чл. 45 от ЗЗД:
На основание чл.146,
ал.1,т.5 от ГПК е прието за безспорно обстоятелството, че между страните е
сключен на 19.01.2016г. договор за правна помощ и съдействие, за осъществяване на процесуално представителство
по гр.д.№ 6125/ 2015г.ВРС.
Установено е, че на 20.01.2016г. е проведено
първото съдебно заседание, на което са присъствали Г.С. в качеството му на ищец
по предявеният установителен иск, представляван от адвокат И.Д.- пълномощник. С
определение № 1847/ 15.02.2016г., производството по делото е прекратено като
недопустимо при наличието на влязло в сила решение № 1654/ 26.05.2009г. по
гр.д.№ 8978/ 2007г.,с което Г.С. е осъден да предаде владението на процесния
имот на правоимащите лица. Определението е влязло в сила.
Г.С. е депозирал
жалби до Адвокатска колегия-Варна и до Висш адвокатски съвет.
Оплакванията изложени в жалба вх.№ 539/ 22.05.2018г. до АС-Варна, се свеждат до
твърдения за бездействие на адвокат И.Д. по гр.д№ 6125/ 2915г., изразяващо се в отказ да представи свидетел
по делото; отказ да изиска налична справка от ОД на МВР, за която има издадено
съдебно удостоверение; и твърдения за извършени неправомерни действия- указания
до свидетелите и изпълняване указанията
на пълномощника на ответниците.
С решение № 713/ 10.07.2018г. на Съвета на АК- гр. Варна, е постановен отказ да бъде
образувано дисциплинарно производство срещу адвокат И.Д., с мотиви, че той е
изпълнил задължението са като представител на инж.С. , чрез конкретни
процесуални действия . Решението е отменено по жалба / частна жалба- сигнал от 26.07.2018г./ от Г. С. с решение на ВАС. След отмяната е
постановено решение № 892/ 29.11.2018г. на Адвокатски съвет- Варна, с което е
отказано образуване на дисциплинарно производство, при липса на данни за
извършено нарушение.
С подадените жалби Г.С. *** и Висш адвокатски
съвет-София, е упражнил правото си да сезира съответния орган по реда на Закона
за адвокатурата, Раздел II „Дисциплинарно производство“. Проверката е установила, че адвокат Д. е
изпълнил задълженията си като процесуален представител, извършвайки процесуални
действия-активно участие при разпита на
свидетели, доказателствени искания и въпроси при изслушване на вещото лице /
Протокол №19 -29.11.2018г./. Произнасянето в този смисъл ползва ищеца в
производството по чл.45 от ЗЗД.
Съобразно вида на търсената защита ищецът следва да установи главни и пълно, че е понесъл неимуществени вреди, в
резултат на изложени в жалбите твърдения за корупция; обвинения в съдействие на
другата страна по иска, чрез изпълнение указанията на нейния пълномощник; и
твърдения, че е получил възнаграждение / „адвокатски хонорар или още нещо“/ за да
предреши изхода на делото в полза на другата страна, като същевременно не е
осъществил действия в защита на ищеца като негов пълномощник.
С молба вх.№ 10846/ 12.02.2019г. се е позовал на
конкретни текстове от жалбите, възпроизведени в осъдителното решение по чл.45,
ал.1 от ЗЗД:
Жалба вх.№ 539/ 22.05.2018г.- „Отказа да изиска
налична справка от ОД на МВР въпреки, че е адресирано до него съдебно
удостоверение издадено от съдията ……., с което тя му поднесе на тепсия възможността да спечели делото . Шанс, който
той проигра .“; „ С всички си действия
той е изпълнявал указанията
на адв.И. Т., представляващ ответниците …; „ Той отказа да ме представлява пред
следващите институции и не ми поиска адвокатки хонорар!!! Факт без коментар от
моя страна, а го представям пред Вас господа, тъй като има основания за
корупция ???“;
Жалба вх.№ 1648/ 26.07.2018г. –„ Въпреки очевадните
факти, че съдията по делото с неадекватните си похвати поднесе на тепсия
основанието за спечелване изхода от делото, то адв.И.Д. не пожела да се
възползва , а се съобрази единствено с дадените му указания от ответника Тодор
и адвоката му Т. да предреши изхода на делото
в тяхна полза , тъй като навярно
те са му заплатили и адвокатски хонорар или още нещо???“.
По реда на разглеждането им жалбите са станали
достояние на адвокати- членове на Съвета на Адвокатска колегия, гр.Варна, вероятно и на неопределен брой лица- колеги,
близки и приятели на ищеца, лица с които се е намирал в служебно правоотношение
.
Посочените текстове от подадените две жалби
безспорно са възприети като неистинни, обидни и позорящи, унижаващи личността
му, чрез приписване на позорни обстоятелства във връзка с упражняваната
адвокатска професия, насочващи към поведение, несъвместимо с Етичния кодекс на
адвоката , ЗА и в наказателно правен смисъл- наказуемо .
Въпросът по който сезираният съд следва да се
произнесе е доколко изнесеното по реда обжалването може да се квалифицира като
неправомерно действие в хипотезата на чл.45 ЗЗД. Клаузата включва в кумулативна
връзка обективните елементи: противоправно деяние- действие или бездействие,
настъпила вреда, причинна връзка между деянието и настъпилия вредоносен
резултат. По приложението на нормата към разглеждания случай приема следното:
С жалбите са оспорени като неправомерно извършени
действия на пълномощника в конкретен процес по гр.д.№ 6125/ 2015г.ВРС.
Участието на адв.Д. му като процесуален представител е доказано в обхвата на
допустимите искания и заеманата позиция е в защита на ищеца Г.С., а не на насрещната
страна, за което свидетелстват приобщените писмени доказателства- протоколи и
молби. С идентични и обстойни мотиви този извод е направен в Решението от
08.02.2019г.на Висшият адвокатски съвет,
с което жалбата срещу Решение № 892 по Протокол на АС-Варна, от
29.11.2018г., е оставена без уважение.
Правилно е становището, че виновното поведение на
ответника е инспирирано от наличието на съзнание за позорния характер на
обстоятелства отнасящи се до професионалната ангажираност на пълномощника по
конкретното дело, чрез използваните изразни средства. Негативната оценка и
обидните квалификации/ с препратка и към съда по иска/, поддържана
последователно в жалбите пред АК-Варна и ВАС, са в обхвата на приложимата норма
за непозволено увреждане.
Посочените обстоятелства са от естеството да накърнят доброто име на лицето,
по отношение на което е било употребено, поради обществения характер на
професията „ адвокат“. Доказаното по този начин действие е нарушение на
конституционно скрепената забрана в чл.39, ал.2 от Конституцията на Република
България, правото на мнение да не бъде използвано за накърняване на правата и
доброто име на другиго, и съпоставимо с това нарушение дава право на
пострадалия да се защити срещу всяко посегателство върху неговата чест,
достойнство и добро име- чл.32 от КРБ.
Обезщетението, определено на основание чл.52 от ЗЗД, е съответстващо на неимуществените вреди, които ищецът е претърпял от горепосочените
действия, така както са установени от събраните данни.
2. По насрещните искове на Г.С.:
Обезщетението за неимуществени вреди в размер на
5000лв., се претендира за причинени от действия и бездействие на ответника постоянни притеснения, нервно напрежение,
психически тормоз, които са повлияли върху физическото му състояние.
Действията на ответника са посочени с молба вх.№
21825/ 25.03.2019г., както следва:
-В периода от 2008г. до 2012г. в гр.Варна ответникът е поддържал в ищеца постоянна
заблуда, че с общи усилия ще бъдат
защитени правата му на ползвател на земи по §4 от ЗСПЗЗ. Това е довело до
влошаване на здравословното му състояние- обостряне на псориазиса през 2010г. ,
втори инфаркт през 2011г., и влошаване на отношенията със семейството.
-През януари 2016г. е заблудил ищеца, че ще
провежда гражданското дело според неговите очаквания. Вследствие на това е
изживял нервно напрежение и стрес;
-На 19.02.2019г. в гр.Варна, при получаване на исковата молба от И.Д. / по
настоящия иск за неимуществени вреди/ е изпаднал в шок , възвръщайки стреса и
постоянното нервно напрежение.
С допълнителна молба вх.№ 45961/ 25.06.2019г.е
уточнил претенцията, както слева:
В размер на 2500лв.-обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от бездействието на И.Д. в периода 2008г.-2012г.; в размер на 1500лв.- обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от действия и бездействия на ответника през
януари 2016г., и в размер на 1000лв.- обезщетение да претърпени неимуществени вреди
от действия и бездействие на ответника след месец февруари 2019г.
Оспорени са от ответника с подадения писмен
отговор.
Предприетата защита чрез насрещен иск е допустима.
Разгледани по същество претенциите са недоказани и
неоснователни.
Обсъдените доказателства за участието на адв.Д.
като пълномощник на ищеца в образуваното гр.д.№ 6125/ 2015г. ВРС, безусловно
сочат, че той е предприел необходимите действия в хода на това производство. По
оплакванията направени с жалбите пред
Адвокатски съвет-Варна и Висш адвокатски съвет –София, има произнасяне в
съответните решения. Преживяванията на ищеца, доколкото са свързани с
конкретния процес, не са в причинно-следствена връзка с поведението на неговия
пълномощник.
Твърденията, че периода от 2008г. до 2012г., в гр.Варна ответникът е поддържал в ищеца постоянна
заблуда, че с общи усилия ще бъдат защитени правата му на ползвател на земи по
§4 от ЗСПЗЗ, по съдържанието си не насочват
към конкретно поведение на ответника. Има неяснота за факти и обстоятелства,
които съпоставени с участието на ответника в даден момент, могат да формират
изводи за неправомерното му поведение,
увреждащо ищеца с конкретен противоправен резултат.
Установено е, че на 24.07.2008г. в регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел към ВОС е вписано „Национално сдружение за
защита правата на ползвателите на земи по пар.4 ЗСПЗЗ „, Ищецът е член на
Сдружението, а негов председател- И.Д..По колективен иск на 52 ползватели е
образувано гр.д.№ 9286/ 2012г., прекратено с влязло в сила определение.
Установено е, че в разглеждания период ответникът
не е извършвал дейност като адвокат по дела на ползватели. С решение на съвета на АК-Варна по протокол №
3/ 25.03.2015г. е приет за съдружник в
„Адвокатско сдружение Д. и К. „По писмени
данни приложени на с.95-115, е осъществявал организационна дейност в качеството
си на председател на сдружението и негов представляващ в публичното
пространство, от която не произлизат вреди за ищеца. Доколкото няма доказани
действия на ответника в посока индивидуална защита правата на ищеца като
ползвател по §4 от ЗСПЗЗ, и установените по делото не покриват фактическия
състав на непозволеното увреждане, искът се явява недоказан.
По отношение на претендирани неимуществени вреди от
настоящия иск по чл.45 от ЗЗД, следва да се посочи, че действието е предприето
в защита на собствени права и интереси , съобразно предоставената от закона
възможност, поради което е правомерно. Отсъствието на елемент от фактическия
състав на увреждането по чл.45 от ЗЗД изключва отговорността на ответника за
причинени на ищеца неимуществени вреди.
Съобразно изложените мотиви решението следва да бъде потвърдено в
обжалваните части като законосъобразно и обосновано.
На основание чл.78, ал. 3 ГПК следва да се уважи
искането на въззиваемата страна за разноски, с присъждане на сумата 350лв.-заплатено адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие,прието без възражения
по смисъла на чл.78, ал. 5 ГПК.
На основание чл.271 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 3630/ 07.08.2019г. по гр.д.№ 1225/ 2019г.
на Районен съд-Варна, в частта, в която Г.Д.С., ЕГН- **********, е осъден да
заплати на И.П.Д., ЕГН- **********,
сумата 500лв.- обезщетение за причинени неимуществени вреди във вид на
душевни болки и страдания, изразяващи се в на накърняване на авторитета и достойнството, приписване на престъпление-
корупция , в резултат на изложени неверни и позорящи данни срещу ищеца, в жалби
до АС Варна от 22.05.2018г. и до ВАС от 26.07.2018г., със законната лихва от
датата на исковата молба- 29.01.2019г. до окончателното погасяване на
задължението, но основание чл. 45, ал.1 от ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3630/ 07.08.2019г. по гр.д.№ 1225/
2019г. на Районен съд-Варна, в частта, в която са отхвърлени насрещните искове
на Г.Д.С., ЕГН- **********, срещу И.П.Д., ЕГН- **********, за неимуществени
вреди ,на основание чл.45 от ЗЗД и чл. 82 вр. чл.280 от ЗЗД.
Решението в необжалвана част е в законна сила.
ОСЪЖДА Г.Д.С.,
ЕГН- **********, да заплати на И.П.Д., ЕГН- **********, сумата 350лв.-
направени по делото разноски, на основание чл. 78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.