РЕШЕНИЕ 181
№ 222
гр. С., 11.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Николай З. Петров
при участието на секретаря Параскева Хр. Георгиева
като разгледа докладваното от Николай З. Петров Гражданско дело №
20251870100478 по описа за 2025 година
Настоящото производство е образувано по искова молба от А.Т. ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С. 1463, район „Т.",
бул. „В." № 146, Б.ц. „Б.", сграда А, представлявано от управителя И.Ш.
против Д. П. К. с ЕГН ********** от гр.С..
Ищецът твърди че на 23.04.2024 г. Д. П. К., ЕГН **********
/„Длъжникът"/ е кандидатствал онлайн за отпускане на потребителски
кредит от К. ЕАД с ЕИК ********* /"К." или „Заемодателят"/. Процедурата
е започнала с попълване на заявление за отпускане на кредит от разстояние
/"Заявлението"/ на интернет страницата на К., а именно -www.*******.bg
/"Сайта"/-В полета на Сайта ответникът е попълнил личните данни - три
имена, ЕГИ, данни на документ за самоличност, адрес, електронен адрес (е-
мейл) за получаване на документи и кореспонденция / *********(S>abv.bg А
мобилен телефон / *********/ и др.
В процеса на Заявление пълната преддоговорна информация за
условията на кредита е налична чрез хиперлинкове, в т.ч. Общите условия за
кредитиране („ОУ") на К. ЕАД, Стандартен европейски формуляр /„СЕФ"/,
Договора за кредит, ведно с Приложение № 1 със Погасителния план.
След запознаване с условията по кредита г-жа К. - Б. отправила
обвързващо електронно волеизявление по чл. 2 от Закона за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги /„ЗЕДЕУУ"/ на Сайта
1
чрез натискане на бутона „Декларирам, че съм получил СЕФ на посочения
от мен e-mail, проверил съм въведените данни и приемам ОУ и
Договора.". Съгласно Раздел 111 „Кандидатстване за кредит. Обезпечение", т.
НотОУ, с извършване на гореописаните действия Заявлението се счита за
подадено от кредитополучателя, а ОУ и договорът за кредит - приети и
подписани от същия. След електронното изявление на ответника на е-мейла й
са изпратени автоматично Договор № 2962652/23.04.2024 г. /„Договора за
кредит"/, Приложение № 1 към него, ОУ и СЕФ, като е-мейлът съдържа
електронното изявление на кредитора К. за сключването на Договора за
кредит и приложенията към същия.
В резултат на горното, по реда на ЗЕДЕУУ на 23.04.2024 г., между
кредитора К. и кредитополучателя Д. П. К. е сключен Договор за кредит №
2962652 /23.04.2024 г. за сумата от 6789,08 лева (шест хиляди седемстотин
осемдесет и девет лева и осем стотинки) - главница и уговорен срок на
погасяване на предоставената кредита- 30.04.2026 г. при лихва и други
условия, подробно уговорени в Договора, Приложение 1 към него, СЕФ и ОУ.
Г-жа К. е усвоила главницата по желания от нея начин.
Договорът за кредит бил сключен във формата на електронен
документ чрез размяна на електронни волеизявления по чл. 2 от ЗЕДЕУУ
при спазване на изискванията на ЗЕДЕУУ, Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние /"ЗПФУР"/ и приложимото законодателство.
Същият е подписан от всяка от страните с обикновен електронен подпис
по чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ, който е електронен подпис по смисъла на чл.
3, т. 10 от Регламент (ЕС) N9 910/2014. На основание чл. 13, ал. 4 от
ЗЕДЕУУ, правната сила на електронния подпис е равностойна на тази на
саморъчния подпис.
При кандидатстването си за кредит от К. , г-жа К. - Б. била избрала да
обезпечи изпълнението на задълженията си, като осигури поръчителство на
А.Т..
А.Т. изпълнило задълженията си по Договора за предоставяне на
поръчителство и сключи с К. Договор за поръчителство, по силата на който се
задължило да отговаря пред К. солидарно с ответника за изпълнението на
неговите задължения по Договора за кредит, както и за всички последици от
неговото неизпълнение.
С оглед гореизложената фактическа обстановка, Д. П. К. се е
задължила да върне заемната сума по Договора за кредит, съгласно
уговореното, както и да заплаща ежемесечно възнаграждение на А.Т. за
предоставената услуга по Договора за предоставяне на поръчителство.
С оглед неизпълнение задълженията на г-жа К. по Договора за кредит
на 23.04.2024 г. К. изпрати искане за плащане до поръчителя А.Т..
А.Т. своевременно изпрати уведомление по чл. 143 от ЗЗД до г-жа К.- Б.
с е-мейл до dacota.d ****@***.***, в което посочи всички дължими суми и
предстоящо погасяване от А.Т. към К. на задълженията на ответника.
2
Ответникът не платил в дадения срок и на 11.02.2025 г. А.Т. изпълнил
задълженията си като поръчител и погаси всички дължими от ответника
суми към К., а именно: 6566,97 лева /главница/, 582,74 лева /договорна
лихва/, 74,51 лева /наказателна лихва/ и 150,00 лева за извършени
административни разноски и встъпи в правата на кредитора по чл. 146 от
ЗЗД. На същата дата А.Т. уведомил длъжника с електронно съобщение до
електронния адрес на ответника: dacota.d 9871(5)abv.bg за извършеното
погасяване и встъпване в правата на кредитора К..
А.Т. подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, по което бе образувано ч. гр. д. № 241/2025 г.
по описа на Районен съд - С.. Съдът уважи в цялост заявлението и издаде
заповед за изпълнение за следните суми: 6566,97 лева - главница; 582,74
лева- договорна лихва за периода от 01.06.2024 г. до 04.02.2025 г.; 74,51
лева - наказателна лихва за периода от 01.06.2024 г. до 04.02.2025 г.; 247,41
лева - възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство,
22,27 лева - законна лихва за забава по Договор за предоставяне на
поръчителство, както и 249,88 лева разноски, от които 149,88 лева -
държавна такса и 150,00 лева юрисконсултско възнаграждение. Срещу
издадената заповед е подадено възражение по чл. 414 от ГПК, което обуславя
правния интерес на А.Т. да предяви настоящия установителен иск.С него се
претендира да се приеме за установено по отношение на Д. П. К., ЕГН
********** съществуването на вземания в полза на А.Т., за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК поч, гр. д. №
241/2025 г., по описа на Районен съд- С. за следните суми: 6566,97 лева -
главница; 582,74 лева- договорна лихва за периода от 01.06.2024 г. до
04.02.2025 г.; 74,51 лева - наказателна лихва за периода от 01.06.2024 г. до
04.02.2025 г.; 247,41 лева - възнаграждение по Договор за предоставяне на
поръчителство, 22,27 лева - законна лихва за забава по Договор за
предоставяне на поръчителство.
Ответника твърди че искът е неоснователен и недоказан.Счита, че
договора води до нарушение на ЗПК и е надвишен ГПР.Това е станало с
договора за поръчителство, който договор завишавал с плащанията по него
размера на ГПР допустим по закона за потребителския кредит.Моли
договорите за поръчителство и договора за кредит да бъдат счетени от съда за
нищожни.
Признава иска частично до размера на главницата.
Така описаната фактическа обстановка според съда се доказва от
представените и неоспорени от ответника писмени доказателства, приложени
с исковата молба.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните
3
правни изводи:
Съгласно предственият договор за кредит и отпуснатите суми
действително изчисленията направени от кредитора не включват таксата за
поричителство.
Както правилно е отбелязано в отговора на исковата молба и според съда
не са спазени и императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т.11 ЗПК в
договорът за потребителски кредит да е разписан действителния размер на
Годишния процент на разходите. Действително приложения в кредитното
правоотношение ГПР е различен от посочения в договора и кредиторът
вписвайки в контракта съответно ГПР в който не са включени таксата за
услуга „поръчителство“ с който ГПР надхвърля предала на предвиденото в
ЗПК.Това е заблуждаваща търговска практика, довела до неравноправност на
уговорката за ГПР и оттук до нищожност на клаузата за ГПР с произтичащите
правни последици по чл. 22 ЗПК - нищожност на кредитната сделка поради
липса на задължителен реквизит от съдържанието на договора за
потребителски кредит по чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК.
Уговореното възнаграждение за такса услуга „поръчителство“ по
кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния
процент на разходите - индикатор за общото оскъпяване на кредита - чл. 19,
ал.1 и 2 от ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието „общ разход
по кредита за потребителя", съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според
която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни,
такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора
и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. В нарушение на императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 и
2 ЗПК, кредиторът не е включил в договорения ГПР разходите, които следва
да извърши ищеца за заплащане на възнаграждение за услуга поръчителство.
Възнаграждението за тази услуга в потребителския договор размер на ГПР,
последният не съответства на действително прилагания от кредитора в
кредитното правоотношение. Посочването в кредитния договор на размер па
ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните
представлява „заблуждаваща търговска практика" по смисъла на чл. 68 д, ал. 1
и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите.
С оглед изложеното разгледан по същество, искът се явява частично
основателен до размера на дължимата главница в размер на 6 566.97лева.В
останалата част досежно сумите представляващи 582,74 лева- договорна
лихва за периода от 01.06.2024 г. до 04.02.2025 г.; 74,51 лева - наказателна
лихва за периода от 01.06.2024 г. до 04.02.2025 г.; 247,41 лева -
възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство, 22,27 лева
- законна лихва за забава по Договор за предоставяне на поръчителство
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед изхода на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
дължи на ищеца частично претендираните разноски.Общата претенция е за
4
950.64лева.Като се вземе предвид размера на отхвърлената претенция от общо
926.93лева спрямо уважената част от 6 566.97лева и че претендираното
юрисконсултско възнаграждение е в границита на чл.25, ал.1 от НЗПП то
дължите разноски от ответника са в размер на 833.05лева.
Ищеца също дължи разноски на ответника за отхвърлената част от
иска.Общо претендирани са 800лева възнаграждение по чл.38 от ЗА, което не
следва да бъде редуцирано, тъй като е съобразено с размера на иска и
сложността на делото.От тях съобразно уваженото възражение общо дължими
са 114.56лева.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че в полза на А.Т. ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С. 1463, район „Т.", бул.
„В." № 146, Б.ц. „Б.", сграда А, представлявано от управителя И.Ш. срещу
длъжника Д. П. К., ЕГН ********** с адрес, гр.С. съществува вземане, за
сумата: 6 566.97лева-главница по договор за кредит.
Оставя без уважение искането да се признае че в полза на А.Т. ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С. 1463, район „Т.",
бул. „В." № 146, Б.ц. „Б.", сграда А, представлявано от управителя И.Ш. срещу
длъжника че Д. П. К., ЕГН ********** с адрес, гр.С. съществува вземане, за
сумата: 582,74 лева- договорна лихва за периода от 01.06.2024 г. до
04.02.2025 г.; 74,51 лева - наказателна лихва за периода от 01.06.2024 г. до
04.02.2025 г.; 247,41 лева - възнаграждение по Договор за предоставяне на
поръчителство, 22,27 лева - законна лихва за забава по Договор за
предоставяне на поръчителство.
ОСЪЖДА Д. П. К., ЕГН ********** с адрес, гр.С. да заплати на А.Т.
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С. 1463,
район „Т.", бул. „В." № 146, Б.ц. „Б.", сграда А, представлявано от управителя
И.Ш. разноски по настоящото дело и ЧГР241/2025г. на РС-С. за държавни
такси и юрисконсултско възнаграждение в размер на 833.05лева.
ОСЪЖДА А.Т. ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С. 1463, район „Т.", бул. „В." № 146, Б.ц. „Б.", сграда А,
представлявано от управителя И.Ш. да заплати на адв.Д.М.М. сумата от
114.56лева за безплатно предоставена правна помощ на Д. П. К., ЕГН
********** с адрес, гр.С..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред С. окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
5
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
6