МОТИВИ към присъда от 14.06.2010 г. по Н.О.Х.Д. № 1734 / 2010 г. по описа на БРС, НК, ХІІІ състав
Бургаска районна
прокуратура е внесла обвинителен акт по обвинението на Г.Н.С., ЕГН – **********, за това, че на 12.10.2009 г. около 16.30 часа в
с. Я. П., без редовно писмено позволително - превозен билет, който удостоверява
произхода и качеството на дървесината, с товарен автомобил марка „З.” с рег. № ...
взел и извозил от горския фонд – временен склад „К. к.” на Д. „У. и с. на о. г.”
към О. П., 10 куб.м. дърва за огрев от дъб и цер, нарязани на метровки, на обща
стойност от 550 лева, собственост на О. П. с МОЛ Л.С.Д. – престъпление по
чл.235, ал.1 от НК, вр. чл.59, ал.15 от ЗГ.
В съдебно заседание
представителят на прокуратурата поддържа изложената в обвинителния акт
фактическа обстановка и правна квалификация на деянието. Счита, че по несъмнен
начин по делото се доказва, че подсъдимият е извършил инкриминираното
престъпление. Пледира, предвид признанието от страна на подсъдимия на фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съдът да наложи
наказание при условията на чл. 55 от НК, а именно „пробация”, включваща
следните пробационни мерки : задължителна регистрация по настоящ адрес за срок
от три години, без да се посочва периодичността ; задължителни периодични срещи
с пробационен служител за срок от три години ; поправителен труд в полза на
държавата с 15% удръжки от трудовото възнаграждение, като отново не е посочен
за какъв период да бъде той ; съдът следва да наложи и кумулативно предвиденото
наказание „глоба”.
Защитникът на
подсъдимия пледира, че стойността на дървения материал е 280 лв. с ДДС и това е
реалната стойност на щетата, но такава няма, тъй като дървеният материал е
платен, поради което следва да се приеме, че настоящият случай е маловажен и
деянието следва да се квалифицира като такова по чл. 235, ал. 6 от НК. В
случай, че съдът не приеме тази теза моли да не бъде налагано кумулативно
предвиденото наказание „глоба”.
Подсъдимият
признава посочените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти. В
последната си дума моли съда да бъде снизходителен.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл.14 и чл.18 НПК, намира за
установено следното :
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
На основание чл.373, ал.3, вр. чл.372, ал.4 от НПК съдът
прие за установени обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, съгласно направеното от подсъдимия самопризнание, а именно :
Подсъдимият Г.Н.С. е роден на *** ***, живущ ***,
българин, български гражданин, с висше образование, неосъждан, семеен, с едно
дете, работещ като ... в ДЛС „Г.” с основно месечно трудово възнаграждение в
размер на 453 лева, ЕГН – **********.
Д. на „Д. за в. с ф.
у.” – с. Я. П., свидетелката Р. И. А., заплатил през септември 2009 г. за отоплителния
сезон 2009-2010 г. на О. П. сумата от 3360 лева, представляваща продажна цена
на 100 куб.м. дърва за огрев от растителните видове дъб и цер. При разговор на
директора с кмета на О. П., свидетелката Л.Д., последната й заявява, че
ръководителят на дома сам следва да осигури транспорт на дървата.
При товаренето на
дърва за огрев от временен склад на Д. „У. и стопанисване на о. г.” към О. П. е
необходимо да присъства техническия ръководител на обекта. След като дървата се
натоварят на автомобила, се маркират с експедиционна горска марка и
техническият ръководител издава електронен превозен билет, след което
автомобилът може да извози дървата.
Свидетелят М.Г.Г. е
назначен да отговаря за технически ръководител на временен склад „К. к.”, с. Я.
П. На 12.10.2009 г. около 08.00 часа по мобилния телефон му се обажда
подсъдимият Г.Н.С. и го пита дали може същия ден да започне да товари от
временния склад „К. к.” дърва за огрев, които трябва да извози до „Д. за в. с ф.
у.” – с. Я. П. Свидетелят Г. казва на подсъдимия, че има друга заявка, която
трябва да изпълни в с. П. и предлага на подсъдимия да тръгне от гр. П. към с. Я.
П. около 10.00 часа, да отиде до временния склад и да започне да товари дървата
за огрев, където да се срещнат. Според уговореното подсъдимият, заедно със
свидетеля С.П., отиват до временния склад с товарен автомобил „З.” с рег. № ...,
собственост на бащата на подсъдимия, и започват да товарят дърва за огрев за
извозването им до дома.
Когато приключва
работата си в с. П., свидетелят Г. *** П. с личния си автомобил. По пътя се
обажда на подсъдимия и му казва, че пътува към временния склад, а подсъдимият
му отговаря, че вече е натоварил дървата и, че ще тръгне по горския път, където
да се срещнат, свидетелят да маркира с експедиционна марка натовареното
количество и да му издаде превозен билет. Свидетелят се съгласява и на мястото
на срещата им свидетелят издава превозен билет на подсъдимия, а свидетелят П.
маркира дървата. В проведения разговор подсъдимият попитал свидетеля Г. дали
може да извърши и втори курс. Свидетелят Г. му отговаря, че трябва да изпълни
друга заявка в с. К. и поради тази причина няма да има възможност да се върне,
за да маркира дървата и да издаде превозен билет. Свидетелят Г. предлага на
подсъдимия да отиде да товари дърва от временния склад на следващия ден, но
подсъдимият настоява за същия ден. Тогава свидетелят Г. му отговаря, че може да
натовари дървата, но да остави камиона с тях на временния склад и на следващия
ден, след като му издаде превозен билет, да започне извозването им. Подсъдимият
му заявява, че с издадения му превозен билет за първия курс, ще извърши и
втория. Свидетелят му отговаря, че не е съгласен и ако извърши това, ще си
поеме отговорността, след което заминава за с. К.
Подсъдимият С.,
след като разтоварва дървата за огрев от първия курс в дома за възрастни,
заедно със свидетеля П., отново отива на временния склад „К. к.”, натоварва 10
куб.м. дърва за огрев от дъб и цер, нарязани на метровки, и тръгва към дома за
възрастни.
Същият ден,
12.10.2009 г., свидетелите С.М. и А.Т., които работят като подвижна горска
стража в Регионална дирекция по горите – Б., извършват проверка за незаконна
сеч и извозване на дървесина в района на язовира край с. Я. П. Около 16.30 часа
от чакълирания път, който минава покрай помпената станция на селото, чуват шум
от автомобил. Тогава двамата се насочват в посоката на шума и на асфалтовия път
до помпената станция виждат да се движи товарен автомобил марка „З.” с рег. № ...,
натоварен с дърва за огрев, нарязани на метровки. Те спират автомобила за
проверка и установяват, че водач е подсъдимият С.. Свидетелят М. му поисква да
представи превозен билет за дървата, а подсъдимият му отговаря, че не притежава
такъв. Свидетелят установява, че дървата са от дървесните видове дъб и цер и че
не са маркирани с експедиционна горска марка, което маркиране задължително се
извършва в момента на товаренето на дървата за експедирането им. Свидетелите М.
и Т. измерват дървата с рулетка, при което установяват, че количеството им е 10
куб.м.
По делото е
изготвена съдебно-оценъчна експертиза, от заключението на вещото лице по която
е видно, че извозваните от подсъдимия дърва за огрев са на стойност 550 лева.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Така описаната
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на обстоятелствата,
изложени в обвинителния акт, по отношение на които подсъдимият е направил
самопризнание по смисъла на чл.371, т.2 от НПК, и се подкрепя от събраните в
досъдебното производство доказателства - показанията на свидетелите С.М., А.Т.,
С.П., М.Г., П.К., Л.Д., Р. А., протокол за оглед на местопроизшествието,
разписка за отговорно пазене, фактура № 7073/07.09.2009 г., съставена от О. П.,
заключението на назначената в хода на досъдебното производство съдебно-оценъчна
експертиза, справка за съдимост на лицето.
Съдът не кредитира
заключението на вещото лице по назначената в хода на досъдебното производство
лесотехническата експертиза, тъй като по същество експертът цитира разпоредби
от Закон за горите и правилника за неговото прилагане, за което не се изискват
специални знания, а съдът е длъжен да знае закона.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.1 от НК който без редовно писмено позволително или с редовно позволително, но
извън указаните в него места, срокове, количество и дървета сече, събира,
добива, взема или извозва от горския фонд каквито и да било дървета или част от
тях, включително отсечени или паднали, се наказва. Съставът на престъплението е бланкетен и за
понятието „редовно писмено позволително” и „горски фонд” препраща към Закон за
горите. От граматическото тълкуване на разпоредбата на чл.59, ал.15, т.2 от ЗГ
следва, че дървата за горене, добити от общински горски фонд, се транспортират от временен склад,
придружени с превозен билет, който се издава от общината, в случая О. П., която е делегирала това
правомощие на свидетеля М.Г.. Превозният билет е документ за транспортиране,
който удостоверява произхода и качеството на дървесината и се издава за всяко
превозно средство. Безспорно се доказа по делото, че подсъдимият не е
разполагал с превозен билет за транспорта, който е осъществил.
Съгласно чл.2, ал.2
от ЗГ горски фонд е територията, предназначена основно за гори,
обхващаща гори и храсти, както и земите за залесяване и недървопроизводителните
земи, посочени в кадастъра. Пар.2, т.2 от ДР на ЗГ дава определение на „недървопроизводителни земи в горския фонд”, като сред тях попадат и местата
за временни складове, т.е. временен склад „К. к.” е част от горския фонд.
Макар и да е
сключен договор за покупко-продажба на 100 куб.м. дърва за огрев между О. П. и
„Д. за в. с ф. у.” – с. Я. П., докато не бъде конкретизирано с кои конкретни
дървета ще се изпълни договора, а това става с натоварването им, маркирането им
с експедиционна горска марка и издаването на превозен билет, дърветата са
собственост на О. П. – аргумент от чл.186а от ЗЗД, тъй като предмет на договора
е родово определена вещ. След като посочените действия по индивидуализирането
на вещта не са изпълнени от оправомощено от О. П. лице, то неправомерно се
извозва нейна собственост.
Подсъдимият обаче
не действа с умисъл да присвои вещите, поради което и не осъществява състава на
кражба – в този смисъл Решение
№ 465 от 22.VII.1974 г. по н. д. № 403/74 г., II н. о. на ВС. С. е съзнавал, че взема и
извозва от горския фонд дървесина, собственост на О. П., без да има писмено
позволително за това, но въпреки това е предприел тези действия и ги е целял.
Предвид горното
следва да се приеме, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна състав на престъпление по чл.235, ал.1 от НК, като е взел и извозил без
редовно писмено позволително - превозен билет, който удостоверява произхода и
качеството на дървесината, с товарен автомобил марка „З.” с рег. № ... от
горския фонд – временен склад „К. к.” на Д. „У. и с. на о. г.” към О. П., 10
куб.м. дърва за огрев от дъб и цер, нарязани на метровки, на обща стойност от
550 лева, собственост на О. П. с МОЛ Л.С.Д..
По възражението на защитата за цената на дървесината :
Клаузата за цена на
индивидуално или родово определена вещ в конкретен договор не може да служи за
извод, че това е реалната пазарна цена на вещта, доколкото върху формирането й
влияние оказват както обективи, така и субективни фактори. Именно за това е
назначена по делото съдебно-оценъчна експертиза, която до посочи действителната
пазарна цена на един куб.м. дърва за огрев от дъб и цер. Експертът е посочил,
че средната пазарна цена за 1 куб.м. е 55 лева. Този факт е отразен в
обстоятелствената част на обвинителния акт и е обхванат от признанието на
подсъдимия. Именно за това не се проведе и разпит на вещото лице.
В този смисъл
защитата не би могла да оспорва стойността на вещта, доколкото това нейно
възражение противоречи на направеното признание от подсъдимия.
Що се касае до
възражението, че се касае за маловажен случай, то деянието не би могло да бъде
квалифицирано като такова както с оглед стойността на дървесината ( 550 лева ) и нейното количество ( 10 куб.м. ), така и с оглед упоритостта, с която е
действал подсъдимият – въпреки че е предупреден от свидетеля Г. за
противоправността на действията, които ще извърши, С. е взел и извозил
дърветата от горския фонд.
ПО НАКАЗАНИЕТО
За престъплението
чл.235, ал.1 от НК законът предвижда наказания „лишаване от свобода” до
шест години и „глоба” от
хиляда до двадесет хиляди лева. Нормата на чл.373, ал.2 от НПК обаче задължава съда да определи на
подсъдимия наказание при условията на чл.58а от НК в случаите, когато е
направил самопризнание на обстоятелствата по обвинението по реда на чл.371, т.2
от НПК, които съдът е одобрил с определение. Настоящият случай е именно такъв.
Редакцията на чл.58а от НК обаче е изменена с ЗИДНК, обн. в ДВ, бр.26 от 2010
г. Съдът, след като съобрази, че подсъдимият е неосъждан, самопризнанието му в
съдебно заседание не е плод на желание да се ползва привилегията на чл.58а от НК, а е израз на осъзната вина, семеен е и е трудово ангажиран, то наказанието
„лишаване от свобода” ще бъде несъразмерно тежко с оглед конкретиката на
извършеното деяние, поради което и на основание чл.58а, ал.4 от НК при
индивидуализирането на наказателната отговорност на подсъдимия следва да се
приложи именно разпоредбата на чл.55 от НК.
След като не е
предвиден най-нисък предел на наказанието „лишаване от свобода” в разпоредбата
на чл.235, ал.1 от НК, то това наказание следва да бъде заменено с наказание „пробация”
на основание чл.55, ал.1, т.2, б.”Б” от НК.
С оглед
осъществяване целите на индивидуалната и генералната превенция, то освен
задължителните пробационни мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес за
срок от 6 месеца, като подсъдимият се явява и подписва пред пробационен
служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично, и
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца,
срокове достатъчни според настоящия съдебен състав да въздействат
предупредително върху подсъдимия, съдът намери, че С. следва да положи и
поправителен труд по местоработата си – Д. л. с. „Г.”, включващ удръжки от възнаграждението
му в размер на 10 на сто в полза на държавата за срок от три месеца.
Продължителността и тежестта на последната пробационна мярка е съобразена с
алиментните задължения на подсъдимия да издържа малолетното си дете.
Съдът намери, че за
поправянето на подсъдимия не следва да му се налага кумулативно предвиденото
наказание „глоба”, поради което и на основание чл.55, ал.3 от НК не го наложи.
На основание
чл.235, ал.7 от НК съдът отне в полза на държавата предмета на престъплението –
10 куб.м. дърва за огрев от дъб и цер, нарязани на метровки.
ПО РАЗНОСКИТЕ
С оглед
постановената осъдителна присъда и на основание чл. 189, ал.3 от НПК,
подсъдимият бе осъден да заплати в полза на държавата по сметка на Бургаски
районен съд сумата от 101,20 лева разноски по делото.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
( съдия
С. Мутафчиев )
Вярно с оригинала:
Р. Ж.