Определение по дело №51/2018 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 27 февруари 2018 г. (в сила от 27 февруари 2018 г.)
Съдия: Капка Емилова Павлова
Дело: 20181700500051
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 31 януари 2018 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

133/27.02.2018г.                                                                                  гр.Перник

 

Пернишкият окръжен съд,гражданска колегия                                   

На двадесет и седми февруари                                                           Година 2018

В закрито заседание в следния състав  

                                                                           Председател : Людмила Пейчева

                                                                                   Членове:1. Капка Павлова

                                                                                                   2. Димитър Ковачев

Секретар :

Прокурор:

Като разгледа докладваното от председателя  ч.гр. дело № 51 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод частна жалба, подадена от „Глобъл комюникейшън нет“ АД със седалище в гр.Пловдив  против определението на ПРС от 22.12.2017г., с което е прекратено гр.д.№3515/2017г. по описа на ПРС. Излагат се съображения, че обжалваният акт е неправилен, тъй като изводът, че исковата молба не е депозирана в преклузивния едномесечен срок не отговаря на обективната истина. Като аргумента за това се посочва, че  молбата е била оставяна без движение за внасяне на държавна такса. Посочва се, че определение от 22.06.2017г. на ХІ съдебен състав на ПРС  не е получавано от ищеца. Определение с такава дата е било изпратено на същия по ч.гр.д№ 010044/2017г. и е било обжалвано пред ОС-Перник като на страната не било известно да има произнасяне по частната жалба. исковата молба е била подадена своевременно по пощата.

Пернишкият окръжен съд намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок от процесуално легитимирана страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.

Видно от съдържащите се в ч.гр.д3515/2017г. на ПРС книжа „Глобъл комюникейшън нет“ АД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение за сумата 16720,01лв. главница, представляваща цена с включен ДДС за доставени мобилни услуги и 1639,92лв. мораторна лихва за периода 19.10.2015г.- 10.02.2017г., както и законната лихва върху главницата, считано от 01.03.2107г. до окончателното й изплащане. В срока по чл.415, ал.1 от ГПК  длъжникът по заповедта е подал възражение против същата. С разпореждане от 23.03.2017г. ПРС е указал на заявителя, че в едномесечен срок следва да предяви иск за установяване на вземането си. Съобщението, с което на заявителя е съобщено това разпореждане е получено от същия на 16.05.2017г. на 14.06.2017г. е подадена искова молба, с която „Глобъл комюникейшън нет“ АД моли  „Ивико“ ЕООД със седалище в гр.Перник да бъде осъдено да заплати общо 18359,93лв., от които 16720,01лв. главница, представляваща цена с включен ДДС за доставени мобилни услуги и 1639,92лв. мораторна лихва за периода 19.10.2015г.- 10.02.2017г., както и законната лихва върху главницата, считано от 01.03.2107г. до окончателното й изплащане.

С разпореждане от 15.06.2017г. производството по делото е оставено без движение до представяне на доказателства за внеса по сметка на ПРС още 734,40лв. държавна такса.

Във връзка с тези указания ищецът е подал молба вх.рег.№14069 от 27.06.2017г./п.к.26.06.2017/, с която е посочено, че исковата молба е подадена след указания на съда по повод подадено възражение от длъжника по ч.гр.д.№ 1044/2017г. на ПРС, по което е издадена заповед за  изпълнение.

С разпореждане от 30.06.2017г. съдът в изпълнение на парвомощият си по чл.129 от ГПК е дал указания на ищцовата страна, че следва да уточни  исковата си молба като отстрани противоречието между петитума и  обстоятелствената част на исковата молба, а именно твърдението, че е  образувано  заповедно производство и е налице  издадена заповед за изпълнение и искането за осъждане на ответната страна за сумите, предмет на иска, както и повторни указания, че ако правния интерес не е обвързан с проведеното вече заповедно производство-да  довнесе  държавна такса в посочения размер.

На 11.07.2017г. е подадена нова молба, с която изрично е заявено, че правния  интерес на ищеца е  обвързан с проведеното заповедно производство  по ч.гр.0 1044/2017г. на ПРС и е направено изменение на петитума на иска като се моли съдът да признае за установено, че ответникът дължи исковите суми.

Междувременно, с определение от 22.06.2017г., постановено по ч.гр.д.№ 1044/2017г. е обезсилена  издадената  заповед за  изпълнение  поради  обстоятелството, че не са представени доказателства  в указания  едномесечен срок да е предявен установителен иск. Същото е потвърдено с определение №915 от 08.11.2017г. по гр.д.№570/2017г. на ПОС.

На 22.12.2017г. е постановен атакуваният съдебен акт, с който производство по делото е прекратено. В мотивите на определението  съдът е приел, че искът е недопустим, тъй като представка за неговата допустимост е наличието на издадена заповед за изпълнение по заявление за ищеца срещу  ответника за вземане, идентично с това, което е предмет на иска, възражение, депозирано в срока по чл.414,ал.1 от ГПК и установителния иск да е бил предявен в срока по чл.415,ал.1 ГПК. Поради констатираното обезсилване на заповедта за изпълнение  е направен извода за недопустимост на производство  по делото.

Въззивният съд намира следното: Принципно направените от първоинстанционния съд изводи са верни. Иск по чл.422, ал.1 от ГПК е допустим само ако за процесното вземане или вземания има издадена заповед за  изпълнение. В случая обаче следва да се вземе предвид обстоятелството, че обезсилването на заповедта за изпълнение е  последващ факт, който е настъпил след предявяване на иска. При това положение по аргумент от разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК съдът отчитайки новонастъпилите обстоятелства, които имат отношение към редовността на исковата молба, следва да укаже на ищеца да обоснове правния си интерес от предявения  установителен иск / в същия смисъл са Определение № 223 от 9.05.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1783/2016 г., IV г. о., ГК и Определение № 715 от 22.11.20102г. на ВКС по ч.т.д.№534/20102г., І т.о, ТО/. Ако тези указания не бъдат изпълнени, то тогава вече следва производството по делото да бъде прекратено.

Като не е изпълнил тези свои задължения първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, което се отразява на правилността на  обжалваното определение. С оглед на това последното ще следва да бъде  отменено и делото върнато на ПРС за даване на указания на ищеца съобразно мотивите, изложени по-горе и едва след това ще следва отново да бъде  извършена преценката за допустимостта на предявените  искове.

С оглед на така направените  изводи, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №7201 / 22.12.2017г., постановено по ч.гр.д.№3515 по описа на ПРС за 2017г., с което производството по същото е прекратено.

ВРЪЩА делото на ПРС за продължаване на съдопроизводствените действия като  бъдат дадени  указания на ищеца  да обоснове правния си интерес от предявения установителен иск при новонастъпилите обстоятелства.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не  подлежи на обжалване.

 

 

Председател:                       Членове: 1.                                    2.