№ 1009
гр. Варна, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела Михайлова
при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов
като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Административно
наказателно дело № 20213110203241 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
СТ. АНГ. Г.– ЕГН ********** против Наказателно Постановление № 20-0819-000727
/ 19.03.2020г. на Началника на група в сектор „ПП" при ОД-МВР -Варна, с което му
е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 150 лв. на основание
чл.178 „е“ от ЗДП.
В жалбата се оспорва компетентността на актосъставителя и наказващият орган,
както и фактическата обстановка, като се твърди, че от една страна на посоченото
място често паркират автомобили, а от друга- че въззивникът е спрял за кратко за да
отиде до магазина за акумулатори. Навеждат се доводи и за това, че на посоченото
място няма пътен знак, забраняващ паркирането, както и че няма данни за масата на
превозното средство.В жалбата са изложени съображения за това, че въз.Г. не е
виновен за вреди, настъпили в следствие на ПТП, че при издаване на акта и
постановлението са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй
като не били посочени свидетели, както и за кого са настъпили имуществени
вреди.Твърди се още, че неправилно е бил приложен материалния закон, че не са били
изложени доводи за налагане на наказание към максималния предвиден в закона
размер, както и че случаят е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.Поради тези и
други съображения се иска отмяна на постановлението, а в условията на
алтернативност намаляване на размера на наложеното наказание.
В съдебно заседание , въз. Г., редовно призован, не се явява , не се
представлява. Преди първото по делото заседание е постъпила молба от надлежно
упълномощен процесуален представител на въз.Г., в които са преповторени
основанията в жалбата и в заключение се иска отмяна на постановлението или
1
намаляване на размера на наложеното наказание-Направено е и искане за присъждане
на разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява представител.Постъпили
са писмени бележки, в които се оспорва жалбата, твърди се, че нарушението е
извършено от обективна и субективна страна, че в хода на производството не са били
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.В заключение се иска
постановлението да бъде потвърдено и да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение. .
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 05.02.2020г. въз.Г. бил паркирал управлявания от него автомобил „ Шкода
Октавия” с рег. № В 42 10 НН на тротоара на ул.”Патриарх Ефтимий” до № 36, като
предната част от колата „излизала“ извън тротоара.Около 16,11ч. св.И.Т., която
живеела в жилищната сграда, се прибрала със своя автомобил. При опита си да го
паркира между двете превозни средства възникнало минимално съприкосновение.Това
било видяно от въз.Г., като между него и св.Т. последвала размяна на реплики.На място
били извикани полицейски служители, един от които св.С.С..След като изслушал
водачите на превозните средства и възприел тяхното местоположение, той съставил
против въз.Г. акт за установяване на нарушение за това, че е паркирал върху тротоара
извън разрешените за това места, определени от администрацията или собственика на
пътя.Нарушението било квалифицирано като такова по чл.94 ал.3 от ЗДП.При личното
предявяване на акта въз.Г. посочил, че има възражения, но не ги конкретизирал.В
срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН други възражения не били направени и депозирани.
Въз основа на съставения акт било издадено и атакуваното наказателно
постановление, с което наказващият орган приел изцяло описаните в него фактически
констатации и правната квалификация на нарушението по чл.94 ал.3 от ЗДП.За него на
основание чл.178 „е“ от ЗДП на въз.Г. било наложено наказание „Глоба“ в размер на
150 лв.
В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитан С.С. -актосъставител,
чиито показания съдът кредитира като логични, последователни и непротиворечиви.
Свидетелят не си спомни за случая с конкретика, но потвърди описаното в акта. С
оглед възраженията в жалбата и постъпилата молба, съдът разпита и св.И.Т., която е
посочена като свидетел по акта.От нейните показания, които съдът кредитира, се
установи мястото на което е била паркирана колата на въз.Г., както и обстоятелствата,
при които е възникнало ПТП с незначителни материални щети и поведението на всеки
от участниците в него.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно наказателната преписка, тези приложени към
жалбата, събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни
доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и
анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните
правни изводи:
2
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради
което е процесуално допустима.
Наказателното постановление № 20-0819-000727/ 19.03.2020г е издадено от
компетентен орган - от Началника група в сектор „ПП” при ОД-МВР-Варна, съгласно
заповед № Iз- 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи . Актът
също е съставен от компетентно лице на основание Заповед № 8121з-825 /19.05.2019г.
на Министъра на вътрешните работи. Копие от тези заповеди са приложени по
преписката, поради което и възраженията, свързани с компетентността на
актосъставителя и наказващият орган се неоснователни. Постановлението е издадено в
шестмесечния преклузивен срок по смисъла на чл.34 от ЗАНН. Вмененото във вина на
въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в
какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Описанието на нарушението и в акта, и
в постановлението е направено с достатъчна пълнота и конкретика. Доколкото същото
е свързано с паркиране на тротоара, а не за участие в ПТП, съдът намира че
възраженията в тази насока са неотносими към предмета на делото и не следва да се
обсъждат. Обстоятелството, че превозното средство не е описано като маса, а само
като марка и модел, не води до извод, че е нарушена разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 от
ЗАНН.При предявяване на акта и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не са били направени
възражения, в които да са били наведени спорни обстоятелства, нуждаещи се от
разследване.Поради това съдът намира, че в хода на производството не са били
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са нарушили
правото на защита на въз.Г., с оглед на което и възраженията в тази насока са
неоснователни.
Съдът намира, че правилно административно-наказващият орган е констатирал
нарушение по чл.94 ал.3 от ЗДП, като е отнесъл фактите към хипотезата на правната
норма. От доказателствата по делото по безспорен и категоричен начин се установява,
че въз. Г. е паркирал ползвания от него автомобил на тротоара на ул.”Патриарх
Ефтимий” № 36. Това обстоятелство се доказва от събраните по делото доказателства ,
и най-вече от показанията на св.Т., която подробно, логично и непротиворечиво описва
обстоятелствата, които е възприела при опита да паркира собствения си автомобил .От
тях се установява, че колата на въз.Г. е била на тротоара , а предната й част е „
излизала” с около 20 см. от очертанията на тротоара. Местоположението на превозното
средство не се и оспорва. Разпоредбата на чл.94 ал.3 от ЗДП предвижда, че престой и
паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона
върху тротоарите се допуска само на определените от собствениците на пътя или
администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите
остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци. В настоящият
казус може да се направи категоричен извод, че автомобила на въз.Г. е бил паркиран на
тротоара. Разпоредбата на § 6 т.6 от ДР на ЗДП дава легална дефиниция на понятието
„ тротоар“ и това е изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна
част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение
на пешеходци. В този смисъл въз.Г. не е следвало да паркира автомобила си на
тротоара. При анализ на разпоредбата на чл.94 ал.3 от ЗДП може да се направи извод,
че тази норма не разрешава паркирането на тротоара, а само указва, че това е
допустимо само за местата, определени от собствените на пътя при условията на
разпоредбата, какъвто настоящия случай не е ./ В този смисъл е Решение по к.а.н.д. №
2139/2018г. на Административен съд-Варна./Поради това съдът намира, че правилно
наказващият орган е приел, че въз.Г. е нарушил чл.94 ал.3 от ЗДП, като е паркирал
3
автомобила си на тротоара.
Правилно е била приложена и санкционната норма- чл.178 „е“ от ЗДП, тъй като
именно в нея е предвидена санкция за водач на МПС , който паркира на тротоари в
населените места извън разрешените за това места, каквото нарушение в случая е
налице.
Съобразно събраните по делото доказателства съдът намира, че случаят не е
маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.Нарушението, което въз. Г. е извършил не
се отличава по своята степен на обществена опасност от останалите нарушения от този
вид, за да се приеме, че същата е явно незначителна .Самият той не е с ниска
обществена опасност, доколкото от приложената по преписката справка за нарушител
се установява, че въз. Г. е допускал и други нарушения на ЗДвП, за което са му били
налагани и съответните наказания. Поради това съдът намира, че не следва да прилага
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
При определяне на размера на санкцията обаче наказващият орган не се е
съобразил с всички обстоятелства, визирани в чл.27 от ЗАНН.Видно от справката за
нарушител, приложена по преписката е че въз.Г. е правоспособен водач на МПС от
1996г., както и че в последните пет години на същия не са били налагани наказания за
нарушения на ЗДП.Поради това съдът намира, че следва размера на наложената
„глоба” да бъде намален от 150лв на 50лв., в минималния предвиден от закона размер.
Съдът намира, че това наказание е съответно на извършеното нарушение и в цялост
ще изпълнят целите на ЗАНН. .
С оглед изхода на делото и съобразно направените искания, на основание чл.63
ал.3 от ЗАНН и чл.143 ал.1 от АПК, съдът намира, че следва на ОД на МВР-Варна да
се присъди юрисконсултско възнаграждение.При определяне на неговия размер съдът
съобрази разпоредбата на чл.37 ал.1 от ЗПП , в която е предвидено, че заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет на НБПП.На следващо място съдът взе
предвид, че за защита по дела по ЗАНН, чл.27 „е“ от Наредбата за заплащане на
правната помощ, предвижда възнаграждение от 80 лв. до 120лв. Поради това и като
прецени продължителността на делото и неговата сложност, съдът прецени, че следва
да определи на ОД-МВР-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв. ,
а в съответствие с правилото на чл. 78 ал.3 вр. ал.1 от ГПК и да присъди на ОД на
МВР- Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 27лв. , пропорционално с
изменения размер на административната санкция.
С оглед направеното искане и изхода на делото, разноски следва да се присъдят и
на въз.Г..По делото е приложен договор за правна защита и съдействие, от които е
видно, че е била заплатена в брой сумата от 300лв. за процесуално представителство по
настоящото производство.Тази сума като размер е съответна на посочената в чл.18 ал.2
вр. чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения.Поради
това съдът намира, че на въз.Г. следва да се присъдят разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 200лв., пропорционално с изменения размер на
административната санкция
4
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно Постановление № 20-0819-000727 / 19.03.2020г. на
Началника на група в сектор „ПП" при ОД-МВР -Варна, с което на СТ. АНГ. Г. е
наложено административно наказание "Глоба" в размер на 150 лв. на основание
чл.178 „е“ от ЗДП, като НАМАЛЯВА размера на наложената „Глоба” от 150лв. на 50
/ петдесет / лева.
ОСЪЖДА СТ. АНГ. Г.– ЕГН **********, да заплати на ОД на МВР-Варна ,
сумата от 27лв. за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Варна да заплати СТ. АНГ. Г.– ЕГН **********,, сумата
от 200лв. за направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение .
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК .
След влизане в сила на съдебното решение, административно- наказателната
преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5