Р Е Ш Е Н И Е
№ 367, том 4, стр. 129-130
16.05.2013г., гр.
Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковския районен съд гражданска колегия
На двадесет и шести април двехиляди и тринадесета
година
В публично заседание в следния състав:
Районен съдия: Васил Панайотов
Секретар: Веселина Красева
Прокурор:
Като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело №3632 по описа за 2012г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл.128 т. 2,
чл. 220 и 222 от КТ.
Ищецът твърди, че по трудово договор № 2/27.05.2009г. с ответника не й било
изплатено трудово възнаграждение в размер на 1173 лева за периода от 09.2012г.
до 11.2012г., сумата от 391 лева обезщетение по чл. 220 от КТ, сумата от 391
лева обезщетение по чл. 222 от КТ, както и сумата от 15.68 лева обезщетение за
забава за периода от 02.10.2012г. до 18.12.2012г. за трудовото възнаграждение. В съдебно заседание чрез
процесуален представител поддържа исковете и моли да се уважат. Прави изменение
на иска с правно основание чл. 128 КТ, като предявява същия за сумата от 995.04
лева. Претендира разноски.
Ответникът не оспорва наличието на ТПО
между страните, прекратителното основание. Оспорва исковете по размер. Заявява,
че месец ноември ищецът не работела цял месец. По иска по чл..222 от КТ тя не
била направила искане за заплащане, като не представила съответните
доказателства.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Исковете са допустими с оглед на
разпоредбата на чл. 358 ал.1 т.3 от КТ.
По предявения иск с правно
основание чл. 128 т.2 от КТ.
Искът е частично основателен.
Не се оспорва между страните наличието на ТПО и
прекратяването му едностранно от работодателя, размер на трудовото възнаграждение.
Едно от задълженията на
работодателя е да заплаща уговореното трудово възнаграждения за извършената
работа съгласно чл. 128 т.2 от КТ. Съгласно разпоредбата на чл. 270 ал.3 от КТ
трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по
ведомост или срещу разписка, или по писмено искане на негови близки. Също по
писмено искане на работника законодателят е извел изключение, като е допуснал трудовото
възнаграждение да се превежда по влог в банка посочена от служителя. С
цитираната разпоредба законодателят е предвидил писмена форма за доказване на
плащането – по ведомост или срещу разписка. Единствения способ за доказване на
плащане на трудово възнаграждение се явява ведомост, разписка или платежно
нареждане до банка. В настоящия случай ответникът не ангажира доказателства в
тази насока, въпреки разпределената тежест. Или, следва да се приеме, че за
претендирания период работодателят не е заплатил дължимото ТВ. Това
обстоятелство се посочва и от вещото лице. Предвид изложеното следва да се
осъди ответника да заплати на ищеца дължимото трудово възнаграждение в размер
на 306.44 лева за месец 09.2012г., 306.44 лева за месец 10.2012г.
и 194.94 лева за месец
11.2012г., или общо
сумата от 807.82 лева. Искът до пълния предявен размер от 995.04 лева, като
неоснователен и недоказан следва да се отхвърли.
По отношение на иска с правно
основание чл.220 ал. 1 КТ.
Този иск настоящия състав намира
за частично основателен. Разпоредбата на чл. 220 ал.1 от КТ посочва, че Страната, която има право да прекрати трудовото
правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на
предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на
брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок
на предизвестието. В
настоящия случай това обезщетение е посочено и в заповедта за прекратяване,
както е и осчетоводено за месец ноември 2012г. Разпоредбата на чл. 228 ал.1 от КТ посочва, че Брутното
трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел е
полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца,
предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение,
или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово
възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. Това е месец 10.2012г., през който ищецът е
получила БТВ в размер на 390.91 лева, в който размер следва да е и
обезщетението. Искът до пълния предявен размер от 391 лева, като неоснователен
следва да се отхвърли.
По отношение на иска с правно
основание чл. 222 ал.1 от КТ.
Този иск настоящия състав намира
за частично основателен. Разпоредбата на чл. 222 ал.1 от КТ посочва, че При уволнение поради намаляване обема на работа,
работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя.
Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през
което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. В настоящия случай това
обезщетение е посочено и в заповедта за прекратяване, както е и осчетоводено за
месец декември 2012г. Разпоредбата на чл. 228 ал.1 от КТ посочва, че Брутното трудово възнаграждение за
определяне на обезщетенията по този раздел е полученото от работника или
служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е
възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от
работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго
не е предвидено.
Това е месец 10.2012г., през който ищецът е получила БТВ в размер на 390.91
лева, в който размер следва да е и обезщетението. Искът до пълния предявен
размер от 391 лева, като неоснователен следва да се отхвърли.
По отношение на иска с правно
основание чл. 86 от ЗЗД.
Този иск настоящия състав намира
за частично основателен. Разпоредбата на чл. 245 ал.1 от КТ посочва, че при
добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се
гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното
му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за
страната, а алинея 2 на същия текст посочва, че разликата до пълния размер на
трудовото възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително заедно със
законната лихва. От
своя страна разпоредбата на чл. 270 ал.2 от КТ посочва, че трудовото възнаграждение се изплаща авансово
или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго. В настоящия случай не се
представиха доказателства за други уговорки, поради което следва да се приеме,
че трудовото възнаграждение следва да се изплаща до края на съответния месец,
като при прекратяване на трудовото правоотношение, всички суми стават изискуеми
към този момент. След служебно изчисление на дължимото обезщетение за забава се
установява, че то е в размер на 11.75 лева за периода от 02.10.2012г. до 18.12.2012г. за всяко едно от дължимите месечни трудови възнаграждения посочени по – горе за
посочените в ИМ периоди. Искът до пълния предявен размер от 15.68 лева, като
неоснователен следва да се отхвърли.
Ищецът претендира разноски, като
същият е извършил такива в размер на 500 лева. с оглед на уважената част от
исковете, следва да се осъди ответника да му заплати сумата от 445.08 лева. Ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд – Хасково на
основание чл. 78 ал.6 от ГПК ДТ по исковете в размер на 200.00 лева – четири
иска, минимум ДТ за всеки – 50 лева.
Водим от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Булспедтрейд-Хасково"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, жк.„Младост”
№ 1, бл.66, вх.5, ет.2, и съдебен адрес: гр. София, бул. Ал.Стамболийски 22, вх.А, ет.2, ап.4, да
заплати на Т.П.Т. *** О. *, ет.*, ап.*, с ЕГН: **********, съдебен адрес: гр. Хасково, ул.Преслав 28, ет.2, офис
13, на основание чл. 128 т.2 от КТ сумата в размер на 807.82 лева
представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода: 306.44 лева за месец 09.2012г., 306.44 лева за месец 10.2012г. и 194.94 лева за месец 11.2012г., на основание чл. 220 ал.1 от КТ сумата от 390.91 лева обезщетение за неспазено предизвестие, на основание чл. 222 ал.1 от КТ
сумата от 390.91 лева обезщетение за оставане без работа за един месец след прекратяване на
ТПО, в едно със законната лихва върху сумите от 18.12.2012г., на основание чл.
86 от ЗЗД вр. с чл. 245 ал.2 от КТ обезщетение за забава в размер на 11.75
лева за периода от 02.10.2012г. до 18.12.2012г. за трудовото възнаграждение, както и на основание чл. 78
ал.1 от ГПК разноски в размер на 445.08 лева, като исковете до пълния предявен
размер от 995.04 лева с правно основание чл. 128 т.2 от КТ, до пълния предявен
размер от 391 лева с правно основание чл. 220 ал.1 и 222 ал.1 от КТ, и до
пълния предявен размер от 15.68 лева с правно основание чл. 86 ал.1 от ЗЗД,
като неоснователни и недоказани, ОХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Булспедтрейд-Хасково"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, жк.„Младост”
№ 1, бл.66, вх.5, ет.2, съдебен адрес: гр. София, бул. Ал.Стамболийски 22, вх.А, ет.2, ап.4, на
основание чл. 78 ал.6 от ГПК да заплати по сметка на Районен съд – Хасково ДТ в
размер на 200.00 лева.
Решението може да бъде обжалвано
пред Окръжен съд – Хасково в двуседмичен срок от получаването му.
Да се уважи молбата на вещото
лице за заплащане на допълнително възнаграждение с оглед на представената
декларация до сумата от 140 лева.
Районен съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!!!
Секретар: В.К.