Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 30.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на тридесети
януари през две хиляди и двадесета година в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: МИЛЕНА ТОМОВА
При
секретаря : Анета Христова
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 5117 по описа на съда за 2019
г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по иск с правно основание чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД и чл.92 ЗЗД.
В Плевенският районен съд е
постъпила искова молба от ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
***, против А.И.Х., в която се твърди, че между ***(понастоящем ***) и
ответника бил сключен Договор за мобилни услуги от ***., съгласно който на
ответника се предоставяли мобилен телефонен номер ***и мобилен телефонен апарат
***. сключен за мобилен номер ***, по сочена програма 19,99лв. за срок до
04.09.2017г.
Твърди
се, че ответника не е изпълнил свои парични задължения, начислени му в 3 бр.
фактури, издадени в периода м. февруари 2017 г. - м. май 2017 г. Във всяка от
фактурите били начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от
горепосочения договор, сключен между него и клиента. Фактура № ***., с падеж
20.02.2017 г., била издадена за отчетния период 05.01.2017 - 04.02.2017 г. и
включвала следните задължения на клиента за посочения период за мобилен номер ***-
месечна абонаментна такса 50,82 лв., както и ползвани услуги 23,44 лв. (гласова
поща 0,10 лв., допълнителни услуги мобилен интернет 23,32 лв., разговори към ***0,02
лв.), общо в размер на 74,26 лв. без вкл. ДДС - 89,11 лв. с вкл. ДДС. След
приспадане на надвнесено плащане за задължение от предходен отчетен период в
размер на 18,45 лв., дължимата сума по фактурата оставала в размер на 70,66 лв.
Фактура № ***, с падеж 20.03.2017 г., била издадена за отчетния период
05.02.2017 - 04.03.2017 г. и включвала следните задължения на клиента за
посочения период за мобилен номер ***- месечна абонаментна такса 50,82 лв.,
такса за спиране на номер 0,75 лв., такса за услугата временно възстановяване
на изходящия трафик 1,24 лв., както и ползвани услуги 0,20 лв. (гласова поща),
общо в размер на 53,01 лв. без вкл. ДДС и 63,61 лв. с вкл. ДДС.
Излага
се, че след предсрочното прекратяване на процесния
договор по вина на потребителя, била издадена фактура № ***, с падеж 20.05.2017
г., която включвала задължение за заплащане на неустойка за предсрочното му
прекратяване в размер на 848,66 лв., която в настоящото производство се
претендирала до размера от 152,49 лв.
Сочи се, че размерът и основанието за възникване на задължението за
неустойка били уредени в т. 11 от процесния договор
за мобилни услуги. Съгласно посочената клауза в случай на предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя, последният
дължал неустойка в размер на сумата от стандартните за абонаментния план
месечни такси от прекратяването на договора до края на първоначално предвидения
срок на действието му - 10.08.2018 г. Претендираната
сума по фактурата била в размер на 152,49 лв. Изискуемостта на вземанията на ***
по всяка от фактурите настъпвала петнадесет дни след издаването й.
Излага се също, че горните вземания били претендирани от ищеца по реда на чл.410 от ГПК и в
производството по ч.гр.д.№***била издадена за тях заповед за изпълнение, но при
наличие на основанията по чл.415, ал.1, т.2 били дадени указания на кредитора
да предяви иск за съществуване на вземанията си.
Ищецът е направил искане за
постановяване на неприсъствено решение.
Съдът констатира, че на ответника А.И.Х. с ЕГН **********, са
редовно връчени преписи от исковата молба и доказателствата, но не е постъпил в
срок писмен отговор на исковата молба. Ответникът не се явява и не се представлява
от упълномощен процесуален представител
в о.с.з., за което е редовно призован. Не е направил и искане делото да се
разглежда в негово отсъствие.
Като взе предвид горното, съдът
намира, че са налице предпоставките по чл.238, ал.1 от ГПК.
Съдът
констатира, че на страните са указани последиците от неспазване сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им съдебно заседание, както и че предявеният
иск, предмет на делото е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата
молба обстоятелства и представените писмени доказателства. Поради това, съдът
намира, че са налице и предпоставките на чл.239, ал.1 от ГПК.
Предвид
горното следва да бъде постановено
неприсъствено решение, с което се уважат исковите претенции.
С оглед изхода на спора и на основание
чл.78, ал.1 ГПК съдът следва да се произнесе по направените разноски в
заповедното и исковото производство, при съобразяване приетото в т.12 от
Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК. В
заповедното производство са били сторени разноски за държавна такса в размер на
25лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на 360лв., а в исковото
производство са направени разноски за държавна такса в размер на 25лв. и за адвокатско
възнаграждение също в размер на 360лв. Тези разноски са изцяло дължими, с оглед
изхода на спора.
Воден от горното и на основание
чл.239 от ГПК, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1, че А.И.Х. с ЕГН **********, ДЪЛЖИ на ***, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, ***, сумата от 286,76 лв., от която 134,27 лв. незаплатена далекосъобщителна услуга
и 152,49 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
далекосъобщителни услуги, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
29.07.2019г. до окончателното й изплащане, за които вземания е издадена Заповед
№*** за изпълнение на парично задължение от 25.01.2019г. по ч.гр.д.№***по описа
на ПлРС.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, А.И.Х. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, сумата
от 385 лв., представляваща деловодни разноски в исковото производство
и сумата
от 385лв., представляваща деловодни разноски в заповедното
производство.
Решението се постановява при
наличие на предпоставките по чл.238 и чл.239 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Да се връчи неприсъственото решение на страната, срещу която е
постановено, като й се укаже наличието на възможност за отмяна на постановения
съдебен акт по чл. 240 от ГПК.
районен
съдия: