Решение по дело №5308/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 5961
Дата: 8 август 2019 г. (в сила от 30 декември 2020 г.)
Съдия: Стилияна Красимирова Григорова
Дело: 20171100105308
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 май 2017 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

Гр. София, 08.08.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на пети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                   СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА

 

като сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 5308 по описа на съда за 2018 г., взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по искова молба на П.М.П. срещу Ч.С.Г. за осъждането му да заплати сумите от 10 000 евро и 9 750 лева, дадени в заем по договор от 02.07.2012 г., ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба до окончателното изплащане.

Ищцата твърди, че ответникът Ч.С.Г. издал разписка на 02.07.2012 г. за получени от него 5 000 евро и 9 750 лева, които се задължил да върне в срок до 30.07.2012 г., като 5 000 евро се дължали в двоен размер. Към момента дадените в заем суми не били върнати от заемополучателя, поради което моли съдът да осъди ответника да й заплати сумата от 10 000 евро и 9 750 лева, ведно със законните лихви от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

В срока по чл. 131 от ГПК от назначения на ответника Ч.С.Г. особен представител е постъпил отговор, в който се оспорва получаване на сумите, отбелязани като от дадени на 02.07.2012 г. и 03.07.2012 г.

Оспорва и размера на дължимата сума от 10 000 евро. Връщането на заета сума от 5 000 евро в двоен размер представлявало лихва, чийто размер противоречал на добрите нрави и в този смисъл уговорката била нищожна.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД.

Съобразно правилата на доказателствената тежест в гражданския процес, за уважаването на предявения иск по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване относно наличието на договорното правоотношение с ответната страна и предоставянето на заемната сума.

При твърдения за липса на валидно възникнало задължение ответникът носи доказателствената тежест относно обстоятелствата, изключващи изразено от него съгласие за получаване на сумата от 5 000 евро и 9 750 лева.

Договорът за заем е реален договор, който е сключен с предаването на сумата от заемодателя на заемателя. В конкретния случай наличието на договорното правоотношение се основава на предоставени на 02.07.2012 г. в полза на ответника суми на стойност 5 000 евро и 4 300 лева и на 03.07.2012 г. сума на стойност от ищцата П.М.П..

Възражението на ответника, чрез назначения му особен представител, че не е получил сумата и че подписите под разписката от 02.07.2012 г. и под получени 4 300 лева и 5 450 лева остана недоказано. Оспорването на разписката, имаща характер на частен документ, досежно нейната формална доказателствена сила по чл. 180 от ГПК в частта, в която от Ч.С.Г. е положен подпис не се доказа от страната, която носи доказателствената тежест. След представен от ищцата оригинал на оспорения документ е допусната съдебно-графологическа експертиза. Според заключението на вещото лице, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, ръкописният текст на разписка, в която Ч.С.Г. е заявил, че на 02.07.2012 г. е получил от П.М.П. сумата от 5 000 евро със задължение да ги върне в двоен размер до 30.07.2012 г. е изпълнен от ответника. Негови са и положените подписи под разписката и двата подписа след цифровите изображения на получени на 02.07.2012 г. 4 300 лева и на 03.07.2012 г. 5 450 лева. Не е изпълнен от Ч.Г. само ръкописният текст „получени“ и цифровите изображения на сумите от 4 300 лева и 5 450 лева.

Валидното възникване на заемно правоотношение не е обусловено от наименованието на документа, който го материализира, а от съвпадане на две насрещни волеизявления на страните, съдържащи съществените елементи на договора за заем: даване на определена парична сума и поемане на задължение за нейното връщане. Доколкото пълният размер на сумата е получен от Ч.Г. на 03.07.2012 г. и предвид реалният характер на договора за заем, съдът приема, че това е датата, на която е завършен фактическия състав по неговото сключване.

При съвкупна преценка на съдържанието на оспорения документ съдът намира за безспорно установено възникнало между страните заемно правоотношение по договор за заем на сума в размер на 5 000 евро, които са получени от Ч.Г. в лева. Разписката от 02.07.2012 г. и добавените в долната половина на документа суми от 4 300 лева и 5 450 лева удостоверяват заемното правоотношение между страните по делото. 9 750 лева представляват левовата равностойност на 5 000 евро и са предадени в заем на Ч.Г. на части – 4 300 лева на 02.07.2012 г. и 5 450 лева – на 03.07.2012 г. Датите на разписката и на предаването частично съвпадат. Ответникът се е задължил да върне заетата сума от 5 000 евро. Неоснователна е претенцията на ищцата за връщане на допълнително 9 750 лева. По отношение на сумата в лева не е посочено основанието за получаването им от Ч.Г., нито поемане на задължение за тяхното връщане. Касае се не за два, а за единен договор за заем в размер на 5 000 евро, равностойни на 9 750 лева.

По тези съображения съдът намира за безспорно установено, че ответникът е дължал да върне получена от него в заем сума на стойност 5 000 евро в срок до 30.07.2012 г.

Ответникът не доказа да е изпълнил задължението си за връщане на заетата сума, поради което я дължи ведно със законната лихва от 28.04.2017 г. до окончателното изплащане.

Що се отнася до връщане на заемната сума в двоен размер, представителят на ответника е възразил за нищожност на тази уговорка, като противоречаща на морала и добрите нрави.

Възражението съдът намира за основателно. Възнаградителна лихва в размер на 100% от стойността на получената в заем сума многократно надвишава цената за ползването на парична сума и не съответства на лихвен процент на нито една кредитна институция, нито на сходни условия, при които се предоставя паричен заем. Нищожността на уговорката води до частична недействителност на договора и по силата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД следва да се замести от повелителна норма, в случая – чл. 10, ал. 2, изр. 2 от ЗЗД. Падежът на задължението за връщане на сумата от 5 000 евро е настъпил на 30.07.2012 г., поради което от 31.07.2012 г. ответникът е в забава и дължи връщането й до датата на подаване на исковата молба, но не в двоен размер.

Към момента на сключване на атакувания договор /който е релевантният момент при спорове за неговата нищожност/ е съществувало единствено постановление на Министерския съвет /ПМС № 100/29.05.2012 г., в сила от 01.07.2012 г., отм. ДВ, бр. 106/23.12.2014 г./, с което е определен годишен размер на законната лихва за просрочени задължения. Когато те са в евро годишният размер се определя въз основа на лихвения процент, прилаган от Европейската централна банка по основните операции по рефинансиране, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процента, а дневният размер на законната лихва за просрочени задължения е равен на 1/360 част от годишния размер.

За периода 31.07.2012 г. – 30.10.2013 г. лихвеният процент, прилаган от ЕЦБ по основните операции по финансиране е 0.75%, за периода 01.11.2013 г. – 30.04.2014 г. – 0.5%, за периода 01.05.2014 г. - 31.08.2014 г. – 0.25%, за периода 01.09.2014 г. – 30.11.2014 г. – 0.15%, а до края на действието на ПМС № 100/29.05.2012 г., отменен от 01.01.2015 г. – 0.05%. Сумарната стойност на лихвата за периода от 31.07.2012 г. до 31.12.2014 г. е 1 287.16 евро.

ПМС № 100/29.05.2012 г. е отменено с ПМС № 426/18.12.2014 г., което определя годишния размер на законната лихва за просрочени парични задължения в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. От 01.01.2015 г. до 27.04.2017 г. законната лихва върху главницата от 5 000 евро (9 750 лева) е 2 298.65 лева (1 175.30 евро).

Върху тази сума лихва не следва да се присъжда, тъй като в случая анатоцизъм (начисляване на лихва върху лихва) е недопустим.

За периода, през който П.П. се е лишила от ползването на предоставената в заем сума от 5 000 евро заемателят й дължи лихва в размер на 2 462.46 евро. За горницата до 5 000 евро искът е неоснователен и подлежи на отхвърляне.

С оглед изхода на спора и частичната основателност на предявените искове, на ищеца се дължат разноски в размер на 1 422.92 лева.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА, на основание чл. 240, ал. 1 и 2 от ЗЗД, Ч.С.Г., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на П.М.П., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 5 000 евро, представляваща неизплатено задължение за връщане на дадена от П.П. по договор за заем от 03.07.2012 г., ведно със законната лихва от 28.04.2017 г. до окончателното изплащане и 2 462.46 евро договорна лихва за периода 31.07.2012 г. – 27.04.2017 г., като отхвърля за иска за горницата до 10 000 евро и за заплащане на лихва върху сумата от 2 462.46 евро от датата на подаването на исковата молба – 28.04.2017 г. до окончателното изплащане.

ОТХВЪРЛЯ предявения от П.М.П., ЕГН ********** срещу Ч.С.Г., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД за връщане на дадена в заем на 02.07.2012 г. и на 03.07.2012 г. сума на обща стойност 9 750 лева.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Ч.С.Г., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на П.М.П., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 1 422.92 лева разноски за производството.

Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                   СЪДИЯ: