РЕШЕНИЕ
№ 57
гр. Монтана, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на единадесети
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милена Бранкова
Членове:Олег Софрониев
Костадин Живков
при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева
в присъствието на прокурора Окръжна прокуратура - МонтанаМ. К. М.
като разгледа докладваното от Милена Бранкова Въззивно частно
наказателно дело № 20221600600123 по описа за 2022 година
С Определение на РС Монтана, постановена по реда на чл. 306, ал.1, т. 1
от НПК на 26.04.2022 г. по ЧНД № 375/2022 г., на основание чл. 25, ал. 1 във
вр. с чл. 23, ал. 1 от НК, на осъдения Д. Й. С. е опеделено едно общо
наказание по : НОХД № 39/22 г. на РС Монтана, по НОХД № 8695/21 г. на РС
София и по НОХД № 1365/21 г. на РС Варна в размер на ОСЕМ МЕСЕЦА
лишаване от свобода при първоначален СТРОГ режим, което на основание
чл. 24 от НК е УВЕЛИЧЕНО с още ТРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода при
същия режим и на основание чл. 25, ал. 2 и чл. 59 от НК е ПРИСПАДНАТА
вече изтърпяната част от наказанията и времето по МН „задържане под
стража“ и задържане по ЗМВР.
Недоволен от приложението на чл. 24 от НК при горната комулация
останал осъденият Д.С.. Обжалва в срок определението с оплакване за
незаконосъобразност в тази му част. Твърди, че вече е изтърпял всички
наложени до момента наказания, че е коригирал поведението си и е започнал
работа и нищо не налага връщането му обратно в затвора за доизтърпяване на
1
подобно увеличение на общото наказание с още три месеца.
На проведеното от въззивния съд разпоредително заседание от
07.06.2022 г. е прието, че следва да бъдат изискани справки от ГДИН за
изтърпените до момента наказания от С. и от НСС – отосно пребиваването му
в следствените арести на страната.
В съдебно заседание пред въззиввната инстанция представителят на
ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА МОНТАНА излага доводи за неоснователност
на жалбата. Смята, че първоинстанционното определение не страда от пороци
и предлага да бъде потвърдено.
Жалбоподателят , чрез защитника си, моли да бъде отменено
приложението на чл. 24 от НК, като поддържа, че изтърпяните до момента
наказания са изпълнили поправителната и възпитателна роля. Осъденият е
започнал работа и реинтеграция в обществото и не се налага завишаване на
вече изтърпяното общо наказание. Представя трудов договор на осъдения от
02.03.2022 г.
В производството пред въззивната инстанция, като писмени
доказателства са приети: представения трудов договор на жалбоподателя и
справките от НСС и ГДИН.
Въззивният съд, след като прецени оплакванията в жалбата и провери
изцяло правилността на обжалваното Определение, намира следното:
Въззивната жалба е допустима – подадена е в срок, от страна, която
разполага с процесуалната възможност за въззивно обжалване, а
съдържанието й е съответно на закона.
Разгледана по същество – жалбата е основателна.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по
Предложение на РП Монтана и молба на осъдения за групиране на наказания.
Съдът е изискал само актуална справка за съдимост и въз основа на нея е
извършил групиране само на последните три наложени на молителя
наказания. Общото наказание е увеличил с 3 месеца лишаване от свобода,
като е преценил това да се налага поради завишената обществена опасност на
осъдения, утвърдените му престъпни навици и високата степен на обществена
опасност на извършените от него престъпления.
При служебната проверка на определението по реда на чл. 314 от
2
НПК, въззивният съд констатира допуснати процесуални нарушения в
първоинстанционното производство: въпреки, че е поискано комулиране само
на последните присъди, съдът е следвало да обсъди всички осъждания на
лицето, да провери кои от тях са изтърпяни и да прецени налице ли са
основания по чл. 25 и/или чл. 27 от НК по отношение на всички осъждания.
Това не е сторено, а са обсъждани само тези дела, които са били поставени на
вниманието на съда от страните. Този пропуск е отстраним и отстранен в
хода на въззивното производство, като са събрани данни за пребиваването на
молителя в арестите и местата за изтърпяване на наказание „лишаване от
свобода“. При това се установява, че до настоящия момент С. е осъждан общо
14 пъти. Осъжданията му са изчерпателно посочени в свидетелството му за
съдимост с данни кога и какви деяния са извършени, какви наказания са му
налагани и кога са влезли в сила Присъдите или определенита за одобрени
споразумения за тях. Извършвани са няколко комулации на тези наказания.
От приложената на л. 23 от възз. дело справка от ГДИН се установява, че
всички наложени до момента наказания „лишаване от свобода“, след
предходните комулации, са изтърпяни на 23.12.2021 г. Според тази справка,
не е изтърпяно само последното наказание – това по НОХД № 39/2022 г. на
РС Монтана, с което за деяние по чл. 196 от НК, извършено на 07.10.2020 г. е
било наложено наказание от 8 м. лишаване от свобода ефективно. Тази
последна присъда е в сила от 05.04.2022 г. Тъй като деянието по това
осъждане е извършено преди да са били влезли в сила присъдите по НОХД
№1365/21 г. на РС Варна и по НОХД № 8695/21 г. на РС София, правилно е
преценено да са налице условията на чл. 25, ал.1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК и
е определено едно общо наказание по трите дела в размер на 8 м. лишаване от
свобода. При това положение, реално последното наказание по НОХД №
39/22 г. на РС Монтана се поглъща от другите две присъди и на практика при
настоящето групиране се явява изтърпяно.
Предвид горното, въпреки пропуска в събирането на доказателствата
в първата инстанция, извършената комулация на наказания по НОХД № 39/22
г. , НОХД № 1365/21 г. и НОХД № 8695/21 г. е законосъобразна.
Неправилно е обаче приложението на чл. 24 от НК относно
увеличаване на така определеното общо наказание. Фактите в настоящия
казус сочат, че към настоящия момент определеното по цитираните по-горе
три дела общо наказание е изтърпяно. Осъденият е започнал работа по
3
редовен трудов договор много скоро след това. Няма данни срещу него да се
водят други наказателни производства. Въпреки предишните му многобройни
осъждания през непродължителен период от време, се установява, че
наложените и изтърпяни наказания са дали поправителен и възпитателен
ефект към настоящия момент и не се налага завишение на общо определеото
наказание за изпълнение на предвидените в НК цели на наказанието.
Връщането на осъдения в затвора при вече изтърпяни всички наложени му до
момента наказания „лишаване от свобода“ е неоправдано, предвид
констатирания поправителен ефект. Предвид на новоустановените във
въззивната инстанция факти, се налага отмяна на определението в частта
относно приложениетона чл. 24 от НК.
По изложените съображения, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Определението на Районен съд град Монтана, постановено на
26.04.2022 г. по реда на чл. 306, ал.1, т. 1 от НПК по ЧНД № 375/22 г., В
ЧАСТТА, с която на основание чл. 24 от НК определеното на Д. Й. С. общо
наказание от осем месеца лишаване от свобода по НОХД № 39/22 г. на РС
Монтана, НОХД № 1365/21 г. на РС Варна и НОХД № 8695/21 г. на РС София
е УВЕЛИЧЕНО с още ТРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода.
ПОТВЪРЖДАВА Определението на РС Монтана от 26.04.2022 г.
по ЧНД № 375/22 г. в останалата му част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4