Разпореждане по дело №202/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

за да се произнесе взе в предвид следното:

Делото е образувано въз основа на обективно съединени искове, при условията на евентуалност, предявени от “. И ЕФ Д. Б. , със седалище и адрес на управление: град С., бул. “Ц. О.”, № , ЕИК ..., представлявана от А. К.Х. и П. Н. Д., чрез пълномощника им адв. П. И. З., АК Б., със служебен адрес: град Б., ул. “Т. А.” № вх., ., срещу “. О., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление – град Б., ул. “Ц. С.” № , представлявано от Управителят И.Б. К. и срещу “И.Б. ЕООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление – град Б., ул. “Г.” № , представлявано от Управителят И.Б. К.

Изведените от обстоятелствената част на депозираната искова молба основания за исканията са, че по силата на издадена и влязла в сила Заповед за изпълнение, издадено от РС Р. на основание чл. 417 ал.2 от ГПК и чл. 60 ал.2 от ЗКИ, по ч.гр.д. № 436/2009г., е издадена изпълнителен лист срещу “. О., с който дружеството е осъдено да заплати на “. И ЕФ Д. Б. , поради неизпълнение на задължението и обявяване за предсрочно изискуем на сключен между страните договор за банков кредит, за следните суми- 959 942.22 евро главница, 1 113 284.00 евро просрочена главница, 477 412.31 евро, лихва за периода от 09.11.2006г. до 15.05.2009г., сумата 6 879.92 евро за такса за управление за периода от 09.11.2006г. до 15.05.2009г., законната лихва върху главниците, считано от 15.05.2009г. до издължаване на сумите и сумата 150 512.14лв. за разноски. Въз основа на издадената заповед за изпълнение е било образувано ИД № 120/2009г. по описа на ЧСИ Г. Ц.

За обезпечение на сключения договор за банков кредит, длъжника “. О. е учредила в полза на “. И ЕФ Д. Б. , договорна ипотека върху недвижим имот: ХОТЕЛ – Спортно възстановителен център “./”Е.”/, находящ се в местността “.- Национален парк “П.”, град Б., представляващ масивна сграда, със застроена площ от 990 кв.м. и разгърната застроена площ от 4 990кв.м., ведно с ПИ върху който сградата е изградена – УПИ – І, целият с площ от 2 465кв.м., върху който бил извършен опис по образуваното изпълнително дело. Насрочена била и публична продан от съдия изпълнителят за 27.04.2011г., като било предварително установено, че върху имота липсват други тежести освен наложената ипотека.

Въз основа на писмена молба по ИД № 120/2009г. по описа на ЧСИ Георги Цеклеов, е бил присъединен като взискател “И.Б. ЕООД, като дружеството се легитимира като кредитор на длъжника “. О., въз основа на изпълнителен лист № 4569/20.09.2010г., издаден по ч.гр.д. № 1447/2010г. по описа на РС Разлог, издаден на основание чл. 417 т. 3 от ГПК, въз основа на представен пред съда договор за цесия с нотариална заверка на подписите на страните, сключен между “И.Б. ЕООД и “., с който цесионерът е закупил вземането на банката срещу “. О., за следните суми: 114 178.11 евро главница, 34 455.83 евро лихва и 4 300лв. разноски за адвокатски хонорар и 5 892.22лв. за сторените разноски за държавна такса.

Исковата претенция се основава на правното твърдение, че сключения договор за цесия от 16.02.2009г. между “И.Б. ЕООД и “., е недействителен спрямо ищеца по делото, тъй като с неговото сключване, ответниците са целели увреждане на интресите на “. И ЕФ Д. Б. . Нещо повече – договора за цесия е бил обезпечен с договорна ипотека, с предмет същия имот с който е бил обезпечен и договора за банков кредит, като И. Б. К. е управител и на “И. Б. ЕООД, което дружество се явява едновременно както цесионер, така и ипотекарен длъжник по сключения договор. Твърди се, че сключения договор е привиден, тъй като с него на практика е извършено плащане от страна на ипотекарния длъжник “И. Б. ЕООД, като е налице както заобикаляне на закона, така и привидност на договора за цесия, по смисъла на чл. 26 ал.2 пр. 5 от ЗЗД, тъй като законодателят е предвидил друг способ за плащане на дълга от страна на ипотекарния длъжник и встъпване в правата на кредитора. Поддържа се още с исковата молба от ищеца, че с договора за цесия се заобикаля и закона, като той противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26 ал.1 от ЗЗД.

Навадени са и други фактически твърдения с исковата молба – че след като е сключен договора за цесия, първия ответник “. О./длъжник по ИД № 120/2009г. по описа на ЧСИ Г. Ц./, е сключил договор за залог с недействителния си кредитор - “И. Б. ЕООД, който съгласно разпоредбите на ЗОЗ е вписан на 09.07.2010г. в Централния регистър на особените залози с вписване № *55/09.07.2010г., за което по изпълнителното дело е представено Удостоверение № 383849/27.09.2010г., издадено от ЦРОЗ.

Правното твърдение поддържано от ищеца в исковата молба е, че и сключения договор за особен залог между “. О./длъжник по ИД № 120/2009г. по описа на ЧСИ Г. Ц./, и “И. Б. ЕООД, е недействителен спрямо ищеца - “. И ЕФ Д. Б. , тъй като длъжника и привидния взискател, увреждат интересите на ищцовото дружество, доколкото втория ответник придобива качеството на привилегирован взискател с право на предпочитателно удовлетворяване по смисъла на чл. 136 ал. 3 от ЗЗД в изпълнителния процес по ИД № 120/2009г. по описа на ЧСИ Г. Ц. В тази връзка е твърдението, че голяма част от движимите вещи предмет на договора за особен залог, са описани от съдия изпълнителя и по цитираното изпълнително дело, като са налице две от кумулативно предвидените предпоставки за предявяване на иска с правно основание чл. 135 от ЗЗД – обективната предпоставка на увреждането и субективната предпоставка – знанието за това увреждане, тъй като “. О. и “И. Б. ЕООД, имат един и същ управител. Твърди се също така, че е налице и законовата презумпция на чл. 135 ал.2 от ЗЗД, като знанието за увреждане следва да се предполага до доказване на противното.

С исковата молба е оспорено от ищеца и вземането на “И. Б. ЕООД, въз основа на изпълнителен лист, издаден от РС Разлог по ч.гр.д. № 1447/2010г. по описа на РС Разлог, на основание чл. 417 т. 3 от ГПК. Нормата на чл. 418 ал. 2 и 3 от ГПК е ясна и конкретна в изискванията си, както относно установяването от съда на конкретните задължения на заявителя, така и задължителната проверка на съда за редовността на документа или договора от външна страна, обуславяща основателността на искането по чл. 417 от ГПК. Възразява се от ищеца, че не може да бъде издадена Заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ за задължения, които документът не съдържа. Правото на молителят да получи заповед за изпълнение на основание чл. 417 т.3 от ГПК е за задължения, основани на сключен договор. Представения пред съдията в РС Разлог договор за цесия, не е бил подписан от самия длъжник “. ЕООД, поради което неоснователно е позоваването на молителят в този случай на основанието на чл. 418 ал.3 от ГПК, като по делото не са представени никакви доказателства за установяването на размера на задължението и неговата изискуемост. Така доводите на ищеца се основават на правното твърдение, че представения договор за цесия не е отговаря на изискванията на чл. 417 т. 3 от ГПК, тъй като не е документ, който да съдържа установено по размер парично вземане. Освен това с определението на съда, с което е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, неправилно е прието, че вземането е изцяло изискуемо, а същото е било към този момент само частично изискуемо. Изведен е в исковата молба по делото във връзка с твърдението за незаконосъобразност на действията на съда по ч.гр.д. № 1447/2010г. по описа на РС Разлог, въпроса- може ли цесионер, който не е банка и на който от Банката е прехвърлено вземане срещу кредито получателя по договора за банков кредит, да бъде молител по искане на основание чл. 417 от ГПК пред съда и да получи Заповед за незабавно изпълнение, въз основа на договор за банков кредит и на договор за цесия. Навеждат се доводи, че не може правен субект, който не е банка и не е титуляр на вземането по договор за банков кредит, да получи заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК.

Изложеното от фактическа и правна страна в исковата молба, е породило правния интерес за ищеца да предяви обективно съединени искове при условията на евентуалност, като с главния иск моли съда на основание чл. 464 от ГПК и чл. 124 ал. 1 от ГПК, да признае за установено по отношение на ответниците по делото, че втория ответник - “И. Б. ЕООД, няма вземане към първия ответник по делото - “. О., въз основа на Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, издадени от РС Разлог, по ч.гр.д. № 1447/2010г. по описа на съда, за сумите, както следва: 114 178.11 евро главница, ведно със законата лихва от 14.09.2010г. до окончателното заплащане на сумата; 34 455.83 евро лихва; 4 300лв. разноски за адвокатски хонорар и 5 892.22лв. за сторените разноски за държавна такса.

Ищецът моли съда в случай че не уважи така предявения главен иск, да се произнесе по следните евентуални искове:

- на основание чл. 26 ал.1 и ал. 2 от ЗЗД да прогласи нищожността на договор за цесия от 16.02.2009г., сключен между “И. Б. ЕООД и “., въз основа на който е издаден изпълнителен лист и Заповед за незабавно изпълнение от РС Разлог, по ч.гр.д. № 1447/2010г., в полза на “И. Б. ЕООД, срещу “. О.;

- на основание чл. 135 ал. 2 от ЗЗД, да обяви за недействителен договор за залог, сключен между “И. Б. ЕООД, представлявано от Управителят И. Б. К. и “. О., представлявано от същия Управител, вписан съгласно ЗОЗ на 09.07.2010г. в ЦРОЗ с вписване № *55/09.07.2010г.

С Определение от 31.01.2012г., от открито съдебно заседание по образуваното въз основа на депозираната искова молба гражданско дело № 273/2011г. по описа на ОС Б., съдът е оставил исковата молба без движение, както поради невнасянето на дължимата държавна такса във връзка с предявените искове при условията на евентуалност, когато на основание чл. 72 ал.3 от ГПК следва да се внесе дължимата такса за всеки от ответниците по делото, така и поради изложените съображения за това, че ищецът не е успял с исковата молба да обоснове поради какви обстоятелства от фактически и правна страна счита предявените искове за обусловени един от друг, и дали същите следва да се предявят при условията на евентуалност или при условията на алтернативност.

След оставянето на исковата молба без движение, пред съда е депозирана изправена искова молба, в която ищецът без да изменя фактическите си твърдения, е предявил иск с който моли съда на основание чл. 464 от ГПК във връзка с чл. 124 ал.1 от ГПК, да признае за установено по отношение на ответниците, че втория ответник няма привилегировано вземане към първия ответник по издадения изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 1447/2010г. по описа на РС Разлог, за сумите както следва: 114 178.11 евро главница, ведно със законата лихва от 14.09.2010г. до окончателното заплащане на сумата; 34 455.83 евро лихва; 4 300лв. разноски за адвокатски хонорар и 5 892.22лв. за сторените разноски за държавна такса, и че такова вземане е несъществуващо.

С писмен отговор на изправената искова молба, процесуалният пълномощник по делото на третото лице, конституирано като помагач на втория ответник – “Р.” /България/ , възразява че ищецът е изменил както основанието на исковата си претенция, така и нейния петитум което е недопустимо, тъй като на практика се предявява нов, непредявен иск, поради което моли съда да прекрати производството по делото и да върне исковата молба на ищеца. Възразява се с оглед на интереса на третото лице помагач от участие в процеса, че изправената искова молба е нередовна, тъй като ищецът от една страна не е заявил дали поддържа първоначално предявените искове за нищожност на основание чл. 26 ал.1 от ЗЗД и иска си по чл. 135 от ЗЗД, както и че исковата молба е с неясен петитум, тъй като ако се поддържа че втория ответник няма вземане към първия ответник, не се сочи на какво основание се счита че такова не съществува – плащане, опрощаване, ненастъпил падеж или др. Наведени с писмения отговор на третото лице помагач на изправената искова молба възражения, че е налице изначало неяснота на поправения петитум, тъй като не става ясно дали се поддържа че вземането на втория ответник към първия ответник изобщо не съществува или че не съществува привилегировано вземане между същите страни. Така процесуалната норма на чл.464 от ГПК не е надлежно обоснована с материално правното основание на самия иск, обуславящ правното основание за твърдението за несъществуването на вземането на втория ответник към първия ответник по делото.

Депозиран е и писмен отговор на изправената искова молба от адв. А., пълномощник на ответниците - “. О., град Б. И. Б. ЕООД- град Б.. Възразява се срещу редовността на изправената искова молба, като се твърди че отново не става ясно какви са точно предявените обективно съединени искове при условията на евентуалност, като и че новият петитум е неясен и необоснован от обстоятелствената част на исковата молба. Възразява се, че ищецът не е заявил ясно и точно дали се е отказал от първоначално предявените искове с правно основание чл. 26 ал.1 от ЗЗД и чл. 135 от ЗЗД, като не е ясно дали е предявен иск че втория ответник няма привилегировано вземане срещу първия ответник или че няма изобщо вземане срещу него. Ако е последното, то изправената искова молба е недопустима, тъй като е предявен нов иск, което е в противоречие със забраната на чл. 214 от ГПК.

Съдът след като анализира изправената искова молба от ищцовата страна и становищата на ответниците и третата страна помагач в процеса, счита че възраженията за това че с изправената искова нередовностите не са отстранени са основателни, поради следните съображения:

Без да измени фактическите си твърдения от първоначалната искова молба, ищецат е извел с петитума на изправената искова молба, иск с който моли съда да признае за установено по отношение на ответниците, че втория ответник няма привилегировано вземане към първия ответник по издадения изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 1447/2010г. по описа на РС Разлог, за сумите както следва: 114 178.11 евро главница, ведно със законата лихва от 14.09.2010г. до окончателното заплащане на сумата; 34 455.83 евро лихва; 4 300лв. разноски за адвокатски хонорар и 5 892.22лв. за сторените разноски за държавна такса, и че такова вземане е несъществуващо. Не става ясно дали ищецът поддържа първоначално предявения иск с правно основание чл. 26 ал.1 от ЗЗД и чл. 135 от ЗЗД или се отказва от тях, като този въпрос освен с редовността на исковата молба е свързан и с правния интерес от третата допълнително встъпила страна да участва в процеса и да подпомага втория ответник по делото. Това обстоятелство следва да бъде категорично заявено от ищцовата страна, тъй като в обстоятелствената част на изправената искова молба отново се навеждат твърдения, че сключения договор за особен залог, е сключен с цел да бъдат увредени интересите на банката ищец, както и че договора за особен залог накърнява добрите нрави по смисъла на чл. 26 ал.1 от ЗЗД, а никой не може да се позовава на нищожността на един договор, преди същата да е прогласена по съдебен ред. Така с изправената искова молба, ищецът вместо да обоснове тезата си за евентуално или алтернативно съединяване на предявените искове, съгласно указанията на съда при оставянето на първоначалната искова молба, е създал едно несъответствие между обстоятелствената част на исковата молба и петитума на същата, в която два от първоначално предявените искове са пропуснати.

Основателни са възраженията и за неяснота на петитума на изправената искова молба, тъй като не става ясно дали се поддържа искане за установяване със сила на пресъдено нещо, че не съществува привилегировано вземане към първия ответник по издадения изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 1447/2010г. по описа на РС Разлог или че такова вземане е несъществуващо. Ако е предявен и втори иск, наред с първоначално предявения във връзка с чл. 464 от ГПК и чл. 124 ал.1 от ГПК, то това е недопустимо съобразно чл. 214 ал.1 от ГПК, тъй като е предявен нов иск, с различно правно основание. От друга страна за да се счете, че наред с първоначалния е предявен и друг иск, то следва да са изложени ясни точни аргументи на какво правно основание се твърди че вземането не съществува. В обстоятелствената част на изправената искова молба са изложени правни съображения защо е предявен иск, че не съществува привилегировано вземане към първия ответник по издадения изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение, но само толкова.

Изложеното от фактическа и правна страна води на правния извод, че при отстраняване на първоначалните нередовности на исковата молба, са допуснати нови нередовности по смисъла на чл. 127 ал,1 т. 4 и 5 от ГПК, тъй като е въведен нов петитум, а са пропуснати части от предишния петитум, без да е ясно дали ищецът се отказва от част от първоначално предявените искове, а освен това поради несъответствието на обстоятелствената част на исковата молба с петитума на същата, не е налице яснота какви искове и на какво основание се предявяват от ищеца с изправената искова молба. Следва исковата молба повторно да бъде оставена без движение, като се даде възможност на ищеца да отстрани нередовностите в срока по чл. 129 ал.2 от ГПК, съобразно указанията на съда, като в случай че не стори това исковата молба ще бъде върната, а производството по делото прекратено.

Водим от горното и на основание чл. 129 ал.2 и ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 127 ал. 1 т. 4 и 5 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ ПОВТОРНО ИСКОВАТА МОЛБА БЕЗ ДВИЖЕНИЕ поради въведен нов петитум, без да е ясно дали ищецът се отказва от част от прадявените искове с първоначалната искова, а освен това поради несъответствието на обстоятелствената част на исковата молба с петитума на същата и неяснота какви искове и на какво основание се предявяват от ищеца с изправената искова молба.

ДАВА възможност на ищеца да отстрани нередовностите на депозираната пред съда исковата молба съгласно подробните указания на съда, като в случай че не стори това в едноседмичен срок от получаването на съобщението за настоящото определение на съда, съгласно чл. 129 ал.2 от ГПК, производството по делото ще бъде прекратено, а исковата молба ще бъде върната на подателя.

ДА СЕ ИЗПРАТЯТ на ищеца по делото, преписи от отговорите на ответниците и третата страна помагач, за запознаване.

Определението на съда не подлежи на обжалване.

Председател: