№ 496
гр. Пловдив, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева - Вангелова
при участието на секретаря Таня Д. Стоилова
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева - Вангелова
Административно наказателно дело № 20235330201074 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия К, № 4323856, издаден от ОД на
МВР - Пловдив, с който на П. В. Д. на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал.
1, т. 3 ЗДвП е наложена глоба в размер на 100,00 лева за нарушение на чл. 21,
ал. 1 ЗДвП.
С въззивната жалба и в съдебно заседание се поддържа искане за
отмяна на обжалвания ЕФ, като се прави позоваване на чл. 82, ал. 1, б. „а“
ЗАНН. Не се претендират разноски.
Въззиваемата страна ангажира писмено становище, с което излага
съображения за неоснователност на въззивната жалба като моли същата да
бъде оставена без уважение, а обжалваният ЕФ да бъде потвърден като
правилно и законосъобразно постановен. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Относно спазването на срока за обжалване настоящият състав отчита,
че въпреки дадените от съда изрични указания, въззиваемата страна
включително и към датата на съдебното заседание не е представила разписка
1
за надлежно връчване на ЕФ. Представена е справка АИС АНД.
Трайно утвърдено е разбирането както в теорията, така и в съдебната
практика, че в тежест на наказващия орган е да докаже надлежно връчване на
санкционния акт, а в тежест на жалбоподателя е да установи подаването на
жалбата в установения в чл. 59, ал. 2 ЗАНН срок, считано от датата на
надлежно връчване.
В настоящия случай предвид невъзможността на наказващия орган да
докаже надлежно връчване на процесния ЕФ, то следва да се счете че 14 -
дневния срок за обжалване изобщо не е започнал да тече и жалбата е
подадена в срок. Противното би било равносилно на отказ от правосъдие,
дължащ се на проявено процесуално бездействие от страна на
администрацията да документира надлежно връчваните санкционни актове.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображенията в тази
насока са следните:
Електронният фиш е издаден за това, че на 01.01.2021 г. в 12,25 часа в
гр. Пловдив, бул. „Пазарджишко шосе“ до център за гуми Диана, посока
запад, при максимална разрешена скорост за движение в населено място - 50
км/ч, и при отчетен толеранс в полза на водача от минус 3 км/час, МПС – Лек
автомобил, АУДИ 100, с рег. № *** се движело с установена наказуема
скорост 71 км/ч, т.е. с превишение на скоростта от 21 км/час.
Собственик на когото е регистриран автомобилът е П. В. Д..
Нарушението е заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-M 546.
Изложената в ЕФ фактическа обстановка се доказва от:
- приложеното по административната преписка статично изображение
към клип № 25404, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/
12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата свързани с
упражнения с АТСС видеоконтрол. В случая представената снимка е по
образец, като съдържа информация за: разпознат номер на МПС, а именно -
*** и метаданни характеризиращи нарушението. В тази връзка следва, да се
акцентира, че предвид механизма на функциониране на АТСС с лазерен лъч,
и автоматично разпознаване номера на нарушителя още в реално време,
евентуалното наличие и на друг автомобил в близост до заснетия е изцяло
ирелевантно към несъмнената установеност на нарушението от фактическа
страна. В настоящия случай, видно от приложеното към преписката статично
изображение, единственият заснет автомобил е именно процесния, поради
което и няма как да се приеме, че фиксираната скорост е възможно да бъде на
друго превозно средство. В този изричен смисъл и Решение № 1945 от
29.10.2020 г. по к.адм.н.д. № 1795/2020 г. на XXI състав на Административен
съд – Пловдив, Решение № 2356 от 19.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2125 / 2019
г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив , Решение № 1277 от
12.06.2019 г. по к.адм.н. д. № 847 / 2019 г. на XIX състав на Административен
съд - Пловдив
- приложената по делото справка за регистрация на МПС, от която е
2
видно, че именно жалбоподателката е регистриран собственик на процесното
МПС.
В тази връзка следва да се съобрази, че в чл. 189, ал. 4 и 5 ЗДвП е
въведена презумптивна отговорност за собственика на МПС, който в общия
случай следва да понесе отговорност за извършеното с притежаваното от него
МПС нарушение на режима на скоростта. В този смисъл липсва изискване от
заснетото с АТСС статично изображение или от видеоклипа да се установява
действителния водач. Така Решение № 994 от 18.05.2021 г. по к. адм. н. д. №
525 / 2021 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив Решение №
616 от 29.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 3167 / 2020 г. на XX състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 510 от 09.03.2021 г. по к. адм.
н. д. № 3291 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив и др.
Констатираното нарушение било определено като такова по чл. 21 ал. 1
от ЗДвП, за което бил издаден и обжалваният електронен фиш, с който на
основание чл. 189, ал.4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП на жалбоподателката е
наложено административно наказание – глоба в размер на 100,00 лева.
По отношение правилността на атакувания ЕФ, настоящия съдебен
състав намира, че от формираната по делото доказателствена съвкупност се
установява по безспорен начин осъществяването от обективна и субективна
страна състава на административното нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Правилно е определен и субектът на отговорността съобразно
правилото на чл. 188, ал. 1 ЗДвП. В тази връзка следва да се отбележи, че
собственикът може да снеме отговорността от себе си по реда на чл. 189, ал.5
ЗДвП като подаде декларация и посочи кое е действителното лице, което е
управлявало МПС, с прилагане на неговото СУМПС. В този случай издадения
на собственика електронен фиш се анулира, като се издава нов на посоченото
лице. В обратния случай отговорността следва да се понесе от собственика,
точно какъвто е и процесния случай. Така Решение № 1205 от 09.07.2020 г.
по к. адм. н. д. № 721 / 2020 г. на XXVI състав на Административен съд –
Пловдив, Решение № 2357 от 19.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2694 / 2019 г. на
XX състав на Административен съд – Пловдив.
В конкретния случай жалбоподателката не излага твърдения, а и не е
ангажирала доказателства да се е възползвала от правото по чл. 189, ал. 5
ЗДвП, поради което изцяло законосъобразно ЕФ е издаден именно на нея.
Правилно е приложен и чл. 16, ал. 5 от Наредба № 8121з-532/
12.05.2015г., като при определяне на установената наказуема скорост е
приспаднат толеранс от - 3 км/ч. В този смисъл следва да се съобрази, че
съгласно Протокола за последваща проверка допустимата грешка при
отчитане на измерена скорост при пътни условия до 100 км/ч е именно +/- 3
км/ч. В приложеното статично изображение е посочено, че АТСС е отчело
скорост на движение на процесния автомобил 74 км/ч. След приспадане на
нормативно определения толеранс се получава и скоростта, за която е наказан
дееца с ЕФ - 71 км/ч. и която скорост законосъобразно е посочена в ЕФ като
3
наказуема.
Налице са всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з-532/
12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението / след
изм. и доп. с ДВ. бр. 6 от 16.01.2018г./ изисквания за законосъобразност на
използването на стационарно техническо средство за видеоконтрол:
- нарушението е установено с автоматизирано техническо
средство TFR1-M, представляващо мобилна система за видеоконтрол.
- техническото средство е от одобрен тип, което е видно от
приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване. Действително срокът за одобрен тип е изтекъл на дата
24.02.2020г. В случая обаче следва да намери приложение чл. 30 ал.5 от
Закона за измерванията /ЗИ/, според който "Когато срокът на валидност на
одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване,
които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип". По делото е
приложен протокол за последваща проверка № 6-33-10, видно от който дори
след изтичане на одобрения тип, процесното АТСС продължава да му
съответства, поради което законовото изискване следва да се счита за
спазено.
В този смисъл е и практиката на Административен съд Пловдив,
обективирана в редица решения включително Решение № 994 от 18.05.2021 г.
по к. адм. н. д. № 525 / 2021 г. на XXI състав на Административен съд –
Пловдив; Решение № 616 от 29.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 3167 / 2020 г. на
XX състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 395 от 19.2.2021г.
по Наказателно дело 3104/2020 Административен съд – Пловдив, и др.
- техническото средство е вписано в регистъра на българския институт
по метрология под номер 4835, видно от приложеното по делото
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване;
- техническото средство е преминало през надлежна метрологична
проверка, което се установява от приетия като доказателство по делото
Протокол от проверка № 6-33-10/18.09.2020г.;
- надлежно съставен и попълнен е протокол по чл. 10 от Наредба №
8121з-532/ 12.05.2015г. - л. 26 от съд. дело .
За пълнота на изложението, следва да се отбележи, че към датата на
извършване на нарушението, след предприетите нарочни законодателни
изменения (ДВ. бр.6 от 16.01.2018г.), вече е отпаднало изискването мястото
на контрол да се обозначава със знак Е24 и в средствата за масова
информация, поради което същите не представляват изискване за
законосъобразно използване на АТСС.
Съгласно легалната дефиниция за АТСС, дадена в параграф 65 от ДР на
ЗДвП, "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
4
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган;
б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на
контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
Тоест налице са два отделни вида АТСС: 1) стационарни; и 2) мобилни.
Мобилните АТСС от своя страна също биват два подвида: 2.1) мобилни-
прикрепени към превозно средство и 2.2) мобилни-временно разположени на
участък от пътя (преносими, тип триножник).
Според изричната норма на чл. 10, ал.3 от Наредба № 8121з-532/
12.05.2015г изискването за прилагане на снимка на АТСС важи само за тези
от типа мобилни преносими (триножници), но не и за тези от типа мобилни-
прикрепени към превозно средство, каквото е процесното (TFR 1-M). В този
смисъл - Решение № 1642 от 03.08.2021 г. по к. адм. н. д. № 1508 / 2021 г. на
XX състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 1425 от
09.07.2021 г. по к. адм. н. д. № 1198 / 2021 г. на XX състав на
Административен съд - Пловдив Решение № 1308 от 24.06.2021 г. по к. адм.
н. д. № 1241 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив.
В аспект на горното следва да се подчертае, че в процесния случай
снимка на АТСС реално е изготвена, тоест направено е нещо в повече от
изискването на закона, като направената снимка е изцяло в полза
законосъобразността на ЕФ.
Посочена е правилната нарушена разпоредба, а именно чл. 21, ал.1
ЗДвП. Приложена е и коректната санкционна норма - чл. 182, ал.1, т. 3 ЗДвП,
доколкото превишение от 21 км/час в градски условия попада именно в
приложното поле на тази норма, като наложената санкция кореспондира със
законоустановения размер.
Все в тази връзка, точното място на контрол, както и посоката на
контрол са надлежно индивидуализирани в протокола по чл. 10 от Наредба
№ 8121з-532/12.05.2015г., който съгласно трайната съдебна практика
представлява официален свидетелстващ документ, който удостоверява
мястото, времето и начина на извършване на видеоконтрола и спазването на
нормативните и техническите изисквания за неговата законосъобразност.
С въззивната жалба и в съдебно заседание се поддържа едно единствено
възражение за незаконосъобразност на обжалвания ЕФ и то е свързано с
твърдение за изтекла давност. Посоченото възражение е неоснователно.
Съображенията за този извод са следните:
Съдът намира, че в процесния случай следва да се съобрази трайната
съдебна практика, базирана върху задължителните разрешения на ТР № 1/
2014 г. на ВАС, приемаща, че ЕФ представлява своеобразен властнически акт
с установителни и санкционни функции (който по своето правно действие
5
съчетава в себе си функциите както на АУАН, така и на НП), поради което за
него не намират приложение сроковете по чл. 34 ЗАНН за издаване на АУАН,
нито тези за издаване на НП. На основание Тълкувателно постановление № 1
от 27.02.2015 г. на ВКС и ВАС приложение намират само обикновената
давност от 3 години по чл. 80, ал.1, т.5 НК (която се прекъсва с всяко
действие по преследване на административно наказателно отговорното лице)
и абсолютна преследвателна давност от 4,5 години.
В този смисъл - Решение № 288/21.02.2022 год. на Административен
съд-Пловдив, ХХVI състав по к.н.а.х дело № 3087/2021, Решение № 2278 от
24.11.2021 г. по к. адм. н. д. № 2294 / 2021 г. на XXII състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 233 от 04.02.2021 г. по к. адм.
н. д. № 3229 / 2020 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 2013 от 18.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 1962 / 2019 г. на XXVI
състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1631 от 11.10.2017 г.
по н. д. № 1864 / 2017 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 786 от 16.04.2020 г. по к. адм. н. д. № 354 / 2020 г. на XXII състав
на Административен съд – Пловдив, Решение № 907 от 29.04.2021 г. по к.
адм. н. д. № 534 / 2021 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив.
В настоящия случай процесното нарушение е извършено и установено
на 01.01.2021г., като видно от справката за намерени фишове процесният
фиш е издаден още на 01.01.2021 г. Същият е връчен на дата 30.01.2023 г. Към
тази дата не е изтекла нито обикновената 3 годишна давност по чл. 80, ал.1, т.
5 НК, нито абсолютната давност. Тези давностни срокове не са изтекли и към
момента на постановяване на съдебното решение, поради което възражението
се явява неоснователно.
Все в тази връзка следва да се отбележи, че позоваването на чл. 82, ал.1
б. „а“ ЗАНН сочи на неразбиране на видовете давност в административно
наказателния процес. Не подлежи на съмнение в теорията и практиката, че
видовете давност както в административно наказателното, така и в
наказателното производство биват преследвателска и изпълнителска.
Преследвателската давност е относима към реализиране отговорността на
дееца с влязъл в сила акт. Изпълнителната давност е относима към
изпълнение на вече наложеното с влязъл в сила акт наказание. Чл. 82, ал. 1, б.
„а“ ЗАНН, на който се позовава жалбоподателката, урежда изпълнителската
давност, която към случая е неприложима, доколкото електронния фиш,
предвид обжалването му, все още не е влязъл в сила.
Ето защо съгласно Тълкувателно постановление на ВАС и ВКС № 1/
27.2.2015 г. при липса на специална регламентация в ЗАНН и ЗДвП
приложение следва да намерят разпоредбите на общата преследвателска
давност уредена в чл. 80 НК, която може да е обикновена и абсолютна. В
случая, както вече беше отбелязано, съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5
НК обикновената давност е три години, а абсолютната 4 години и половина,
които срокове очевидно не са изтекли към настоящия момент.
6
Поради неоснователността на жалбата и доколкото при извършен
служебен контрол съдът не откри пороци при издаване на ЕФ, същият като
законосъобразен следва да се потвърди.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 63д ЗАНН право на разноски
има въззиваемата страна. Съдът като съобрази предмета на делото, неговата
фактическа и правна сложност, както и начина на участие на въззиваемата
страна чрез писмено становище, намира, че справедливият размер, който
следва да се присъди възлиза на 80,00 лв.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, Пети н. с.,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К, № 4323856, издаден от
ОД на МВР - Пловдив, с който на П. В. Д. ЕГН ********** на основание чл.
189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП е наложена глоба в размер на 100,00 лева
за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА П. В. Д. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на ОД на
МВР - Пловдив сумата 80,00 /осемдесет/ лева, представляваща съдебни
разноски за юрисконсултско възнаграждение за представителство пред
Районен съд- Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7