№ 19174
гр. София, 22.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. Т.А
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. Т.А Гражданско дело №
20231110134315 по описа за 2023 година
Предявени са от ищеца „Софийска вода” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление; гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ“ № 159, ет. 2 и 3 обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с
правно чл. 200 от ЗВ и чл. 86 ЗЗД за установяване на вземане срещу ответника Е. С.
П., ЕГН **********, с адрес: ****, за сумата 976,06 лв. незаплатено задължение за
доставена и потребена вода по фактури, издадени за периода 15.02.2016 г. – 14.11.2021
г. до имот с адрес: ****, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 20.06.2023 г. до
окончателното й погасяване, и за сумата 199,94 лв. обезщетение за забава за периода от
17.03.2016 г. до 14.11.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. № 70154/2022 г. по описа на СРС, 157 с-в.
Ищецът „Софийска вода” АД твърди, че е бил в облигационно отношение с
ответника Е. С. П. по силата на договор за предоставяне на ВиК услуги при публично
известни общи условия за имот с местонахождение в ****, за който имот е открита
договорна сметка **********. Посочва, че за периода 15.12.2016 г. – 14.11.2021 г. е
предоставил на ответника ВиК услуги (доставка на питейна вода, отвеждане и
пречистване на отпадъчни води) на стойност 767,12 лева, които ответникът не е
заплатил, породи което ги претендира, както и законната лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 22.12.2022 г. до окончателното й
погасяване. Претендира също така обезщетение за забава в размер на 199,94 лв. за
периода от 17.03.2016 г. до 14.11.2021 г., както и присъждане на разноски в исковото и
заповедното производства.
Ответникът Е. С. П., в срока по чл. 131 от ГПК е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявения иск при доводи за недопустимост и неговата
неоснователност. Оспорва наличието на договорни правоотношения с ищеца по повод
доставката на питейна вода, както и, че е собственик или вещен ползвател на
процесния имот. Оспорва да е доставено претендираното количество вода в имота,
като релевира възражение за изтекла кратка погасителна давност в негова полза.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е представена справка № 1078042/23.08.2022 г. от Агенция по
1
вписванията по партидата на ответника Е. С. П., видно от която по вх. №
164937/19.03.2022 г. е вписана покупко-продажба на недвижим имот, представляващ
самостоятелен обект в сграда – Апартамент № 8, находящ се в гр. София, ж.к.
„Свобода“, бл. 42, вх. А, ет. 3, с вписан купувач – ответникът. През 2007 г. е вписана
ипотека върху същия имот за задължение на ответника, през 2011 г. възбрана, а през
2017 г. договорна ипотека с посочен длъжник – ответникът.
Представен е препис от карнетен лист с отбелязване показанията на водомера
при реален отчет, снимки на показанията на водомера и лист с показанията от
извършен самоотчет.
В хода на делото е прието заключение по назначената съдебно-техническа
експертиза, която съдът кредитира, като компетентно, професионално и обективно.
Вещото лице е заключило, че имотът е водоснабден, доставяните до имота ВиК услуги
са измервани по показанията на два водомера с фабрични номера 03710636 и 003077.
Установило е, че обемът на доставените за периода 15.02.2016 г. – 15.11.2021 г. ВеК
услуги е 346,78 куб.м., а стойността на предоставените услуги е опредЕ. в съответствие
с доставените количества питейна вода. В съдебно заседание вещото лице е уточнило,
че в приложената към заключението справка, в колона 3 е посочен начина на отчитане
– „проверител“, което означава, че са извършвани реални отчети, а „изчислен“
означава, че е прогнозно количество. Ответникът също е извършвал самоотчети, които
са отразени.
В хода на делото е прието заключение по назначената съдебно-счетоводна
експертиза, която съдът кредитира, като компетентно, професионално и обективно.
Вещото лице е установило, че за процесния период е начислена сума в размер на
825,59 лв., отразени в 67 фактури и 3 кредитни известия за сумите -40,48 лв., -12,96 лв.
и -0,53 лв., с които са прихванати част от дължими суми за процесния период в общ
размер на 53,97 лв. Вещото лице е установило плащания от страна на ответника, в
резултат на което е останала непогасена главница в размер на 767,12 лв., а начислената
лихва за периода от 01.01.2016 г. до 30.09.2021 г. е в размер на 199,94 лв. Вещото лице
е извършило и самостоятелно изчисляване на лихвата от 17.03.2016 г. до 14.11.2021 г.,
която е в размер на 226,30 лв. Вещото лице е изчислило размера на непогасената сума
за доставена питейна вода, чиято изискуемост е настъпила след 14.10.2019 г., а именно
сумата от 244,88 лв., както и дължимата лихва за забава – 25,57 лв. за периода от датата
на настъпване на изискуемостта до 14.11.2021 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 203 ЗВ, вр. чл. 79, ал. 1 пр.
1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи, че ответника е потребител на ВиК услуги по
възникнало между страните облигационно правоотношение, че в процесния период
ищецът е доставял ВиК услуги в претендираните количества в посочения обект, чиято
стойност възлиза на претендираните суми, респ. че са налице обстоятелства,
обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по
смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД. При установяване на тези обстоятелства в тежест на
ответника е да докаже, че е погасила претендираните вземания.
Законът изрично урежда кои лица са потребители на ВиК услуги. Според § 1, ал.
1, т. 2, б. „а“ от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
(обн. ДВ бр. 18/25.02.2005г.), потребители на водоснабдителните и канализационните
(ВиК) услуги по чл. 1, ал. 1 от закона са юридически или физически лица –
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К
услуги. Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи получаването на ВиК услуги се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика
(собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от
оправомощени от него (тях) лица и от ДКЕВР към МС. Същите влизат в сила в
едномесечен срок след публикуването им в поне един централен и един местен
ежедневник, без да е необходимо изричното им писмено приемане от абонатите.
2
В случая от представената по делото справка от Имотния регистър по партидата
на ответника се установи, че същата е придобила процесния недвижим имот през 2002
г., като липсват вписвания за отчуждаването му в полза на трети лица, а единствено са
вписани тежести в полза на банка – ипотека във връзка със задължение на ответницата.
Следователно може да се направи извод за съществувалата облигационна връзка по
повод на договор за предоставяне на ВиК услуги, по силата на който ищецът е
извършил по отношение на водоснабдения имот, който е собственост на ответника.
От приетото по делото заключение по съдебно-техническата експертиза беше
доказано, че за пороцесния период ищецът е извършил ВиК услуги, като е потребена
346,78 куб.м. вода, а според заключението на ССчЕ дължимата сума за доставената
питейна вода е в размер на 767,12 лв. след приспадане на извършваните плащания от
ответника. Видно от приложената към заключението справка количеството топлинна
енергия и дължимата цена са определяни въз основа на ежемесечни самоотчети и
периодично чрез проверка от служител при ищеца.
Ответникът е упражнил своевременно правата си по чл. 120 ЗЗД като е заявил
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от ищеца
с исковата молба вземания, което съдът намира за частично основателно. Съгласно
разясненията, дадени с ТР № 3/2011 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС,
понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД се характеризира
с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими
вещи, имащи един правопораждащ факт, чието падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени
или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл вземанията на ищцовото дружество съдържат всички
гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111,
б. „в” ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, каквито са
процесните за главници, давността тече от деня на падежа (тъй като срокът е уговорен
в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение).
Задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената питейна вода са
възникнали като срочни – според Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите на ВиК оператор „Софийска вода” АД потребителите са длъжни да
заплащат за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на
фактуриране. Следователно за всяка една от претендираните от ищцовото дружество
главници, касаещи процесния период, тригодишният давностен срок тече от момента,
в който изтича срокът за тяхното заплащане. Доколкото заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е депозирано на 22.12.2022 г. и след като се
съобрази периодът от 70 дни, през който давността за изискуемите към 13.03.2020 г.
задължения е спряна с приемането на Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, то следва да се приеме, че вземанията на ищеца, които са
станали изискуеми преди 14.10.2019 г. са погасени по давност. Предвид изложеното
по-горе, вземанията на ищеца по издадени фактури за периода от 15.02.2016 г. до
15.08.2019 г. вкл. се явяват погасени по давност – фактурата от 15.08.2019 г. е станала
изискуема на 15.09.2019 г., т.е. към датата на подаване на заявлението вземането е
било погасено по давност, както и вземанията по всички по-ранни фактури. Поради
изложеното съдът приема, че ищецът се легитимира като кредитор на главно вземане
само за останалата част от исковия период, а именно за сумите, за които са издадени
фактури в периода от 17.09.2019 г. до 14.11.2021 г., тъй като вземането по фактура от
дата 17.09.2019 е станало изискуемо на деня след изтичане 30 дни датата на издаване
на фактурата, а именно на 17.10.2019 г. Размерът на вземането на ищеца по фактури за
периода от 17.09.2019 г. до 14.11.2021 г., респективно по фактури с настъпила
изискуемост след 14.10.2019 г., съгласно заключението на съдебно-счетоводната
експертиза е в размер на 244,88 лв., до който размер се явява основателна исковата
претенция на ищеца.
Основателността на иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага
наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се
определя съобразно уговореното от страните. Съгласно чл. 31, ал. 2 от Общите
3
условия, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях
ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. При анализа на тази
разпоредба се налага изводът, че потребителят е длъжен да заплаща месечните сметки
в уговорения срок, като при забава дължи лихва върху месечните задължения съгласно
издадените фактури, считано от падежа на всяко отделно вземане.
Доколкото съдът достигна до извод, че претендираните от ищеца главници по
фактури за времето от 15.02.2016 г. до 15.08.2019 г. вкл. са погасени по давност, то по
правилото на чл. 119 ЗЗД погасени по давност се явяват и вземанията за лихви върху
погасените по давност главни задължения. Ищецът се легитимира като кредитор на
вземане за главница в общ размер на 244,88 лв., за което са издадени фактури за
периода от 17.09.2019 г. до 14.11.2021 г., поради което следва да се приеме, че
претенциите за обезщетения за забава в размер на законната лихва се явяват
установени в своето основание само за този период, като размерът на обезщетението за
забава за периода от датата на изискуемостта на първата фактура за периода до
14.11.2021 г., съгласно заключението на ССчЕ е в размер на 25,57 лв. Следва да се
посочи, че не е налице основание да се възприеме начина на изчисляване на лихвата от
страна на ищеца в неговата система, доколкото с общите условия са установени
правила относно изискуемостта на вземането, и от който момент ответникът изпада в
забава. В този смисъл съдът възприема заключението на ССчЕ с изчислен размер на
дължимата лихва именно по правилата на общите условия, съобразени от вещото лице.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на ТР №4/2013 г.
на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. При този изход на
спора и двете страни имат право на разноски. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в двете производства.
Предвид изрично направеното искане в тази насока на заявителя ищец следва да се
присъдят разноски за платена държавна такса в заповедното производство в размер на
25 лева и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство в размер на 50
лева определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащането на правна помощ, които съобразно размера на уважените
претенции възлизат в размер на 20,97 лв. По отношение разноските в исковото
производство – следва да се присъдят дължимата и заплатена от ищеца държавната
такса в исковото производство в размер на 25 лева, заплатен депозит за вещо лице по
СТЕ в размер на 300 лева, заплатен депозит за ССчЕ в размер на 300 лева и
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство в размер на 100 лева
определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащането на правна помощ съобразно материалния интерес и фактическата и
правната сложност на процесния правен спор, които съобразно размера на уважените
претенции възлизат в размер на 202,75 лева.
Ответникът също има право на разноски за исковото производство, съобразно
отхвърлената част на предявените искове, за което е направил своевременно искане за
присъждане на реално заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв., от
които в тежест на ответника следва да се присъди сумата от 324,18 лв. В хипотезата на
предявен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК след постъпило възражение от
страна на длъжника срещу издадената по заповедното производство заповед за
изпълнение на парично задължение, разноски за адвокатско възнаграждение се
присъждат само за исковото производство, а за заповедното производство не се
присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Софийска вода” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление; гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ“
№ 159, ет. 2 и 3 обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове по реда на чл. 422 ГПК с правно чл. 200 ЗВ и чл. 86 ЗЗД, че Е. С. П., ЕГН
**********, с адрес: **** ДЪЛЖИ НА „Софийска вода” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление; гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ“ № 159, ет. 2 и 3
сумата 244,88 лв. незаплатено задължение за доставена и потребена вода, отчетени във
фактури за периода 17.09.2019 г. – 14.11.2021 г. до имот с адрес: ****, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение – 20.06.2023 г. до окончателното й погасяване, и сумата 25,57 лв.
обезщетение за забава за периода от 17.10.2019 г. до 14.11.2021 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 70154/2022 г. по
описа на СРС, 157 с-в., като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за горницата над 244,88
лв. до пълния предявен размер 767,12 лева незаплатено задължение за доставена и
потребена вода по фактури за периода 15.02.2016 г. до 15.08.2019 г. и за горницата
над 25,57 лв. до пълния предявен размер от 199,94 лв. обезщетение за забава върху
главницата за периода от 17.03.2016 г. до 14.11.2021 г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Е. С. П., ЕГН **********, с адрес: **** ДА ЗАПЛАТИ НА
„Софийска вода” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление; гр.
София, бул. „Цар Борис ІІІ“ № 159, ет. 2 и 3, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
20,97 лв. – разноски в заповедното производство и сумата 202,75 лв. - разноски в
исковото производство.
ОСЪЖДА „Софийска вода” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление; гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ“ № 159, ет. 2 и 3 ДА ЗАПЛАТИ НА Е. С.
П., ЕГН **********, с адрес: ****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 324,18 лв. -
разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5