Р
Е Ш Е Н И Е
№ /21.03.2022 г., гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет
и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ САНДЕВА
При участието на
секретаря ИРЕНА
ДИМИТРОВА,
като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 388 по
описа на съда за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от АПК, във връзка с чл. 27 от Наредба № 4 от 30.05.2018 г. за условията
и реда за изплащане, намаляване или отказ за изплащане, или за оттегляне на
изплатената финансова помощ за мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от ЗПЗП (по-нататък
Наредбата).
Образувано е по жалба на „З.З.
ХХХХ“ ЕООД, ЕИК ХХХХХХ, със седалище и адрес на управление: ХХХХХХ, област
Добрич, представлявано от управителя З.А.М., срещу решение №
08/06/4/1/00120/2/01/04/01 с изх.№ 01-2600/3994 от 14.07.2021 г. на зам.
изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с което на основание чл. 20а, ал. 2 и
ал. 6 от ЗПЗП и чл. 25, ал. 1 и чл. 27, ал. 1, т. 16 от Наредба № 4 е отказано
изплащането на финансова помощ в размер на 205 758,17 лв. (двеста и пет
хиляди седемстотин петдесет и осем лева и седемнадесет стотинки), заявена с искане за междинно
плащане идентификационен № BG06RDNP001-6. 004-0167-СО1-1 от 26.02.2021 г. по договор № BG06RDNP001-6.004-0167-С01 от
12.10.2020 г. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспореното решение
поради липса на компетентност на издателя му, липса на мотиви, допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с
материалния закон и неговата цел. Основното възражение в жалбата се свежда до
неправилност на извода на административния орган за недопустимост на разходите
за закупуване на колесен челен товарач KOMATSU WA 380-8 EO съгласно
т.5.5 от раздел 13.3 от Условията за кандидатстване. Твърди се, че липсват
каквито и да е мотиви, от които да се установи, как финансиращият орган е
стигнал до извода, че товарачът попада в хипотезата на т.5.5, и към кое
конкретно превозно средство от изрично изброените в тази точка го е причислил. Оспорва
се заключението в решението, че при обработка на проектното предложение не е
установено, че заложеният актив в таблицата за допустимите разходи - подемна машина представлява колесен челен
товарач, поради което преди одобрение на проектното предложение е следвало да
бъдат приложени разпоредбите на раздел 13.3 от Условията за кандидатстване. Твърди
се, че не е спазена разпоредбата на чл. 35 от АПК, тъй като административният
орган не е изследвал задълбочено и не е събрал доказателства дали машината
реално попада в обхвата на недопустимите дейности, описани в т. 5.5. от раздел
13.3 от Условията за кандидатстване. Излагат се доводи за нарушение на чл. 48,
ал. 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 г. Твърди се, че незаконосъобразно
ДФЗ е констатирал на етап „искане за плащане“ недопустимостта на разхода за
челен товарач, след като вече веднъж на етап „заявление за подпомагане“
разходът е одобрен като допустим и заложен в проекта на бенефициера, който е
задължен да го изпълни точно по този начин в уговорените срокове. Счита се, че
процесният челен товарач не попада в обхвата на недопустимите дейности по
т.5.5. от раздел 13.3 от Условията за кандидатстване. Сочи се, че подемната
машина е част от производствената линия за рециклиран асфалт, която не е
предназначена за транспорт на дълги разстояния на собствен ход и би могла да се
придвижва самостоятелно единствено в границите на трасето (строителен обект,
ремонт на пътя) за целите на извършваните специфични дейности на обекта. Твърди
се, че
решението е постановено в противоречие с целта на закона, тъй като изрично в Подмярка
6.4.1. „Инвестиции в подкрепа на неземеделски дейности“ от мярка 6 „Развитие на
стопанства и предприятия“ от
Програма за развитие на селските райони 2014-2020 г.“ по процедура „Производство на
продукти, които не са включени в приложение I от Договора за функционирането на Европейския Съюз“, е записано като допустими разходи именно: 1.2. Закупуване,
включително чрез финансов лизинг, на нови машини и оборудване до пазарната
стойност на активите. Сочи се, че бенефициерът има одобрен разход за
закупуването на точно тази подемна машина, която е необходима за изпълнението
на одобрения бизнес план и технически проект и без която не би могло да се изпълнят заложените в проекта цели. Твърди се, че с отказа си
да одобри предложения разход финансиращият орган възпрепятства реализирането на проекта и одобрения бизнес план. Иска се съдът да отмени обжалваното
решение и да разпореди да бъде изплатено в цялост дължимото междинно плащане
или алтернативно да върне преписката на административния орган за ново
произнасяне със задължителни указания по приложение на закона. Налице е искане
за присъждане на сторените разноски по делото.
Ответникът – заместник - изпълнителният
директор на ДФ “Земеделие”, чрез процесуалния си представител, изразява
становище за неоснователност на жалбата в писмен отговор по делото. Счита, че процесният
актив – „Подемна машина - KOMATSU WA 380-8“, описан в
приложение № 2 към административен договор № BG06RDNP001-6.004-0167-С01 от 12.10.2020
г., е недопустим за
финансиране и не следва да бъде изплащана финансова помощ за него на основание
т.5.5 от раздел 13.3 от Условията за кандидатстване. Твърди се, че съгласно т. 5.6. за целите на настоящата процедура
не се считат за превозни средства електрокари и мотокари, използвани за
вътрешноцехов и вътрешнозаводски транспорт, които се придвижват само на
територията на предприятието и са изрично описани в част „Технологична“ на техническия/работния проект
съгласно изискванията на Наредба № 4 от 21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието
на инвестиционните проекти, предвидени са за извършване на специфични дейности
в предприятието и не са предназначени да се придвижват по пътищата. Сочи се, че при извършените
проверки на място е установено, че подемната машина представлява моторно превозно
средство, придвижва се по пътищата и е регистрирана като земеделска и горска техника, поради което правилно е
квалифицирана като недопустим за финансиране актив.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства и становищата на страните, намира
следното от фактическа и правна страна :
Жалбата е подадена
от легитимирано лице, адресат на административния акт, в рамките на 14-дневния
срок от съобщаването му, поради което е процесуално допустима, а разгледана по
същество, е и основателна.
Не се спори по делото, че между Държавен фонд „Земеделие“ и
жалбоподателя „З.З. ХХХХ“ ЕООД е сключен административен договор BG06RDNP001-6.004-0167-С01 от
12.10.2020 г. за
предоставяне на БФП по процедура чрез подбор „Производство
на продукти, които не са включени в Приложение І от договора за функционирането
на ЕС“
по подмярка 6.4.1. „Инвестиции в подкрепа на неземеделски дейности“ от ПРСР за
периода 2014 – 2020 г. за изпълнението на проект № BG06RDNP001-6.004-0167, с наименование
„Закупуване на производствена линия за рециклиране на асфалт в с. Овчарово,
общ. Добрич - селска“. БФП е в максимален размер от 391160 и представлява до
48, 99 % включително от стойността на общо одобрените и реално извършени от
бенефициера разходи за осъществяване на проектното предложение.
Видно от формуляр
за кандидатстване (л.32-33 от делото), основната цел на проектното предложение
е закупуване на линия за производство на рециклиран асфалт, която се състои от
следните машини – подемна машина, машина за рециклиране и хидравлична машина за
рязане на асфалт.
Съгласно приложение
№ 2 към договора (л.39 от делото) – Таблица с одобрените допустими разходи за
изпълнение на проекта и максимален размер на БФП (одобрен бюджет на проекта)
във видовете дейности по проекта съгласно раздел 14.1. „Допустими разходи от
Условията за кандидатстване“ (Таблица 1) е включено закупуването на подемна
машина KOMATSU WA 380-8 на стойност
420 000 лева с доставчик Евромаркет Кънстракшън АД. Одобрената субсидия за
този разход е на стойност 205758, 17 лева, които са включени в Таблица 2 –
Междинно плащане.
На
19.03.2021 г. бенефициерът е подал заявка за междинно плащане с № 08/06/4/1/00120/2/01
за актив подемна машина – колесен челен товарач KOMATSU WA 380-8 ЕО, към
която са приложени документи за закупуването му.
Със заповед
№ 430230/19.04.2021 г. на началник отдел РТИ – Варна е наредено да се извърши проверка
на място относно подаденото заявление за междинно плащане (л.216).
С
уведомително писмо с изх. № 01-2600/2516/ 27.04.2021 г. (л.181) жалбоподателят
е уведомен, че подаденото заявление е нередовно, като му е даден 15 – дневен срок да
представи допълнителни документи и обяснения относно закупения
актив, предмет на финансиране.
В отговор на
искането бенефициерът е представил необходимите документи и обяснения, в т.ч.
свидетелство за регистрация на земеделска и горска техника, издадено от МЗХ, удостоверяващо
регистрацията на челния товарач по реда на ЗРКЗГТ (л.187-190).
В периода
21.04.2021 г. – 20.05.2021 г. е извършена проверка на място от служители на отдел
РТИ - Варна, при която е установено, че жалбоподателят е извършил инвестицията
в актива и е налице фактическо съответствие на приложените документи към
искането за междинно плащане (докладна записка на л. 207 от делото). При
осъществения административен и фактически контрол относно наличието на обстоятелства,
че по проекта са включени и/или се изпълняват дейности, които са недопустими
съгласно раздел 13.3 от Условията за кандидатстване, са поискани разяснения от
администриращата дирекция към ДФЗ относно допустимостта на разхода за челен
товарач в съответствие с изискванията на т.5.5 и т.5.6 от същия раздел - така 2 бр. докладни записки
съответно на директора на дирекция “Технически инспекторат” и началника на РТИ
– Варна на л. 207 и л. 209 от делото. В една
от докладните записки е посочено, че в процеса на проверката е прегледана
технологичната документация и допълнителните обяснителни записки, прикачени в
ИСУН, но наличната информация не е достатъчна за взимане на решение. Цитирани
са разясненията към процедурата за подбор, където на въпрос № 23 от 27.09.2018
г. е отговорено, че закупуването на челен товарач попада в обхвата на т.14.36
от раздел 27 „Допълнителна информация“ и не е допустим разход по процедурата, с
оглед на което е отправено запитване за наличието на допълнителни данни и
документи и/или становища по компетентност, които касаят допустимостта на
разхода за челен товарач.
В отговор на
исканията е изпратена докладна записка от директора на дирекция „ДПМРСР“ (л. 212 от делото),
съгласно която при обработката на проектното
предложение и заложения актив в таблицата за допустимите инвестиции не е
установено, че той представлява колесен
челен товарач,
поради което на етап преди одобрение на инвестиционното приложение не са приложени
разпоредбите на раздел 13.3 от Условията за кандидатстване. Извършена е
повторна проверка на одобрения актив, при която е установено, че машината попада в обхвата на недопустимите дейности,
описани в т. 5.5. от раздел 13.3. от Условията за кандидатстване, съгласно която недопустими за
финансиране са разходи „за инвестиции за закупуване на превозни средства - пътни превозни
средства, въздухоплавателни средства, плавателни съдове и плавателни средства,
моторни превозни средства, четириколесни моторни превозни средства, автомобили,
мотоциклети, мотопеди, трактори, самоходна земеделска и горска техника,
ремаркета, полуремаркета и велосипеди. С оглед на това е направен извод, че актив „Подемна машина - KOMATSU, WA380-8“, описан в приложение № 2 към
административен договор № BG06RDNP001 -6.004-0167-С01, е недопустим за финансиране и не
следва да бъде изплащана финансова помощ за него.
За извършената
проверка на място е изготвен контролен лист от 20.05.2021 г. (доклад за
проверка на място), включващ контролен лист „Обща проверка на договорни и
нормативни задължения“, контролен лист „Проверка на място по документи“ и контролен
лист „Проверка на място на активи и дейности“ (л.217-231), в които е
отбелязано, че челният товарач попада в обхвата на недопустимите дейности,
описани в т.5.5 от раздел 13.3 от Условията за кандидатстване.
Бенефициерът
е запознат с
резултатите от проверката на 20.05.2021 г., като управителят на дружеството е
подписал лично доклада от проверката на място. В тази насока е и докладна
записка на началника на отдел РТИ – Варна на л. 255 от делото.
С
уведомително писмо с изх. № 01-032-2600/44 от 20.05.2021 г. на РТИ - Варна (л.258
от делото) жалбоподателят е уведомен за констатираните несъответствия при
извършената проверка на място, описани в приложения контролен лист, като му е предоставен
14-дневен срок за писмени възражения и забележки.
На 07.08.2021
г. бенефициерът е подал възражение с вх. № 01-032-2600/44#1, с което е оспорил
констатациите в доклада за проверка на място. Във възражението е посочено, че
закупената машина е описана както във всички документи към формуляра за
кандидатстване, така и в приложенията към подписания с ДФЗ административен
договор. Договорът за покупко-продажба на челен товарач с “Евромаркет
Кънстракшън” ЕАД е приложен към пакета документи заедно с формуляра за
кандидатстване и следователно е проверен от оценителната комисия и след
извършената оценка за административно съответствие и допустимост е допуснат до
следваща оценка – Техническа и финансова, като след извършване и на втората
оценка проектът е одобрен и жалбоподателят е поканен да подпише административен
договор. След подписване на договора дружеството е поело ангажимент да изпълни
точно и изцяло дейностите и разходите по проекта, както са заложени и съобразно
подадените на етап кандидатстване документи, поради което констатациите на
проверяващите инспектори са изцяло в противоречие с одобрения проект.
На
14.07.2021 г. е издадено оспореното решение с изх. № 01-2600/3994, с което е
отказано изплащането на пълния размер на финансовата помощ, заявена с искането
за междинно плащане. В решението са преповторени констатациите от доклада за
проверка на място, че закупеният актив попада в обхвата на недопустимите
дейности по т.5.5 от раздел 13.3 от Условията за кандидатстване и не следва да
бъде изплащана финансова помощ за него. Цитирани са разпоредбите на чл. 9, ал.
1 и ал. 2, т. 9 от административния договор, съгласно които фондът има право да
откаже одобрение и плащане на финансова помощ, ако се установи, че разходът е
недопустим съгласно европейското и националното законодателство. Прието е, че предложените за
финансиране разходи не отговарят на изискванията за допустимост за подпомагане,
посочени в Условията за кандидатстване, в резултат на което е направен извод,
че са налице предпоставките на чл. 25, ал. 1 и чл. 27, ал. 1, т. 16 от
Наредбата за постановяване на отказ за изплащане на исканата финансова
помощ.
Бенефициерът е
уведомен за обжалваното решение на 16.07.2021 г. съгласно извадката от ИСУН на
л. 344 от делото.
В хода на съдебното производство
по искане на жалбоподателя е изслушана съдебноавтотехническа експертиза, която
съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена и неоспорена от страните,
с изключение на частите, в които вещото лице е направило правна квалификация на
актива съгласно легалните определения, дадени в ЗДвП и ЗРКЗГТ. От заключението се
установява, че закупената подемна машина представлява колесен челен товарач и е предназначена за ползване при
товаро-разтоварни дейности с всички видове земни, изкопни и инертни материали
(почва, пясък, чакъл, баластра). Тя е снабдена с двигател с вътрешно горене с мощност 143 kw, хидравлична подемна стрела,
хидравлични помпи и челна кофа. Може да се придвижва сама и да извършва
специализиран вид дейност като загребване, издигане, товарене или пренасяне на
насипни товари на къси разстояния в рамките на работната площадка или
строителната база, на която работи. Технически е приспособена да работи на
тежки, кални и лоши (стръмни) терени и кариери. Не е проектирана за работа на
дълги разстояния. Може да се придвижва по пътищата, но само на къси разстояния.
Икономически е неизгодно придвижването на дестинации, по – големи от няколко
километра (1-5 км), защото е сравнително бавноходна техника. Максималната
скорост на движение по заводски данни е 40 км/ч. На големи разстояния се
придвижва с помощта на специализирана платформа, теглена от автомобилен влекач.
Според вещото лице по своите конструктивни характеристики и оборудване челният
товарач е вид самоходна земекопна техника (самоходна машина за земни работи). Тя
не може да се използва нито в селското, нито в горското стопанство и няма
характеристиките на земеделска и горска техника. Използва се в строителни и
пясъчни кариери и каменоломни за добив и пренасяне на къси разстояния на
всякакви видове инертни материали, на строителни площадки, в бетонови и
асфалтови бази, в пътното строителство, за извършване на изкопни работи в
почвата, товарене и пренасяне на изкопаната маса на къси разстояния, направа на
насипи и съоръжения при изграждане на язовири. За да изпълнява предназначението
си като подемна машина, която ще подсигурява работния процес с инертни
материали на линията за рециклиране на асфалт, и с цел възможното му движение
по пътищата, отворени за обществено ползване, челният товарач следва да се
регистрира по ЗРКЗГТ. За придвижването на произведената от заводите на KOMATSU техника са възможни два варианта
– на колела или на вериги. Процесната машина е поставена на колесна платформа,
за да може да се придвижва по пътищата, отворени за обществено ползване. В
заключението е посочено, че няма външни и технически различия между посочения в административния договор модел KOMATSU WA 380-8 и закупения от бенефициера
модел KOMATSU WA 380-8 EO освен двигателите, задвижващи
техниката. При изслушването му в съдебно заседание вещото лице е пояснило, че разликата
между двата двигателя е в изгорелите газове, като вторият по-нов вариант отговаря
на стандартите на Евро 5 и Евро 6. За управлението на процесната машина по
пътищата е необходимо притежанието на свидетелство за правоуправление категория
Твк - М или старата категория Ткт за придвижване плюс категория Машинист на
пътно строителни машини за работа със специалното оборудване на колесен челен
товарач. Според обясненията на вещото лице пред съда закупената подемна машина
съответства на заявената в инвестиционната програма на дружеството. Тя може да
се използва само за строителни и земекопни дейности. Двигателят, с който е
оборудвана, е за работа, а не за движение. Движението има спомагателна функция.
Основната функция на двигателя е да копае, да рови, да повдига кофата, да
разбива почва, пясък и др. материали. В съдебно заседание вещото лице е
повторило, че възможността за придвижване по пътищата е само по изключение,
защото основното предназначение на самоходната техника е земекопната работа.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :
Процесното решение е валиден
административен акт, издаден от редовно упълномощено длъжностно лице, в кръга
на делегираните му правомощия съгласно т.1.7 от заповед № 03-РД/1734 от 16.06.2019
г. на изпълнителния директор на ДФЗ – РА и решение по т.3.7 от заседание на УС
на ДФЗ – РА по протокол № 178/10.06.2021 г.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че оспореният акт е издаден от некомпетентно лице, тъй като законодателят
не е предвидил възможност правомощието за постановяване на откази за изплащане
на финансови субсидии да се делегират на заместник – изпълнителните директори
на ДФ „Земеделие“.
Решението за отказ за изплащане на
финансова помощ по подмярка 6.4.1. от ПРСР 2014 – 2020 г. е издадено на
основание чл. 25, ал. 1 и чл. 27, ал. 1, т. 16 от Наредбата, която казва, че
ДФЗ – РА отказва изцяло или частично изплащането на финансовата помощ за
мерките и подмерките от ПРСР за периода 2014 – 2020 г. по чл. 9б, т. 2 от
ЗПЗП.
Съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП
Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на
заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските
земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на
пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на ЕС.
Според чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗПЗП изпълнителният директор на
ДФЗ е изпълнителен директор на Разплащателната
агенция, като организира и ръководи дейността й и я представлява.
Съгласно чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП (редакция
– ДВ, бр. 51/2019 г.) изпълнителният директор може да делегира със заповед
правомощията си, произтичащи от правото на ЕС или от националното
законодателство, както и такива, делегирани на основание чл. 2д, ал. 2,
включително произнасяне по подадени заявки и искания за плащане на
заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на
фонда. Тази възможност е предвидена и в чл. 11, ал. 2 от Устройствения
правилник на ДФ „Земеделие“.
Следователно делегацията на
правомощия е допустима по закон и издадената от изпълнителния директор на ДФЗ –
РА упълномощителна заповед удостоверява надлежното овластяване на заместник –
изпълнителния директор да издаде оспорения отказ за финансово подпомагане.
Решението е издадено в необходимата
писмена форма, но при неспазване на изискванията за съдържание по чл. 59, ал.
2, т. 4 от АПК.
Съгласно цитираната норма
административният акт следва да съдържа фактически и правни основания за
издаването му. Мотивите са задължителен елемент на акта и съставляват изложение
на направените от административния орган разсъждения по фактите и
обстоятелствата от значение за случая.
От съдържанието на оспореното
решение е видно, че в него са изложени правните основания, но не и конкретните
фактически съображения, обосноваващи издаването му на посочените правни
основания.
За да издаде оспореният отказ,
административният орган се е позовал на разпоредбите на чл. 9, ал. 1 и ал. 2,
т. 9 от административния договор, чл. 25, ал. 1 и чл. 27, ал. 1, т. 16 от
Наредбата и т. 5.5. от раздел 13.3 „Недопустими дейности“ от Условията за
кандидатстване по процедура чрез подбор „Производство на продукти, които не са
включени в Приложение І от договора за функционирането на ЕС“ по подмярка 6.4.1.
„Инвестиции в подкрепа на неземеделски дейности“ от ПРСР за периода 2014 – 2020
г.
Съгласно цитираните
разпоредби от административния договор всеки разход, предвиден за финансиране със средства
от БФП, предоставена с този договор, включен в искане за плащане по проекта от
страна на бенефициера,
за който се
докаже, че е неправомерен поради нередност или се установи, че е недопустим
съгласно европейското и национално законодателство, не подлежи на одобрение и
плащане от страна на фонда. Фондът
има право да откаже пълно или частично изплащане на финансовата помощ по чл. 2,
ал. 2, както и да изиска възстановяване на част или цялата помощ (ако такава е
изплатена), ако при извършване на
проверка по букви „iii“ и „v“ от
Раздел 2 „Контролни дейности“, т. А „Процедури по одобряване на
заявленията“ от Приложение № I към Делегиран регламент (ЕС) № 907/2014 на Комисията от
11 март 2014
година за допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и
на Съвета във връзка с разплащателните агенции и други органи, финансовото управление,
уравняването на сметки, обезпеченията и използването на еврото (OB, L 255 от 28 август 2014
г.) във връзка с чл. 48, параграф 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014
се установи, че подаденият от бенефициера проект или предложените за
финансиране разходи не отговарят на изискванията за допустимост за подпомагане,
посочени в Условията за кандидатстване в срока за изпълнение на настоящия
договор.
Същите основания са залегнали и в чл. 25,
ал. 1 и чл. 27, ал. 1, т. 16 от Наредбата, като според първата разпоредба размерът на
дължимите на бенефициерите плащания се изчислява въз основа на приетите за допустими и реално извършени разходи след
извършване на проверките по чл. 17 и при спазване на чл. 63 от Регламент за
изпълнение (ЕС) № 809/2014 и на чл. 35 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014, а според втората
разпоредба Държавен фонд „Земеделие“ – РА отказва изцяло или частично
изплащането на финансова помощ, когато при извършване на проверка по букви „iii“ и „v“ от раздел 2 „Контролни
дейности“, т. А „Процедури по одобряване на заявленията“ от Приложение № I към
Делегиран регламент (ЕС) № 907/2014 на Комисията от 11 март 2014 г. за
допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета
във връзка с разплащателните агенции и други органи, финансовото управление,
уравняването на сметки, обезпеченията и използването на еврото (ОВ, L 255/18 от 28
август 2014 г.) във връзка с чл. 48, параграф 2 от Регламент за изпълнение (ЕС)
№ 809/2014 се установи, че бенефициерът, подаденото от него проектно
предложение или предложените за финансиране разходи не отговарят на
изискванията за допустимост за подпомагане, посочени в документите по чл. 26 от ЗУСЕСИФ.
Част от тези документи са Условията
за кандидатстване, където в раздел 13.3 са определени недопустимите за
финансиране дейности. Според мотивите към решението основният довод на
административния орган да откаже изплащането на исканата финансова помощ е, че
закупеният актив „Подемна машина - KOMATSU, WA380-8“,
описан в приложение № 2 към административен договор № BG06RDNP001 -6.004-0167-С01, е недопустим
за финансиране, тъй като попада в обхвата на недопустимите дейности, описани в
т.5.5 от посочения раздел. Съгласно тази точка недопустими за финансиране са
инвестициите за закупуване на превозни средства – пътни превозни средства,
въздухоплавателни средства, плавателни съдове и плавателни средства, моторни
превозни средства, четириколесни моторни превозни средства, автомобили, мотоциклети,
мотопеди, трактори, самоходна земеделска и горска техника, ремаркета,
полуремаркета и велосипеди. Анализът на цитирания текст сочи, че изброяването в него е изчерпателно,
а не примерно, поради което административният орган е бил длъжен да посочи в коя
конкретна хипотеза попада процесната машина, за да обоснове недопустимостта на
разхода за нея.
От съдържанието на обжалвания акт
е видно, че в него е отразено само, че инвестицията за подемната машина попада
в обхвата на недопустимите дейности по т.5.5 от раздел 13.3 от Условията за
кандидатстване, но никъде не е посочено към коя от всички изрично изброени
дейности е причислена тя и кои са фактическите основания за това. Липсват
каквито и да е мотиви, от които да се разбере, защо заместник – изпълнителният
директор на ДФЗ счита машината за недопустим за финансиране актив и на какво
превозно средство или техника я окачествява той. Няма коментар на нейните
характеристики, функции и предназначение съобразно техническите спецификации на
производителя, от които да става ясно как я дефинира административният орган. В
решението е цитирана единствено т.5.6 от раздел 13.3, съгласно която за целите на настоящата
процедура не се считат за превозни средства електрокари и мотокари, използвани
за вътрешноцехов и вътрешнозаводски транспорт, които се придвижват само на
територията на предприятието и са изрично описани в част „Технологична“ на техническия/работния проект,
съгласно изискванията на Наредба № 4 от 21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието
на инвестиционните проекти, предвидени са за извършване на специфични дейности
в предприятието и не са предназначени да се придвижват по пътищата. Няма спор, че този текст регламентира
изключенията от т.5.5, но неговото формално възпроизвеждане в акта, не е
достатъчно, за да се установи, кои са причините за приравняването на инвестицията
към недопустимите дейности.
Съдебната практика допуска възможността
мотивите на административния акт да се съдържат и в друг документ, съставен с оглед на предстоящото
му издаване, но в случая това не е така. В изготвените в административното
производство докладни записки и контролни листи е налице бланкетно заключение,
че челният товарач попада в обхвата на недопустимите дейности, описани в т.5.5
от раздел 13.3 от Условията за кандидатстване, без да са изложени каквито и да
е конкретни факти и обстоятелства, обосноваващи констатацията за недопустимост.
В докладните записки е посочено, че е извършен административен контрол и проверка
на място, но не е посочено какви са фактическите установявания от прегледа на
технологичната документация, нито от посещението на мястото на инвестицията. В
изисканото становище по компетентност от администриращата дирекция към ДФЗ
уточненията се свеждат до констатацията, че при обработката на проектното
предложение не е установено, че подемната машина представлява колесен челен
товарач и попада в обхвата на недопустими дейности по т.5.5. от раздел 13.3 от
Условията за кандидатстване. Действително в една от докладните записки проверяващите
органи са се позовали на разясненията към процедурата за подбор и
т.14.36 от
раздел 27 „Допълнителна информация“ от Условията за кандидатстване, но
препращането към тях не може да замести липсващите фактически мотиви на органа.
Съгласно цитираната т.14.36 “закупуване на превозни средства” включва пътни
превозни средства, въздухоплавателни средства, плавателни съдове и плавателни
средства, моторни превозни средства, четириколесни моторни превозни средства,
автомобили, мотоциклети, мотопеди, трактори, самоходна земеделска и горска
техника, ремаркета, полуремаркета и велосипеди, включително такива, определени
по смисъла на допълнителните разпоредби на ЗДвП и ЗРКЗГТ. Следователно текстът
препраща към легалните определения, без да отнася процесната машина към една
или друга група или категория превозни средства или техника. В самите
разяснения на въпрос № 23 също няма конкретни съображения, защо закупуването на
челния товарач не е допустим разход по процедурата, а само е направено позоваване
на дефиницията по т. 14.36 от раздел 27 “Допълнителна информация” от Условията
за кандидатстване. Едва в отговора по жалбата до съда са наведени твърдения, че
челният товарач е моторно превозно средство, придвижва се по пътищата и
представлява земеделска и горска техника, но домотивирането на акта в съдебната
фаза на производството е недопустимо.
Изискването за мотивиране на
акта е гаранция за правото на защита на адресата му, както и за съдебната му проверка. Неспазването на това
изискване представлява пречка съдът да провери материалната законосъобразност
на акта съобразно посочените от органа мотиви за издаването му. В случая
в решението не
съдържат никакви конкретни фактически обстоятелства, които да обосновават издаването му, а излагането
им едва в производството пред съда не е възможно. Липсата на мотиви е
съществен порок на административния акт, който води до неговата
незаконосъобразност и е самостоятелно основание за отмяната му по чл. 146, т. 2 АПК, без да се разглеждат останалите възражения в жалбата. Предвид естеството на акта, както и на основание
чл. 173, ал. 2 от АПК преписката следва да бъде върната на административния
орган за ново произнасяне по искането за междинно плащане при отчитане на
всички технически характеристики на закупения актив и специфичните условия на работа
с него съобразно критериите за допустимост за подпомагане.
При преценката си за това административният
орган следва да съобрази, че в самите условия за кандидатстване и условия за
изпълнение на одобрените проекти по процедурата липсва дефиниция на понятието
„превозно средство“, поради което следва да се приемат за приложими
определенията, дадени в ЗДвП и ЗРКЗГТ, аргумент за което е и т.14.36 от раздел
27 „Допълнителна информация“ от Условията за кандидатстване. Съгласно
законовите дефиниции, съдържащи се в § 1, т. 10 и т. 11 от ДР на ЗДвП, „пътно
превозно средство“ е съоръжение, придвижвано по пътя на колела и използвано за
превозване на хора и/или товари, а „моторно превозно средство“ е пътно превозно
средство, снабдено с двигател за придвижване. Т.е. и в двата случая се касае за
превозни средства, чието основно предназначение е превозът на хора и/или товари
по пътищата, отворени за обществено ползване, докато процесната машина е
предназначена за земекопни и подемни товаро – разтоварни работи и се движи по
пътищата само по изключение. Обстоятелството, че челният товарач е оборудван с
двигател за придвижване, може да пренася насипни товари в рамките на работния
обект и да се придвижва на къси разстояния по пътищата, отворени за обществено
ползване, не го прави нито пътно превозно средство, нито моторно превозно
средство по смисъла на ДР на ЗДвП, защото не притежава основната характеристика
на тези средства – да се използва за превозване на хора и/или товари. Транспортирането
на изкопаните материали няма самостоятелно значение и не представлява превоз на
товари по смисъла на закона, за да се приеме, че челният товарач е превозно
средство. Аргумент в подкрепа на този извод е и обстоятелството, че подемната
машина не подлежи на регистрация по ЗДвП, а по ЗРКЗГТ, регистрацията по който
има за основна цел осъществяването на контрол по техническото състояние и
безопасността на описаната в него техника (чл. 3 от с.з.) при работа и при
движение по пътищата.
При произнасянето си административният
орган следва да съобрази също така, че процесната подемна машина не попада и в
категорията на земеделска и горска техника по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на
ЗРКЗГТ, защото не се използва нито в земеделския, нито в горския отрасъл, а в
строителния отрасъл, видно и от заключението на вещото лице. Тя има
характеристиките на строителна техника и отговаря на определението за “машини
за земни работи” по смисъла на § 1, т. 25 от ДР на ЗРКЗГТ и “самоходна машина”
по смисъла на § 1, т. 16 от ДР на ЗДвП, където сред изрично изброените примери
на съоръжения и машини, предназначени за извършване на специфични дейности и
движещи се или придвижвани по пътищата само по изключение, фигурират и
строителните машини наред с електрокарите и мотокарите, които пък са изключени
от недопустимите дейности съгласно т.5.6 от раздел 13.3 от Условията за
кандидатстване.
С
оглед на изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК жалбоподателят има
право на сторените разноски по делото в размер на общо 6558 лева, включващи платена
държавна такса в размер на 50 лева, платен депозит за вещо лице в размер на 700
лева и платено адвокатско възнаграждение в размер на 5808 лева с ДДС, съгласно
приложения списък по чл. 80 от ГПК.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал. 2, във вр. чл. 173, ал. 2 и чл. 174 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на „З.З. ХХХХ“
ЕООД, ЕИК ХХХХХХ, със седалище и адрес на управление: ХХХХХХ, област Добрич, представлявано
от управителя З.А.М., решение № 08/06/4/1/00120/2/01/04/01 с изх. №
01-2600/3994 от 14.07.2021 г. на зам. изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“,
с което е отказано изплащането на финансова помощ в размер на 205 758,17
лв. (двеста и пет хиляди седемстотин петдесет и осем лева и седемнадесет
стотинки), заявена
с искане за междинно плащане идентификационен № BG06RDNP001-6.
004-0167-СО1-1 от 26.02.2021 г. по
договор № BG06RDNP001-6.004-0167-С01 от
12.10.2020 г.
ВРЪЩА преписката на
административния орган за ново произнасяне по искане за междинно плащане
идентификационен № BG06RDNP001-6. 004-0167-СО1-1 от 26.02.2021 г. по договор № BG06RDNP001-6.004-0167-С01 от
12.10.2020 г. на „З.З. ХХХХ“ ЕООД, в 14 – дневен срок от
получаването й, при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на
закона, дадени в мотивите към настоящото решение.
ОСЪЖДА ДФ “Земеделие” – София да
заплати на „З.З. ХХХХ“ ЕООД, ЕИК ХХХХХХ, със седалище и адрес на управление: ХХХХХХ,
област Добрич, представлявано от управителя З.А.М., сумата от 6558 лева (шест
хиляди петстотин петдесет и осем лева), представляващи сторени разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба в 14 –
дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд
на Република България.
Административен съдия :