Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 07.08.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, първи въззивен състав, в открито съдебно
заседание на осми юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДОРА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
при
участието на секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдията
Михайлова в. гр. д. № 213 по описа на съда за две хиляди и деветнадесета
година, за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 9/18.01.2019 г. по гр. д. № 762/2017 г. Районен съд – гр. Своге е
признал за установено по отношение на Н.Г.Г., че ищците Г.С.В.
и К.С.В. са собственици на част от поземлен имот № 060022, представляващ ливада
в землището на с. Т., м. „Бабул“, община Своге, с
площ на процесната част 169 кв. м., при граници на
тази част: път, от две страни имот № 060022;
като целият имот № 060022 е с граници: имот № 060016, ливада на община
Своге, имот № 000237, пътна мрежа на община Своге, имот № 060021, индивидуално
застрояване на Х. Ц., имот № 060017, ливада на община Своге, имот № 000027,
жилищна територия на махала „Бабул“, и е осъдил ответника да предаде на ищците
владението на тази част. С решението ответникът е осъден да заплати на ищците
разноските по делото.
Срещу решението е подадена въззивна
жалба от ответника в първоинстанционното
производство Н.Г.Г., в която са изложени оплаквания за необоснованост и
материална незаконосъобразност на решението на районния съд, който при
разглеждане на делото допуснал съществени нарушения на процесуалните правила. Неправилно
районният съд не разгледал наведеното от ответника при условията на
евентуалност възражение за придобиване на процесната
част от имота на основание спокойно, явно и непрекъснато владение в периода
2005 г. – 2015 година. Независимо от
това, ищците не доказали, че спорната част от имота е идентична с тази,
придобита от наследодателя им по давност, районният уважил иска. Обратно на
събраните по делото доказателства районният съд отказал да зачете установената
идентичност между процесния имот и този, притежаван
от праводателя на ответника. Искането е за отмяна на
решението на районния съд и за постановяване на нов акт по съществото на спора,
с който искът да бъдат отхвърлен. Претендират се и разноските по
производството.
Въззиваемата страна оспорва въззивната
жалба с искане за потвърждаване решението на районния съд.
Съдът, като прецени доводите на страните, прие
следното.
Съобразно
уточнението на иска пред въззивния съд ищците
твърдят, че спорният имот е част от имот с идентификатор 72655.60.22, която
част с площ от 169 кв. м. графично е изобразена върху изготвените скици.
Ищците Г.С.В. и К.С.В. са наследници по закон на С.Г. В.,
видно от удостоверение за наследници № 47/12.12.2013
г. на кметство с. Томпсън.
С нотариален акт № 75/1978 г. С.Г. В. бил признат за
собственик на основание давностно владение върху
дворно място, извън регулационния план, находящо се в
землището на с. Томпсън, м. „Бабул“, състоящо се от
1 200 кв. м., заедно с построената в същото място къща на площ от 16 кв.
м., при граници: Н.Г., Г. *** – М., и В. С.С..
С нотариален
акт № 150/1992 г. С.Г. В. бил признат за собственик на основание давностно владение върху селскостопански имот в с. Томпсън,
целият от 4 180 кв. м., находящ се извън строителните граници на населеното място, м.
„Бабул“, заедно с построената в същото място през
1975 г. паянтова едноетажна сграда на площ от 16 кв. м., при граници на имота:
шосе София – Мездра, дере, Л. и Е. Г., Ю. Б. М., Г. Л., Б. Г..
С нотариален акт № 151/1992 г. Б.Г.И., праводател на ответника, била признат за собственик на основание
давностно владение върху: 1. селскостопански имот в
с. Т., целият от 1 900 кв. м., находящ се
извън строителните граници на населеното
място, м. „Бабул“, заедно с построената в същото
място през 1970 г. масивна двуетажна сграда със ЗП от 59 кв. м., при граници на
имота: шосе София – Мездра, Г. В. Т., В.В.Д., П. Г.А.и
дере; и 2. селскостопански имот в с. Т., целият от 980 кв. м., находящ се извън
строителните граници на населеното място, м. „Бабул“,
при граници на имота: С. Г., шосе София – Мездра, Н.И., Н.Г., Г. Л..
През 1998 г. наследодателят на ищците С.Г. В. и
съпругата му М. Б. В. продали на М.Х.Б. дворно място с площ от 1 090 кв.
м., находящо се в землището на с. Т., м. „Бабул“, попадащо извън
строителните граници на населеното място, м. „Бабул“,
заедно с построената в същото място през 1975 г. сграда, строена върху един
етаж и площ от 102 кв. м., при граници на дворното място: път, дере и имот на
продавачите С. Г.В. и съпругата му М. Б.В.,
за което е съставен нотариален акт № 43/1998 година.
С договор за покупко-продажба от 18.11.2005 г.,
оформен с нотариален акт № 125/2005 г., Б.Г.И.
прехвърлила на ответника правото на собственост върху поземлен имот в с. Т.,
целият от 980 кв. м., находящ се извън строителните граници на населеното място, м.
„Бабул“, при граници на имота: С.Г.В.,*** – Мездра, Г.
Л., Н. Г. и Н.И.И..
От показанията на свидетеля М.Х., майка на ищците, и Х.Ц.,
разпитани в производството пред районния съд, се установява, че през 2016 г.
ответникът премахнал съществуващата ограда – мрежа с метални колове - между
своя имот и този на ищците и поставил нова паянтова ограда от метални платна, с
която според твърденията на ищците завзел част от техния имот. Съдът кредитира
показанията на тези свидетели, отчитайки при условията на чл. 172 ГПК
евентуалната заинтересованост на свидетеля М.Х. от изхода на делото, с оглед
непосредствеността при възприемане на релевнатите за
спора факти, тъй като и свидетелят Х.Ц., чийто имот е съседен на процесния, и свидетелят М.Х., са очевидци на действията на
ответника. Ето защо съдът не кредитира показанията на свидетелите Л.И. и К.И.,
събрани в първоинстанционното производство, в частта,
в която твърдят, че от 2005 г. до настоящия момент оградата между имота на
ищците и този на ответника не е премествана, тъй като посещенията им в имота са
епизодични, а и свидетелят Любомир И. твърди, че отдавна не е посещавал имота.
Съгласно заключението на вещото лице П.Д. от
22.05.2018 г. и устните разяснения на вещото лице в проведеното на 30.10.2018
г. открито съдебно заседание спорната част от 169 кв. м. попада в имот №
060022, а поставената понастоящем ограда между имота на ищците и този на
ответника е изградена от колове и отпадъчни ленти и бодлива тел и минава по т.
2 - 3 от скицата към заключението (л. 81 от делото на районния съд).
Според заключението на вещото лице М. от 10.12.2018 г.
по допълнителната съдебно-техническата експертиза, приета в производството пред
районния съд, за територията на с. Т. е налице одобрена кадастрална карта,
съобразно която процесният имот от 169 кв. м. попада
върху имот с идентификатор 72655.60.22, а имотът на ответника не е отразен като
самостоятелна единица. Посочените констататации
относно застъпването на имотите са изобразени графично върху геодезическа снимка, приложение към заключението.
Съгласно заключението на вещото лице Г. Г., изслушано
в производството пред районния съд, което съдът като обосновано кредитира
изцяло, имотът, предмет на нотариален акт № 75/1978 г., с който С.Г.В. бил
признат за собственик на основание давностно
владение, а именно - дворно място, извън регулационния план, находящо се в землището на с. Т., м. „Бабул“,
състоящо се от 1 200 кв. м., е всъщност част от по-голям имот, целият с
площ от 4 600 кв. м., изобразен графично върху скица № 705/11.11.1991 г., върху която е отразена обсъжданата идентичност.
При съпоставка между тази скица и скица № 113/12.08.1992 г. (л. 118 от
делото на районния съд), изобразяваща графично имота,
предмет на нотариален акт № 150/1992 г. (селскостопански имот в с. Томпсън,
целият от 4 180 кв. м., находящ се извън строителните граници на населеното място, м.
„Бабул“, заедно с построената в същото място през
1975 г. паянтова едноетажна сграда на площ от 16 кв. м., при граници на имота:
шосе София– Мездра, дере, Л. и Е.Г., Ю.Б.М., Г. Л., Б.Г.), вещото
лице е установило, че към 1991 г. целият имот, за части от който през 1992 г.
са съставени нотариален акт № 150/1992 г. в полза на наследодателя на ищците и нотариален
акт № 151/1992 г. в полза на праводателя на ответника,
е бил с площ от 4 600 кв. метра. От
този имот 420 кв. м. са удостоверени заедно с още 560 км. м. в нотариален акт №
151/1992 г., издаден на името на Б. Г. И. – това място не е било
индивидуализирано нито в КВС, нито в действащите понастоящем кадастрална карта
и регистри, но очертанията на имота според схемата за застъпване от 20.04.2016
г. близко съответстват на скица № 114/12.08.1992 г. и ситуационна скица от
15.11.2005 г., като съответствието е изобразено графично на комбинирана скица,
приложение № 1 към заключението. За остатъка от 4 180 кв. м. е издаден
нотариален акт № 150/1992 г. на името на наследодателя на ищците, който след
като се разпоредил с част от 1 090 кв. м. през 1998 г. останал собственик
на имот с площ от 3 060 кв. м., отразен като поземлен имот № 06022 по КВС,
идентичен понастоящем с имот 72655.60.22 с площ от 3 059 кв. м. по КК.
Вещото лице дава заключение, че очертанията на този имот по КВС се различават
от очертанията на имота, изобразени в скица № 113/12.08.1992 г. и скица №
705/11.11.1991 г., като несъответствието е изобразено
графично на комбинирана скица, приложение № 1. В обобщение вещото лице
обосновава категоричен извод за това, че спорната част от 169 кв. м. не се е
включвала в обхвата на имота на наследодателя на ищците С.В., а е част от
имота, за който е съставен нотариален акт № 151/1992 г. на името на Б.И., и
който е изобразен на скица № 114 от 12.08.1992 година. При устните разяснения
на вещото лице Г. в проведеното на 22.05.2019 г. открито съдебно заседание пред
въззивния съд същата уточнява, че при графичната
съпоставка на скиците е приела за ориентир съществуващите в изследваните имоти
сгради.
Съгласно заключението на съдебно-техническата
експертиза, изготвено от вещото лице И., в КВС и кадастралната карта имотите са
отредени след геодезическо заснемане. Съдът не
кредитира заключението на вещото лице И. в частта относно индивидуализацията на
имота на праводателя на ответника, а възприема
изводите на вещото лице Г., тъй като при обосноваване на своето заключение
същата е извършила графична съпоставка между всички представени от страните
скици, като при липса на координати и координатни кръстове е приела
най-логичният ориентир за изготвяне на комбинираната скица – построените още
през седемдесетте години сгради. От друга страна, вещото лице И. е извършило
единствено описание на наличните по делото скици и схема за застъпване без да
мотивира въз основа на какви изследвания и съпоставки достига до заключението
за това кои са границите на имота на праводателя на
ответника. Ето защо съдът не кредитира крайния извод на вещото лице И., а
възприема като аргументирано заключението на вещото лице Г..
Останалите доказателства като неотносими
към предмета на въззивното производство съдът не
обсъжда.
При горните факти съдът
обоснова следните правни изводи.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК относно правомощията на въззивния съд той се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата.
Решението на районния съд е валидно и допустимо, но
неправилно.
По силата на чл. 154, ал. 1 ГПК на ищците принадлежи
правното задължение да установят, че са титуляри на правото на собственост
върху спорния имот на основание законово наследствено правоприемство
от С.В., както и че ответникът я владее или държи. При предявен иск за
установяване принадлежността на правото на собственост върху недвижим имот
страната, която оспорва правата на предявилото иска лице, позовавайки се на
свои собствени права и/или навеждайки доводи за наличие на пречка за
осъществяване на твърдяното от ищеца придобивно
основание, носи по правилата на чл. 154 ГПК тежестта да докаже осъществяването
на основанието, на което твърди, че е придобила спорното право, респ. наличието
на пречки за осъществяване придобивното основание на
ищеца, т. е. да докаже правоизключващите или правопогасяващите си възражения. В случая ответникът твърди,
че спорната зона е част от имота, предмет на договора за покупко-продажба от
2005 г., сключен между него като купувач и Б.Г.И. като продавач. Въз основа на
заключението на вещото лице Г. въззивният съд
обосновава категоричния фактически извод за наличие на идентичност между
спорните 169 кв. м., върху които ответникът осъществява понастоящем фактическа
власт, и имота, за удостоверяване на правото на собственост върху който при
сключване на договора за покупко-продажба през 2005 г. Б.Г.И. се е легитимирала
с нотариален акт № 151/1992 година. При изготвяне на заключението вещото лице Г.
е извършила индивидуализация на недвижимия по местонахождение, граници, статут,
проследяване на съседите на имотите и е извършила съпоставка между имотите на
страните според отразеното по представените документи за собственост, всички
скици по делото, както и схема за застъпване.
С оглед доказаната идентичност между процесния имот и
този, собственост на праводателя на ответника, съдът
не следва да обсъжда наведеното от него в условията на евентуалност възражение
за придобивна давност.
Тъй като изводите на окръжния съд не съвпадат с тези
на районния в обжалваното решение, последното следва да бъде отменено и вместо
него – постановено друго, с което да бъде отхвърлен предявеният от Г.С.В. и К.С.В.
против Н.Г.Г. иск с правно основание чл. 108 ЗС за
признаване за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на
основание законово наследствено правоприемство от С. В.
на част от имот 72655.60.22, находящ се в землището
на с. Т., м. „Бабул“, община Своге, с площ на процесната част 169 кв. м., която част е изобразена
графично с червен щрих и е заключена в контура 1-2 - 3 - 4 -1 върху комбинирана
скица, приложение № 1, към заключението на съдебно-техническата експертиза на
вещото лице Г.Г., която скица, приподписана
от съдебния състав, е неразделна част от настоящото решение, и за осъждане на ответника
да им предаде владението на тази част.
При този изход на спора ищците следва да бъдат осъдени
да заплатят на ответника разноските по водене на делото, както следва – 400 лв.
за адвокатско възнаграждение в производството пред районния съд, 300 лв. за
възнаграждение за вещи лица в производството пред районния съд, 25 лв. –
държавна такса за въззивното производство, 600 лв. –
адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Така мотивиран, Софийски окръжен съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 9/18.01.2019 г. по гр.
д. № 762/2017 г. по описа на Районен съд – гр. Своге и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.С.В., ЕГН: **********,***,
и К.С.В., ЕГН: **********,***, против Н.Г.Г., ЕГН: **********,***,
махала „Бабул“ № 114, иск с правно основание чл. 108
ЗС за признаване за установено по отношение на ответника, че ищците са
собственици на основание законово наследствено правоприемство
от С.Г.В. на част от имот 72655.60.22, находящ се в
землището на с. Т., м. „Бабул“, община Своге, с площ
на процесната част 169 кв. м., която част е
изобразена графично с червен щрих и е заключена в контура 1 -2 -3 -4 -1 върху
комбинирана скица, приложение № 1, към заключението на съдебно-техническата
експертиза на вещото лице Г.Г. от 14.05.2019 г.,
която скица, приподписана от съдебния състав, е
неразделна част от настоящото решение, и за осъждане на ответника да им предаде
владението на тази част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Г.С.В.,
ЕГН: **********,***, и К.С.В., ЕГН: **********,***, да заплатят на Н.Г.Г., ЕГН: **********,***, махала „Бабул“
№ 114, сумата от общо 1 325 (хиляда триста двадесет и пет) лева –
разноски по делото в производството пред районния и въззивния
съд.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщаването му на
страните с препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: