Определение по дело №1991/2023 на Административен съд - Бургас

Образувано е по частна касационна жалба на "Транспрес Грийн" ЕООД, с ЕИК *********, представлявано от Веселин Стоянов, чрез адвокат К.А., АК – Хасково, против протоколно определение № 3587/03.10.2023г., постановено по АНД № 2984/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас (РС – Бургас).

С постановеното протоколно определение РС – Бургас е оставил без разглеждане жалбата подадена от "Транспрес Грийн" ЕООД против писмо изх.№ 53-00-4081/06.06.2023г. на директора на Национално ТОЛ управление като недопустима и срещу електронен фиш (ЕФ) №********** на Агенция „Пътна инфраструктура“ – София, като недопустима, поради просрочие и е прекратил производството по АНД № 2984/2023 г. по описа на РС – Бургас.

В частната жалба се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с императивните материалноправни норми, при наличие на съществени процесуални нарушения и в несъответствие с целта на закона.

Оспорващото дружество, чрез адв. А., развива подробни доводи за незаконосъобразността на постановеното определение, които обобщено се свеждат до следното: твърди, че постановения отказ за анулиране на ЕФ подлежи на контрол от административните съдилища по реда на чл.145 и сл. от АПК, поради характера му на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, като посочва, че винаги щом се касае за освобождаване от административнонаказателна отговорност следвало да се издаде индивидуален административен акт, чиято законосъобразност следвало да се преценява от съответния Административен съд, а не от РС, поради което последния нямал материалноправна компетентност да се произнася относно факта дали е налице отказ или не за анулиране на процесния ЕФ.

По отношение на законосъобразността на протоколното определение в частта му касаеща прекратяване на производството, поради просрочие на жалбата срещу ЕФ излага съображения, че доколкото не уредено какво се случва с ЕФ след отказ да бъде анулиран по чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП, то следва да се приложи чл. 189ж, ал. 5, изр. 2 от ЗДвП, защото в противен случай ще се стигне до отказ от правосъдие.

Отделно от изложеното твърди, че органът не е представил данни, кога касаторът е получил отказа. Иска отмяна на протоколното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия със задължителни указания в тази насока.

Ответната страна – Агенция „Пътна инфраструктура“ – София, представлявана от юрисконсулт Костадинова в писмен отговор по частната жалба, изразява становище за неоснователност на жалбата и за правилност и законосъобразност на оспорвания съдебен акт, като прави искане за неговото оставяне в сила.

Административен съд - Бургас, като взе предвид направените с частната жалба възражения, и след като се запозна с доказателствата събрани пред районния съд намира следното:

Жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен срок по чл. 230 от АПК, от надлежна страна, в съответствие с изискванията за форма и реквизити, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, субсидиарно приложим в производството по частните жалби на основание чл. 236 от АПК право на касационно оспорване по чл. 210, ал. 1 от АПК имат страните по делото, за които то е неблагоприятно.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:

От наличните по делото доказателства е видно, че от АПИ е бил издаден електронен фиш (ЕФ) № ********** за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, с който на "Транспрес Грийн" ЕООД на основание чл. 187 а, ал. 2, т. 3, вр. с ал.3 вр. чл. 179, ал. 3б от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева, за нарушение, според ЕФ извършено в района на община Бургас. Електронният фиш е връчен на дружеството на 05.05.2023 г., видно от известие за доставяне № PS 1618 OOTU6WY.

На 17.05.2023 г. от името на дружеството, чрез пълномощник, е подадена молба в която е направено искане по чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП за анулиране на ЕФ с декларация с вх.№ 53-00-5306/17.05.2023г. В същата е посочено конкретното физическо лице, което е управлявало ППС на датата на извършване на нарушението. С писмо изх. № 53-00-4081/06.06.2023г. на директора на НТУ към АПИ дружеството е уведомено за неспазен срок за подаване на декларация по чл.187а, ал.4 от ЗДвП и недопустимост на искането.

При тези данни, с обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото като е приел, че жалбата подадена от дружеството „Транспрес Грийн“ ЕООД, е просрочена.

Обжалваният съдебен акт е допустим, обоснован и правилен.

Според чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП, вписаният собственик, съответно ползвател, се освобождава от административнонаказателна отговорност по ал. 1 и 2 във връзка с административни нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б, ако в срок от 7 дни от връчването на акта за установяване на административно нарушение или електронния фиш представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление на моторно превозно средство. В ал. 5 на същата разпоредба е посочено, че първоначално издаденият електронен фиш се анулира като се образува административнонаказателно производство срещу лицето, за което са установени данни, че е извършило нарушението.

В настоящият случай производството по чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП е приключило с писмо с изх. № 53-00-4081/06.06.2023 г. на директора на Национално ТОЛ управление, с което е прието, че подадената декларацията по чл. 187а, ал.4 от ЗДвП е подадена извън преклузивния 7 дневен срок, поради което същата е недопустима и не следва да се разглежда по същество. Настоящия състав приема, че по своето съдържание оспореното писмо е с уведомителен характер и няма качеството на индивидуален административен акт. Доколкото в настоящият случай ЕФ не е анулиран, то е налице отказ за анулиране, който не е самостоятелен АА, който да подлежи на съдебен контрол отделно от ЕФ. Когато процедурата по чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП приключи с отказ за анулиране на ЕФ този резултат подлежи на проверка в производството пред съответния РС по реда на чл. 58д вр. чл. 59, ал. 1 от ЗАНН по жалба срещу самия ЕФ.

Съгласно определение № 27 от 09.06.2021 г. по адм. д. № 55/2020 г., на Върховният касационен съд и Върховният административен съд в смесен състав по чл. 135, ал. 5 АПК по спор за подсъдност между РС и Административен съд по повод отказ за анулиране ЕФ, отказът да се анулира електронния фиш представлява потвърждение на установеното с фиша нарушение. Електронният фиш е актът, с който се установява извършеното нарушение, а отказът за неговото анулиране се постановява при липсата на изрично изброените в закона предпоставки и се явява потвърждение на вече констатираното с електронния фиш нарушение. В закона ясно са разписани сроковете и подсъдността за обжалване на електронните фишове, включително и при постановен от компетентния орган отказ за анулиране на електронния фиш. Неправомерният отказ да се анулира ЕФ опорочава самия него и е основание за отмяната му, по което следва да се произнесе РС, както и в конкретния случай е направено.

Предвид обаче, че процесният ЕФ е връчен на касатора на 05.05.2023 г., а е оспорен с жалба с вх. № 53-00-4442 от 14.06.2023 г., както и на същата дата е оспорено и писмото (изх. № 53-00-4081/06.06.2023 г.), издадено от Агенция „Пътна инфраструктура“, то правилно Районен съд Бургас е приел, че жалбата против ЕФ е подадена извън 14 дневния срок за обжалване, поради което и правилно е оставена без разглеждане като просрочена.

Според чл. 189ж, ал. 5, изр. първо и втора от ЗДвП, електронният фиш подлежи на обжалване по реда на Закона за административните нарушения и наказания. Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14-дневен срок от получаването му, а когато е направено искане по ал. 3 (за анулиране на ЕФ) следва да се приеме - в 14-дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша.

Настоящият състав не споделя доводите изложени в частната касационна жалба за прилагане по аналогия разпоредбите за оспорване на ЕФ при направено искане за анулиране на ЕФ по чл. 189ж, ал.3 от ЗДвП в производството по подадена декларация по чл.187а, ал.4 от ЗДвП.

Разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП постановява, че при нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“. Съгласно ал. 2 на същия член в 14-дневен срок от получаване на електронния фиш лицето може да заплати таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата при спазване изискванията на чл. 189е, ал. 3 и 4 или да поиска анулиране на електронния фиш на основание ал. 3 с молба до председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, като в ал.3 са посочени изчерпателно основанията за анулиране. Съгласно ал. 4 председателят на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ или оправомощено от него лице уведомява лицето, подало искане по ал. 2, за решението си по ал. 3 в 7-дневен срок от датата на анулирането или от датата на отказа за анулиране на фиша. Чл. 189ж, ал. 5 от ЗДвП урежда обжалването на електронния фиш, като предвижда, че същият подлежи на обжалване по реда на Закона за административните нарушения и наказания. Жалбата срещу него се подава в 14-дневен срок от получаването му, а когато е направено искане по ал. 3 (за анулиране) – в 14-дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша. В 7-дневен срок от получаване на жалбата председателят на управителни съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ или оправомощени от него длъжностни лица я изпращат на компетентния районен съд заедно с цялата преписка.

От систематическото тълкуване на двете производства – по чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП и по чл. 189ж, ал. 3 от ЗДвП се установява, че двете производства се различават по характер, поради което и не следва да се прилагат разпоредби от едното по аналогия при другото. В производството по чл.187а, ал.4 от ЗДвП ако първоначално издадения ЕФ се анулира, се образува административнонаказателно производство срещу лицето, за което са установени данни, че е извършило нарушението, докато в производството по чл.189ж, ал.3 от ЗДвП само се анулира издадения ЕФ, без да се образува ново административнонаказателнопроизводство, тъй като изчерпателно посочените предпоставките за анулиране на фиша са такива, които не водят до ангажиране на администартивнонаказателната отговорност на друго лице. Отделно от това в разпоредбата на чл.189ж, ал.5 от ЗДвП изрично е посочено, че 14 – дневния срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша се прилага само когато е направено искане по ал.3 на чл.189ж от ЗДвП, в която алинея като предпоставка за анулиране на ЕФ не фигурира възможността по чл. 187а, ал.4 от ЗДвП, поради което и не следва двете производства да се смесват. С оглед на изложеното настоящият състав намира за неоснователно възражението на касатора, че в случая 14 – дневният срок за оспорване на ЕФ е следвало да се брои от получаване на писмо с изх. № 53-00-408/06.06.2023 г. на директора на Национално ТОЛ управление.

По изложените съображения, настоящият касационен състав приема, че обжалваното определение за прекратяване на производството по АНД № 2984/2023г. по описа на РС - Бургас, следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

При този изход на спора претенцията на ответника за присъждане на разноски е основателна и следва да бъде уважена, поради което в полза на Агенция „Пътна инфраструктура“ следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80, 00 (осемдесет) лева, определено съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 235 от АПК, Административен съд – Бургас,

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 3587 от 03.10.2023 година на Районен съд - Бургас, постановено по АНД № 2984 по описа за 2023 година.

ОСЪЖДА „Транспрес Грийн“ ЕООД, с ЕИК ********* да заплати в полза на Агенция „Пътна инфраструктура“ юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 (осемдесет) лева.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател:
Членове: