Решение по дело №1044/2020 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 260105
Дата: 18 ноември 2020 г. (в сила от 19 декември 2020 г.)
Съдия: Николай Иванов Кирков
Дело: 20202330201044
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                                        Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 №260105/18.11.2020г.                            

                                                                 18.11.2020 гр. Ямбол

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД –  наказателно отделение,ІХ  състав в публично заседание на шестнадесети ноември две хиляди и двадесета година:

                                                                                          Председател: НИКОЛАЙ   КИРКОВ

секретар М.П.

като разгледа докладваното от съдия Кирков

АНД № 1044/2020 г. по описа на ЯРС,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по  жалба на  „***“ ЕООД гр.С.,ЕИК*** подадена чрез процесуалния представител адв. Ир.*** против наказателно  постановление №****., издадено от началник  на отдел  „Оперативни дейности“-Б.в ЦУ на НАП, с което   за нарушение на  чл.33,ал.1 от  Наредба Н- 18/13.12.2006г. на МФ ,вр. чл.118,ал.4 от  ЗДДС ,на основание чл.185ал.2 от ЗДДС  е наложена имуществена санкция в размер на  500 лв.

С жалбата се  иска ЯРС да отмени наказателното постановление, като се изтъква ,че в хода на административно-наказателното  производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила ,довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице.Оспорва се и извършването  на описаното  в наказателното постановление административно нарушение.Алтернативно се излагат доводи и за приложение на чл.28  от ЗАНН.Иска се и присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна ,чрез процесуалния се представител  оспорва жалбата, моли съда да я  остави без уважение , а наказателното постановление като нестрадащо от пороци да бъде потвърдено.Моли и присъждане и на юрисконсултско възнаграждение.

 

ЯРС, след като прецени събраните по делото доказателства, наведените в жалба доводи, възраженията и изразените становища на страните, прие за установена следната фактическа обстановка:

 

На 10.10.2019г. в  часа в стопанисвания от жалбоподателя обект- дрогерия „Лили“, находяща се  в гр.Я. , ул.“*** била извършена проверка от  служители  на НАП.В хода на проверката се установило ,че в обекта има монтирано фискално устройство.След разпечатване на  дневния отчет от монтираното фискално устройство се установила касова наличност  в размер на 617,12лв., а фактическата наличност била 370,46в., съгласно  попълнения опис на паричните средства  .За така установената  отрицателна разлика в размер на 300,66 лв. нямало направени записвания във ФУ, което притежавало функциите   служебно въведени/  служебно изведени суми.

Проверката приключила със съставяне на  протокол №*/**

След като приел ,че  горното съставлява нарушение на чл.33 ,ал.1 от Наредба  Н-18/13.12.2019г., актосъставителят  в   присъствието на представляващия търговеца  съставил АУАН.

В последствие на 19.02.2020г. при идентично фактическо и юридическо описание на  нарушение е издадено и обжалваното наказателно постановление.

 

Горната фактическа обстановка  съдът прие за установена от показанията на разпитания по делото свидетел, като и от приложените  и приобщени по делото писмени доказателства.

 

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

 

Жалба е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.

 

            Решаващият състав изцяло споделя доводите на процесуалния представител на дружеството- жалбаподател ,че при издаването на наказателното постановление е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.В случая отговорността на жалбоподателя е ангажирана на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС. Нормата гласи, че извън случаите на ал.1, на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба – за ФЛ, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лева, или имуществена санкция – за ЮЛ и ЕТ, в размер от 3000 до 10 000 лева, а когато нарушението не води до неотразяване на приходи се налагат санкциите по ал.1. Според чл. 185 ал. 1 на лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв.

             Съвкупният анализ на чл.185, ал.1 и чл.185, ал.2 от ЗДДС налага извода, че, за да се наложи на едно лице имуществена санкция в размерите по чл.185, ал.2 от ЗДДС, следва нарушението по ал.2 да е довело до неотразяване на приходи, факт, който е елемент от състава на административното нарушение и който подлежи както на установяване и доказване от наказващия орган, така и на вписването му в наказателното постановление като част от състава на нарушението от обективна страна. От друга страна когато нарушението по ал.2 не е довело до неотразяване на приходи, това също следва да бъде установено и доказано по надлежния ред и описано в наказателното постановление, с оглед изискването на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В процесното наказателно постановление не е ясно на какво основание административно наказващият орган е квалифицирал нарушението по чл.185, ал.2, изр. последно, вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС. Посочването на размерите на установената разлика и това, че тя е с положителен знак не налага непременно единият от двата извода – че това е довело, респ. не е довело до неотразяване на приходи. Последното трябва да бъде описано и обосновано изрично в наказателното постановление, защото е част от фактическия състав на нарушението. След като това не е направено, описаната фактическа обстановка в НП, съдържа съставите на двете отделни нарушения по чл.185, ал.2 от ЗДДС, поради което не може да бъде извършена преценка на какви фактически основания е приета правната квалификация по чл.185, ал.2, изр. последно, вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС.При това положение  е нарушено правото на санкционираното лице, което е  основание за отмяна на НП.. В този смисъл е и константната практика на Административен съд – Я., застъпена в Решение № ****

       Отделно  от горното дори да бъдат игнорирани изложените доводи за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила настоящият съдебен състав намира , че деянието се явява маловажен случай на чл.28 от ЗАНН. Действително се касае за формално нарушение, на просто извършване, не изискващо настъпването на съставомерен резултат. Това обаче не означава, че разпоредбата на чл.28 от ЗАНН не намира приложение в разглеждания казус. Разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е приложима за всички случаи на административни нарушения. В настоящия случай наказващият орган не е съобразил, че няма данни за извършени от жалбоподателя на други нарушения по Наредба № Н-18/06г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства и/или Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Нарушението е за първи път.Не е взето предвиди обстоятелството ,че в случая не  фактическата, а отчетената чрез фискалното устройство касова наличност е по-голяма, т.е. отчетена е отрицателна разлика в размер на 300,66лв.,като  от дневния отчет се установява и на какво се дължи тази разлиска , а именно отделянето на дневния оборот от първата смяна в обекта. Изложеното води до извод, че допуснатото нарушение е с по-ниска степен на обществена опасност от останалите от този вид и ,че с него не е бил нарушен грубо и в съществена степен предвиденият в закона  ред за деклариране и отчитане  на  доходи и не са настъпили неблагоприятни последици  за фикса.Поради всичко изложено и съдът намира, че в случая неправилно  наказващият орган не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

 

           При този изход на делото и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН вр. чл.143, ал.1 от АПК, искането на представителя на дружеството- жалбоподател за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. се явява частично основателно .

           Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН (обн. ДВ бр.24/29.11.2019г., в сила от 03.12.2019г.), в съдебните производства по обжалване на НП страните имат право на разноски по реда на АПК. Според чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт ,както е в случая, тези разноски следва да се възложат в тежест на  органа  издал отменения акт.

            За това  съдът като съобрази и чл.18,ал.4 от Наредбата № 1 от 09. 07.2004г. за минималните  размери на  адвокатските възнаграждения,предвиждащ за процесуално представителство, защита и съдействие по дела от административнонаказателен характер извън случаите по ал. 2 възнаграждението  да е 300 лв.прие ,че  същата следва да се  присъди в тежест на  въззиваемата страна.

 

      

            Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №***., издадено от началник  на отдел  „Оперативни дейности“-Б. в ЦУ на НАП, с което  на „***“ ЕООД гр.София ,ЕИК***за нарушение на  чл.33,ал.1 от  Наредба Н- 18/13.12.2006г. на МФ ,вр. чл.118,ал.4 от  ЗДДС ,на основание чл.185ал.2 от ЗДДС  е наложена имуществена санкция в размер на  500 лв.

 

ОСЪЖДА НАП-С. да  заплати на „Л***“ ЕООД гр.София ЕИК *** сумата от 300 лв.  ,представляваща адвокатско възнаграждение.

               

  Решението може да се обжалва пред Административен съд – Я., в 14 - дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

                                                                         

      РАЙОНЕН СЪДИЯ: