Решение по дело №49/2023 на Административен съд - Видин

Номер на акта: 81
Дата: 4 април 2023 г. (в сила от 4 април 2023 г.)
Съдия: Николай Петров Витков
Дело: 20237070700049
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 31 януари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 81

Гр. Видин, 04.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

II административнонаказателен състав

в публично заседание на

тринадесети март

през две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател:

Николай Витков

Членове:

1. Росица Славчева  2. Борис Борисов

при секретаря

Мария Иванова

и в присъствието

на прокурора

Кирил Кирилов

като разгледа докладваното

от съдия

Николай Витков

 

Касационно АНД №

49

по описа за

2023

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

 

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.208 и следващите от АПК, подадена от Началник на РУ-Видин при ОДМВР-Видин, против решение № 407/15.12.2022 г., постановено по АНД № 420/2022 г. по описа на Районен съд Видин, с което е отменено наказателно постановление № 20-1786-000147/14.10.2020 г. на началник на РУ-Видин при ОДМВР-Видин, с коeто на касатора е наложено административно наказание глоба в размер на 20,00 лева, на основание чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП, за нарушение по чл.94, ал.3 от ЗДвП, както и глоба в размер на 10,00 лева, на основание чл.183, ал.1, т.1, предл. второ от ЗДвП, за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

В жалбата се развиват съображения, че решението на ВРС е неправилно.

Иска се да бъде отменено атакуваното съдебно решение, като неправилно, както и да бъде потвърдено НП. Претендират се разноски за процесуално представителство.

Ответникът, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура Видин дава становище, че касационната жалба е неоснователна.

По делото се установява, че на 19.08.2020 г. в 10:55 ч. в гр. Видин, на ул.”Шести септември”, ответникът паркирал неправилно личното си МПС „Ауди”, рег.№ ВН****АА, като същото не било спряно възможно най-вдясно на платното за движение, по посока на движението и успоредно на оста на пътя, за което нарушение му бил съставен фиш. След уведомяването му за съставения фиш ответникът депозирал писмено възражение вх.№ 368000-8650/19.08.2020 г., по реда на чл.39, ал.3 от ЗАНН, поради което фишът бил анулиран и на водача бил съставен АУАН № 20-1786-000147/25.09.2020 г. от съставителя на фиша, ПИ при РУ-Видин към ОДМВР-Видин. Видно от текста на акта, второто нарушение е изписано с различен почерк, без да е посочен автора на дописването, нито датата, на която е извършено то. Липсва и подпис на лицето, което е добавило второто нарушение в АУАН, като пред първоинстанционния съд актосъставителя П. П.Б.уточнява, че това дописване не е извършено от нея. В акта уличеното като нарушител лице направило следното възражение: „Не съм извършил твърдяното адм. нарушение”.

Въз основа на установеното с акта началник на РУ-Видин при ОДМВР-Видин издал атакуваното пред ВРС наказателно постановление, което било отменено изцяло, като издадено при съществени процесуални нарушения, изразяващи се в недостатъчно конкретно описание на нарушенията по смисъла на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, което на свой ред е довело до накърняване правото на защита на нарушителя.

При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното: касационната жалба е подадена в установения в чл.211, ал.1 от АПК срок и от субект, който има интерес от обжалване, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя е частично основателна.

Административен съд Видин намира, че съставът на ВРС е положил необходимите усилия да събере всички възможни доказателства и да възприеме действителната фактическа обстановка, но направеният правен извод за незаконосъобразност на процесното постановление е неправилен по отношение първото процесно деяние (по чл.94, ал.3 от ЗДвП).

От данните по преписката и от разпита на актосъставителя пред състава на ВРС се установява по категоричен и безспорен начин, че на посочените в наказателното постановление дата и място касаторът е извършил установеното от органите на РУ-Видин нарушение по чл.93, ал.3 от ЗДвП, като е паркирал неправилно личното си МПС, което не било спряно възможно най-вдясно на платното за движение, по посока на движението и успоредно на оста на пътя, съгласно изискванията на ЗДвП и ППЗДвП. Противно на приетото от първоинстанционния съд, деянието е описано достатъчно прецизно, за да са изпълнени изискванията на ЗАНН по отношение наличието на съществените елементи от състава на нарушението, респ. правото на защита на уличеното лице не е накърнено, като му е осигурена възможност да разбере в какво конкретно нарушение е обвинен и въз основа на какви доказателства. В този смисъл съдът отчита и обстоятелството, че ответникът се е възползвал в пълнота от процесуалните си права, като своевременно е оспорил наказателното постановление, макар че въззивната му жалба се отличава с твърде голяма лаконичност и липса на конкретика. Следователно в тази му част въззивното решение следва да бъде отменено, като неправилно и необосновано, а отмененото от ВРС постановление следва да бъде потвърдено.

По отношение второто деяние, описано в процесното постановление, настоящият касационен състав приема оспореното решение за правилно като краен резултат, но намира, че мотивите следва да бъдат изменени в следния смисъл: видно от текста на АУАН № 20-1786-000147/25.09.2020 г., нарушението по чл.100, ал.1, т.1, предл. второ от ЗДвП, е изписано с различен почерк, без да е посочен автора на дописването, нито датата, на която е извършено то. Липсва и подпис на лицето, което е добавило това нарушение в АУАН, като пред първоинстанционния съд актосъставителя П. П.Б.уточнява, че това дописване не е извършено от нея. В акта нарушителят направил следното възражение: „Не съм извършил твърдяното адм. нарушение”, което налага извод, че към момента на извършване на възражението уличеното лице е било известено само за първото нарушение, това по чл.94, ал.3 от ЗДвП. Описаното сочи на съществено нарушение на процесуалните правила за съставяне на акт за установяване на административно нарушение, опорочило процедурата по реализация на административнонаказателната отговорност на лицето и е самостоятелно основание за отмяна на НП в тази му част, като незаконосъобразно.

При този изход на делото съдът намира, че разноски не следва да бъдат присъждани, а да останат в тежест на страните така, както са направени.

Воден от горните мотиви и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.208 и следващите от АПК, Административен съд Видин

 

Р     Е     Ш     И:

 

ОТМЕНЯ решение № 407/15.12.2022 г., постановено по АНД № 420/2022 г. по описа на Районен съд Видин, в частта, с която е отменено наказателно постановление № 20-1786-000147/14.10.2020 г. на началник на РУ-Видин при ОДМВР-Видин, с което на ответника по касация е наложено административно наказание глоба в размер на 20,00 лева, на основание чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП, за нарушение по чл.94, ал.3 от ЗДвП, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ В СИЛА наказателно постановление № 20-1786-000147/14.10.2020 г. на началник на РУ-Видин при ОДМВР-Видин, в частта, с която на Р.К.А. ***, е наложено административно наказание глоба в размер на 20,00 лева, на основание чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП, за нарушение по чл.94, ал.3 от ЗДвП.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 407/15.12.2022 г., постановено по АНД № 420/2022 г. по описа на Районен съд Видин в останалата му част.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

Председател:                                            Членове:  1.

 

 

                                                                                    2.