Решение по дело №179/2021 на Административен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 11 януари 2022 г.
Съдия: Детелина Кръстева Бозукова Ганева
Дело: 20217220700179
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 8 април 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                   

                                           Р Е Ш Е Н И Е   № 265

                                                                        

                                        11.01.2022 г. гр. Сливен

 

                                        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Сливенски административен съд, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                     Председател: Детелина Бозукова

 

При секретаря Ваня Костова и с участието на прокурора……. като разгледа докладваното от съдията Бозукова адм. дело  № 179 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), във връзка с чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на „Долината на билките“ ЕООД седалище и адрес на управление с. К., общ. К. против Решение № 20/04/1/0/02864/3/01/04/02 – изх.№ 01-2600/1087 от 16.02.2021 г. на Изпълнителния директора на ДФ "Земеделие", с което на основание чл. 20а, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 49, ал. 1, т. 1, т.2 т.3 във връзка с чл.42 ал.3 от Наредба № 9/21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. и чл. 70, ал. 1, т. 4 т.7 и т.9 във връзка с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 и § 4 ал.3 от ДР на ЗУСЕСИФ и в изпълнение на влязло в сила съдебно решение № 10340/28.07.2020г. постановено по адм.дело № 11846/2019г. по описа на ВАС на РБългария, е отказано изцяло изплащането на финансова помощ, представляваща плащане по Договор № 20/04/1/0/02864 от 11.01.2016 г. в размер на финансова корекция от 181 370,71 лева, за дейности и активи, подробно описани в решението.

В жалбата се твърди, че решението е немотивирано, незаконосъбразно, постановено при неспазване на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че административният орган изцяло е преповторил съдържанието на предходното си решение с № 20/04/1/0/02864/3/01/04/02 – изх.№ 01-2600/3982 от 01.08.2018г., не се съобразил с дадените от касационнта инстанция указания, не е обсъдил възраженията на дружеството, както и представените доказателства. Отделно от изложеното се твърди, че не е налице неизпълнение на договора, тъй като кандидатът се е задължил да поддържа земеделското стопанство в съответствие с условията, при които е получил помощта, за период от три години, считано от датата на получаване на окончателното плащане. Оспорващият счита, че административният орган неправилно приема, че този срок е изтекъл и ползвателят е в нарушение. Дружеството обработвало 291 дка земя, спазвало е минималния стандартен производствен обем на земеделското стопанство, осигурило е необходимия брой заети лица, нямало непогасени данъчни задължения и е закупило техниката, за която иска отпускане на безвъзмездна финансова помощ. Сочи, че дори да се приеме, че е налице частично несъответствие и неизпълнение по договора, то е незначително спрямо обема на целия договор и санкцията не следва да е в пълен размер. Иска се отмяна на оспореното решение. В съдебно заседание и в писмено становище от пълномощник – адв. С. К. *** поддържа жалбата, претендира сторените по делото разноски.

Ответникът – Изпълнителния директор ДФ „Земеделие“, чрез процесуалния си представител – ст. юриск. Б. оспорва жалбата като неоснователна и счита, че оспореното решение е правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение и разноски за експертизи. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Съдът, като съобрази данните по делото и доводите на оспорващия, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна. Административният акт е връчен на дружеството на 18.02.2021 г. /л. 758/, а жалбата до съда е подадена на 04.03.2021 г., поради което съдът намира, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок и от адресата на акта.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От приложените по административната преписка и допълнително събрани по делото писмени доказателства се установява, следното:

Оспорващото дружество „Долината на билките“ ЕООД е бенефициент по подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от Програмата за развитие на селските райони за 2014 г. – 2020 г.

Между оспорващия и ДФ "Земеделие“ е сключен договор № 20/04/1/0/02864 от 11.01.2016 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестици  в материални активи“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 г. - 2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (л. 20 и сл. и л.867 и сл.). По силата на договора, Фондът се задължава да предостави на жалбоподателя безвъзмездна финансова помощ, като размерът на първоначално одобрената помощ въз основа на предоставените документи е 181 370,71 лева и представлява до 70 % от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи по осъществявавенто на проекта. В приложение № 1 е посочен вида на инвестицията – закупуване на трактор, челен товарач, ремарке, тороразпръскващо ремарке, продълбочител, мулчер, разсадопосадъчна машина, фреза междуредова, дъждовална инсталация, GPS навигация, комплект AG, бизнес план. С чл.2 на договора е уговорено още, че помощта се изплаща при условие, че ползвателят е извършил всички инвестиции, основните дейности и цели по одобрения проект, съобразно определените в договора и нормативните актове условия и срокове. Уговорено е в чл.6 от договора, че ползвателят се задължава да извърши инвестицията в срок до 24 месеца, който срок, съгласно ал.2, тече от датата на подписване на договора. В чл.16 от договора е предвидено, че за периода от сключване на договора до изтичане на срока по чл.6 ал.5 от същия ползвателят се задължава да обработва и да доказва това обстоятелство чрез един или няколко от способите, посочени в чл.24 ал.1 от Наредба №9/21.03.2015 г., като обработва земеделска земя в общ размер на 299,7 дка, върху които следва да отглежда една или няколко култури от група I /резене, лайка, валериана/, съгласно Приложение №4 към договора в общ размер от 137,8 дка и  една или няколко култури от група II /бял оман, маточина, риган/, съгласно Приложение № 4 в общ размер на 161,9 дка.

В чл.18 от договора е предвидено, че за срок от сключването на договора до изтичането на три години от датата на получаване на окончателното плащане, ползвателят следва да поддържа минималния стандартен производствен обем на земеделското стопанство не по-малко от левовата равнотойност на 8 000 евро. В договора между страните е предвидено, че фондът има право да откаже пълно /чл.19/ или частично изплащане на финансовата помощ, когато инвестицията е изпълнена неточно, а съгласно чл.2 фондът изплаща помощта в максимален размер при условие, че ползвателят е извършил инвестицията при точно спазване на одобрения проект, условията и сроковете, определени в договора. 

В конкретния случай административното производство е започнало с уведомително писмо изх. № 02-3600/1682 от 26.03.2018 г. (стр. 605 от дело № 278/18г.), с което оспорващото дружество е уведомено за констатирани нередовности, като е определен срок от петнадесет работни дни за отстраняването им. Исканите документи са представени с писмо, заведено с вх. № 01-2600/1682 от 19.04.2018 г. (стр. 610 от дело № 278/18г.)

С уведомително писмо изх. № 01-2600/2604 от 21.05.2018 г. (л. 668) оспорващото дружество е уведомено за откриване на производство по налагане на финансови корекции на основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ. В писмото е посочено, че при извършване на административни проверки преди плащане е установено неспазване на разпоредбите на чл.9 ал.1 т.2 и т.4 и чл.9 ал.2 т.7 и т.8 от договора, както и на чл.49 ал.1 т.1 и т.2 от Наредба №9/21.03.2015 г. Констатирано е, след направена справка в регистъра на земеделския производител в МЗХГ и в заявката за плащане /л.808-811 от дело № 278/18г./, че за стопанската 2016-2017 г. размерът на засетите култури в сектор „Етерично-маслени“ е 113 дка., а на естествените ливади от 200,902 дка, а за стопанската 2017-2018 г. размерът на засетите култури в сектор „Етерично - маслени“ е 41,700 дка., а на естествените ливади съответно 109,613 дка. Контатирано е още, че при проверка в регистъра на НАП са установени задължения по чл.97 ал.11 от ДОПК. Направен е извод, че размерът на обработваните площи не отговаря на капацитета на земеделската техника, одобрена за подпомагане. Посочено е, че съгласно предствения в заявката за плащане отчет на заетите лица за 2016 г. същите са 5 бр., като не се установява създаването на 1 ново работно място. Сочи се, че при кандидатстване дружеството е получило предимство по критерия за подбор именно поради ангажимента, поет  дружеството, за осигуряване на едно ново работно място и за запазване на пет съществуващи работни места. В писмото е посочено още, че от представените документи към заявката за плащане, се установява, че за първата стопанска година 2016-2017 г. стандартният производствен обем на стопанството е в размер на 7 519,75 евро, а за стопанската 2017-2018 г. е намалял до 3 406,44 евро.

С писмото на оспорващия е предоставена възможност да депозира писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция, наложена в размер на 181 370,71 лева и при необходимост да приложи писмени доказателства.

На 19.07.2018 г. „Долината на билките“ ЕООД е подало възражение /л.677/, с което оспорва констатациите, като представя удостоверение от ТД на НАП Сливен за липса на задължения по смисъла на чл.87 ал.6 от ДОПК.

С Решение № 20/04/1/0/02864/301/04/02 - 01-2600/3982 от 01.08.2018 г. на Изпълнителния директора на ДФ "Земеделие /л.697/, на основание чл. 20а, ал. 2  от Закона за подпомагане на земеделските производители,  чл. 49, ал. 1, т. 1, т.2 т.3 във връзка с чл.42 ал.3 от Наредба № 9/21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г.  и чл. 70, ал. 1, т.4, т. 7 и т.9 във връзка с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 и § 4 ал.3 от ДР на ЗУСЕСИФ е отказано изплащането на финансова помощ, представляваща плащане по Договор № 20/04/1/0/02864 от 11.01.2016 г. и е определен размер на финансова корекция от 181 370,71 лева за дейности и активи, посочени подробно в решението.

Решението е оспорено пред Административен съд Сливен, който с решение №136/03.07.2019г. постановено по адм.дело № 278/2018г. отхвърля жалбата на дружеството /л.714/. По касационна жалба на „Долината на билките“ ЕООД, с решение  №10340/28.07.2020г. постановено по адм.дело № 11846/2019г. на ВАС,  е отменено решение №136/03.07.2019г. постановено по адм.дело № 278/2018г по описа на Административен съд Сливен и преписката по заявлението за окончателно плащане на „Долината на билките“ ЕООД с.К., общ.К. е върната за ново произнасяне с указания до Изпълнителния директор на ДФ “Земеделие“ за обсъждане възраженията на дружеството срещу уведомителното писмо за откриване на производство за налагане на финансова корекция, както и за излагане на конкретни мотиви относно наложения максимален размер на финансовата корекция /л.718/.

След изготвена докладна записка изх. № 01-2600/3982/02.09.2020г. от  директор на дирекция „Правна“ на ДФ „Земеделие“ до Директор на дирекция „ОППМРСР“ на ДФ“Земеделие“ е издадено оспореното в настоящото производство Решение № 20/04/1/0/02864/3/01/04/02 - 01-2600/1087 от 16.02.2021 г. на Изпълнителния директора на ДФ "Земеделие /л.738/, на основание чл. 20а, ал. 2  от Закона за подпомагане на земеделските производители,  чл. 49, ал. 1, т. 1, т.2 т.3 във връзка с чл.42 ал.3 от Наредба № 9/21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г.  и чл. 70, ал. 1, т.4, т. 7 и т.9 във връзка с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 и § 4 ал.3 от ДР на ЗУСЕСИФ е отказано изплащането на финансова помощ, представляваща плащане по Договор № 20/04/1/0/02864 от 11.01.2016 г. и в изпълнение на влязло в сила съдебно решение № 10340/28.07.2020г. , постановено по адм.дело № 11846/2019г. по описа на ВАС на РБългария, като отново е отказано изцяло изплащането на финансова помощ, представляваща плащане по Договор № 20/04/1/0/02864 от 11.01.2016 г. в размер на финансова корекция от 181 370,71 лева, за дейности и активи, подробно описани в решението.

Административният орган е мотивирал акта си с обстоятелството, че не са спазени условията по сключения договор за отглеждане на 299, 7 дка етерично - маслени култури, като за стопанската 2016г. -2017 г. размерът на засетите от дружеството култури в сектор „Етерично-маслени“ е 113 дка, а естествените ливади са 200,902 дка, а за стопанската 2017г. -2018 г. размерът на засетите култури в сектор „Етерично маслени“ е 41,700 дка., а на естествените ливади съответно 109,613 дка, следователно отглежданите култури не съответстват на капацитета на земеделската техника, обект на финансиране. В решението отново е посочено, че не е установено създаването на едно ново работно място, не е представен актуален договор за сертификация с биосертифициращ орган и сертификационно писмо за последна извършена инспекция, не е спазено и изискването за СПО на стопанството не по-малко от левовата равностойност на 8 000 евро, като за първата стопанска година 2016г.-2017 г. стандартният производствен обем на стопанството е бил в размер на 7 519,75 евро, а за стопанската 2017г.-2018 г. е 3 406,44 евро.

Във връзка с  т.1 от възражението на дружеството в акта е посочено, че за стопанската 2018г.-2019 г. размерът на засетите култури в сектор „Етерично маслени“ е 41,700 дка., за стопанската 2019-2020 г. размерът на засетите култури в сектор „Етерично маслени“ е 0,0 дка., а естествените ливади са 251,279 дка, а за стопанската 2020/2020г. размерът на засетите култури в сектор „Етерично маслени“ е 0,0 дка., а естествените ливади са 180, 695 дка. Формиран е извод, че ползвателят на помощта трайно не е изпълнил своето нормативно и договорно задължение за използване на подпомаганите активи за отглеждане на продукция в сектор „Етерично-маслени и медицински култури“. По т.2 от възражението е посочено, че представените от дружеството документи – отчет за приходите и разходите, баланс, отчет за паричните потоци, отчет за собствения капитал и инвентарна книга, всички за периода 01.01.2017г. – 31.12.2017г., са неотносими и от тяхното съдържание не се установява изпълнение на изискването за минималнен стандартен производствен обем на земеделското стопанство, който да е в размер на 8 000 евро. По т.3 от възражението в решението е посочено, че след справка към 09.02.2021г. в регистъра на НАП е установено, че дружеството има наето само 1 лице на трудов договор, а към 31.12.2020г. наетите лица са 2, поради което органът приема, че е налице неизпълнение  на поетото задължение за осигуряване на допълнителна заетост, за което при кандидатстването дружеството е получило предимство по критерия подбор по чл.30 ал.1 т.9 от Наредба №9/21.03.2015г., като е формиран краен извод, че ангажиментът по този критерии трайно не се спазва. На последно място е посочено, че към момента на издаване на решението не е представен актуален договор за сертификация с био сертифициращ орган и сертификационно писмо за последна извършена инспекция на етерично - маслени и медицински култури, което представлява неизпълнение на ангажимента по чл.30 ал.1 т.4 от Наредбата. При тези констатации от решаващия орган е счетено, че подаденото възражение е неоснователно, а констатираните нарушения са съществени и обосновават пълен отказ от предоставяне на финансова помощ.

По делото е изслушана и приета съдбено-техническа експертиза, изготвена от вещото лице и. А.Н., със специалност „А., р. з.“, която в заключението си сочи, че размерът на използваните площи от дружеството за стопанската 2016- 2017г. са 316,595 дка, от които 113 дка етерично-маслени куртури,  200,902 дка естествени ливади и 2,693 дка угари /последните с намерения за засаждане/. Вещото лице сочи, че за стопанската 2017-2018 г., съгласно справка за дейността и анкетна карта  от 14.03.2018 г., размерът на използваните площи от дружеството е 291,041 дка, от които обработваемата земя е 151,313 дка и включва: 41,700 дка др. етерично-маслени и лекарствени култури  и 109,613 дка естествени ливади, представляващи постоянно затревени площи, а останалите 139,728 дка са угари, представляващи площи подготвени за засаждане. Вещото лице дава заключение, че подготвените за засаждане площи не са обработваеми площи, като за 2017г.- 2018г. площите с еретично-маслени култури са намалели със 71,300 дка /от 113 дка на 41,700 дка/. Експертът дава заключение, че съгласно сключения договор № 20/04/1/0/02864/11.01.2016г. размерът на обработваемите площи е следвало да бъде 299,700 дка, но в действителност, съгласно справка за дейността и анкетна карта от 14.03.2018г. обработваемата земя е 151,313 дка, следователно е налице несъответствие между договорената и констатиранта площ от 148,387дка.

По делото е изслушана и приета комплексна съдебна т.-и. експертиза. Вещото лице и. М.К. със специалност „Р. и е. на т.“, в заключението и в отговорите в съдебно заседание на 02.11.2021г. сочи, че одобрената за подпомагане земеделска техника отговаря на размера на обработваемите от дружеството площи за стопанската 2016-2017 г.  и 2017-2018 г. само ако се приеме, че същите са в размер на 299 дка. Според и. К. обработваемата от дружеството земя е 299,7 дка. В отговор в съдебно заседание вещото лице уточнява, че според него всички заявени от дружеството площи са реално обработваеми.

   Вещото лице П.И. със специалност „С. и к.“ сочи, че „Долината на билките“ ЕООД е извършила покупка на земеделска техника, съгласно договора с ДФ „Земеделие“ на обща стойност 332 870 лева, в периода 10.10.2016г. до 28.11.2017г., като покупката е отразена в счетоводството на дружеството; размерът в евро на стандартния производствен обем на дружеството съобразно приложение № 14 към §1 т-.44 от ДР на Наредба № 9/21.03.2015 г. за стопанската 2016-2017 г. е 7 523,95 евро, а за стопанската 2017-2018 г. е 3 411,37 евро.

По делото е приобщен договор за сертификация с биосертифициращ орган /л.911/ и анекс към сертификат от 21.09.2015г. /л.930/, издадени съгласно регламент ЕО 834/2007 И ЕО 889/08.

Съгласно приобщената по делото справка от НАП към 15.03.2018г. действащите трудови договори на оспорващото дружество са 6, а към 09.02.2021г. са два.

При гореизложените факти и в рамките на съдебната проверка съгласно чл. 168 от АПК, във вр. с чл. 146 от АПК и чл. 169 от АПК, съдът прави следните правни изводи:

Оспореният административен акт е издаден от компетентен по смисъла на чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ орган – Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие“. Съгласно чл. 11, ал. 2, т. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ ДФ "Земеделие“ е акредитиран като единствената Разплащателна агенция за Република България за прилагане на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз, а съгласно чл. 20а от същия закон, Изпълнителния Директор на фонда, който е Изпълнителен Директор и на разплащателната агенция, организира и ръководи дейността на агенцията и я представлява, както и в предвидената от закона писмена форма, при спазване изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК.

За да постанови оспореното решение административният орган се е позовал на нормите на чл. 49 ал.1 т.1 т.2 и т.3 и 42 ал.3 от Наредба № 9/21.03.2015 г. във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 4 т.7 и т.9 във връзка с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 и § 4 ал.3 от ДР на ЗУСЕСИФ. Административният орган е посочил като правно основание за налагане на финансовата корекция чл. 70, ал. 1, т.4 т. 7 и т.9 от ЗУСЕСИФ, съгласно които финансова подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично за нарушаване на изискването за дълготрайност на операциите в случаите и в сроковете по чл. 71 от Регламент (ЕС) № 1303/2013; за неизпълнение на одобрени индикатори; за нередност, съставляваща нарушение на правилата за определяне на изпълнител по глава четвърта, извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициента, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ;.

Настоящият съдебен състав намира, че са налице предпоставките за издаване на постановения отказ за изплащане на финансова помощ. Съгласно чл. 42 ал.3 от Наредба № 9/21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. договорът сключен между фонда и ползвателя урежда правата, задълженията и отговорностите на страните, включително основанията за изискуемост на финансовата помощ и краен срок за започване изпълнението на дейностите и инвестициите по проекта. Образецът на договор се утвърждава от изпълнителния директор на РА след съгласуване с министъра на земеделието и храните и се публикува на електронните страници на МЗХ и Държавен фонд "Земеделие" преди началната дата на приема.

Според чл.2 ал.2 от сключения договор фондът има право да намали или да откаже изцяло заявената за изплащане финансова помощ, съответно да иска възстановяване  на цялата или част от изплатената финансова помощ, когато инвестицията е изпълнена неточно, като изплаща помощта в максимален размер само при условие, че ползвателят е извършил инвестицията при точно спазване на одобрения проект, условията и сроковете, определени в договора. 

От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че дружеството оспорващ не е изпълнило точно и пълно таблица 4.1 от бизнес плана / л.889 и сл./ и чл.16 от договора/ л.867/. Дружеството не е обработвало земя в размер на 299,7 дка, чрез отглеждане върху нея на една или няколко етерично-маслени култури от група I в размер на 137,8 дка и от група II – 161,9 дка, не е поддържало минимален стандартен производствен обем на дейността за финансовата 2016-2017 г. и за 2017-2018 г. не по-малко от левовата равностойност на 8 000 евро, каквото е изискването на чл.18 т.2 от договора, както и не е сключило актуален договор за сертификация с биосертифицираща фирма, следователно не е спазило точно одобрения бизнес проект, както и условията и сроковете, определени в договора.

На първо място съдът не кредитира заключението на съдебно - техническата експертиза, изготвена от вещото лице и. М.К. в частта, в която същия дава становище, че размерът на обработваемите площи от дружеството възлиза на 299 дка. Видно от чл.16 от договора, дружеството се е задължило за периода от сключване на договора до 01.01.2018 г. да обработва и да доказва това обстоятелство чрез някой от способите на чл.24 ал.1 от Наредба № 9/21.03.2015 г. земеделска земя в общ размер на 299,7 дка, върху която не просто да извършва обработка на почвата, а да отглежда една или няколко етерично-маслени култури, защото съгласно сключения договор и бизнес-плана се финансира именно етерично-масленото отглеждане, а не намерението и подготовката за отглеждане. Съдът изцяло възприема становището на вещото лице и. Н., която в заключението си сочи, че за стопанската 2016г.- 2017 г. дружеството е отглеждало 113 дка етерично-маслени култури, а за стопанската 2017-2018 г. е отглеждало 41.700 дка етерично-маслени култури и 109,613 дка естествени ливади, като само тези площи, по смисъла на чл.16 от договора, съдът приема за обработваеми. Съгласно чл.23 ал.1 от Наредба № 9/21.03.2015 г. техническите характеристики и капацитетът на земеделската техника, за която се предоставя финансова помощ, трябва да съответстват на площта на обработваната от кандидата или членовете на групата/организацията на производители земя, с отглежданите култури и/или нуждите на животновъдния обект. Анализът на тази норма и установеното в хода на съдебното производство налагат извод, че капацитетът на придобитата от оспорващото дружество техника не съответства на размера на действително обработваната земя.

На следващо място от заключението на вещото лице П.И., което съдът като компетентно и безпристрастно изготвено кредитира изцяло се установява, че размерът на стандартният производствен обем на земеделското стопанство на оспорващия, съгласно приложение № 14 към §1 т.44 от ДР на Наредба № 9/21.03.2015 г. за стопанската 2016-2017 г. е 7 523,95 евро, а за стопанската 2017-2018 г. е намалял до 3411,37 евро. Тези констатации на вещото лице изцяло съвпадат с констатациите на административния орган в оспорения акт.

Следователно, при обработката на заявката на оспорващия за плащане, фондът правилно е установил, че спрямо жалбоподателя е налице неизпълнение на задължението му по договора, досежно ангажимента да докаже със засявката, че обработва определени площи, разделени в две групи от сектор „етерично-маслени" и в съответния общ размер от 299.7 дка. Посредством обработката на площи в този сектор, жалбоподателят е получил приоритет пред други земеделски стопани, доколкото в настоящия програмен период на ПРСР 2014-2020г., приемът па заявления по тази и други подмерки се осъществява винаги в условията на ограничен бюджет. Според разпоредбите на договора и приложимата наредба, налице са три способа, за да докаже изпълнение на това задължение - чрез правно основание /договор за наем, аренда и т.н./, чрез очертаването на земята в ИСАК или чрез включването им в анкетната карта, какъвто е настоящия случай. Размерът на по-малко обработваемите площи от ангажимента рефлектира и върху размера на СПО и върху капацитета на одобрената земеделска техника. Последният показва, че одобрената техника не е необходима на това земеделско стопанство, с оглед първоначалното неизпълнение, досежно площта. В изготвения от  дружеството бизнес план, е поет пет годишен ангажимент за обработка и поддържане на посочените площи в сектор етерично-маслени от първа и втора група, защото именно с отглеждането в дългосрочен план на тези култури дружеството е обосновало пред AO нуждата от закупуване и съответно финансирането на земеделска техника с капацитет от посочения вид и технически параметри.

Не на последно място в проведеното открито съдебно заседание на 30.11.2021г. / л.904/ от изявлението на процесуалния представител на оспорващото дружество се установява, че през 2018г., 2019г. , а и към 2020г. „Долината на билките" ЕООД няма заявени и обработени култури в сектор етерично­-маслени и медицински култури, каквото задължение е поето с подписания договор и бизнес плана към него, поради което не може и евентуално да се приеме, че от страна на дружеството е налице намерение или стремеж за изпълнение на поетите ангажименти. Единствено се констатира, че дружеството е изпълнило условието за разкриване на едно ново работно място.

 Ето защо съдът намира, че при повторното произнасяне административният орган е констатирал както, че първоначалните нарушения са налице, така и че с оглед трайно възприетото бездействие на ползвателя се е стигнало до  пълно неизпълнение на  поетите ангажименти да се обработвата определените площи  до края на петата година/ таблица 4.1 от бизнес плана/

            В тази връзка съдът споделя становището на фонда, че допуснатите от страна на ползвателя нарушения са толкова съществени, че наличието им обусловя единствено пълен отказ от предоставяне на финансова помощ по заявката досежно изискванията за пропорционалност и съразмерност по чл.6 от АПК. Следователно налице са фактически обстоятелства, които обосновават отказа на административния орган, а именно: ползвателят на помощта не е изпълнил основни дейности и цели, предвидени за изпълнение както в бизнес – плана, така и в договор № 20/04/1/0/02864 от 11.01.2016 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестици  в материални активи“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 г. - 2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, което дава право на УО да пристъпи към чл.9 ал.1 т.3 и т.4 като откаже пълно изплащане на финансовата помощ, тъй като инвестицията е изпълнена неточно и при неспазване на чл.16 т.1 от договора.

При констатираното от фактическа страна в административното производство неизпълнение на задълженията на бизнес плана и договора законосъобразно в съответствие с чл.49 ал.1 т.1 т.2 и т.3 и 42 ал.3 от Наредба № 9/21.03.2015 г. във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 4 т.7 и т.9 във връзка с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 и § 4 ал.3 от ДР на ЗУСЕСИФ е отказано пълно изплащане на финансовата помощ на дружеството.

В настоящия случай правилно е приложен материалният закон като е съобразена и неговата цел - да се изключи приноса на ЕЗФРСР и националния бюджет като средства по ЕСИФ за заявени за верификация разходи, за които Фонда е установил неизпълнение на нормативни и договорни задължения. При постановяването на акта административният орган е съобразил изцяло основанията за отказа по конкретната заявка, депозирана по сключения договор, относимата по подмярката наредба, както и директно приложимото европейско законодателство, уреждащо отношенията между страните.

Предвид горното съдът приема, че оспореното решение е валидно, издадено при спазване на административно-производствените правила, в съответствие с материалния закон и целта му, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото и според правилата на чл. 143 от АПК, основателно е искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, както и за присъждане на разноски за експертиза в размер на 1 182 лева. Оспорващото дружество следва да бъде осъдено да заплати на ДФ “Земеделие“ разноски в общ размер на 1 382 лева.

 

Водим от горното и на основание чл. 171, ал. 2, във вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК Административен съд - Сливен

 

                                                   Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Долината на билките“ ЕООД седалище и адрес на управление с.К., общ. К., представлявано от А.Б. против Решение № 20/04/1/0/02864/3/01/04/02 - 01-2600/1087 от 16.02.2021 г. на Изпълнителния директора на ДФ "Земеделие.

 

ОСЪЖДА „Долината на билките“ ЕООД седалище и адрес на управление с.К., общ. К., представлявано от А.Б. ЕИК ********* да заплати на ДФ "Земеделие" сумата от 1 382 (хиляда триста осемдесет и два) лева, представляващи съдебни разноски.

 

Решението може да се обжалва в четиринадесетдневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.

 

 

Решението да се съобщи на страните.

 

                                   

 

                                            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: