Р Е Ш Е Н И Е №260014
гр. Ботевград,
24.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БОТЕВГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, шести
състав, в публично заседание на четвърти февруари две хиляди и двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ****
при
секретаря ****, като разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 497 по описа за
2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Предметът на
делото:
Наказателно постановление /НП/ № 20-0246-001029/17.11.2020
г., издадено от ****- Началник
група към ОДМВР София, РУ-Ботевград,
упълномощен със заповед № 8121з-515/14.05.2019г. на МВР, с което
на М.И.К., ЕГН **********
за това, че на 16.08.2020г., около 03.20 часа, в гр. Ботевград, на бул.”България” срещу хотел Ботевград управлява
лек автомобил “Фолксваген-Пасат”, с рег. № СО **** СХ, собственост на ****, ЕГН **********, при
проверка, водачът отказва да бъде изпробван за употреба на алкохол с алкотест
„Дрегер”, модел 7510, с фабричен № ARDM 0177. На водача е издаден талон за мед. изследване № 084504 и връчени
7-седем броя стикери, като не е изпълнил предписание за изследване с доказ. анализатор
и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрация на алкохол в кръвта му, с което
нарушил чл.174, ал.3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, на основание
чл.53 от ЗАНН и чл.174 ал.3 пред.1 от ЗДвП му е наложено наказание – „глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 24 /двадесет и четири/ месеца.
Становище на страните:
В жалбата се иска отмяна на обжалваното постановление като незаконосъобразно, необосновано, издадено в
нарушение на процесуалния закон и в противоречие с материалния закон. Твърди
се, че не са преценени в съвкупност обективно и пълно всички доказателства,
които са от значение за административно-наказателното производство. Според
жалбоподателя са нарушени основните начала за обективност и служебното начало,
важни и относими доказателства за правилното определяне на твърдяното за
извършено от него нарушение били напълно пренебрегнати, а изводите на
административно-наказващия орган били изградени, без анализ на преките
доказателства за това, а други били ценени превратно, като им е предадено
съдържание каквото те нямат, което довело до необоснованост на обжалваното
постановление. Изведен е довод за допуснато от административно-наказаващия орган
на съществено процесуално нарушение, с оглед обстоятелството, че в обжалваното
НП, за първи път, са включени съставомерни признаци на процесното нарушение,
които признаци не били изложени в АУАН, поради което били извън предмета на
доказване, а нарушението останало недоказано.Иска се РС-Ботевград да отмени
обжалваното Наказателно постановление.
Пред РС-Ботевград жалбоподателят,
редовно призован, не се явява. Явява се договорният му пълномощник адвокат И.Ж.
от САК, които поддържат жалбата. По време на съдебните прения пред РС-Ботевград
адв. Ж., моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление по
изложените в жалбата съображения.
Въззиваемата страна Началник група към ОДМВР София, РУ-Ботевград, редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
Ботевградският районен съд, като
прецени събраните по делото доказателства и релевираните от страните доводи,
приема за установено следното:
От
фактическа страна:
На 16.08.2020г., около 03.20 часа, в с в гр.
Ботевград, на бул.”България” срещу хотел Ботевград жалбоподателят ****управлявал
лек автомобил “Фолксваген-Пасат”, с рег. № СО **** СХ, собственост на ****, ЕГН **********. По
същото време и място, срещу
хотел Ботевград, полицейските служители С.А. и П.П. го спрели за проверка
поради това, че при управлението на автомобила форсирал двигателя му и се
движил с висока скорост в населено място. В разговора с него установили, че
водачът лъхал на алкохол. Обяснили му, че следва да му извършат проверка за
употреба на алкохол. Водачът на лек автомобил “Фолксваген-Пасат”, с рег. № СО ****
СХ категорично отказал да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо
средство алкотест „Дрегер”, модел 7510, с фабричен № ARDM 0177,
като твърдял, че не е управлявал автомобила и бил пешеходец. Същият не носел и
документи за управление на МПС. Поради това, че жалбоподателят категорично
отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол свидетелят
С.А., в присъствието на свидетеля П.П., му съставил Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ Серия АA, бланков № 658199 от 16.08.2020г.
Актът бил връчен на жалбоподателя К. срещу подпис, на същата дата, без да
сочи възражения. На К. бил съставен и
талон за изследване бланков № 084504 за ФСМП-Ботевград /образец приложение № 1
към чл. 4, ал. 3/, като му е била разяснена възможността да даде кръвна проба
за химичен анализ. Върху талона жалбоподателят К. е удостоверил с подписа си,
че препис от талона му е бил връчен в 04:10 часа на 16.08.2020 г., тоест след
отказа му да бъде изпробван с "дрегера". Следователно талон за
медицинско изследване не само е бил издаден, но и водачът го е получил, като е
удостоверил с подписа си, че му е бил връчен препис от същия и е запознат с
възможността да даде кръвна проба. След връчването му, двамата служители на РУ
– Ботевград придружили водача до ФСМП Ботевград, където, в тяхно присъствие, отново
отказал да му бъде взета кръвна проба от д-р Каназирска, който отказ е отразен и
в съставения протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.
Въз основа на съставения акт и при
същата фактическа обстановка като описаната в него Началник група към ОДМВР София, РУ-Ботевград, издал обжалваното Наказателно постановление №
20-0246-001029/17.11.2020, с което на жалбоподателя К. е наложено на основание
чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП
административно наказание „глоба” в размер на 2000 лева и „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 24 месеца за това, че при проверка отказва да бъде
изпробван за употреба на алкохол с алкотест „Дрегер”, модел 7510, с фабричен № ARDM 0177, като за първи път в обжалваното НП
е изписана цялостно и законовата норма на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, която
предвижда няколко хипотези на нарушения.
Наказателното постановление е връчено на нарушителя
срещу подпис на 17.11.2020г. и е обжалвано в законоустановения 7 дневен срок с
жалба от 20.11.2020г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите по делото писмени доказателства /АУАН; талона за медицинско изследване; Заверено копие на заповед № 8121з-515/14.05.2019г. на МВР; справка за нарушител и др./, както и от показанията на свидетелите С.А. и П.П..
Като официални документи с доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства, съдът кредитира приложените по делото писмени доказателства - Заповедта на министъра на вътрешните работи (съгласно която се установява наличието на компетентност на лицата, издали конкретните АУАН и НП); талонът за изследване, протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози и АУАН също са обективни и непредубедени писмени доказателства, които имат доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства, особено АУАН - с оглед нормата на чл.189, ал.2 от ЗДвП.
Така установената фактическа обстановка се
доказва и от събраните на съдебното производство гласни доказателства -
показанията на св. П. – очевидец на нарушението, както и показанията на
актосъставителя А.. Показанията на свидетеля и актосъставителя кореспондират
напълно на изложеното в АУАН. Двамата свидетели описват в пълни подробности
обстоятелствата около нарушението на К., като подробно, логично и
последователно излагат подробности относно възприетото от тях управление на
автомобила от страна на К.. Свидетелите А. и П. подробно разказват как на процесната дата забелязали управлявания от
жалбоподателя автомобил, който форсирал двигателя му, което предизвикало възмущение у намиращите
се наблизо случайни граждани. Именно това провокирало полицейските служители да
спрат за проверка автомобила. Актосъставителят А. потвърждава отказа на К. да бъде изпробван за
алкохол с техническо средство – обстоятелство, което принципно не се оспорва от
жалбоподателя.
Събраните по делото писмени и гласни
доказателства са непротиворечиви и взаимно обусловени по отношение на
релевантните за спора факти. Поради това и по аргумент от чл.84 от ЗАНН, вр.
чл.305, ал.3, изр.2 от НПК съдът ги кредитира напълно и намира, че не се налага
те да бъдат по-подробно анализирани.
От правна страна:
Обжалваното Наказателно постановление
е от категорията на обжалваемите административни актове. Жалба е депозирана в
преклузивния процесуален срок и изхожда от легитимирана страна в процеса,
поради което се явява процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.
63, ал. 1 от ЗАНН съдът е длъжен да провери законосъобразността на
обжалваното наказателно постановление, като в този смисъл извърши проверка за
спазването на материалния и процесуалния закон, без да е обвързан от
основанията, изложени в жалбата – арг. от чл.
314, ал. 1 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН.
Съдът служебно установи, че актът за
установяване на администативно нарушение и наказателното постановление са
изготвени от компетентни за това длъжностни лица. Според т. 1. 3 от заповед №
8121з-515/14.05.2018 г. лицата, заемащи длъжност младши „Полицейски инспектор
–пътен контрол” са овластени да съставят актове за установяване на
административни нарушения по ЗДвП. Съгласно т. 2. 11. от същата заповед
началниците групи в ОПП при ОДМВР са компетентни да издават наказателни
постановления за нарушения на ЗДвП.
Съдът служебно установи, че в хода на
административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, водещи до опорочаване на същото или до ограничаване
на правото на защита на нарушителя. Между АУАН и Наказателното постановление
има тъждество на фактите и съответствие на посочената правна норма, чието
нарушение се твърди. Водим от изложеното този съдебен състав прие, че противно
на твърденията на жалбоподателя, не е налице съществено процесуално нарушение в
АУАН и НП.
Спазени са всички давностни срокове,
визирани в чл.
34 от ЗАНН. Административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на акта за установяване на административно нарушение в предвидения
от чл.
34 от ЗАНН тримесечен срок от откриване на нарушителя, респективно
едногодишен срок от извършване на нарушението. От своя страна обжалваното
наказателното постановление е постановено в шестмесечен срок от съставяне на
акта.
Неоснователно
е възражението, че имало нарушение в издаденото НП, тъй като били добавени
обстоятелства, които не били описани от актосъставителя. В случая АНО си е
позволил да цитира цялостно законовата норма на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, която
предвижда няколко хипотези на нарушения, но в обстоятелствената част на
издаденото НП ясно е описано, че водачът е отказал да бъде изпробван за алкохол
с техническо средство "дрегер", което всъщност е причината за
неговото санкциониране. Нарушението е точно и ясно описано, поради което не
може да се говори за наличието на неяснота, довела до съществено ограничаване
правото на защита на К.. Самото нарушение е било
довършено в момента на отказа на жалбоподателя да бъде изпробван за употреба на
алкохол и именно след този момент са били налице основанията за съставяне на
акта. Нарушението не е било довършено с отказа да даде кръв за химичен анализ в
болничното заведение, понеже както беше споменато по-горе разпоредбата на чл.
174, ал. 3 от ЗДвП предвижда наказание за водач на моторно превозно средство,
който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози. В случая не се касае за сложен
фактически състав на едно единствено нарушение, а за няколко хипотези на
нарушения поради използването на съюза "или", тоест отказът да бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол
в кръвта е самостоятелно нарушение и за съставомерността му е достатъчно
единствено наличието на такъв отказ.
Неоснователни са и
възраженията, че нарушението
не било описано в
пълнота, ясно и
недвусмислено. В издаденото НП е описано населеното място, улицата
по която се е движил автомобилът, посоката му на движение и мястото, където водачът е бил спрян. От своя
страна свидетелите посочиха ясно и по несъмнен начин мястото
на проверката, което отговаря на описаното в издаденото НП. Отказът на жалбоподателят да бъде
изпробван с дрегер се доказа категорично от показанията на свидетелите А. и П..
Неоснователни са и възраженията, че
обжалваното НП е необосновано, тъй като изводите на АНО са изградени в
нарушение на принципите на обективност и служебно начало при пренебрегване на
част от доказателствата, без анализ на преки такива и превратна им оценка.
Въззивният състав намира, че фактите по делото правилно са изведени от АНО след
съответен анализ на доказателствения материал, доказателствата по делото са
ценени според действителното им съдържание, правилно е оценена процесуалната им
стойност, поради което те следва да се приемат такива, каквито са приети за
установени от АНО. В тази насока не се констатират пропуски в процесуалната му дейност.
От събрания по делото доказателствен материал се установява по несъмнен начин мястото, дата и часа на проверката, както и действията на жалбоподателя К. – това, че той е управлявал индивидуализирано МПС, че е бил спрян за проверка от полицаи, поискали да го изпробват за алкохол, тъй като той силно им е лъхал на алкохол, но той е отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол с алкотест „Дрегер”, без да се твърдят каквито и да е обстоятелства установяващи обективна невъзможност за това, като на същия бил издаден и талон за изследване.
По силата на разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДП водач на моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол
в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване
на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване
от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина
за срок от две години и глоба 2000 лв.
Съгласно чл.1, ал.3 от Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози „употребата на алкохол или друго упойващо
вещество се установява посредством използване на съответни технически средства
и/или чрез медицински и лабораторни изследвания”. Това означава, че К. следва
да докаже, че е изпробван с техническо средство от полицаите или че е дал кръв
за медицинско /лабораторно/ изследване. Жалбоподателят, обаче, не доказа
подобни факти. В същото време свидетелите са единодушни, че жалбоподателят е
отказал да бъде изпробван с алкотест и полицаите са му издали талон за
медицинско изследване. Резултати от това изследване К. не ангажира по делото
чрез писмени доказателства, които се явяват единствените допустими и годни за
установяването на положителния факт, че жалбоподателят е дал кръв за медицинско
изследване, респ. не е реализирал състава на административното нарушение по
чл.174, ал.3 от ЗДвП. Напротив по делото от протокола за вземане на биологични
проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози по несъмнен
начин се доказа и отказът му да дадде кръв за изследване във ФСМП Ботевград. Поради
това и с оглед на целия събран по делото доказателствен материал, този съдебен
състав прие, че жалбоподателят е реализирал състава на вмененото му нарушение.
От субективна страна, К. е извършил
нарушението при форма на вината пряк умисъл. Нарушителят е съзнавал, че като
водач е длъжен да се подчини на полицейските служители и да се подложи на тест
с техническо средство, съзнавал е, че застрашава обществените отношения,
свързани с контрола върху безопасността на транспорта, но е целял пряко да се
противопостави на действията по извършваната проверка.
В последно време
изключително много зачестиха пътнотранспортните произшествия, които се дължат
на шофиране след употреба на алкохол или наркотици. В не малко случаи тези
произшествия завършват със смърт или сериозни телесни увреждания. Това
характеризира подобни деяния като такива със завишена степен на обществена
опасност. От свидетелските показания стана ясно, че водачът е бил във видимо нетрезво състояние. Явно
съзнавайки това обстоятелство и сериозните последствия, които биха могли да
доведат и до ангажиране на наказателна отговорност, К. е отказал да бъде изпробван както с дрегер,
така и да даде кръвна проба. Именно поради тази причина в случаите на отказ
санкциите са сериозни, тъй като възползвайки се от това си право, голяма е
вероятността нарушителят да се е спасил от наказателно преследване. Самото
поведение на водача е изключително укоримо и с много завишена степен на
обществена опасност, предвид състоянието, в което се е намирал и в което е
предприел управление на МПС. Такова поведение не може да бъде толерирано и
трябва да бъде санкционирано с цялата строгост на закона, понеже създава
сериозни предпоставки за настъпване на ПТП, при което могат сериозно да
пострадат или дори да загинат невинни граждани. Поради тази причина следва да
се обърне сериозно внимание на водачите, които си позволяват такова
неправомерно поведение и според настоящия състав единствено ефективни наказания
биха могли да осъществят както индивидуалната, така и генералната превенция
(цел) на наказанието по смисъла на чл. 12 от ЗАНН, тоест не само да предупредят
и превъзпитат нарушителя към спазване на установения правен ред, но и да имат
възпиращо, възпитателно и предупредително действие по отношение на останалите
членове на обществото. Именно посочените обстоятелства карат съда да приеме, че
не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН.
По размера на наказанието
Съгласно нормата на чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДП, водач на моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол
или упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 2
години и глоба 2 000 лв. Двете санкции са във фиксиран размер, поради което
всякакви разсъждения по индивидуализацията им са безпредметни.
Мотивиран от всичко изложено до тук
настоящият съдебен състав прие, че обжалваното Наказателно постановление следва
да се потвърди от съда, а жалбата на К. - следва да бъде оставена без уважение.
Ето защо и на основание чл.63, ал.1
от ЗАНН, Районен съд-Ботевград, въззивен състав
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № № 20-0246-001029/17.11.2020
г., издадено от ****- Началник
група към ОДМВР София, РУ-Ботевград,
упълномощен със заповед № 8121з-515/14.05.2019г. на МВР, с което
на М.И.К., ЕГН **********
за това, че на 16.08.2020г., около 03.20 часа, в гр. Ботевград, на бул.”България”
срещу хотел Ботевград управлява лек автомобил “Фолксваген-Пасат”, с рег. № СО ****
СХ, собственост на ****, ЕГН **********,
при проверка, водачът отказва да бъде изпробван за употреба на алкохол с алкотест
„Дрегер”, модел 7510, с фабричен № ARDM 0177. На водача е издаден талон за мед. изследване № 084504 и връчени
7-седем броя стикери, като не е изпълнил предписание за изследване с доказ.
анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрация на алкохол в
кръвта му, с което нарушил чл.174, ал.3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/,
на основание чл.53 от ЗАНН и чл.174 ал.3
пред.1 от ЗДвП му е наложено наказание – „глоба” в размер на 2000 /две хиляди/
лева и „лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца.
Решението може да се обжалва по реда
на АПК пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :