Решение по дело №282/2020 на Административен съд - Монтана

  Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 326/13.07.2020 г.

                                                       гр.Монтана

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Монтана ,касационен състав ,в открито съдебно заседание на десети юли ,през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                    

                                                            Председател: ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ 

                                                                   Членове:СОНЯ КАМАРАШКА

                                                                                  БИСЕРКА БОЙЧЕВА

при секретаря Петя Видова и с участие на прокурора Галя Александрова като разгледа    докладвано от съдията БОЙЧЕВА…КАНД№282/2020г.по описа на съда…за да се произнесе взе предвид:

         Производството е по реда на чл.208 и сл АПК във връзка с чл.63 ,ал.1 ЗАНН.

 С решение от 13.04.2020г., постановено по АНД№50/20г., Районен съд-Берковица е потвърдил наказателно постановление №12/001498/ 03.01.2020г. на Директора на Дирекция”ИТ”-Монтана ,с което на „Р*** ММ” ЕООД ,гр.В*** ,представлявано от М.А.М. ,в качеството му на работодател е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2000лв.,на основание чл.416,ал.5 от КТ във връзка с чл.415,ал.1 от КТ.

Горното решение е обжалвано с касационна жалба от касатора „Р*** ММ” ЕООД ,гр.В*** ,представлявано от М.А.М.,с искане да бъде отменено решението на БРС, като неправилно и незаконосъобразно .В съдебно заседание чрез адв.Д. иска отмяна на решението на въззивния съд ,респ. отмяна и на НП ,като се приеме ,че е налице маловажен случай . Претендира разноски,за което представя доказателства.

Ответникът по касацията-Д „ИТ“-Монтана ,чрез юрк.Кръстева иска да се потвърди обжалваното решение.Претендира юрисконсултско възнаграждение.

 Представителят на Окръжна прокуратура Монтана счита жалбата за неоснователна,а решението на съда за правилно.

         Настоящият състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид  оплакванията в жалбата, доводите на страните,събраните по дело-то доказателства и приложимата нормативна уредба намира за установено следното:

         Касационната жалба е подадена от надлежна страна,в срока по чл.211 АПК ,поради което се  явява процесуално допустима,а разгледана по същество се явява частично основателна по посочените по-долу съображения.

От фактическа страна по делото е установено,че на касатора в настоящето производство е съставен акт за установяване на  административно нарушение№12-001498/02.12.2019г. и наказателно постановление №12/001498/03.01.2020г.за това ,че при извършена проверка на място на 26.11.2019г. и по документи на 02.12.2019г.от контролните органи на „ИТ”-Монтана по спазване на трудовото законодателство в обект на търговеца-Бар „Е*** Д*** Р*** “ ,находящ се в гр.В*** , дружеството в качеството му на работодател ,представлявано от М.М. не е изпълнило задължително предписание№9,дадено с протокол№12126/14.10.2019г.,а именно: „Работодателят  да не допуска заетите работници  в „Р*** ММ“ ЕООД с период на сумирано изчисляване на работното време-едномесечен да  полагат извънреден труд извън см. на чл.144 КТ със срок на изпълнение 10.11.2019г.“,като видно от графика за м. ноември 2019г.,надлежно изготвен и утвърден от работодателя ,същият е допуснал лицето Д*** П*** да работи като „сервитьор“ от 8,00ч. до 16,00ч. и да полага извънреден труд извън см. на чл.144 ИТ на 26.11.2019г.,регламентиран в графика за нея като почивен ,с което е нарушил чл.415,ал.1 от КТ , за което му е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2000 лв. на основание чл.416,ал.5 от КТ във връзка с чл.415,ал.1 от КТ. От тази фактическа обстановка съдът  прави следните правни изводи.

  За да потвърди  НП ,въззивния съд е приел ,че нарушението е доказано и правилно е наложена санкция на виновното лице .Тези негови изводи не се споделят от настоящата касационна инстанция.Безспорно е установено ,че Д*** П*** е работила като сервитьор в обекта на търговеца  на дата 26.11.2019г.,когато видно от графика за м. ноември 2019г. ,утвърден и подписан от работодателя е следвало да почива.Същата е заместила друго лице по лични причини за период от 2ч.От това чисто формално нарушение обаче не са последвали щети ,при което административно наказващия орган е следвало да приложи разпоредбата на чл.415в КТ за маловажност на деянието.Вярно е, че от обективна и субективна страна е извършено нарушение ,но същото е формално,не са засегнати в значителна степен  важни обществени отношения,за да се наложи санкция в размер на определения по чл.415 ,ал.1 КТ-2000лв.Законът допуска в случаи ,като този ,при който лични причини налагат заместване за 2ч. от друго лице /в случая работодателят не е и знаел за заместването по негово изявление в съдебно заседание/да се приеме ,че е налице маловажен случай по специалната разпоредба на чл.415в,ал.1 КТ. Разпоредбата допуска за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят да се накаже с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв..В случая работодател е ЮЛ и на същото следва да бъде наложена санкция от 300лв. по чл.415в ,ал.1 КТ ,като в тази връзка неоснователно се явява искането да бъде наказано физическото лице ,което е нарушило графика.доколкото същото не може да бъде субект на АНО за това деяние. Затова и решението на първоинстанционния съд следва да се отмени и вместо него да се измени НП и преквалифицира деянието в маловажно по чл.415в от КТ ,като се намали размерът на „имуществена санкция“ от 2000лв. на 300лв.

От касатора се претендират разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 100лв. ,а от ответника юрисконсултско възнаграждение в определен от съда размер.С оглед изхода на спора –жалбата е частично основателна ,на основание чл.63,ал.3 ЗАНН във вр. с чл.143,ал.1 АПК съдът намира ,че следва да присъди на касатора, чрез адв.Ц.Д. разноски за адвокат -100лв. и на ответната страна ,чрез юрк.Кръстева юрисконсултско възнаграждение в минимален размер на 80лв.на основание чл.63,ал. 3 и ал. 5 ЗАНН във вр. с чл.37 ЗПП във вр. с чл.27е НЗПП.Водим от гореизложеното, административният съд

 

                                              Р   Е   Ш   И   :

 ОТМЕНЯ решение от 13.04.2020г., постановено по АНД№50/20г., Районен съд-Берковица И ВМЕСТО НЕГО

 

                                  ПОСТАНОВЯВА:

 

ИЗМЕНЯ наказателно постановление №12/001498/ 03.01.2020г. на Директора на Дирекция”ИТ”-Монтана ,с което на „Р*** ММ” ЕООД ,гр.В*** ,представлявано от М.А.М. ,в качеството му на работодател е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2000лв.,на основание чл.416,ал.5 от КТ във връзка с чл.415,ал.1 от КТ,като преквалифицира деянието в „маловажно“ по см. на чл.415в ,ал.1 КТ и намалява имуществената санкция от 2000лв. на 300лв.

ОСЪЖДА Д „ИТ“ -Монтана да заплати на „Р*** ММ” ЕООД ,гр.В*** ,представлявано от М.А.М. разноски за адвокат в размер на100/сто/лв.

ОСЪЖДА „Р*** ММ” ЕООД ,гр.В*** ,представлявано от М.А.М. *** разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80/осемдесет/лв.

 РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ:1.                   2.