Р Е Ш Е Н И Е
град София, 08.09.2022 година
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в
публично съдебно заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и
втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА
ПЕЦЕВА и с участието на прокурор ………… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело
№268 по описа за 2021 година и за да се произнесе след съвещание, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №169546 от 05.08.2020г., постановено по гр.дело №14437/2019г.
по описа на СРС, ІІІ Г.О., 88-ми състав, е признато за установено в отношенията между страните, че на
основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.5, §.1,
б."в" вр. чл.7, §.1, б."а" от Регламент /ЕО/ 261/2004г. на
Европейския Парламент и на Съвета "У.Е.У.Црт.",
вписано в Търговския регистър към Министерство на правосъдието на Унгария, с номер на вписване в регистъра: 01-10-140174, чрез
клона "У.Е.У.Црт. - клон България" КЧТ, с ЕИК********, дължи на М.В.К., с ЕГН **********, сумата от 250 евро, представляваща
обезщетение за отменен полет W64342, с
маршрут Братислава - София, който е следвало да бъде изпълнен на 13.06.2018г., с час на излитане 21:50 часа и час на пристигане
00:25 часа на следващия ден и който полет не се е състоял, ведно със законната
лихва върху тази сума за периода от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК до
съда - 07.12.2018г., до изплащане на вземането, за която сума е издадена
заповед за изпълнение на 19.12.2018г. по ч.гр.дело №77519/2018г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 88-ми състав. С решението е осъден "У.Е.У.Црт.",
вписано в Търговския регистър към Министерство на правосъдието на Унгария, с номер на вписване в регистъра: 01-10-140174, чрез
клона "У.Е.У.Црт. - клон България" КЧТ, с ЕИК********, да заплати
на М.В.К., с ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски в
исковото производство за заплатена държавна такса в размер от 25 лв., както и
разноски по ч.гр.дело №77519/2018г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 88-ми състав за заплатена държавна такса в размер
от 25 лв.. С
решението е осъден "У.Е.У.Црт.",
вписано в Търговския регистър към Министерство на правосъдието на Унгария, с номер на вписване в регистъра: 01-10-140174, чрез
клона "У.Е.У.Црт. - клон България" КЧТ, с ЕИК********, да заплати
на адв.Р.Т.В., адвокат при АК-София, на основание чл.38, ал.2 ЗА, сумата от 350 лв., адвокатски хонорар за оказана
безплатна правна помощ на М.В.К..
Постъпила
е въззивна жалба от ответника - "У.Е.У.Црт.", вписано в Търговския регистър към
Министерство на правосъдието на Унгария,
с номер на вписване в регистъра: 01-10-140174, чрез клона "У.Е.У.Црт. - клон България" КЧТ, с ЕИК********, чрез адв.К.И., с която се обжалва изцяло решение №169546 от 05.08.2020г., постановено по гр.дело
№14437/2019г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 88-ми състав, като са релевирани
доводи относно неговата неправилност, необоснованост и незаконосъобразност,
постановено в нарушение на материалния закон и в противоречие на задължителни
за българския съд тълкувателни решения на съда на Европейския съюз, приложими в настоящия случай. Излага се, че първостепенният съд
не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, поради което крайният
извод за основателност и доказаност на предявения иск е неправилен и
незаконосъобразен. Твърди се, че неправилни са изложените аргументи от СРС, че при
доказателствена тежест за ответника по делото са останали недоказани, че са налице всички предпоставки за
освобождаване на авиокомпания "У.Е.У." от отговорност
за заплащане на обезщетение по чл.7, §.1 на Регламент 261/2004г. на Европейския Парламент и на Съвета. Поддържа се, че от анализа на
събраните доказателства се налага извода, че в конкретния случай е било налице извънредно обстоятелство, изключващо
отговорността на ответника, по смисъла на чл.5, §.3
от Регламент /ЕО/ 261/2004, съгласно който опериращ въздушен превозвач не е
длъжен да изплаща обезщетение по чл.7. Сочи се, че по делото се доказва,
че процесният полет W64342 с маршрут Братислава – София, с
час на заминаване 21:50ч. на 13.06.2018г. и на пристигане на 14.06.2018г. в
00:25ч., е бил отменен поради възникнало извънредно обстоятелство, което не е могло да бъде избегнато от въздушния превозвач, въпреки че е предприел всички необходими мерки, и че същото се намира извън
ефективния му контрол. Поддържа, че по делото са били представени доказателства, сочещи за настъпването
на събития от извънреден характер, засегнали въздухоплавателно средство с рег.№HALXG, с което е било предвидено да се осъществи процесния полет, поради което е било възпрепятствано изпълнението на процесния полет по първоначално
предвиденото разписание, с които факти първостепенният съд не се е съобразил. По изложените съображения моли
съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното съдебно
решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск като
неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на разноски, направени пред
двете съдебни инстанции. Представя списък по чл.80 от ГПК.
Въззиваемата страна - М.В.К., чрез
адв.С.Б., депозира писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност
на постъпилата въззивна жалба. Излага се, че обжалваното съдебно решение е
законосъобразно, постановено при правилно обсъждане на релевантните по делото
доказателства и при спазване на материалния и процесуалния закон. Поддържа се,
че в хода на съдебното производство е доказано по несъмнен начин, че са налице предпоставките
на чл.7, §1, б."а" от Регламент (ЕО) №261/2004г. на Европейския
парламент и на Съвет от 11.02.2004г. за ангажиране отговорността на ответното
дружество - като въздушен превозвач, за осъществяването на полет W64342 с маршрут Братислава – София, с
час на заминаване 21:50ч. на 13.06.2018г. и на пристигане на 14.06.2018г. в
00:25ч., с разстояние на полета под 1500 км., който е бил отменен и
е бил осъществен на следващия
ден – 14.06.2018г., при време на пристигане 17:00 ч. /местно време/ от
въздухоплавателно средство с рег. №HALXH. По същество моли съда да постанови съдебен акт, с който
да потвърди обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно.
Претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция.
Предявен
е от М.В.К. срещу "У.Е.У.Црт.", вписано в Търговския регистър към
Министерство на правосъдието на Унгария,
с номер на вписване в регистъра: 01-10-140174, чрез клона "У.Е.У.Црт. - клон България" КЧТ, установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.5, §.1, б."в" вр.
чл.7, §.1, б."а" от Регламент /ЕО/
261/2004г. на Европейския парламент и Съвет от 11.02.2004г. относно
създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан
достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети.
Софийският градски съд, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от
първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови
доказателства по
смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от
първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в
мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните
в първата инстанция доказателства, от които се установяват релевантните за
спора факти и обстоятелства.
В конкретния случай не е спорно
между страните и се установява от доказателствата по делото, че за процесната
искова сума видно от приложеното ч.гр.дело №77519/2018г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 88-ми състав, ищцата - М.В.К. е подала на 07.12.2018г. заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410
от ГПК и е постановена на 19.12.2018г. заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу "У.Е.У.Црт.", вписано
в Търговския регистър към Министерство на правосъдието на Унгария, с номер на вписване в регистъра: 01-10-140174, чрез
клона "У.Е.У.Црт. - клон България" КЧТ. В срока по чл.414 от ГПК е
подадено от длъжника - "У.Е.У.Црт.", вписано в Търговския регистър към
Министерство на правосъдието на Унгария,
с номер на вписване в регистъра: 01-10-140174, чрез клона "У.Е.У.Црт. - клон България" КЧТ възражение, поради което
дължимата от него сума, посочена в заповедта за изпълнение, е предмет на
предявения в настоящото производство установителен иск.
Предвид
възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима -
подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса
срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване,
поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Разгледана по същество въззивната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Обжалваното първоинстанционно решение
е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на
императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща
към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за основателност
на предявения от М.В.К. срещу "У.Е.У.Црт.",
вписано в Търговския регистър към Министерство на правосъдието на Унгария, с
номер на вписване в регистъра: 01-10-140174, чрез клона "У.Е.У.Црт. - клон
България" КЧТ, установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.
чл.5, §.1, б."в" вр. чл.7,
§.1, б."а" от Регламент /ЕО/ 261/2004г. на Европейския
парламент и Съвет от 11.02.2004г. относно създаване на общи правила за
обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или
голямо закъснение на полети. При
правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК
и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК,
първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е
основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по
делото и съобразно приложимия
материален закон, поради което съдът следва да разгледа
доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Настоящата въззивна инстанция споделя
изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за
основателност на предявения иск като на основание
чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни констатации на настоящия съд
съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни. Във
връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и
следното:
В конкретния
случай въззивният съд приема, че от анализа на събраните по делото
доказателства се установява, че между страните е
бил сключен валиден договор за въздушен превоз за редовен полет W64342 с маршрут Братислава – София, с
час на заминаване 21:50ч. на 13.06.2018г. и на пристигане на 14.06.2018г. в
00:25ч., като първоначалният
полетен план е бил отменен със съобщение от 18:52ч. на 13.06.2018г., като в
22:33ч. на същия ден е постъпил нов полетен план за процесния полет, с който са
променени времето за начало на движение от 19:50ч. на 13.06.2018 г. на 12:25ч.
на 14.06.2018г. и опериращият самолет с регистрация HALXH вместо първоначалния
с регистрация HALXG,
като реално процесният полет е бил осъществен на следващия ден –
14.06.2018г., при време на пристигане 17:00 ч. /местно време/ от
въздухоплавателно средство с рег.№HALXH. При тези данни и след като е била извършена промяна на полета с опериращия самолет, по план, различен от този за
предварително планирания полет, се налага извода, че следва да се счита, че процесният полет е бил отменен и след това осъществен на следващия ден – 14.06.2018г., при време
на пристигане 17:00 ч. /местно време/ от въздухоплавателно средство с рег.
№HALXH. Доколкото по делото се установи, че процесният договор за
въздушен превоз се осъществява между летища на териториите на държави-членки на
ЕС, поради което договорът попада в приложното поле на Регламента, съгласно
чл.3, § 1 от Регламент (ЕО) №261/2004г., както правилно е приел СРС.
По отправеното преюдициално
запитване във връзка с приложението на Регламент /ЕО/ №261/2004, СЕС се е
произнесъл с решение от 19.11.2009г. по съединени дела С-402/2007 и С-403/2007,
с което е дал задължително тълкуване /чл.633 ГПК/, че членове
5, 6 и 7 от Регламента трябва се прилагат в смисъл, че пътниците на закъснели
полети може да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите на
прилагането на правото на обезщетение и че същите имат правата по чл.7 от
Регламента, когато поради закъснение на полет претърпяват загуба на време,
равна на или по-голяма от три часа /в смисъла, че са достигнали до своя краен
пункт на пристигане три или повече часа след определения от превозвача част на
пристигане по разписание/. Според чл.7, §1, б.„а” от Регламент (ЕО) №261/2004г., касаещ правото на
обезщетение, при прилагането на този член, пътниците получават обезщетение от
ответното дружество за всеки отменен полет на разстояние под 1500 километра,
възлизащо на 250 евро. Въпреки наличието на отменен полет не се поражда за
пътниците право на обезщетение, ако въздушният превозвач може да докаже, че отмяната
по полета е причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат
избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки, тоест от
обстоятелства, които се намират извън ефективния контрол на въздушния превозвач
(Решение на Съда (четвърти състав) от 19 ноември 2009г. (преюдициално запитване
от Bundesgerichtshof, Германия, Handelsgericht W., А.) — C. Sturgeon, Gabriel Sturgeon, Alana Sturgeon (C-402/07), Stefan Böck, Cornelia Lepuschitz (C-432/07)/C. Flugdienst G. (C-402/07), A. F. SA (C-432/07) (Съединени дела C-402/07 и C-432/07). В процесния случай именно това е основният
спорен въпрос между страните – налице ли са били извънредни обстоятелства, като в случая ответното дружество твърди, че това са лоши метеорологични условия на летище София на
13.06.2018г., които са наложили самолет с рег.№HA-LXG /за който първоначално е
планирано да изпълни процесния полет/ да кацне на летище Пловдив при изпълнение на предходен полет, а
впоследствие при изпълнение на извънреден полет от Пловдив до София същият е
бил ударен от мълния и от птица, което е наложило
замяната му. Настоящият
състав намира, че в процесната хипотеза изцяло ирелевантен се явява поддържания
от ответника довод, че по отношение на самолета с
рег.№HA-LXG, с който
първоначално е било планирано да бъде изпълнен процесния полет, ударът с птица и удара от мълния /настъпили при изпълнение на
извънреден полет на 13.06.2018г. от Пловдив до София/ представляват извънредни обстоятелства по смисъла на
чл.5, §.3 от Регламента. Това е така, тъй като
ответникът по делото не установява пряка
причинно-следствена връзка между настъпването на това обстоятелство и процесния полет Братислава – София,
осъществен на следващия ден – 14.06.2018г., при време на
пристигане 17:00ч. /местно време/ с друго въздухоплавателно средства - самолет с рег. №HALXH. В случая от анализа на
събраните доказателства се установява, че ответникът в изпълнение на задължението за
предприемане на всички необходими мерки за предотвратяването на последиците от
извънредни обстоятелства, е ангажирал друг самолет, който да изпълни процесният
полет Братислава
– София, с
въздухоплавателно средства с
рег.№HALXL, като
самолетната регистрация е била променена от HALХG на HALXL в 19:05ч. на
13.06.2018г.. От приетия като доказателство по делото списък с движенията на самолет с рег. №HALXL се установява, че самолет
с рег. №HALXL е следвало да излети от летище Болоня за летище София на
13.06.2018г. в 21:15ч. /универсално координирано време/, след което да изпълни
полет София – Братислава
и полет Братислава – София,
което в случая не е направено, тъй като самолет с рег. №HALXL е
оставен на земя на летище Болоня в 21:15ч. (местно време)
и е осъществил полет за София едва на следващия ден в 19:55ч.
/универсално координирано време/. От доказателствата по делото се установява още, че в 21:37ч. самолетната регистрация на
процесния полет отново е била сменена от HALХG на HALXH, като последното въздухоплавателно
средство е осъществило полета Братислава - София на 14.06.2018г., при време на пристигане
17:00ч. /местно време/. При доказателствена тежест за ответника по делото не са ангажирани
доказателства относно твърдението, че по отношение на пренасочения самолет с рег.№HALXL също е настъпило извънредно обстоятелство на
летище Болоня, съответно не се доказани обстоятелствата, които са наложили
последваща промяна на самолетната регистрация на процесния полет, а не се спори, че, ако полетът беше извършен със
самолет с рег. №HALXL, то времето на пристигане в крайната
дестинация София, би било със значително по-малко
закъснение от достигането на крайната дестинация с полет с рег. №HALXH, който реално е изпълнил процесния полет. Въпреки че самолетната регистрация е променена още в
19:05ч. на 13.06.2018г. няма данни защо процесния полет
със самолет с рег. №HALXL не се е
осъществил, а липсват данни за настъпило каквото и да
е извънредно обстоятелство относно този самолет. Следователно следва да се приеме, че ответното
дружество е имал възможност да
реагира своевременно чрез обезпечаване на процесния полет
с друга машина, но не е положил дължимата грижа за това, като смяната на
самолета с друг, който е изпълнил полета, е извършена с голямо закъснение.
По горните аргументи
се налага извода, че поддържаното от ответника правоизключващо възражение е останало
недоказано, тъй като по делото не се установява, че отмяната на процесния полет
е настъпила в резултат на твърдяните непредвидени обстоятелства и е налице основание да се приложи изключението по чл.5, §3 от
Регламент /ЕО/ 261/2004. Отговорността на ответното
дружество следва да бъде ангажирана чрез присъждане на претендираното
обезщетение по реда на чл.7, §1, б.„а” от
Регламент (ЕО) №261/2004г.. Предявеният иск е изцяло доказан по основание и размер и като такъв следва
да бъде уважен.
Поради съвпадение на изводите на
въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд обжалваното съдебно
решение, с което е уважен изцяло предявения иск, в т.ч. и в частта на
присъдените разноски, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено
на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
С оглед изхода на спора пред
настоящата инстанция право на разноски има въззиваемата страна – ищца, но
доколкото по делото въпреки че е заявена претенция за присъждане на разноски
няма данни и събрани доказателства за реално сторени разноски от нея в
настоящото производство, такива не й се дължат и съдът не следва да се
произнася в тази насока.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №169546 от 05.08.2020г., постановено по гр.дело
№14437/2019г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 88-ми състав.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :
1./
2./