Р Е Ш Е Н И Е
№ 116
Гр. Перник, 31.01.2024 година.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, касационен състав в
публично съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти януари през две
хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО
ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА
ГОЦОВА
АНТОНИЯ АЛЕКСОВА
при съдебния секретар Емилия Владимирова и с участието на
прокурор Красимир Т.** от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа
докладваното от съдия Ивайло Иванов КАНД № 9 по описа за 2024 година на
Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на А.А.А., с ЕГН:
**********,*** чрез адвокат И.М. *** против Решение № 28 от 13.11.2023 година,
постановено по АНД № 120 по описа за 2023 година на Районен съд Б.**.
С обжалваното решение е потвърдено Наказателно
постановление (НП) № 23-1158-001968 от 17.08.2023 година, издадено от началник
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- Перник, с което на А.А.А., с ЕГН:
**********,*** са наложени административни наказания: 1. на основание чл. 174,
ал. 3, предл. първо от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ „Глоба“ в размер
на 2 000 /две хиляди/ лева и „Лишаване от право да управлява моторно
превозно средство“ за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца за извършено
нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП; 2. На основание чл. 183, ал. 1, т. 1,
предл. второ от ЗДвП „Глоба“ в размер на 10 /десет/ лева за извършено
административно нарушение по чл. 100,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Касаторът твърди, че постановеното съдебно решение е
неправилно и необосновано. По същество се излагат доводи за това, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения и по – конкретно
такива по чл. 42, т. 3 и т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Оспорва
изводите на районния съд и относно приетото от него, че по безспорен начин е доказано
осъщественото от страна на касатора административно нарушение. В тази връзка
излага довод, че за времето, в което му е издаден талон за изследване същият е
бил задържан и в съответствие с това не е имал възможност да отиде о посоченото
в талона медицинско заведение. Предвид това счита, че липсват основания да бъде
ангажирана административнонаказателната му отговорност във връзка с
административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. С оглед на изложеното моли
съда да постанови съдебен акт, с който да отмени оспореното първоинстанционно
решение, респективно да бъде отменено издаденото наказателно постановление,
като незаконосъобразно.
Касационната жалба е връчена на ответника, който в срока
по чл. 213а, ал. 4 от АПК не е депозирал отговор.
В проведеното съдебно заседание 24.01.2024 година
касатора редовно призован не се явява и не се представлява. По делото е
постъпила молба с вх. № 191 от 22.01.2024 година от страна на процесуалния
представител на касатора, в която същият заявява, че поддържа касационната
жалба и моли съда да я уважи. Претендира присъждане на направени по делото
съдебни разноски за двете съдебни инстанции.
В проведеното съдебно заседание 24.01.2024 година
ответникът по касационната жалба – началникът на сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР Перник редовно призован не се явява и не изпраща процесуален
представител.
В проведеното съдебно заседание 24.01.2024 година
представителят на Окръжна прокуратура Перник прави заключение за
законосъобразност и правилност на решението на първоинстанционния съд и
предлага същото да бъде оставено в сила.
Административен съд – Перник, касационен състав, като
прецени наведените касационни основания и доводи на страните, прилагайки
нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена
в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за
която решението е неблагоприятно срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество касационната жаба е основателна.
След извършена проверка в пределите на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият съдебен състав намира, че решението на районния съд е валидно и
допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма,
по допустима жалба. Същото обаче е неправилно, поради неправилно прилагане на
материалния закон, а основанията затова са следните:
С Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/
Серия GA № 856297 от 23.07.2023 година е ангажирана административно
– наказателната отговорност на А.А.А. за това, че на 23.07.2023 година, в 02:29
часа в гр. Б.**, ул. „**“ при следните обстоятелства: град Б.**, около 01:10
часа по улица „**“ с посока на движение към улица „А. Ф.“ управлява личния си
лек автомобил „**“ с регистрационен номер РК ** ВХ, като при извършената
проверка до дом номер 17 водачът отказва да бъде изпробван с техническо
средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер ARNA-0127
за установяване
употребата на алкохол. На водачът бил издаден талон за изследване № 078109.
Водачът не е представил контролен талон към СУМПС. Актосъставителят е
квалифицирал същото като административно нарушение по чл. 174, ал. 3, предл.
първо от ЗДвП и чл. 100, ал. 1,т. 1 от ЗДвП. АУАН е връчен на нарушителя на 23.07.2023
година, който го е подписал без възражение /лист 19 от АНД № 120/2023 година/.
Тези констатации на актосъставителя са възпроизведени и в
издаденото Наказателно постановление № 23-1158-001968 от 17.08.2023 година,
издадено от началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Перник, с което на
основание чл. 53 от ЗАНН, във връзка с чл. 174, ал. 3, предл. първо от ЗДвП и
чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. второ от ЗДвП са наложени административни
наказания: 1. „Глоба“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева и „Лишаване от право
да управлява моторно превозно средство“ за срок от 24 /двадесет и четири/
месеца за извършено административно нарушение по чл. 174, ал. 3, предл. първо
от ЗДвП и „Глоба“ в размер на 10 /десет/ лева за извършено административно
нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Наказателното постановление е
връчено на 23.08.2023 година.
Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд
Б, който с Решение № 28 от 13.11.2023 година, постановено по АНД № 120 по описа
за 2023 година на съда го е потвърдил изцяло. За да постанови този резултат
районният съд, след събиране и анализ на приобщените по делото гласни и писмени
доказателства е приел за безспорно установено от фактическа страна отразеното в
АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление нарушение. Приел
е, че към процесната дата, към посочения час и при същите вписани обстоятелства
касаторът е отказал да бъде установена концентрацията на алкохол в кръвта му по
предвидения за това ред. Въз основа на така установеното от фактическа страна и
след извършена служебна цялостна проверка за законосъобразност, районният съд е
приел, че производството по издаване на процесното наказателно постановление е
водено от компетентен орган, без да са допуснати съществени нарушения на
производствените правила, които да обосноват извод за ограничено право на
защита на наказаното лице. Съдът не е констатирал да са допуснати нарушения на
императивните правила, предвидени в разпоредбата на чл. 42, респективно чл. 57 от ЗАНН, досежно формата и реквизитите. Спорът е разгледан по същество, като
решаващият първоинстанционен състав е направил извод, че от събраните по делото
писмени и гласни доказателства е установено по безспорен начин осъщественото от
страна на наказаното лице нарушения по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Относно вида и
размера на наложеното административно наказания районният съд е направил извод,
че същото е определено съобразно предвиденото в санкционната част на
разпоредбата.
Пред настоящата касационна инстанция не са представени
нови писмени доказателства.
Съобразно разпоредбата на чл. 218 от АПК касационната
инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни
основания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието
на решението с материалния закон. Съдът намира, че обжалваното решение е
валидно и допустимо, но е неправилно.
Актът за установяване на административно нарушение, и
издаденото въз основа на него наказателно постановление са насочени към
ангажиране на административнонаказателната отговорност на касатора за това, че
същият е отказал да бъда изпробван с техническо средство за алкохол. Прието е,
че с това деяние същият е осъществил състава на административно нарушение по
смисъла на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Пълният текст на тази разпоредба гласи, че
водач на моторно превозно средства, трамвай или самоходна машина, който откаже
да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата
на алкохол в кръвта и/ или тест за установяване употребата на наркотични вещества
или техни аналози или не изпълни предписанията за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, и/ или химико-токсикологично лабораторно изследване за употреба на
наркотични вещества или техни аналози се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от
две години и глоба 2 000 лева. Настоящият съдебен състав, след като везе
предвид и събраните в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд
гласни доказателства, които видно от стр. 6 на постановеното от него съдебно
решение са изцяло кредитирани счита, че установената в АУАН, и издаденото въз основа
на него НП фактическа обстановка, не е подкрепени от доказателствения материал.
В обстоятелствената част на АУАН и НП е посочено, че касаторът е отказал да
бъде изпробван за алкохол при управление от неговата страна на лек автомобил
„Фолксваген“, модел „Феатон“ с рег. № РК ** ВХ. В тази връзка на първо място
следва да се има предвид даденото тълкуване на понятието „управление“ в
Постановление № 1 от 17.01.1983 година, постановено по н.д. №8/ 1982 година на
Пленума на Върховния съд на Република България, според което под „управление“
на моторно превозно средство следва да се разбира, че това са всички действия
или бездействия с механизмите и приборите на превозното средство, както и
задължителните указания на оправомощеният лица, когато тези действия или
бездействия са свързани с опасност за настъпване на съставомерно последици
независимо дали превозното средство се намира в покой или в движение. Имайки
предвид тази дефиниция настоящият състав приема, че очертаните от нея признаци,
характеризиращи понятието „управление“ на моторно превозно средство в процесния
случай не са налице. От показанията на свидетеля В.С.С.**, който се явява и
актосъставител става ясно, че същият е пристигнал на мястото по повод на
съобщено от негови колеги настъпило пътно транспортно произшествие, като именно
присъстващите на мястото на настъпилото ПТП са посочили касаторът като водач на
процесният лек автомобил, като същият не е установен да се е намирал в
превозното средство към този момент. На следващо място съставът на чл. 174, ал.
3 от ЗДвП изисква лицето, което е отказало проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол да е водач на моторно превозно средство.
Според § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП „водач“ е лицето, което управлява пътно
превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара
впрегнати, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. В настоящият
случай приложение намира първото предложение от изброените няколко такива в
дефиницията на понятието, но събраните доказателства не дават възможност да се
приеме, че същото е налице. Както беше посочено вече, след като касаторът към
момента на извършване на полицейската проверка не е установено, че е управлявал
процесното моторно превозно средство, то няма как същият да има качеството на
водач по смисъла на закона. Допълнително основание за този извод е и фактът, че
посоченият в АУАН час, а именно 02:29 часа на 23.07.2023 година в
действителност е времето на отказ на касатора от проверка за алкохол, а не на
управление на МПС, доколкото в АУАН е посочен и друг час – „около 01:10“ часа,
за което време се твърди, че е управлява моторното превозно средство.
С оглед на горното следва изводът, че не са налице
доказателства, от които да се направи извод, че по време на полицейската
проверка касаторът е управлява моторно превозно средство и при това положение
същият няма как да бъде и водач на МПС по смисъла на чл. 174, ал. 3, във връзка
с § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП, а липсата на това му качество води до невъзможност
същият да бъде субект на административнонаказателната отговорност, което дава
основание на съда да приеме, че процесното деяние е несъставомерно. Като е
приел обратното районният съд е постановил един неправилен съдебен акт, който
следва да бъде отменен, а в съответствие с това да бъде отменено и потвърденото
с него наказателно постановление, като незаконосъобразно.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото следва да бъде уважено
направеното от страна на процесуалния представител на касатора искане за
присъждане на направени по делото съдебни разноски в размер на 1 000 /хиляда/
лева за двете съдебни инстанции.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2
от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на
Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №
28 от 13.11.2023 година, постановено по АНД № 120 по описа за 2023 година на
Районен съд Б.** КАТО ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление /НП/ № 23-1158-001968 от 17.08.2023 година, издадено от началник
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Перник, с което на А.А.А., с ЕГН:
**********,***, ап. 34 на
основание чл. 174, ал. 3, предл първо от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/
е наложена „Глоба“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева и „Лишаване от
право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 24 /двадесет и четири/
месеца за извършено нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, както и на основание
чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. второ от ЗДвП е наложена „Глоба“ в размер на 10
/десет/ лева за извършено административно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи Перник с адрес: гр. Перник, ул.
„Самоков“ № 1 да заплати на А.А.А., с ЕГН: **********,*** съдебни разноски в
размер на 1 000 /хиляда/ лева.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/п/