№ 50
гр. Велико Търново, 27.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XV СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ДИМИТЪР КРЪСТЕВ
при участието на секретаря СТЕФКА СТ. И.
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР КРЪСТЕВ Административно
наказателно дело № 20224110201583 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава Х от АПК във вр. с чл. 72ал.4
от ЗМВР.
Делото е образувано по жалбата на П. И. Й., ЕГН:**********, ---,
против Заповед за задържане на лице №12329зз-12/11.10.2022г. издадена от
Св.В.П. на длъжност разузнавач при СБОП гр.В.Т., с която е задържан на
основание чл. 72ал.1т.1 от ЗМВР, като лице, за което има данни, че е
извършител на престъпление по чл.321ал.3т.2вр.ал.2 от НК – участва в
организирана престъпна група. Твърди се незаконосъобразност на оспорената
заповед, поради допуснато съществено процесуално нарушение на
административно-производствените правила, в противоречие на материалния
закон и при несъответствие с целта на закона, както неспазване на
Конвенцията на правата на човека и основните свободи. Излагат се
фактически съображения. Иска се оспорената заповед да бъде отменена и на
жалбоподателя да бъдат присъдени направените по делото разноски за един
адвокат.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.П. и
адв.И., които поддържат жалбата и изразяват становище за отмяна на
постановения административен акт. Излагат становище за
1
незаконосъобразност на процесната заповед, поради противоречие с
материалния закон, неспазена форма и с целта на закона. Отправя искане за
присъждане на направените разноски по делото в размер на адвокатско
възнаграждение за един адвокат.
Ответната страна – Св.В.П. на длъжност разузнавач при СБОП
гр.В.Т., редовно призован се явява лично. Взема становище по същество, като
счита обжалваната заповед за задържане за законосъобразна.
Съдът като прецени допустимостта на жалбата, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена в срок, налице е правен интерес, поради което е
процесуално допустима, а разгледана по същество, същата е основателна.
С процесния административен акт Заповед за задържане на лице
№12329зз-12/11.10.2022г. издадена от Св.В.П. на длъжност разузнавач при
СБОП гр.В.Т., адм. орган е задържал жалбоподателя на основание чл. 72ал.
1т.1 от ЗМВР, като лице, за което има данни, че е извършил престъпление по
чл.321ал.3т.2вр.ал.2 от НК, а именно – участва в организирана престъпна
група.
По делото е представена административнонаказателната преписка:
Заповед за задържане на лице №12329зз-12/11.10.2022г. на жалбоподателя Й.,
протокол за личен обиск №12329р-1020/11.10.2022г., декларация от
11.10.2022год. на задържаната Й., писмени обяснения/сведение/ от жалб.Й. с
дата 11.10.2022год., разписка за върнати вещи и пари на задържаното лице от
12.10.2022год., докладна записка №12329р-1021/11.10.2022г от инсп.П. и др.
Видно докладна записка №12329р-1021/11.10.2022г от инсп.П.,
жалб.Й. е задържана, поради наличие на данни, че е извършел на
престъпление по чл.321ал.3т.2вр.ал.2 от НК. По случая се води ДП
№12329ЗМ-7/2020 по описа на СБОП – Велико Търново.
При тази фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
От правна страна съдът счита, че Заповед за задържане на лице
№12329зз-12/11.10.2022г. издадена от Св.В.П. на длъжност разузнавач при
СБОП гр.В.Т., с която жалбоподателят е задържан на основание чл. 72 ал.1т.1
от ЗМВР като лице, за което има данни, че е съпричастно към извършване на
2
престъпление, е незаконосъобразен административен акт.
Заповедта е издадена от компетентен полицейски орган по смисъла
на чл. 57ал.1 от ЗМВР в кръга на неговите правомощия, определени в чл. 61 и
сл. от ЗМВР.
Нормативната разпоредбата на чл.72 от ЗМВР предвижда
правомощие на полицейските органи да задържат в специални помещения за
срок от 24 часа лица, по отношение на които са налице обстоятелствата,
посочени в чл. 72 ал.1т.1 от ЗМВР. От посоченото в оспорената заповед и
събраните по делото доказателства е видно, че задържането на жалбоподателя
е по повод на наличие на данни за извършено престъпление по
чл.321ал.3т.2вр.ал.2 от НК.
Според разпоредбата на чл.74, ал.2, т.2 от ЗМВР в заповед като
процесната се посочват фактическите и правните основания за задържането.
Видно от заповедта, която е предмет на делото пред районният съд,
обстоятелствената част съдържа следното фактическо основание, а именно:
лице/адресат на заповедта/, за което има данни, че е извършител на
престъпление по чл.321ал.3т.2вр.ал.2 от НК – участва в организирана
престъпна група. Така оформената обстоятелствена част на заповедта не
изпълнява изискването за мотиви, извлечено от разпоредбата на чл.74, ал.2,
т.2 от ЗМВР. Всъщност в заповедта се преписва нормата на чл.72, ал.1, т.1 от
ЗМВР, която дава правомощие на полицейските органи да задържат
физически лица при данни за извършено престъпление. Вписването в
заповедта на термина „данни“ не обуславя извод за изпълнено изискване за
конкретното посочване на характера, параметрите и източника на данни,
наличието на които да се свързва с престъпно поведение.
Съгласно чл. 30ал.2 от Конституцията на РБ никой не може да бъде
задържан, подлаган на оглед, обиск или на друго посегателство върху личната
му неприкосновеност освен при условията и по реда, определени със закон.
Условията и редът за фактическо задържане на лица за срок до 24 часа е
определен в ЗМВР. Фактическото задържане на основание чл. 72ал.1т.1 от
ЗМВР за срок до 24 часа, представлява принудителна административна мярка
по смисъла на чл. 22 от ЗАНН, която има за цел да предотврати възможността
лицето да извърши престъпление или да се укрие. За прилагането на мярката
е достатъчно наличието на данни за извършено престъпление и същото да е
3
извършено от задържаното лице. Съдържанието на понятието наличие на
данни по ЗМВР и наличието на достатъчно данни по смисъла на чл. 207 от
НПК са различни. За да бъде образувано досъдебно производство по реда на
НПК е необходимо да са налице достатъчно данни, които да обосноват
основателно предположение, че има извършено престъпление. При
налагането на „задържане до 24 часа“ по чл. 72 от ЗМВР, в хипотезата на
ал.1т.1 са необходими само данни за извършено престъпление, т.е. тези данни
могат да не са достатъчни за образуване на досъдебно производство срещу
конкретното лице, но са достатъчни да се направи извод, че задържаното
лице има съпричастност към извършено престъпление. За прилагането на
процесната мярка не е необходимо да са събрани доказателства,
установяващи по категоричен начин участието на лицето при извършване на
престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни,
обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител
на престъпление или да е съпричастно с него, което дава право на
полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи
мярката.
Посоченото налага извода, че в акт, с който се ограничава
конституционно признато право на свободно придвижване на физическо лице,
следва не просто да се посочва бланкетно наличието на данни, а да се
отбележат проявени някои конкретни факти за такова явление или състояние,
при което след систематизиране на всички проявени факти, това явление или
състояние да може да се впише или в обективния или субективния състав на
конкретно предвидено в НК престъпление. Такова посочване на факти, които
да се свързват с престъплението по чл.321ал.3т.2вр.ал.2 от НК липсва в
заповедта. Такава аргументация липсва и в представената към преписката
докладна записка - л.14 от делото. В нея отново е направено бланкетно
изявление на издателя, че жалбоподателят бил задържан във връзка с данни,
че е извършител на престъпление по цитирания състав на НК. При това
препращането към така оформената докладна записка не може да замести
нуждата от посочени фактически основания, наличието на които законът
изисква, за да се разпоредят чрез акта неблагоприятните при проявлението им
правни последици. Такива факти, относими към субективния или обективен
състав на посоченото в заповедта престъпление не се съдържат и в дадените
от жалбаподателя обяснения/сведения/ на 11.10.2022г. Макар по случая да се
4
води ДП №12329ЗМ-7/2020 по описа на СБОП – Велико Търново, не са
посочени факти, относими към елементи от субективния или обективен
състав на чл.321ал.3т.2вр.ал.2 от НК. При това същите следва да са налице
само към момента на задържането, а не след издаването и фактическото
изпълнение на заповедта за задържане.
Липсата на фактически обстоятелства, наличието на които се свързва с
приложимостта на конкретна правна хипотеза от закона, е пречка за проверка
на съответствието на административния акт с материалния закон, като от
друга страна тази липса е проявление на порока неспазена форма на
административния акт - арг. от чл. 146, т.2 от АПК.
Предвид посоченото атакуваната заповед за задържане, следва да
бъде отменена
При този изход на делото на жалбоподателя следва да се присъдят
направените по делото разноски, възлизащи 300 лева, платими от ГДБОП
Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал.2 във връзка с ал.1 от
АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице №12329зз-12/11.10.2022г.
издадена от Св.В.П. на длъжност разузнавач при СБОП гр.В.Т., с която
жалб.П. И. Й., ЕГН:**********, ггр.Ст., ул.. е задържана на основание чл.
72ал.1т.1 от ЗМВР.
Осъжда ГДБОПда заплати на П. И. Й., ЕГН:**********, ггр.Ст., ул..
разноските по делото в размер на 300.00/триста лева/ за упълномощаване на
процесуален представител.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му пред Административен съд - Велико Търново.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5