Р Е Ш Е Н И Е
№……………….2019 г. гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
VІ-ти касационен състав,
в публично
заседание на 17.10.2019 г., в състав:
Председател: Красимир
Кипров
Членове: Евелина
Попова
Марияна Бахчеван
при
секретаря Галина
Владимирова
с участието
на прокурора Александър
Атанасов
като
разгледа докладваното от съдия Красимир Кипров
касационно
дело № 2200 по описа на съда за 2019 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал.1 пр.второ от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, във връзка с глава
ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, и е образувано по касационна
жалба на ОД на МВР – Варна, против решение
№ 833/30.04.2019 г., постановено по НАХД № 524/2019 г. по описа на Районен съд
– Варна /ВРС/, с което е отменено издаденото от началник сектор в 4-то РУ към
ОДМВР- Варна, Наказателно постановление /НП/ № 18-0442-001238/19.11.2018
година. В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалваното
решение, които по съществото си са такива за нарушение на материалния закон,
съставляващо касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от
Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/. Иска се отмяна на обжалваното решение и
постановяване на друго за потвърждаване на НП.
Ответникът – С.Р.Р., не изразява становище по
касационната жалба.
Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава
заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира решението на ВРС
да бъде оставено в сила.
След
преценка на изложените от страните доводи и извършената
по реда на чл. 218 от АПК проверка, съдът намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а разгледана
по същество, тя е основателна.
С обжалваното пред районния съд НП, на С.Р.Р. е
наложено административно наказание глоба в размер на 200,00 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл. 175, ал. 3,
предложение първо от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, за нарушение на
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП – за това, че на 01.06.2018 г. около 14:15 ч. в Община Аврен, на ГП Е-87 на
131,383 км посока Бургас, управлява собствения си лек автомобил „********“, с
рег. № ****, като същият е дерегистриран след уведомление от „Гаранционен фонд“
от 23.05.2018 година.
За да отмени НП, ВРС е приел, че по делото не са
налице доказателства за уведомяване на Р. за факта на служебно прекратената
регистрация на притежаваното от нея МПС, съобразно изискването на чл. 143, ал.
10 от ЗДвП и чл. 18б, ал. 2 от Наредба №
I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне
на данни за регистрираните пътни превозни средства /Наредба № I-45 от
24.03.2000 г./, т.е. липсвали данни, че
това обстоятелство е било известно на наказаното лице към момента на
извършената проверка от служители на Четвърто РУ към ОД на МВР – Варна. По тези
съображения,въззивният съд е счел, че описаното в НП административно нарушение не е виновно
извършено.
Обжалваното решение на ВРС е допустимо и валидно, постановено
при правилно установена фактическа обстановка, но при неправилно приложение на
материалния закон.
Изречение първо от посочената в НП за нарушена правна
норма на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП гласи, че по пътищата, отворени за обществено
ползване се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. Санкционната
разпоредба на чл. 175, ал. 3, предложение първо от ЗДвП предвижда налагане на
административно наказание на водач, който управлява моторно превозно средство,
което не е регистрирано по надлежния ред.
Анализът на цитираните нормативни разрешения сочи, че
законодателят е вменил в задължение на водачите да управляват МПС, регистрирани
по законоустановения ред, като неизпълнението на това задължение е скрепено с
ангажиране на административнонаказателна отговорност за нарушителите.
Следователно, за осъществяване на фактическия състав на процесното
административно нарушение е необходимо да се установи наличието на водач
управляващ МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.
В разглеждания казус по делото е категорично
установено и е безспорно между страните,
че С.Р. е управлявала собствения си лек автомобил, като към момента на проверката същият
е бил със служебно прекратена регистрация във връзка с получено по електронен
път уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за
застраховането. С оглед горното, касационният съд приема, че от страна на
касационният ответник са осъществени обективните признаци на визираното в
процесното НП административно нарушение.
Неправилно решаващият състав на ВРС е приел, че
нарушението не е осъществено от субективна страна. В изложените от
първостепенния съд мотиви имплицитно се съдържат доводи, че нарушението на чл.
140, ал. 1 във връзка с чл. 175, ал. 3, предложение първо от ЗДвП се извършва
при форма на вината „умисъл“. Това свое становище въззивната съдебна инстанция е
аргументирала с тълкуване на разпоредбите на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП и чл.
18б, ал. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., предвиждащи уведомяване на
собственика на МПС за служебно прекратената регистрация.
Съгласно новелата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, служебно
се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено
уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за
застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство.
Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява
служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по
реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Анализът на
цитираната разпоредба налага извод за прекратяване на регистрацията на МПС ex
lege /по силата на закона/ при достигане на информация до компетентния орган,
че застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не е сключена. В
този смисъл,узнаването за прекратяването на регистрацията на МПС от собственика
на превозното средство не представлява елемент от фактическия състав по
прекратяването на регистрацията на МПС. Това е така, защото собственикът на МПС
е носител на задължението за сключване на договор за гражданска застраховка,поради
което е длъжен да познава законовите
последици,явяващи се резултат от неизпълнението на това му задължение. В тази
връзка,неправилно въззивният съд е интерпретирал незнанието на закона като липса
на вина - всеки правоспособен водач на МПС,какъвто е ответникът по касация, е длъжен да познава приложимите в случая разпоредбите на чл.
140, ал. 1 и чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, съответно следвало е да съобрази поведението си с регламентираните в тях законови изисквания.
Аргумент в подкрепа на горния извод се извежда и от
анализа на санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 3, предложение първо от ЗДвП, предвиждаща административнонаказателно санкциониране не само за
собственика на нерегистрирано по надлежния ред МПС, а за всеки водач, който
управлява такова. За последния, изобщо не е налице законово изискване за
уведомяване за служебно прекратената регистрация, което законодателно
разрешение е логично с оглед невъзможността да се предвиди изначално на кого ще
предостави собственикът притежаваното от него превозно средство, но въпреки
това субект на нарушението по чл. 175, ал. 3, предложение първо от ЗДвП може да
бъде всеки водач на МПС без надлежна регистрация.
От изложеното се налага обоснован извод, че процесното
административно нарушение може да бъде осъществено както умишлено, така и по
непредпазливост, какъвто е настоящият случай. Това следва от разпоредбата на
чл. 7, ал. 1 от ЗАНН, регламентираща, че административните нарушения се
осъществяват и при двете форми на вината. Изключение от това правило е
предвидено в чл. 7, ал. 2 от ЗАНН, според която правна норма непредпазливите
деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. Такава изрична
разпоредба, която да изключва административнонаказателната отговорност на
лицата при непредпазливо осъществяване на нарушението по чл. 140, ал. 1 във
връзка с чл. 175, ал. 3, предложение първо от ЗДвП, не е предвидена от
законодателя. Неправилното прилагане от ВРС на материалния закон по отношение
формата на вината,налага отмяна на въззивното решение.
След отмяната и при решаване на делото по същество в
съответствие с изискванията на чл.222,ал.1 от АПК,касационният намира ,че НП
следва да бъде потвърдено. Действителната липса на уведомяване на настоящият
ответник за прекратяването регистрацията
на МПС изключва умисъла,но не и непредпазливостта като форма на вината,която
всъщност е налице в случая. С оглед последното, визираното в НП деяние е
съставомерно не само от обективна,но и от субективна страна. Размерите на
наложените административни наказания глоба и лишаване от право да управлява МПС
са определени от административно-наказващия орган съобразно правилата на чл. 27
от ЗАНН, като са установени в предвидения в санкционната разпоредба на чл. 175,
ал. 3 от ЗДвП минимум. Законосъобразното по изложените съображения наказателно
постановление следва да бъде потвърдено.
Предвид изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 833/30.04.2019 г., постановено по НАХД №
524/2019 г. по описа на Районен съд – Варна и
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАОВИ :
ПОТВЪРЖДАВА издаденото от началник сектор към ОДМВР-
Варна , РУ 04 Варна НП № 18-0442-001238/19.11.2018 г. ,с което на основание
чл.175,ал.3,пр.1 от ЗДвП са наложени на С.Р.Р. глоба в размер на 200 лв. и лишаване от правото да управлява МПС за
срок от 6 месеца.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: