Решение по дело №1844/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1584
Дата: 1 август 2022 г.
Съдия: Елена Димитрова Герцова
Дело: 20225330201844
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 март 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1584
гр. Пловдив, 01.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Елена Д. Герцова
при участието на секретаря Марияна Б. Натова
като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно
наказателно дело № 20225330201844 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 51075-
S005759/11.07.2011г., издадено от Заместник Териториален Директор на ТД
на НАП-Пловдив, с което на „ВИНАРСКА ИЗБА БРЕЗОВО - БЪЛГАРИЯ”
АД, ЕИК:********* са наложени следните административни наказания: по
т.1 от НП - на основание чл.355, ал.1 от Кадекса за социалното осигуряване
/КСО/ е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева за
нарушение на чл.158, вр. чл.7, ал.3 от КСО и по т.2 от НП - на основание
чл.355, ал.1 от КСО е наложена имуществена санкция в размер на 500
/петстотин/ лева за нарушение на чл.158, вр. чл.7, ал.3 от КСО.
„ВИНАРСКА ИЗБА БРЕЗОВО - БЪЛГАРИЯ” АД с жалбата си и
допълнителна молба поддържа доводи за незаконосъобразност на
атакуваното НП и иска от съда неговата отмяна.
Въззиваемата страна ТД на НАП гр. Пловдив, чрез процесуалния си
представител в съдебно заседание, прави искане до съда да потвърди
обжалваното наказателно постановление. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на
обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и
приема за установено следното:
Настоящият съд намира за неоснователно възражението на
1
въззиваемата страна наведено още с депозирането на съпроводителното
писмо, че жалбата е просрочена и НП е влязло в сила, доколкото било
надлежно връчено по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН. Върху обжалваното
наказателно постановление е отбелязано, с резолюция на и.д. зам. директор на
ТД на НАП Пловдив, че следва да се счита за надлежно връчено по реда на
чл.58, ал.2 от ЗАНН от дата 25.04.2019г., като съответно е влязло в сила на
02.05.2019г.
Съобразно разпоредбата на чл.58, ал.2 от ЗАНН, за да се счита НП за
редовно връчено следва да са налице две предпоставки в кумулативна
даденост: деецът да не е намерен на посочения по преписката адрес и новият
му адрес да не е известен.
За да е налице първата предпоставка не е достатъчно лицето
инцидентно да не е открито на известния по делото адрес, а да се констатира,
че трайно е преустановило връзката си с него. По несъмнен начин е
необходимо връчителят да е посетил адреса, неколкократно, но не по-малко
от два пъти и то в различно време. Според настоящия съд съобразно
събраните по делото писмени доказателства тези условия не са налице. От
приложения по преписката протокол за извършена проверка, Серия АА №
0051283 №3699/12.10.2011г. се установява, че регистрираният адрес на
жалбоподателя е посетен еднократно на 12.10.2011г. в 10:45 часа, като е
установено, че към този момент обектът не работи, няма портиер или друг
служител, който да получи НП, като на входната врата е поставен катинар.
Отбелязано е, че проверката е завършила в 11:45ч. Тези данни не са
достатъчни, за да мотивират извод, че деецът трайно е прекъснал връзката си
с известния по преписката и вписан в ТР адрес.
Изводът, който може да се направи е, че именно към процесната дата на
самата проверка - обектът не е работел и затова е бил заключен.
При насрочване на делото са изискани доказателства, като от същите
представени по делото не се установява да са налице предпоставките на чл.58,
ал.2 от ЗАНН. Затова и според настоящия съд незаконосъобразно се явява
вписването, направено осем години по-късно, че НП следва да се счита
връчено и то от дата 25.04.2019г.
За този дълъг период от време наказващият орган очевидно не е
направил втори опит за връчване на процесното наказателно постановление.
Няма никакви доказателства за активно поведение от страна на наказващия
орган за извършени подобни действия.
Възражението на въззиваемата страна, че видно от искане Вх. №
С220016- 000-0074104 за погасяване на публични вземания и разпореждане
изх. № С220016-137-0002448/ 28.02.2022г. обжалваното НП било станало
„известно“ на жалбоподателя най-късно на 18.02.2022 г. и оттогава следвало
да се счита, че тече срокът за обжалване, е изцяло несподелимо от настоящия
съдебен състав.
Този довод не държи сметка за изричния текст на чл. 59, ал. 2 ЗАНН,
според който НП подлежат на обжалване в 14 - дневен срок от „връчването“
им, а не от узнаването им. Посоченото законово разрешение е изцяло логично
и разбираемо, доколкото жалбоподателят би могъл успешно да упражни
2
правото си на жалба и защита, само ако разполага с текста на обжалвания
санкционен акт, като този ефект е непостижим, ако нарушителят е запознат
само с номера на НП и размера на наложената санкция, но не и с неговото
съдържание, от което именно би могъл да черпи аргументи за евентуално
допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон.
Във връзка с гореизложеното следва да се съобрази трайната съдебна
практика, според която при преценка за срочност на жалбата:
- в тежест на административно наказващия орган е да установи при
условията на пълно и главно доказване редовно връчване на подлежащия на
обжалване акт, като от датата на надлежното му получаване, а не „узнаване“
от наказания субект започва да тече срока за упражняване правото на жалба;
- при доказано от въззиваемата страна редовно връчване, в тежест на
жалбоподателя е да установи спазване на установения в закона преклузивен
срок за обжалване на НП.
В конкретния случай, при липса на представени по преписката
доказателства от въззиваемата страна за редовно връчване на НП, срокът за
обжалване на същото изобщо не е започнал да тече, респективно жалбата не е
просрочена и подлежи на разглеждане по същество.
В допълнение на това са и представените с молба от жалблопадателя
писмени доказателства. От представения Акт за дерегистрация на
дружеството по ЗДДС от 01.08.2017г. и обективираната в него разписка,
изпълнителният директор на дружеството - жалбоподател го е получил лично,
т.е. лично му е бил връчен на 09.08.2017г. От представените Протокол за опис
на недвижим имот и Съобщение за извършване на опис се установява, че
представляващият дружеството-жалбоподател е бил намерен и лично са му
били връчени по надлежния ред съответно на 06.02.2012г. и 01.02.2012г. Това
мотивира извод, че надлежно връчване на обжалваното НП от страна на
наказващия орган е можело да бъде сторено, при това лично на
представляващия наказания субект. Тоест на тази дата е можело да бъде
връчено и НП, предвид, че му е бил връчен и акта за дерегистрация.
Посоченото се явява допълнително основание да се приеме, че връчването на
НП не е редовно, срокът за обжалване не е започнал да тече и жалбата е в
срок.
В същото време от страна на наказващия орган са представени писмени
документи ведно с молба от юрисконсулт З., а именно: копие на плик с печат
на пощенски оператор от 31.08.2011г., с отбелязване не съществува вече,
копие от разписка за изпращане на покана с № СБО9-3580-1/21.07.2011г.,
копие на разписка за изпращането на покана от 21.07.2011г., върната с
отбелязване за несъществуващ адрес, пощенска пратка от 10.01.2022г. до
„Винарска Изба Брезово-България“ АД на адрес град Пловдив, ул. „Поп Тачо“
№2, върната като непотърсена; копие на плик от изпратено съобщение с печат
на пощенския оператор 06.01.2020г. и разписка за изпращането на писмо от
05.12.2019г. с отбелязване „непотърсен“; пощенска пратка от 08.11.2019г. до
„Винарска Изба Брезово-България“ АД на адрес град Пловдив, ул. „Поп Тачо“
№2, върната като непотърсена; пощенска пратка от 20.11.2019г. до „Винарска
Изба Брезово-България“ АД на адрес град Пловдив, ул. „Поп Тачо“ № 2,
върната като непотърсена; протокол от 18.02.2021г. за посещение на адрес
3
гр.Пловдив, ул. „Поп Тачо“ №2; протокол от 26.02.2021г. за посещение на
адрес гр.Пловдив, ул. „Поп Тачо“ № 2;
Всички описани документи навеждат на многократни опити за връзка с
наказания субект и по същество са от естество да обусловят
законосъобразност на връчването по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН. Но в
конкретния случай са доказателство за невъзможност за това субекта да бъде
призован, във връзка с производство за публично изпълнение и то на адрес в
гр.Пловдив, ул. „Поп Тачо“ №2.
Същевременно, при извършена служебна справка в публично
достъпния ТР по партида на дружеството се установява, че именно това е
вписания в Търговския регистър адрес на управление на дружеството и адрес
по чл.8 от ДОПК, но до 11.03.2011 г., 10:29:23 часа. Поради изложеното
изцяло законосъобразно в АУАН като адрес за контакт на дружеството е
посочен именно този адрес в град Пловдив, ул. „Поп Тачо“ №2. След
11.03.2011 г., 10:29:23 часа обаче в Търговския регистър е вписан нов адрес на
управление, град Брезово, ул. „Зелениковско шосе“ №1. Съгласно чл.9 от
ЗТРРЮЛНС обявените в търговския регистър обстоятелства се считат за
известни на всички граждани и институции от момента на вписването им. Т.е.
следва, че вписването на нов адрес на управление всъщност е известно на
наказващия орган е изрично отбелязано и в НП. Нещо повече от приложените
по преписката документи, изходящи от въззиваемата страна, се установява,
че адресът в гр. Брезово, ул. „Зелениковско шосе“ №1 е бил третиран от НАП
и като такъв по смисъла на чл.8 от ДОПК.
Това води до извод, че за редовно връчване по смисъла на чл.58, ал.2
от ЗАНН е следвало да се установи дали жалбоподателят е напуснал именно
обявения в ТР и посочен в НП адрес - град Брезово, ул. „Зелениковско шосе“
№1. В същото време нито един от гореизброените документи, представени от
НАП, не сочи на търсене на този адрес, респективно не индикира на
прекъсване на връзката с него.
Върху НП е налице отбелязване, че същото се счита връчено от дата
25.04.2019г. И самите предпоставки по чл.58, ал.2 от ЗАНН следва да са
налице към тази дата. Същевременно в представените от НАП документи са
удостоверени търсения в периода от ноември 2019г. до 2022г. Коректното
обосноваване на настоящия съдебен акт изисква да се посочи, че
единственият документ, представен от НАП, който е релевантен към
коректния времеви период, е пратка за връчване на покана с № СБ09-3580-
1/21.07.2011г. Действително същата съвсем законосъобразно е насочена към
адрес: гр. Брезово, ул. „Зелениковско шосе“ №1. Този документ обаче също
не може да обоснове редовност на връчването по чл.58, ал.2 от ЗАНН,
доколкото видно от отбелязването върху пратката, тя е върната, поради
обстоятелството, че „получателят вече не съществувал“. Това отбелязване е
откровено неправилно, доколкото, видно от приложените по преписката
доказателства и извършената служебна справка в ТР, адресатът и към
настоящия момент продължава да съществува, като нещо повече той е субект
на административнонаказателна отговорност и на публично изпълнение.
Производството по делото е образувано по повод АУАН S005759,
издаден за това, че дружеството-жалбоподател в качеството си на дружество -
4
осигурител не е спазил срока за внасяне по сметката на ТД на НАП - Пловдив
на дължимите осигурителни вноски за допълнително задължително
пенсионно осигуряване за периода 01.05-31.05.2010 г. в законоустановения
срок до 30.06.2010 г.
Посочено е, че за месец май 2010 г., възнагражденията на всички
работещи по трудови договори в дружеството /тридесет и четири лица/ са
били начислени на 29.06.2010г., но не са били изплатени и дължимите
осигурителни вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване
в размер на 452.28, които е следвало да бъдат внесени до края на месеца,
следващ месеца през който е бил положен трудът, т. е. до 30.06.2010 г.
включително. Същите не били внесени по сметката на ТД на НАП и към
момента на съставяне на АУАН.
Прието е, че не е бил спазен срокът за внасяне по сметка на ТД на
НАП дължимите осигурителни вноски за допълнително задължително
пенсионно осигуряване за периода 01.05-31.05.2010 г. на едно лице по
трудови правоотношения при условията на втора категория труд, като за
месец май 2010 г., възнагражденията са били начислени на 29.06.2010г., но не
са били изплатени и дължимите осигурителни вноски за допълнително
задължително пенсионно осигуряване в размер на 63.27, които е следвало да
бъдат внесени до 30.06.2010г. Същите не били внесени по сметката на ТД на
НАП и към момента на съставяне на АУАН.
АУАН е издаден на 11.01.2011 г., НП е издадено на 11.07.2011г.
Предвид приетото по-горе от съда нередовно връчване на НП, следва да се
приеме, че и към настоящия момент административнонаказателното
производство продължава да е висящо. Същевременно съобразно трайната
съдебна практика в административнонаказателния процес намират
приложение правилата на давността, която бива два вида: - преследвателна
давност, уредена в чл.34 от ЗАНН и чл.80 и 81 НК, която ограничава във
времево отношение възможността на държавата чрез съответния компетентен
орган да реализира с влязъл в сила акт наказателната, респективно
административнонаказателната отговорност на дадено лице.
Преследвателната давност в общия случай започва от деня, в който е
довършено престъплението/нарушението - чл.80, ал.3 от НК и тече до
реализиране на наказателната/административнонаказателната отговорност на
дееца с влязъл в сила акт. След свършване на действието, с което е
прекъсната давността, започва да тече нова давност - чл.81, ал.2 от НК.
Абсолютната давност изключва наказателното
/административнонаказателното преследване независимо от спирането и
прекъсването на обикновената давност - чл.81, ал.3 от НК. - изпълнителна
давност, уредена в чл.82 НК и чл.82 ЗАНН, която ограничава във времево
отношение правомощията на държавата да изпълни едно вече наложено с
влязъл в сила акт наказание, като приложното поле на същата обхваща
периода след влизане в сила на НП, до окончателното изпълнение на
наложеното наказание. В случая предвид изводите за липса на влязло в сила
НП и за все още висящ административнонаказателен процес, меродавни са
нормите касателно преследвателната давност. Тук следва да се съобразят и
постановките на Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015г. на ВКС и
5
ВАС, според които сроковете по чл.34 от ЗАНН са давностни, като проявна
форма на преследвателната давност, като в административнонаказателния
процес намира субсидиарно приложение абсолютната преследвателна давност
от 4,5 години. Същата тече от довършване на деянието до влизане в сила на
НП. В процесния случай, нарушенията се твърди да са извършени на
31.05.2010г.
Бездействието да се връчи НП в продължение на осем години е довело
до изтичане на абсолютната преследвателна давност през ноември 2014г. и
към настоящия момент, както вече се отбеляза НП не е влязло в сила.
Съгласно задължителните указания на ППВС №10 от 28.09.1973г. по н. д.
№9/1973г. съдилищата са длъжни да следят служебно за изтичане на
давностните срокове в административнонаказателния процес. Съгласно чл.63,
ал.6 от ЗАНН съдът, независимо от материалната законосъобразност на НП,
го отменя и прекратява административнонаказателното производство, в
случаите предвидени в закон, един от които е изтичане на преследвателната
давност по чл.34 от ЗАНН. На основание изричния текст на чл.63, ал.1 от
ЗАНН това следва да стане с решение, а не с определение, който акт намира
приложение само при прекратяване на съдебното производство (в който
случай НП влиза в сила), но не и при отмяна на НП и прекратяване на
административнонаказателното производство. В този смисъл е и трайната
практика на ВКС, приемаща, че в случай на вече издаден първоинстанционен
санкционен правораздавателен акт (тази роля в процесния случай изпълнява
НП), ако основанията за прекратяване на наказателното производство
настъпят пред въззивната инстанция (в случая тази роля се изпълнява от
районния съд) или пред касационната инстанция, те се произнасят с Решение,
доколкото вече издадения правораздавателен акт не може да се отмени с
Определение. Изтичането на абсолютната давност се явява безусловна пречка
пред продължаващата висящност на административнонаказателния процес,
поради което НП следва да се отмени и административнонаказателното
производство да се прекрати, без за съда да съществува възможност да
разгледа материално-правния спор по същество.
Ето защо, настоящият състав намери, че атакуваното Наказателно
постановление /НП/ № 51075- S005759/11.07.2011г., издадено от Заместник
Териториален Директор на ТД на НАП-Пловдив, с което на „ВИНАРСКА
ИЗБА БРЕЗОВО - БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК:********* са наложени следните
административни наказания: по т.1 от НП - на основание чл.355, ал.1 от
Кадекса за социалното осигуряване /КСО/ е наложена имуществена санкция в
размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл.158, вр. чл.7, ал.3 от КСО и
по т.2 от НП - на основание чл.355, ал.1 от КСО е наложена имуществена
санкция в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл.158, вр. чл.7,
ал.3 от КСО, следва да бъде ОТМЕНЕНО, а производството
ПРЕКРАТЕНО.
При този изход на спора, съгласно новелата на чл. 63д ЗАНН
жалбоподателят би имал право на разноски. Доколкото обаче такива нито са
поискани, нито са представени доказателства реално да са сторени, то
разноски не следва да се присъждат. Предвид отмяната на обжалваното НП,
6
неоснователна се явява претенцията на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
За горните изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.
По изложените мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 51075-
S005759/11.07.2011г., издадено от Заместник Териториален Директор на ТД
на НАП-Пловдив, с което на „ВИНАРСКА ИЗБА БРЕЗОВО - БЪЛГАРИЯ”
АД, ЕИК:********* са наложени следните административни наказания: по
т.1 от НП - на основание чл.355, ал.1 от Кадекса за социалното осигуряване
/КСО/ е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева за
нарушение на чл.158, вр. чл.7, ал.3 от КСО и по т.2 от НП - на основание
чл.355, ал.1 от КСО е наложена имуществена санкция в размер на 500
/петстотин/ лева за нарушение на чл.158, вр. чл.7, ал.3 от КСО.
ПРЕКРАТЯВА Административнонаказателно производство срещу
„ВИНАРСКА ИЗБА БРЕЗОВО - БЪЛГАРИЯ” АД ЕИК:*********, за
вменените две нарушения по чл.158, вр. чл.7, ал.3 от КСО.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –
гр.Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето
му, по реда на Глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7