О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 484
Бургас, 01.06.2018г.
Бургаският окръжен съд, Първо гражданско
отделение, в закрито заседание, на първи юни две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
Окръжен
съдия : Иво Добрев
като разгледа докладваното от съдията Добрев търговско дело № 96 по описа
за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба на ,,ЗД ЕВРОИНС“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.,,Христофор Колумб“ №43, представлявано от Антон Йотов Пиронски- Изпълнителен директор, чрез юрисконсулт Яна Найденова, против Н.Е.З., ЕГН **********, с адрес: ***,,Гоце Делчев“ №46, с която ищеца претендира да бъде осъден ответника да заплати сумата от 40 000 лева, представляваща изплатеното застрахователно обезщетение на правоимащите, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане, както и присъждане на направените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лв.
На 31.05.2018г. по
делото е постъпила молба от ищеца, в която се уточнява, че претендираната сума
от 40 000 лева, представлява частичен иск от сумата от 50 000 лева.
Посочва се също така, че по гр.д.№815/17г. по описа на Районен съд гр.Айтос е
претендирана сумата от 10 000 лева и там искът също е заявен като
частичен.
Налице са основания за
спиране на производството.
В конкретния случай
спорът относно вземането на ищеца, предявено в производството по гр.д.№815/17г.
по описа на Районен съд гр.Айтос е преюдициален
за изхода на заявения иск, предмет на настоящото дело.
Налице са две висящи дела между същите страни и за същото искане и на същото основание. Забраната, установена в разпоредбата на чл.126 ал.1 ГПК за едновременно разглеждане от съда на две такива дела не намира приложение в случаите, в които с предявените по тях искове не се търси съдебна защита на цялото притезание, а на индивидуализирани отделни негови части. Това е така, тъй като когато е предявен частичен иск, предмет на делото става само въведената от ищеца част от спорното право. Следователно липсва обективен идентитет, когато предмет на двете дела са различни части от спорното право, респ. липсва процесуална пречка за паралелната им висящност пред съда, но на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК по-късно заведеното дело следва да бъде спряно до разрешаване на спора по първия предявен частичен иск с влязло в сила решение. Когато този иск бъде уважен, съдът следва да възобнови спряното дело, като зачете силата на присъдено нещо, с която се ползват установените с решението по частичния иск общи правопораждащи факти на спорното право. Ако обаче частичният иск бъде отхвърлен като неоснователен, производството по второто дело следва да се прекрати като недопустимо, тъй като със сила на пресъдено се отрича цялото право и тя обхваща и непретендираната част. В този смисъл са и задължителните разяснения по т.1, изр. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, според които при отхвърляне на частичния иск, тъй като се отрича цялото спорно право, силата на пресъдено нещо се формира и по размера на непредявената част от вземането, поради което ищецът не би могъл да търси допълнителното му присъждане.
Точно такъв е настоящия случай, което мотивира необходимостта от спиране на производството по делото.
Воден от горното и на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК, Бургаският окръжен съд
О
П Р Е
Д Е Л И :
СПИРА на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК производството по т.д.№96/2018г. описа на БОС до приключване с влязъл в сила съдебен акт на гр.д.№815/17г. по описа на Районен съд гр.Айтос.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от получаване на съобщението пред Бургаския апелативен съд.
Съдия: