РЕШЕНИЕ
№ 502
21.07.2022г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на двадесет и осми юни две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
Съдия : Цветомира Димитрова при секретаря Йорданка Попова.............................................................................................. и в присъствието на прокурор...........……………………………………………………… като разгледа докладваното от съдия Димитрова адм. дело № 436 по описа за 2022 година по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно- процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 вр. ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на К.Т.Р. ***, подадена чрез процесуален представител, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-1253-000210 от 26.04.2022г. издадена от мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Хасково(К. Й. В.).
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради издаването й в противоречие с материалния закон и процесуалните правила.
По изложените съображения, се иска отмяна на оспорената заповед.
Ответникът – Мл.автоконтрольор в сектор“ПП“ при ОДМВР-Хасково(К. Й. В.), редовно призован се явява лично. Ангажира становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 26.04.2022г. мл.инспектор в сектор „ПП“при ОДМВР-Хасково, съставил по отношение К.Т.Р. *** АУАН, сер. GA, с бл. № 629106, за това че на 26.04.2022г. в 14.44 часа в гр.Х. по ул.*** в посока към цар*** управлява лек автомобил БМВ Х5Х Драйв30Д, с рег. № *******, собственост на З. С. С. от гр.Х., ул.***, като при изпробване за наличие на наркотични и упойващи вещества и техни аналози с Дръг Тест 5000 ARJM - 0048, е отчетено наличие на кокаин. В акта е отбелязано, че водачката управлява със СУМПС с изтекъл срок на валидност, както и че и е издаден талон за изследване с номер 110402. Актът е предявен на жалбоподателката на 26.04.2022г. На същата дата – 26.04.2022г. на К.Р. е връчен талон за медицинско изследване с № 110402. Отказът на лицето да даде биологичен материал за изследване е удостоверен в Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, изготвен от медицински специалист в МБАЛ Хасково съставен на същата дата.
На 26.04.2022г. е издадена и оспорената в настоящото производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-1253-000220, с която на основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДВП спрямо жалбоподателката е приложена принудителана административна мярка „Временно отнемане на СУМПС, до решаване въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца“. Заповедта е връчена на адресата си на датата на издаване, а жалбата срещу нея е депозирана до съда на 09.05.2022г.
Горната непротиворечива фактическа обстановка се установява от приетите, като писмени доказателства по делото документи съдържащи се в административната преписка. Като част от нея по делото от ответната страна е представена и справка за нарушител,издадена по отношение жалбоподателката К.Р., видно от която последното издадено на същата свидетелство за управление на м.п.с. е с № ********* и същото е било валидно до 13.06.2021г.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу годен за обжалване административен акт, от лице с правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна, макар и по различни от изложените в нея съображения:
Съгласно чл. 172, ал.
1 от ЗДвП принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1, 2,
2а,
4, т.
5, буква
"а", т. 6 и 7, се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по
същия закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица. По делото е представена заповед № 1253з-21 от 14.01.2022г. на
Директора на ОДМВР-Хасково, за оправомощаване на определена категория
длъжностни лица за издаване на принудителни административни мерки съгласно чл. 171, т.1
от ЗДвП, между които са
и държавните служители от сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР-Хасково - полицейски органи по чл.142, ал.1,т.1 от ЗМВР.
Издателят на акта е държавен служител, полицейски орган - с оглед заеманата от
него длъжност и следователно към датата
на издаване на обжалваната заповед
административният орган е разполагал с необходимите правомощия да постановява
актове от оспореният вид.
Спазена е и формата по чл. 59, ал.2 от АПК при издаване на заповедта - същата е обективирана в писмена форма и съдържа както правни, така и фактически основания, кореспондиращи помежду си, поради което същата е мотивирана.
При извършената служебна проверка, съдът не констатира при издаването на заповедта да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до основание за отмяна на оспореният акт.
Относно съответствието на оспорената заповед с материалния закон, съдът намира следното:
Оспорената заповед е издадена на основание чл.171,т.1, б.“б“ от ЗДвП, предвиждаща за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, да се прилага принудителна административна мярка „Временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца, на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.
Нормата следователно
съдържа няколко основания за прилагане на ПАМ от посочения вид – временно
отнемане на СУМПС, като в конкретния случай във фактическите съображения на процесната заповед е посочено управление
на м.п.с. с лед употреба на наркотични вещества, или техни аналози, т.е. прието
е наличието на предложение второ на чл.171, т.1,б.“б“ от ЗДвП.
Предпоставките за правилното прилагане на ПАМ
в тази хипотеза са три – заповедта да
има за адресат водач на моторно превозно средство, и да е
установено, че управлението се осъществява след употреба на наркотични вещества
или техни аналози.
В настоящия случай, от събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установяват изложените в заповедта фактически съображения на органа послужили за издаване на заповедта.
Не спорно между страните
по делото, а и е видно от приетия по делото без оспорване от страните АУАН, че
на 26.04.2022г. в гр. Хасково жалбоподателката е управлявала моторно превозно
средство БМВ, с рег. № Х7387КР. Следователно същата е
имал качеството на „водач” на моторно превозно средство.
От същия акт, както и от приложеното към административната
преписка извлечение от показанията на Drager Drug Test
5000 ARJM-0048 се установява, че техническото средство е отчело наличие на
наркотично вещество в кръвта на жалбоподателката, а именно кокаин.
В тази връзка следва да се отбележи,
че АУАН е официален удостоверителен документ по смисъла
на чл. 179, ал.1 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК и обвързва съда с материална доказателствена
сила, по отношение на така констатираните факти. Казано по друг начин това
означава, че при неоспорване от страна на жалбоподателя по реда на чл. 193 от ГПК, на цитираният АУАН, същият обвързва
съда да приеме за доказани фактите
удостоверени в него, а именно че на 26.04.2022г., в гр. Х. жалбоподателката е била водач на описаното в същия акт моторно превозно
средство, и че е управлявала същото след
употреба на наркотично вещество - кокаин.
Видно от протокол № *********-10000,
уредът, с който е установено наличието на наркотични вещества, е преминал
сервизна проверка на 07.02.2022г. със срок на валидност на същата 12 месеца и
следователно към 26.04.2022г. е бил
годен за употреба.
От гореизложеното е видно, че органът е
доказал изложените в обжалваният акт фактически съображения, по принцип представляващи основания за
прилагане на ПАМ от посочения вид.
Въпреки това съдът намира, че обжалваната заповед е несъответна на материалният закон и целта на същия.
Съгласно чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него превозно средство.
Съгласно чл. 151, ал. 9,
изр. второ от ЗДвП подмяна на свидетелство за управление на моторно
превозно средство се извършва при изтичане срока на валидност.
Свидетелството
за управление на м.п.с. е документ удостоверяващ, а не пораждащ правоспособността на водачите на моторни превозни средства. Целта на мярката
по чл.171,т.1,б.“б“ от ЗДвП е временно отнемайки документа удостоверяващ тази
правоспособност, да се осигури
безопасността на движението по пътищата,с оглед преустановяване възможността водачите да се
легитимират като правоспособни такива.
За да се наложи ПАМ по реда на чл. 171, ал.1, т.1, б.“б“ от ЗДвП следователно е необходимо свидетелството за управление на м.п.с., което временно се отнема да е валидно. В противен случай се обезмисля прилагането на такава принудителна административна мярка, тъй като невалидното свидетелство,т.е. такова с изтекъл срок, не произвежда правно действие, съответно не удостоверява правоспособността на водача. В този смисъл Решение №7071 от 27.05.2014г. по адм. дело №337/2014г. на ВАС. В случая безспорно от представената от ответника справка е видно, че свидетелството за управление на МПС на жалбоподателката, е с изтекъл срок на валидност към 13.06.2021г. Обстоятелството, че към 26.04.2022г. същото е невалиден документ е удостоверено и в цитирания по-горе АУАН. Съответно, към датата на издаване на обжалваната заповед притежаваното от жалбоподателката свидетелство за управление на м.п.с. е невалидно и не поражда удостоверително действие. Предвид това, с издаването на заповед за изземването на вече невалидно СУМПС не се постига целеният от закона ефект на принудителната административна мярка. Управлението на м.п.с. със СУМПС с изтекъл срок на валидност в случая може да е основание за ангажиране на административно наказателна отговорност, но не е основание за издаване на заповед за прилагане на ПАМ по чл.171,ал.1, т.1,б.“б“ от ЗДвП. Казано по друг начин и отнесено към настоящият казус, административният орган е можел законосъобразно и в съответствие с целта на закона да издаде заповед, с която да приложи ПАМ по чл.171, ал.1, т.1,б.“б“ от ЗДвП спрямо оспорващата страна, само до изтичане срока на валидност на СУМПС на последната, но не и след този момент.
Предвид изложените съображения, съдът приема, че обжалваната заповед макар и издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при съблюдаване на съществените административнопроизводствени правила, поради наличието на основанията визирани в чл.146, т.4 и т.5 от АПК се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
Жалбоподателя не претендира присъждане на разноски, поради което независимо от изхода на спора , съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Водим от горното и на основание чл. 172 ал.2 от АПК съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на Принудителна административна мярка № 22-1253-000210 от 26.04.2022г. издадена от мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Хасково(К. Й. В.).
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия: