Р Е Ш Е Н И Е
№……/…..12.2019г.
гр.Варна
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в открито съдебно заседание, проведено на деветнадесети ноември през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА
ЧАВДАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИН
ПЕТРОВ
мл.с.НАСУФ ИСМАЛ
при
секретар Мария Манолова,
като
разгледа докладваното от съдията Чавдарова
въззивно търговско дело № 1527 по описа за 2019г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба,
подадена от В.Х.Б. ***, срещу решение №97/17.04.19г.,
постановено по гр.д.№1405/18г. на Районен съд – Провадия, с което е признато за
установено на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК съществуването на
вземането на ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Драган Цанков“ №37, към В.Х.Б., с адрес ***,
за което е издадена Заповед № 224/14.03.2018г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 322/2018г.
на ПРС за следните парични вземания: сумата от 958.10 лева, представляваща
незаплатена главница, ведно със законната лихва от 09.03.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението, сумата от 264.97 лева – договорна
лихва за периода 20.09.2013г. до 20.06.2016г.; сумата от 798.26 лева –
наказателна лихва за периода 20.10.2015г. до
07.03.2018г. включително, всички дължими по Договор за банков кредит №
014LD-R-002935/03.07.2013г.
В жалбата си въззивникът е навел
твърденията, че решението е неправилно, постановено при нарушение на
материалния и процесуален закон и необосновано. Твърди, че наведените от ищеца
твърдения за съответствието на банкови сметки е несвоевременно въведено в
процеса и недоказано. Счита, че въз основа на събраните доказателства не може
да се изведе извода, който е формирал съда, че кредита е бил предоставен на
ответника по банкова сметка *** ***. Намира, че факта, че е подадено искане за
кредит не означавало, че кредита е реално усвоен, доказателства за което
липсвали. Моли да бъде отменено решението и да бъдат отхвърлени предявените
искове.
Въззиваемата страна ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град
София, район Изгрев, бул.Драган Цанков №37, е депозирала отговор, с който счита
жалбата за неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
За да се произнесе по спора Варненски
Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявени от ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД, ЕИК *********,
срещу В.Х.Б. от с. Житница, обективно съединени искове с правно основание чл.
415 във вр. с чл.422 ГПК за приемане
за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
следните суми както следва: сумата от 958.10
лева, представляваща незаплатена главница по договор за банков кредит №014LD-R-002935/03.07.2013г., ведно със законната лихва от
09.03.2018г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 264.97 лева,
представляваща договорна лихва за
периода 20.09.2013г. до
20.06.2016г.; сумата от 798.26 лева, представяваща наказателна лихва за периода
20.10.2013г. до 07.03.2018г., за които суми е издадена Заповед
№224/14.03.2018г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК по ч.гр.д. №322/2018г. на РС-Провадия.
В исковата молба се поддържа, че по силата
на сключен между страните договор за банков кредит №
014LD-R-002935/03.07.2013г. банката е предоставила на ответника в качеството му
на кредитополучател кредит в размер на 1030 лева за погасяване на съществуващи задължения
по договор за кредитна карта с №14СС-R-003026/25.02.2011г., като кредита бил
изцяло усвоен на 03.07.2013г. по банкова сметка *** ***. Сочи се, че кредитополучателят
се задължил съгласно т.4 от договора да заплаща годишна лихва в размер на БЛП /
който към датата на договора бил 8,7907%/ плюс надбавка от 9,2093 пункта, както и съгласно т.10 наказ.лихва при
просрочие в размер на договор.лихвен процент, увеличен с наказ.надбавка в
размер на законната лихва. Излага, че кредита бил частично погасяван , като на
20.06.16г настъпил крайния падеж на договора и просрочени били 33 бр.
погас.вноски. Излага, че се е
снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от
ГПК, срещу която длъжникът възразил.
В срока
за отговор на исковата молба ответникът В.Х.Б., е депозирал писмен отговор, с който оспорва съществуването на
валидно договорно правоотношение с ищеца по процесния договор за кредит от
03.07.2013г. Оспорва факта на усвояване на кредита, като навежда твърдения за
извършена кражба на документи, сред които и дебитна и кредитна карта на
29.11.11г., както и за подписване от негова страна на предоставени му в банката
документи без да е налице воля за теглене на кредит. В тази връзка твърди
нищожност на договора за кредит, евентуално неговата унищожаемост поради
въвеждането му в заблуждение.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства и като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.259, ал.2 от ГПК, от надлежно легитимирана
страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата. В рамките на тази проверка настоящият състав
намира предявените искове с правно основание чл.415 във вр. с чл.422 ГПК за процесуално допустими, поради което и дължи
произнасяне по същество на спора.
С оглед оплакванията в сезиралата съда жалба на
първо място спорeн се явява факта на обвързаност на страните от
облиг.правоотношение по договор за кредит от 03.07.13г.
Видно от представеният по делото договор за банков
кредит №014LD-R-002935/03.07.2013г., ведно с погас.план към него, безспорно
се установява факта на възникнало между страните валидно облигационно правоотношение по договор за
потребителски кредит от 03.07.13г. Ответникът не оспорва автентичността на
документа, нито тази на приложените искане за отпускане на кредит и молба от
01.07.13г., които ценени в съвкупност по несъмнен начин обосновават горния
извод. Относно наведените с отговора твърдения за нищожност, респ. унищожаемост
на този договор от ответната страна въпреки указаната й доказ.тежест не са
ангажирани годни доказателства и съответно не се доказва в производството
твърдяната недействителност на същия.
Съдът намира за доказан по делото и
факта на усвояване на сумата по кредита от кредитополучателя. Изрично в
договора е визирано, че банката предоставя на В.Х.Б. кредит в размер на 1030 лева по разпл.сметка с IBAN: ***а
съществуващи задължения по договор за
кредитна карта с №014СС-R-003026/25.02.2011г. / последният не оспорен от
отв.страна/. От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната
експертиза, изготвено след проверка в счетоводството на банката, се установява,
че сумата по договора за кредит е предоставена по горепосочената разпл.сметка с
титуляр В.Б., като на датата 03.07.13г. същият се е разпоредил със средствата
като са заплатени банкови такси от 55,39лв, а със сумата от 967лв е извършен превод
за погасяване на друг кредит, като в с.з. вещото лице посочва, че последната
сума е преведена по сметка BG48FINV915010BGN0RBLZ /същата е посочена като сметка на ответника по
договора за кредитна карта от 25.02.11г./.
Константна е практиката, че поетото от банката
задължение по договор за банков кредит за отпускане/предоставяне на заемателя
на парична сума и съответно нейното усвояване, следва да се счита изпълнено от
момента на заверяване на разплащателната сметка на заемателя и за доказване на
този факт не е необходимо издаване на нарочен документ - разписка /така Решение
№ 125 от 12.07.2013г. по т. д. № 910/2012г. на ВКС/. За доказване изпълнението
на задължението на банката за отпускане на сумата по кредита, е достатъчно да
се установи надлежно заверяване на сметката на кредитополучателя съгласно
съответните записвания в електронната система на банката. Именно със заверяване
на разплащателната сметка с цялата сума по кредита, последната следва да се
счита за усвоена/предоставена на кредитополучателя, който факт в разглежданият
случай се установява от заключението на вещото лице. Освен това експертизата
установява и факта на извършени от ответника частични плащания на задълженията
по погас.план, с което действие последният е потвърдил съществуването и изпълнението
на процесния договор от страна на банката.
Номерът на банковата сметка, по която е усвоена сумата по
кредита, е изрично посочен в договора, като сключвайки го ответникът се е
съгласил както със съществуването
на парично задължение в посочения размер към банката, така и с начина на
усвояване, респ. погасяването на кредита.
Ето защо и наведените във въззивната жалба оплаквания касателно тази сметка са
несъстоятелни.
Видно от приетото по делото заключение на допуснатата ССЕ, кредитирано
изцяло от съда като обективно и компетентно дадено, последното плащане по
договора е извършено на 30.03.15г.
Безспорно се установява и факта, че
към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК е
настъпил крайния падеж на договора – 20.06.16г.
Към този момент непогасеният размер на главницата съгласно вещото лице възлиза
на 958,09лв, а догов.лихва за периода
20.09.13г.-20.06.16г. - 264,97лв.
Що се отнася до претенцията за наказателна лихва съдът
съобрази следното: Тъй като се касае за договор за потребителски кредит, то
приложение следва да намерят правилата на ЗПК, доколкото не са налице изключенията по смисъла на чл.4 от същия закон. Съгласно регламента на чл.10 от договора страните
са се съгласили, че неизвършени в срок плащания се отнасят в просрочие и се
олихвяват с договорения лихвен процент по чл.4 плюс наказателна надбавка в
размер на законната лихва. Същевременно разпоредбата на чл.33, ал.2 от ЗПК ,
която е императивна по своя характер, ограничава размера на дължимото
обезщетение за забава при забавени плащания по потребителски кредити до размера
на законната лихва. Доколкото уговорката в чл.10 от процесния договор за
потребителски кредит противоречи на горепосочената императивна правна норма, то
това обуславя нейната нищожност, поради което и тя следва да бъде заместена по
право от императивната норма на чл.33, ал.2 ЗПК. Или дължимото обезщетение за
забава следва да се изчисли при прилагане на законната лихва и то само за
периода, обхванат от издадената заповед за изпълнение и разглеждан от въззивния
съд с оглед предмета на обжалване, въведен с жалбата, а именно 20.10.15г. до
07.03.18г.вкл. Същото изчислено с помощта на лихвен калкулатор се равнява на
сумата от 64,05лв. Ето защо предявеният иск за наказателна лихва се явява
основателен до този размер, а за разликата над 64,05лева до претендираните
798.26 лева следва да бъде отхвърлен. Решението на ПРС в тази част като
неправилно следва да бъде отменено.
С оглед разясненията, дадени в т.12 на
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК на
ВКС, отговорността за разноските по издаване на заповедта за изпълнение следва
да се разпредели от съда в исковото производство, или с решението си по
установ.иск съдът дължи произнасяне по дължимостта на разноските за заповедното
производство. С оглед на това, предвид установения размер на вземането в
настоящото производство, съдът намира, че дължимите в заповедното производство
разноски на ищеца са в размер на 57,58лева, за която сума е издадена заповед за
изпълнение.
Съобразно
уважената част от предявеният иск на ищеца се следват разноски по съразмерност на уважената част на
иска за първа инстанция в размер на 280,45лв,
съгласно представен списък по чл.80 ГПК и доказателства
за плащането. Разноски се следват и на отв.страна предвид отхвърлената част от
исковете, като направеното възражение за прекомерност се цени като
неоснователно, доколкото догов.размер на адв.възнаграждение е близък до
минимума по Наредба
№1 от 09.07.2004г. Ето защо на ответника следва да се присъдят разноски в
размер на 145,29лв.
С оглед
обжалвания с подадената въззивна жалба размер на решението
и установената от въззивния съд частична основателност на въззивната жалба,
разноските за въззивното производство, които по съразмерност се следват за
въззивника са 172,53лв. Възражението за
прекомерност на адв.възнаграждение се явява неоснователно по съображения,
аналогични на вече изложените по-горе.
Доколкото възз.страна е защитавана от
юрисконсулт, то следващото се възнаграждение на осн. чл.78, ал.8 ГПК за
настоящата инстанция следва да се определи на осн. чл.25 от НЗПП в размер на
150лв. С оглед изхода от спора пред въззивния съд, следващите се на възз.страна
разноски за възз.производство са в размер на 95,52лв.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение
№97/17.04.19г., постановено по гр.д.№1405/18г. по описа на Районен съд –
Провадия, В ЧАСТТА, с която е признато за установено съществуването
на вземане на ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Драган Цанков“ №37, към В.Х.Б., ЕГН **********,
с адрес ***, за наказателна лихва за периода 20.10.2015г. до 07.03.2018г. включително над сумата от 64,05лв до 798.26 лева, за което е издадена Заповед №
224/14.03.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 322/2018г.
на ПРС, на осн. чл.422 вр. с чл.415 ГПК, както и в частта му, в която са присъдени
разноски на ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД
за заповедно производство за сумата над 57,58лева до 90,43лв, както и за
исковото производство за сумата над 280,45лв до 440,43лв, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Драган Цанков“ №37,
против В.Х.Б., ЕГН **********, с адрес ***, иск с правно основание чл.415 във
вр. с чл.422 ГПК за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца наказателна
лихва за периода 20.10.2015г. до
07.03.2018г. вкл. за
горницата над сумата от 64,05лв до 798.26 лева, за която сума е издадена Заповед за
изпълнение №224 от 14.03.2018г. на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК по ч.гр.д. №322/2018г. на РС-Провадия, като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№97/17.04.19г., постановено по гр.д.№1405/18г. по описа на Районен съд –
Провадия, в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА В.Х.Б., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Драган Цанков“ №37, СУМАТА
от 95,52лв, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски за въззивно
производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Драган Цанков“ №37, ДА ЗАПЛАТИ на В.Х.Б.,
ЕГН **********, с адрес ***,
СУМАТА от 317,82лв, представляваща
сторени съдебно-деловодни разноски за първоинстанционното и въззивно
производство, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване
съгл. чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: