РЕШЕНИЕ
№ 517
гр. Благоевград, 13.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анета Илинска
при участието на секретаря Илиана Ангелова
като разгледа докладваното от Анета Илинска Гражданско дело №
20211200100252 по описа за 2021 година
И за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена искова молба от З. М. Ш.,
ЕГН **********, С. А. Ш., ЕГН **********, А. Я. Ш., ЕГН **********, С. А.
Ш., ЕГН **********, А. А. Ш., ЕГН **********, В. С. Ш., ЕГН **********,
всички с адрес село Д., община Б., област Б. и А. С. Ш., ЕГН ********** от
село Ю., община Я., област Б. против „*****“ АД, ЕИК *****, със седалище
и адрес на управление гр. С. район Л., бул. **** № **, представлявано от
П.В.Д. и Г.Н.Г..
Ищците твърдят, че на 25.10.2020 г., на път II-84, в района на 84км., И.
Г. Ом., водач на товарен автомобил „МАН” с peг. №РВ4145ХС, виновно
реализира ПТП с лек автомобил „Опел Зафира”, с peг. №Е2577КТ,
управляван от А.С.Ш... За товарният автомобил „МАН” с peг. № РВ4145ХС
има сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” със
„*****” АД, за която е издадена полица №BG/22/l20002349582, валидна към
датата на ПТП. Посочват, че вследствие на получените в процесното ПТП
травми умира водачът на лекия автомобил „Опел Зафира“ - А.С.Ш.
Сочи се, че ищците са най-близките му роднини и са съкрушени от
загубата си. З.Ш.. е съпруга на починалия А. Ш., а А. А. Ш. и С. А. Ш. са
техните деца. С.А.Ш. и А. Я. Ш.са родителите на А.С. Ш.. А. и В.Ш.и са
негови братя. Твърди се, че ищците са имали силна връзка с покойния А..
Той е бил много важна част в живота на всеки от тях. Те споделяли с него
своите радости и разчитали на подкрепата му в трудни моменти. Тази силна
1
връзка е необратимо прекъсната от смъртта на А. Ш.. Съпругата, децата,
родителите и братята на А. не могат да преживеят загуба му. Посочва се, че
А. приживе много държал на семейството си. Той имал особено близки връзка
с родителите си, за които полагал грижи заедно с братята си - А. и В..
Родителите на А.- А. и С. са съкрушени от загубата на сина си. Майката и
бащата са почернени и преживяват най-тежката съдба - да положат
безжизненото тяло на сина си в черната земя. Никоя майка не може да
преживее такава скръб и остава белязана от тази трагедия за цял живот.
Бащата на А. е съкрушен, това е най-тежкото събитие в живота му. Думите не
стигат да се опише тъгата и травмата, която преживяват родителите на
починалия А.. Очите им са пълни със сълзи, те всеки ден ходят на гробището
и не могат да преживеят загубата на своя син. Посочва се, че З.Ш.. е
вдовицата на А. Ш., А. А. Ш. и С. А. Ш. децата на починалия А.. Те са най-
близките му. Той посвещава живота и цялата си енергия приживе на своето
семейство. Близките били изправени пред тежката съдба да се научат да
живеят без обичания си съпруг, баща, син, брат. Много тежко приемат
новината и много трудно преживяват погребението. Всички са на
успокоителни след смъртта на А.. ЗЗ. не виждала смисъл да живее без
любовта на живота си и човекът, с който е построила дом и отгледала деца. С.
и А. са съкрушени от загубата на баща си, както и от тежкото емоционално
състояние на майка си, която не може да преживее загубата на съпруга си. А.
приживе имал много силна връзка със своите братя А. и В.. Връзката на
тримата братя устояла на тестовете на времето. Тримата били отгледани и
възпитани в патриархално семейство, в което връзката между роднините била
на особена почит. И тримата братя живеели заедно, помагали си при
изграждане на къщите си, помагали си, когато се грижели за родителите си,
помагали си в отглеждането на своите деца. Тримата никога нямали спор
помежду си, те били възпитани в духа на патриархалното семейство и От
дистанцията на времето връзката между тримата братя не се прекъснала,
напротив- ставала все по-силна с всеки перипет, който преодолявали заедно.
Поради тези обстоятелства връзката между братята била особено силна и е
прекъсната внезапно с трагичната смърт на А.. И към настоящия момент А. и
В. не могат да преживеят загубата на А..
Твърди се, че всички вреди ищците са получили от ПТП, което виновно
е причинено от И. Г. Ом., водач на т.а. „МАН” с peг. №РВ4145ХС.
Гражданската отговорност на виновния водач е застрахована в „***” АД със
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, за
която е издадена полица №BG/22/l20002349582, валидна към датата на ПТП.
Посочва се, че на 20.11.2020 г., по реда на чл. 380 от КЗ, ищците са предявили
доброволна претенция до „****“ АД, като на дружеството е била
предоставена и банкова сметка, по която да може да плати обезщетение за
претърпените от ищците неимуществени вреди.
По доброволната претенция е била образувана щета № 0000-1000-01-20-
7783/20.11.2020 г. по описа на ответното дружество. Посочва се, че в
законоустановения срок не последвало плащане на обезщетение от
застрахователя, което обуславя правния интерес на ищците от завеждане на
2
настоящия иск.
Отправят искане, да се постанови решение, с което да бъде осъдено
ответното дружество „*****” АД, ЕИК: ***** да заплати на ищците, следните
суми:
- на З. М. Ш., ЕГН:********** - сумата в размер на 250 000,00 лева,
ведно със законната лихва от датата на ПТП - 25.10.2020 г. до окончателното
изплащане, представляващи обезщетение за неимуществени вреди - болки и
страдания от загубата на съпруга й А. Ш..
- на С. А. Ш., ЕГН:********** - сумата в размер на 250 000,00 лева,
ведно със законната лихва от датата на ПТП - 25.10.2020 г. до окончателното
заплащане, представляващи обезщетение за неимуществени вреди - болки и
страдания от загубата на сина му А. Ш..
- на А. Я. Ш., ЕГН:********** - сумата в размер на 250 000,00 лева,
ведно със законната лихва от датата на ПТП - 25.10.2020 г. до окончателното
заплащане, представляващи обезщетение за неимуществени вреди - болки и
страдания от загубата на сина й А. Ш..
- на С. А. Ш., ЕГН:**********, чрез своята майка З. М. Ш. - сумата в
размер на 250 000,00 лева, ведно със законната лихва от датата на ПТП -
25.10.2020 г. - до окончателното заплащане, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди - болки и страдания от загубата на баща си - А. Ш..
- на А. А. Ш., ЕГН:**********, със знанието и съгласието на своята
майка - З. М. Ш.- сумата в размер на 250 000,00 лева, ведно със законната
лихва от датата на ПТП - 25.10.2020 г. до окончателното заплащане,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от
загубата на баща си А. Ш..
- на А. С. Ш., ЕГН:********** - сумата в размер на 50 000,00 лева,
ведно със законната лихва от датата на ПТП - 25.10.2020 г. до окончателното
заплащане, представляващи обезщетение за неимуществени вреди - болки и
страдания от загубата на брат си А. Ш..
- на В. С. Ш., ЕГН:********** - сумата в размер на 50 000,00 лева,
ведно със законната лихва от датата на ПТП -25.10.2020 г. до окончателното
заплащане, представляващи обезщетение за неимуществени вреди - болки и
страдания от загубата на брат си А. Ш..
Молят, да бъде осъдено ответното дружество ЗК „****“ АД да заплати
на ищците сторените съдебни разноски, за което посочват и банкова сметка.
От страна на застрахователната копания е постъпил писмен отговор, с
който се оспорва иска по основание и размер.
Счита, че с изключение на законните наследници на починалия А.С. Ш.,
останалите ищци, които по реда на ГПК претендират обезщетение за
причинените им болки и страдания от смъртта, не са активно легитимирани
да предявят иска. В случая претенцията на ищците следвало да бъде
разглеждана на плоскостта на Тълкувателно решение № 1/2016 г. по
тълкувателно дело № 1/2016 г. на ВКС, ОСНГТК за 2016 г., в което по
3
отношение на другите кръгове лица, претендиращи обезщетение за вредите,
следва да бъде формиран извод по реда на пълното и главно доказване за
наличие на изключения, за особени отношения на силна привързаност към
пострадалия, вреди, надхвърлящи по интензитет и време нормално присъщите
за съответната родствена връзка болки и страдания. Намира, че към настоящ
етап такова основание за присъждане на обезщетение на кръга, извън
законните наследници, няма.
Оспорва се иска по размер, като намира, че предявеният размер за всеки
един от ищците е в нарушение на разпоредбата на параграф 96 от Преходните
и заключителни разпоредби на КЗ във вр. чл. 493а, ал. 4 от КЗ. Изложени са
подробни съображения относно размера на вредите, които евентуално следва
да бъдат обезщетени. Прави възражение по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, като се
поддържа, че той е нарушил правилата за движение по пътищата като е
пътувал в МПС без поставен задължителен обезопасителен колан.
Оспорва се и механизма на настъпилото ПТП. Твърди се, че описаният
оскъдно в исковата молба механизъм не отговаря на действително развилия
се, като изтъква, че образуваното наказателно производство срещу водача
Ивайло Омайски не е приключило и че Ивайло Омайски не е изключително
виновен за настъпилото ПТП.
Изразява се становище, че с оглед събраните по делото доказателства
ПТП може да се е дължало и по вина на починалия А. Ш., изразяваща се в
движение с превишена скорост, несвоевременна реакция, неконтролиране на
превозното средство непрекъснато или дори техническа неизправност. С
оглед на това поведението на починалия може да бъде основание за
отхвърляне на иска или за намаляване на обезщетението, редуцирайки го с
оглед съответното съпричиняване.
Оспорва се датата, от която се претендират лихвите в исковата молба.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и като взе
предвид доводите и възраженията на страните, намира за установено
следното:
Не се спори от страните относно: съществуването на валидно
застрахователно правоотношение по задължителната застраховка
"гражданска отговорност " за товарен автомобил марка „МАН” с рег. № РВ
4145 ХС, с водач И. Г. О., което действа и по време на настъпването на
ПТП, както и че преди предявяване на иска ищците са заявили претенция за
обезщетяване пред застрахователното дружество.
С представените удостоверения за смърт и наследници се установяват
родствени връзки, така както се твърди в исковата молба, а именно: З. М. Ш.
е съпруга на починалия А.С.Ш.., С.А.Ш. е негов баща, А. Я. Ш. е негова
майка, А. А. Ш. е дъщеря на починалия, С. А. Ш. е негов син, А.С.Ш. и В. С.
Ш. са братя на починалия А.С.Ш...
Относно механизма на ПТП, причинените от същото увреждания на
починалия А.С. Ш. и неимуществените вреди са събрани гласни
4
доказателства, изслушани са съдебно-техническа и съдебномедицинска
експертизи.
Свидетелят Ивайло Омайски е управлявал товарният автомобил
„МАН“ от Гърция в посока гр. Пловдив. Посочва, че на 25.10.2020 г. около
15,00 часа в посока гр.Разлог - с.Д., на един лек десен завой, камиона му
поднесъл. Пътят бил мокър, след дъжд, камионът му е поднесъл при
натискане на спирачка и е блокирало предно ляво колело. В опита на овладее
МПС, се е случило това пътно-транспортно произшествие. Сочи, че веднага е
слязъл да помогне на пострадалите в лекия автомобил, като твърди, че едно
от първите му впечатления било, че мирише на алкохол в цялата кола. Първо
пипнал шофьора, дали има пулс, защото нямал реакция, но човекът за
съжаление, вече бил починал. След това видял, че спътникът му е в адекватно
състояние, помогнал му, извадил го, като посочва, че вратата не се е отваряла,
свалил седалката и го извадил, подпрял го на колата отвън, с едно шише с
вода, понеже имал кръв по главата, го почистил и се върнал бързо в камиона
да потърси телефон, да се обади на тел.112.
Сочи, че му направило впечатление, че гумите са били направо летни,
нямало грайфер, нямало нищо, дисковете били много износени. Посочва, че в
автомобилът имало двама човека- шофьора и спътника му. Пътникът, седял
отпред, отдясно на водача. Другото, което му направило впечатление, е че
нямали колани, защото като го хванал, веднага го извадил без да откопчае
нищо. Според него, в автомобила по принцип би трябвало да има колани, но
не е сигурен.
Свидетелства, че е видял завоя, тъй като има видимост от около 150-200
метра. Сочи, че не се отваряла нито шофьорската, нито другата врата,
отваряли се само задните врати, като свидетеля свалил надолу седалката и е
извадил пострадалия през задната врата, тъй като предните врати не се
отваряли. Няма спомен да е откопчавал колан. Посочва, че водачът си е
останал така, но нямал колан, пипал му пулса, отворил му устата дали не си е
глътнал езика, но той си е бил на седалката и така е починал.
Според свидетеля, причината за поднасянето е неизправност на
спирачната система на неговия камион. Посочва, че е шофьор повече от 20 г.
и че работи за фирма„Симона трейд“.
Сочи, че камионът е на Иван Иванов, не е негова собственост. Мисли,
че фирмата се казва Сочи, че е предупредил Иван, че нещо не е наред с
камиона и той му отговорил, че като се прибере ще проверят.
Свидетелят А. Кардаш, който е приятел на починалия А. Ш. и който се е
возил в автомобила, с който е станало ПТП, посочва, че е разбрал за неговата
смърт по-късно, тъй като вследствие на ПТП е изпаднал в кома и след като се
е стабилизирал е разбрал за смъртта на Ш.. Посочва, че са си сложили
коланите и са потеглили с автомобила, и в момента, в който се излезли да
пътуват, пред тях е излязъл ТИР, който е излизал от завой пред тях. Сочи, че
техният автомобил се е движил в дясната лента и изведнъж виждат ТИР пред
тях. Свидетелят посочва, че има спомен до този момент. Твърди, че
починалият А. Ш. е живял в една къща със съпругата си, двете си деца, по-
5
малкия си брат и неговите родители, като същия само физуално познава
семейството му, не е ходил у тях на гости. Това, което знае е, че всичко е
било нормално, Ш. се е грижил за родителите му, помагал им е, защото те са
на по-сериозна възраст, както за семейството му, така и за тях се е грижил.
Грижовен е бил, всеотдаен, работещ, за да подсигури всичко за децата си,
както материално така и морално. Посочва, че цялото си свободно време е
отделял на децата, бил много привързан към тях, както и към съпругата си,
искал е децата да имат всичко. Според свидетеля Кардаш, бракът им е бил
от около 18-19 години, като не знае за скандали между съпрузите. Посочва,
че починалият се е отнасял много добре с братята си. Единият брат е живял с
него в общата къща, а другият е живял в отделна къща, като тримата братя
заедно преди време са построили нова къща за по-големия брат А.. Посочва,
че В. е най-малкият и той живее в село Д. при родителите си, където е живял
и А., при майка си и баща си, като и към момента живее там. Посочва, че
след инцидента, повече не се е чувал или виждал със семейството на
починалия. Сочи, че от трети лица разбира, че загубата за тях е била много
нелепа, едва ли ще има момент, в който ще го преживят. Съкрушени са били,
постоянно психолози, хапчета, лекарства, за да могат да се справят, но не са
могли.
Посочва, че e той е разписал протокола за разпит на свидетеля, който е
приложен по делото от 03.12.2020 г.
Поделото са разпитани и свидетелите А.К. и Р.К., приятели на
починалия Ш., като заявяват, че са познавали семейството и са се събирали
често. Сочат, че същият е живял в село Д. със своето семейство, със
съпругата му, с едната си дъщеря А.Ш. и синът му С., който е на 13 г., а А. е
на 16 г., с баща му С.А.Ш. и майка му А. Ш., брат му В.Ш. и жената на В. и
едното дете на В., а братът му А. живее в друга къща в село Ю..
Свидетелстват, че били много задружни, уважавали се и си помагали.
Твърдят, че родителите му са изживели смъртта на сина си много
тежко.Сочат, че Ш. е бил със съпругата и децата постоянно заедно, членовете
на семейството били много привързани един към друг. За децата той все е
повтарял, че те трябва да имат всичко, каквото може ще дава, стига те да са
добре. Децата били много щастливи с него. Посочват, че децата и съпругата
му не са преодолели загубата му. Затворили се в себе си. Били съкрушении не
могат да преодолеят загубата му.
Свидетелите познават и двамата братя на починалия А., те си помагали
един на друг, уважавали са се, построили тримата заедно къщата на А. в село
Ю., за да може да се отдели. След смъртта на Ш., братята му искали синът му
да продължи да тренира и те щели да му помогнат. Посочват, че не знаят за
конфликти между братята, не знаят и за разправии за имоти или за друго, но
посочват, че те не са същото семейство, тъгата е огромна, загубата е много
тежка и към настоящият момент не могат да я превъзмогнат.
Съдът кредитира заключението на експерта инж. Вл. Н. по
автотехническата експертиза, който посочва, че причината за настъпване на
ПТП от техническа гледна точка е била закъснение около 1,35 секунди в
6
действията на водача Омайски при управлението на влекач МАН със скорост
81,2 км/ч към момента на навлизане на товарната композиция в десен завой
по мокра асфалтова настилка. Скоростта на товарната композиция е довело
до достигане до много близка стойност на критичната скорост в завоя за
странично занасяне в десния завой преди мястото на удара. Това от
техническа гледна точка е принудило водача да отклони влекача към
насрещната лента, като увеличи радиуса на траекторията за завиване и да не
допусне странично занасяне на товарната композиция, най- вероятно само на
полуремарке ШМИЦ. Експертът посочва, че почти правия участък към
района на завоя, гледано в посока към гр.Разлог, по който се е появил влекач
МАН, въпреки валежа или липсата на такъв, е предоставял техническа
възможност на водача Ш. своевременно да възприеме отклоняването на
влекача към лентата му за движение. Посочва, че от техническа гледна точка
отворената въздушна възглавница на волана показва, че предпазния колан на
водача е бил поставен. Сумарната скорост на двете МПС в момента на удара
със стойност около 169,3 км/ч настъпилите деформации по купето на лекия
автомобил Опел, включително и изместване на волана към вътрешността на
купето, респективно към тялото на водача, съпоставено с нанесените травми,
сочи за правилно поставен предпазен колан от техническа гледна точка.
Според съдебно-медицинската експертиза, изпълнена от вещото лице д-
р К. Авр. непосредствената водеща причината за смъртта на А. Ш. е
разкъсването на аортата в низходящата й част и настъпилата в следствие на
това остра кръвозагуба за много кратко време. Разкъсването на аортата се
дължи на притискането от волана в областта на гръдния кош, в следствие на
изместена на вътре на кормилна колона с волан. Вещото лице д-р А. посочва,
че от претърпяното ПТП А. Ш. е получил несъвместима с живота
комбинирана гръднокоремна травма, счупване на голяма тръбеста кост –лява
бедрена кост, счупване на плоски кости – ребра и тазови кости. Смъртта на А.
Ш. според експерта е в пряка причинно –следствена връзка с претърпяното на
25.10.2020 г. ПТП, като така установените увреждания като локализация и
тежест отговарят напълно и могат да бъдат обяснение с установения
механизъм на ПТП – челен ексцентричен удар в лявата половина на
автомобила и последващо завъртане на автомобилите. Експертът посочва, че
установените болестни изменения – хипертонично сърце, поликистозни
бъбреци, стеатоза на черния дроб, нямат отношение към настъпилото ПТП и
генезата на смъртта.
По отношение на въпроса дали пострадалият е бил с поставен предпазен
колан, експертът посочва в заключението си, че липсата на видими
травматични увреждания в областта на лицето, главата, двете колена и други
особено при челен удар, обикновено дават основание да се приеме, че
водачът е бил с поставен предпазен колан. От друга страна при челен удар и
поставен предпазен колан обикновено остават достатъчно ясно видими
белези, травми на някои места от притискане на тялото върху колана. Д-р А.
посочва, че при извършената аутопсия , като такова не може да бъде
определена нито една от установените травми, тоест вероятно е бил без
поставен предпазен колан. Посочва, че в конкретния случай механизмът на
7
получаване на травматичните увреждания и последвалата смърт не зависят
от поставен или непоставен предпазен колан, а са причинени от силни
деформация и притискане на тялото между волана и облегалката на седалката
на водача. При тези данни и установената обективна находка, според
експерта, смъртта на А. Ш. би настъпила както при поставен, така и при
непоставен предпазен колан, като и в двата варианта при този
механизъм на ПТП, травматичните увреждания ще са един и същи.
На 20.11.2020 г. ищците са предявили доброволна претенция до ЗД
„****“ АД, като на дружеството е предоставена и банкова сметка, но в
законоустановения срок не е последвало плащане на обезщетение от
застрахователя.
От правна страна:
Предявени са обективно съединени искове, при условията на активно
субективно съединяване, с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. чл.
52 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
С оглед представените доказателства за спазена процедура по чл.380
КЗ, съдът приема, че исковете са процесуално допустими.
Исковете са предявени пряко срещу застрахователя, която възможност е
предоставена на увреденото лице от закона. С оглед разпоредба на чл.432 КЗ,
увреденото лице може да предяви пряк иск срещу застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" на причинителя на вредата.
Същевременно, съгласно чл.429 ал.1 КЗ, застрахователят по договора за
застраховка "Гражданска отговорност" се задължава да покрие в границите на
определената в застрахователния договор застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие.
Съображения по съществото на спора:
Застрахователните дружества,издатели на задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ дължат обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди,причинени от застрахованият,спрямо когото са
отговорни,на увреденият,когато последният предяви иск пряко срещу
застрахователя-чл.432,ал.1 от КЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 493,ал.1,т.1
КЗ „Застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените
на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в
движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или
използването на моторно превозно средство по време на движение или
престой. В тези случаи застрахователят покрива:1. неимуществените и
имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или смърт“.
Ответникът е направил възражение, че не дължи лихва за забава, в т.ч.
от претендирания момент; възражение за недължимост на застрахователно
обезщетение, вкл. за прекомерност на претендираното от ищеца такова; и
възражение за съпричиняване от страна напочинаото лице, като не се оспорва
съществуването на валидно застрахователно правоотношение по
8
задължителната застраховка "гражданска отговорност " за ПС.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите,
на които основава своите искания или възражения.
Ищецът носи доказателствената тежест за настъпването на твърдените
от него вреди, обстоятелството, че вредите са причинени от именно от
застрахованото при ответника лице. Същият следва да установи причинно-
следствената връзка между деянието и твърдените като причинени
неимуществени вреди.
Ищецът следва да докаже наличието на деяние, действие или
бездействие, обективирано в действителността и неговата противоправност,
както и настъпилата вреда –неимуществена, както и причинната връзка
между поведението и вредата, в т.ч. и субективния елемент вина .
Ищецът не следва да доказва от всичко изложено единствено фактите,
по които не спорят страните - наличието на застрахователно правоотношение
по застраховка “Гражданска отговорност” .
Ответникът следва да докаже своите възражения, направени с отговора
си, а именно : че не дължи лихва за забава, вкл. от претендирания момент;
възражение за недължимост на застрахователно обезщетение, вкл. за
прекомерност на претендираното от ищеца такова; и възражение за
съпричиняване от страна на пострадалото лице по чл. 51, ал.2 ЗЗД. В тази
връзка съдът излага, че обезщетението за вреди от непозволено обезвреждане,
следва да бъде намалено, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното
настъпване. Съпричиняването има обективен характер и вината на
пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Преценява се единствено наличието на причинна връзка между поведението
на пострадалото лице и настъпилия вредоносен резултат. Следва да се има
предвид, че съществува разграничение между допринасянето на пострадалия
за възникване на самото ПТП като правнозначим факт, обуславящ
прилагането на чл. 51 ал. 2 ЗЗД и допринасянето на пострадалия за
настъпване на вредата спрямо себе си, също съставляващо факт, водещ до
прилагането на чл. 51 ал.2 ЗЗД. При ПТП допринасянето може да се изразява
в действие или бездействие. Във втората хипотеза пострадалият не е
допринесъл за настъпването на събитието, но с поведението си е допринесъл
за собственото си увреждане, респективно за увеличаване размера на вредата.
Установи се от събраните по делото доказателства /съдебно-
техническата експертиза/, че вина за настъпване на ПТП има водачът Ивайло
Омайски, който е управлявал ПС, застраховано по риска ”гражданската
отговорност” при ответника. Обект на застраховане по посочената
задължителната застраховка е гражданската отговорност на застрахованите
физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства, за които застрахованите
отговарят. Застрахователно правоотношение е възникнало и съществуващо
към датата на конкретното ПТП, поради което застрахователят /ответника/
носи риска при настъпване на застрахователното събитие.
9
Съобразно данните по делото не е установено съпричиняване от страна
на починалия при ПТП на вредоносния резултат. Не се събраха категорични
данни, че починалият А. Ш. е без поставен предпазен колан, но според
експерта по СМЕ, при този механизъм на настъпване на ПТП е без значение
дали е бил с поставен предпазен колан или не.
В конкретния случай безспорно е установена смъртта на родственика
на ищците, настъпила в резултат на ПТП, причинено от виновното поведение
на водача на товарен автомобил МАН.
С Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълкувателно дело №
1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС се прие, че материално легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен
близък са освен лицата, посочени в Постановление № 4/1961 г. и
Постановление № 5/1969 г. - на Пленума на ВС, и по изключение всяко друго
лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и
търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетението се
присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди. В мотивите на посоченото тълкувателно
решение е прието, че обезщетение следва да се присъди само тогава, когато
може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира
обезщетение, е доказало първо-съществуването на трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и, второ- че настъпили в резултат на
неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални
болки и страдания.
Ръководейки се от указанията на това тълкувателно решение и като
съобрази, че първите пет ищци – съпругата, родителите и децата на
починалия се ползват с право на обезщетение, тъй като поради естеството на
съществувалата житейска връзка е логично да се предполага, че те търпят
пряко, непосредствено и за продължителен период от време значителни по
степен морални болки и страдания от загубата му, съдът намира, че искът е
основателен.
Причинно следствената връзка между смъртта на А. Ш. и търпените
вреди от преживялата съпруга, децата му и неговите родители е доказана.
Според съда по категоричен начин се установява, че претърпените
неимуществени вреди, претендирани с исковата молба и доказани чрез
свидетелските показания, са следствие на внезапната загуба на А. Ш. – който
е бил баща, съпруг, син. При определяне размера на конкретното
обезщетението за неимуществени вреди съдът съобрази ППВС № 4/1968 г.,
т.11, според което същите се възмездяват от съда по справедливост.
Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценка
на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, каквито са характера
на увреждането, начина на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, които в своята цялост формират у първите пет ищци като
пострадали лица, в случая от смъртта на Ш. - емоционални негативни
изживявания, болки и страдания, както от самата загуба, така и от начина, по
10
който е причинена смъртта му – внезапно от катастрофа. Съдът отчита
характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищците
след смъртта на техния съответно съпруг, баща и син болки и страдания,
степента на преживяваните от тях отрицателни емоции, близката връзка,
привързаността между децата и бащата, между съпрузите, между родители и
син, прекрасните отношения между тях, депресираното състояние на децата
след трагедията. Болките и страдания, които ищците ще продължат да
изпитват от загубата на Ш., който е полагал грижи за тях,както и възрастта
им, трябва да бъдат отчетени при определяне размера на дължимото
обезщетение.
За справедливостта при определяне на обезщетението, поради паричния
му израз съдът в съответствие със съдебната практика съобрази и
съществуващата в страната икономическа конюнктура, а също и установените
от КЗ лимити на отговорност на застрахователите по сключваните от тях
задължителни застраховки ГО на автомобилистите / при телесно увреждане и
смърт – 10 000 000 за всяко събитие/, както и на съдебна практика в подобни
случаи.
Съобрази още свидетелските показания, обсъдени по-горе.
Ето защо съобразявайки всичко изложено съдът определя обезщетение
в размер на по 150 000 лв. за преживялата съпруга и децата, а за родителите –
от по 100 000 лв., като искът за разликата до по-високо претендирания с
исковата молба размер от всеки от ищците - 200 000 лв., следва да се
отхвърли като неоснователен.
Уважаването на главните искове обуславя уважаването и на акцесорните
претенции за лихви за забава.
Съгл. чл.497, ал.1 КЗ застрахователят дължи лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил
в срок, считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15
работни дни от представянето на всички доказателства по чл.106, ал.3 КЗ или
изтичането на срока по чл.496, ал.1 КЗ, освен в случаите, когато увреденото
лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на
чл.106, ал.3 КЗ. Доколко ищците не ангажираха доказателства за присъждане
на исканата лихва от по-благоприятната дата,настоящи състав счита същата
за дължима с изтичането на 3-месечния срок за окончателното произнасяне от
застрахователя по предявените претенции.В случая застрахователните
претенции по см. на чл.380 КЗ са предявени пред „ЗД ЛЕВ ИНС“ АД на
20.11.2020 г., при което въпросния 3-месечен срок изтича на 20.02.2021 г.,
след която дата ще следва да се присъдят лихви за забава върху всяка една от
горните суми, до окончателното им изплащане.
За периода, претендиран с исковата молба от 25.10 .2020 г. до
20.02.2021г. вкл. такава лихва не следва да бъде присъдена и съдът ще
отхвърли в тази и част претенцията.
Съдът намира за неоснователени исковете, предявен от ищците А. С.
Ш. и В. С. Ш., братя на починалия, тъй като не се доказа наличие на
11
конкретни житейски обстоятелства поради които привързаността между
братята да е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците да
е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена
връзка.
Споделеното от свидетелите не позволява да се направи преценка за
изключителност в близостта между тези ищци и починалия, по смисъла,
разяснен в Тълкувателно решение № 1/2016 г. на ОСНГТК, а сочи на
нормална за българската традиция духовна и емоционална близост между
братята, характеризираща се с взаимна обич и морална подкрепа.
Свидетелските показания не установяват и понасянето на морални болки и
страдания, надхвърлящи болките и страданията, които би изпитал всеки брат
или сестра –скръб от загубата на другия, които са обичайни от загубата на
близък роднина. Следователно, в случая са недоказани и двете кумулативни
предпоставки за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди,
предвидени в задължителната съдебна практика.
С оглед изложеното, настоящият съд приема, че тези ищци не са от
кръга лица, материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък, поради което и
предявеният от тях искове с правно основание чл. 432 КЗ и аксесорен за
лихви – са неоснователни.
По разноските:
Ответникът дължи разноски за процесуалното представителство на
ищците, чийто искове са уважени, на основание чл. 38, ал. 1 т. 2 от ЗАдв.,
което следва да се присъди на адвокат, с който ищците са сключили договор
за правна защита и съдействие. Приложимата разпоредба за определяне на
минималния размер на адвокатското възнаграждение в конкретния случай е
чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, тъй като исковете са оценяеми.
Възнаграждението за процесуално представителство, защита и съдействие по
дела с определен интерес се изчислява на база на интереса по конкретното
дело. Когато с една искова молба са предявени от един ищец срещу определен
ответник в обективно кумулативно съединение оценяеми искове, интересът,
върху който следва да се определи минималният размер на адвокатското
възнаграждение, е сборът от цената на всички искове. Когато обаче с една
искова молба са предявени в субективно съединение искове от няколко ищци
срещу определен ответник, като всеки ищец претендира защита на свои права,
адвокатското възнаграждение за процесуално представителство, защита и
съдействие се определя на база интереса на всеки отделен ищец по делото /
така в Определение №29 от 20.1.2020 по ч.пр. дело №2982/2982 на 2-ро тър.
отделение, Търговска колегия на ВКС/
При интерес за двама от ищците от съответния предявен иск в размер
100 000 лв., минималното адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното производство за всеки иск, изчислено на основание чл.
7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на
12
адвокатските възнаграждения, възлиза на сумата 3 530 лв. за всеки един от
тях.
При интерес за трима от ищците от съответния предявен иск в размер
150 000 лв., минималното адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното производство за всеки иск, изчислено на основание чл.
7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, възлиза на сумата 4 530 лв. за всеки един от
тях.
Или общо за всички искове 20 650 лв., предвид осъщественото
процесуално представителство от един адвокат.
Ответникът е претендирал разноски по списък по чл.80 ГПК в общ
размер на 1000 лв. за такси, свидетел и вещи лица, като е посочил, че
претендира възнаграждение за адвокат при условията на чл.38 ЗА.
Съдът няма да определи такова възнаграждение. Член 38 ЗА позволява
на адвоката да осъществи безплатна адвокатска помощ на лица, които имат
право на издръжка; материално затруднени лица; роднини, близки или на
друг юрист. В случая осъществената безплатна адвокатска помощ е по
отношение на лице, което не попада в категорията изброени лица.
В тази връзка, съдът няма да обсъжда и възражението на насрещната
страна за прекомерност на договореното и изплатено възнаграждение от
ответното дружество за процесуално представителство.
С оглед на изложеното, съдът приема, че сторените разноски от
ответника са в общ размер само на 1000 лв.
Ищците дължат разноски на ответника на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК, съразмерно с отхвърлената част на исковете, предявени от тях, които
възлизат на 518 лв., или всеки един от тях дължи сума на ответника на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, съразмерно с отхвърлената част на иска му,
както следва:
- З. М. Ш., ЕГН:********** - сумата в размер на 74.00 лв.
- С. А. Ш., ЕГН:**********, действащ лично и чрез своята майка З. М.
Ш. - сумата в размер на 74.00 лв.
- А. А. Ш., ЕГН:**********, със знанието и съгласието на своята майка
З. М. Ш.- сумата в размер на 74.00 лв.
- С. А. Ш., ЕГН:********** – 111.00 лв.
- А. Я. Ш., ЕГН:********** – 111.00 лв.
- А. С. Ш., ЕГН:********** - сумата в размер на 37.00 лв.
- В. СТ. Ш., ЕГН:********** - сумата в размер на 37.00 лв.
Ответникът следва да заплати по сметка на БлОС държавна такса в
размер на 26 000.00 лв., както и разноски в размер на 540 лв. - изплатената
сума за вещо лице по САТЕ от бюджета на съда.
Банковата сметка на ищеца е известна на ответното дружество, във
връзка със заведената преписка, а също е посочена и в исковата молба.
13
Водим от изложеното, ОС – Благоевград
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „****“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление гр. С. район Л., бул. **** № **, представлявано от П.В.Д. и Г.Н.Г.
да заплати на З. М. Ш., ЕГН **********, с адрес село Д., община Б., сумата
от 150 000 лв. /Сто и петдесет хиляди лева/ - представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от смъртта на съпруга и - А.С. Ш.,
настъпила в резултат на ПТП, станало на 25.10.2020 г., в района на път II-84,
около 15.00 ч., и причинено от товарен автомобил „МАН” с peг. № РВ 4145
ХС, с водач И. Г. О., платимо ведно със законната лихва върху присъдената
сума, считано от 21.02.2021 г. до окончателното й заплащане.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни претенциите на З. М. Ш., ЕГН
********** за разликата между присъдените 150 000 лева и претендирания
по-висок размер обезщетение с исковата молба от 250 000 лева, лихви върху
тази разлика, както и за законната лихва върху присъденото обезщетение за
времето от 25.10 .2020 г. до 20.02.2021г. вкл.
ОСЪЖДА ЗК „Л****“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление гр. С. район Л., бул. **** № **, представлявано от П.В.Д. и Г.Н.Г.
да заплати на С. А. Ш., ЕГН **********, с адрес село Д., община Б., чрез
неговата майка и законен представител З. М. Ш., сумата от 150 000 лв. /Сто и
петдесет хиляди лева/ - представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на неговия баща - А.С. Ш., настъпила в
резултат на ПТП, станало на 25.10.2020 г., в района на път II-84, около 15.00
ч., и причинено от товарен автомобил „МАН” с peг. № РВ 4145 ХС, с водач
Ив. Г. Ом., платимо ведно със законната лихва върху присъдената сума,
считано от 21.02.2021 г. до окончателното й заплащане.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни претенциите на С. А. Ш., ЕГН
**********, чрез неговата майка и законен представител З. М. Ш., ЕГН
********** за разликата между присъдените 150 000 лева и претендирания
по-висок размер обезщетение с исковата молба от 250 000 лева, лихви върху
тази разлика, както и за законната лихва върху присъденото обезщетение за
времето от 25.10 .2020 г. до 20.02.2021г. вкл.
ОСЪЖДА ЗК „Л***“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление гр. С. район Л., бул. **** № **, представлявано от П.В.Д. и Г.Н.Г.
да заплати на А. А. Ш., ЕГН **********, с адрес село Д., община Б., лично и
със съгласието на нейната майка и законен представител З. М. Ш., сумата от
150 000 лв. /Сто и петдесет хиляди лева/ - представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейния баща - А.С. Ш.,
настъпила в резултат на ПТП, станало на 25.10.2020 г., в района на път II-84,
около 15.00 ч., и причинено от товарен автомобил „МАН” с peг. № РВ 4145
ХС, с водач Ив. Г. Ом., платимо ведно със законната лихва върху
присъдената сума, считано от 21.02.2021 г. до окончателното й заплащане.
14
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни претенциите на А. А. Ш., ЕГН
**********, с адрес село Д., община Б., действаща лично и със съгласието на
нейната майка и законен представител З. М. Ш., ЕГН **********, за
разликата между присъдените 150 000 лева и претендирания по-висок размер
обезщетение с исковата молба от 250 000 лева, лихви върху тази разлика,
както и за законната лихва върху присъденото обезщетение за времето от
25.10 .2020 г. до 20.02.2021г. вкл.
ОСЪЖДА ЗК „***“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление гр. С. район Л., бул. **** № **, представлявано от П.В.Д. и Г.Н.Г.
да заплати на С. А. Ш., ЕГН **********, с адрес село Д., община Б. сумата
от 100 000 лв. /Сто хиляди лева/ - представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на неговия син - А.С. Ш., настъпила в
резултат на ПТП, станало на 25.10.2020 г., в района на път II-84, около 15.00
ч., и причинено от товарен автомобил „МАН” с peг. № РВ 4145 ХС, с водач
Ив. Г. Ом., платимо ведно със законната лихва върху присъдената сума,
считано от 21.02.2021 г. до окончателното й заплащане.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни претенциите на С. А. Ш., ЕГН
**********, с адрес село Д., община Б., за разликата между присъдените 100
000 лева и претендирания по-висок размер обезщетение с исковата молба от
250 000 лева, лихви върху тази разлика, както и за законната лихва върху
присъденото обезщетение за времето от 25.10 .2020 г. до 20.02.2021г. вкл.
ОСЪЖДА ЗК „***“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление гр. С. район Л., бул. **** № **, представлявано от П.В.Д. и Г.Н.Г.
да заплати на А. Я. Ш., ЕГН **********, с адрес село Д., община Б. сумата
от 100 000 лв. /Сто хиляди лева/ - представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на нейния син - А.С. Ш., настъпила в
резултат на ПТП, станало на 25.10.2020 г., в района на път II-84, около 15.00
ч., и причинено от товарен автомобил „МАН” с peг. № РВ 4145 ХС, с водач
Ив. Г. Ом., платимо ведно със законната лихва върху присъдената сума,
считано от 21.02.2021 г. до окончателното й заплащане.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни претенциите на А. Я. Ш., ЕГН
**********, с адрес село Д., община Б., за разликата между присъдените 100
000 лева и претендирания по-висок размер обезщетение с исковата молба от
250 000 лева, лихви върху тази разлика, както и за законната лихва върху
присъденото обезщетение за времето от 25.10 .2020 г. до 20.02.2021г. вкл.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените искове от А. С. Ш., ЕГН
**********, с адрес село Ю., община Я. и В. С. Ш., ЕГН **********, с адрес
село Д., община Б. срещу ЗК „***“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление гр. С. район Л., бул. **** № **, представлявано от П.В.Д. и Г.Н.Г.
за заплащане на сумата от по 50 000 /петдесет хиляди/ лева за всеки един,
представляваща обезщетение за причинените им неимуществени вреди от
смъртта на техния брат - А.С. Ш., настъпила в резултат на ПТП, станало на
25.10.2020 г., в района на път II-84, около 15.00 ч., и причинено от товарен
автомобил „МАН” с peг. № РВ 4145 ХС, с водач Ив. Г. Ом., платимо ведно
със законната лихва за забава върху предявената главница от 25.10.2020 г. до
15
датата на окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗК „***“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление гр. С. район Л., бул. **** № **, представлявано от П.В.Д. и
Г.Н.Г. да заплати по съответната банкова сметка на Окръжен съд
Благоевград, в полза на бюджета на съдебната власт - 26 000 /Двадесет и
шест хиляди/ лева следваща се държавната такса , както и 540.00 /Петстотин
и четиридесет/ лева – сторени от бюджета разноски за вещо лице.
ОСЪЖДА ЗК „***“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление гр. С. район Л., бул. **** № **, представлявано от П.В.Д. и
Г.Н.Г. да заплати на адвокат Трифун Генчев Г. от САК - процесуален
представител на ищците, чийто искове са частично уважени, на осн. чл. 38, ал.
1, т. 2 ЗА – адвокатско възнаграждение, изчислено спрямо уважената част от
исковете им, в общ размер на 20 650 лв./Двадесет хиляди и шестстотин и
петдесет лева/.
ОСЪЖДА З. М. Ш., ЕГН **********, С. А. Ш., ЕГН **********, чрез
неговата майка и законен представител З. М. Ш. и АВ. А. Ш., ЕГН
**********, чрез нейната майка и законен представетел З. М. Ш., с адрес
село Д., община Б., да заплатят всеки един от тях на ЗК „***“ АД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление гр. С. район Л., бул. **** № **,
представлявано от П.В.Д. и Г.Н.Г., сумата в размер на по 74.00 /Седемдесет и
четири/ лева или общо за тримата сумата от 222.00 лв. - разноски по делото,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА С. А. Ш., ЕГН ********** и АВ. ЯШ. Ш., ЕГН ********** ,
двамата с адрес село Д., община Б. да заплатят всеки един от тях на ЗК „***"
АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. С. район Л., бул. ****
№ **, представлявано от П.В.Д. и Г.Н.Г., сумата в размер на по 111.00 /Сто и
единадесет/ лева или общо за двамата 222.00 лв. - разноски по делото, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА А. С. Ш., ЕГН **********, с адрес село Ю., община Я. и В.
С. Ш., ЕГН **********, с адрес село Д., община Б. да заплатят всеки един от
тях на ЗК „***“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. С.
район Л., бул. **** № **, представлявано от П.В.Д. и Г.Н.Г., сумата в размер
на по 37.00 /Тридесет и седем/ лева или общо за двамата 74.00 лв. - разноски
по делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването
му на страните, пред САС.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
16