Р Е Ш Е Н И Е
№....................
гр. София, 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ А въззивен състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
ЯНА ВЛАДИМИРОВА
при участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа
докладваното от съдия Мариана Георгиева въззивно гражданско дело № 2033 по
описа за 2021г. по описа на СГС и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 22.10.2020г., постановено гр. дело № 14272/2018г.
на СРС, ГО, 69 състав, е отхвърлен предявеният от В.В.Б. срещу „ДЗИ-О.З.” АД
иск с правно основание чл. 405 от КЗ за заплащане на сумата от 530 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на застрахователно
събитие – ПТП, настъпило на 25.02.2017г., по застраховка „Каско” –
застрахователна полица № 440116217003545 от 14.11.2016г.
Срещу решението е подадена въззивна
жалба от ищеца В.В.Б., в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост
на обжалваното решение. Конкретно се поддържа, че съдът не е съобразил обстоятелството, че ответното
дружество е нарушило императивната норма на чл. 108 от КЗ за даване на мотивиран
отказ за изплащане на обезщетение. Освен това счита, че отказът на
застрахователя да изплати претендираното обезщетение е неоснователен, тъй като
след м.01.2014г. ищецът е представял автомобилът за оглед многократно – на
17.09.2014г., след като МПС е било ремонтирано, за което бил съставен
регистрационен картон; през м.11.2014г. при подновяване на застраховката; през
м.11.2015г. при подновяване на застраховката; за оглед и заснемане на
30.03.2016г.; за оглед и заснемане на 05.05.2016г., когато било констатирано,
че няма невъзстановени щети и за оглед през м.11.2016г. при подновяване на
застраховката. Поддържа, че са налице две застрахователни събития с разлика от
три години, довели до частично съвпадащи, но все пак различни щети, които се
покриват от две различни застрахователни полици. Счита, че по делото бил
установен механизмът на настъпване на пътно-транспортното произшествие, поради
което възраженията на ответното дружество в този смисъл били неоснователни. Освен
това първоинстанционният съд не се е позовал на нито една от изчерпателно
изброените хипотези по чл. 408 от КЗ, при които може да се постанови отказ за
изплащане на застрахователно обезщетение. По тези съображения е направено
искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което
предявеният иск да се уважи в пълен размер.
Въззиваемата страна „ДЗИ – О.З.“ АД
оспорва въззивната жалба като неоснователна по подробно изложени съображения. Счита
първоинстанционното решение за правилно и обосновано, като постановено в
съответствие със събраните по делото доказателства и при правилно приложение на
правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса. Поддържа, че
ищецът не е провел пълно и главно доказване на обстоятелството, че в срока на
действие на застрахователния договор е настъпило застрахователно събитие, за
което застрахователното дружество носи риска и във връзка с което са настъпили
вреди в претендирания размер. С оглед изложеното е направено искане за
потвърждаване на обжалваното решение.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми.
За да постанови обжалваното решение, СРС е приел, че
между страните по делото е сключен валиден договор за имуществена застраховка
по застраховка „Каско“ на МПС. Посочил е, че в исковата молба липсват твърдения
за мястото на настъпване на ПТП, още повече налице били и противоречия в
изложения от ищеца механизъм на ПТП. Не били ангажирани от ищеца доказателства за
настъпване на твърдяното застрахователно събитие, вредите от него и твърдяната
причинно-следствена връзка между тях. С оглед изложеното е направен извод за
неоснователност на предявения иск.
Съгласно чл. 405, ал. 1 от КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да
плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.
Ангажирането на
отговорността на застрахователя по застраховка „Автокаско” е свързано с
установяване на следните кумулативни
предпоставки:
1.
Валидно възникнало правоотношение между застрахователното дружество и
увреденото лице по имуществена застраховка „Автокаско”, с предмет задължението
на застраховател да покрие риска от увреждане на правото на собственост на
застрахования върху застрахованото имущество;
2.
Настъпване на застрахователно събитие, представляващо покрит
застрахователен риск, в рамките на действие на застрахователния договор;
3.
Настъпване на вреди за застрахованото лице, техния размер и
причинно-следствена връзка между застрахователното събитие и претърпените
вреди.
С оглед
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК доказателствената тежест за установяване
на фактите, съставляващи основание на иска, се носи от ищеца, който трябва да
проведе пълно и главно доказване, като при липсата на доказателства,
установяващи осъществяването на факт извън всякакво съмнение, съдът в
приложение на неблагоприятните последици на доказателствената тежест, е длъжен
да приеме, че фактът не е осъществен. По отношение на неизпълнението, което
като отрицателен факт от действителността - а именно неосъществяване на дължимо
поведение за престиране на съответната парична сума, е достатъчно твърдението
на ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да установи
положителния факт, който го изключва - точно изпълнение. Такова обаче
ответникът не твърди, тъй като оспорва изобщо да е породено правото на ищеца да
получи застрахователно обезщетение.
Съгласно 343, ал. 1 от КЗ и чл. 386, ал. 2 от КЗ с договора за
имуществено застраховане застрахователят се задължава срещу заплащане на премия
да поеме определен риск и при настъпване на застрахователно събитие да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди
към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и
застраховане по договорена застрахователна стойност. Застрахователят може да
откаже изплащане на обезщетение, ако са налице основания за освобождаването му
от отговорност, предвидени в закона или уговорени в застрахователния договор в
границите на признатата с чл. 9 от ЗЗД свобода на договаряне.
В конкретния случай ответното дружество е оспорило в отговора на
исковата молба наличието на предпоставки за ангажиране на имуществената му
отговорност по сключения договор за имуществена застраховка „Каско“ на МПС,
като е релевирало възражения относно настъпването на застрахователно събитие по
начин, време и място, описани в исковата молба, както и относно наличието на
покрит застрахователен риск. Оспорена е и твърдяната причинно-следствена връзка
между произшествието /с оглед начина на настъпването му според изложените в
исковата молба обстоятелства/ и причинените вреди. Освен нова е заявено
възражение, че ответникът е изплатил застрахователно обезщетение по щета №
44012131400630 за застрахователно събитие, настъпило на 07.01.2014г. въз основа
на експертна оценка за щети върху същия автомобил за заден десен панел/
/калник/, задна дясна врата и задна броня, като след изплащане на обезщетение
ищецът не е представил МПС за извършване на нов оглед и заснемане на МПС с цел
констатиране дали вредите са били действително отремонтирани, като по
процесната щета се претендира изплащане на ново застрахователно обезщетение за
идентични повреди. Позовал се е на неизпълнение на задължението на
застрахованото лице по т. 3.10. от Общите условия и на клаузата на т.13.1. от
Общите условия, съобразно която застрахователят не дължи обезщетение за
увредени детайли, за които е изплатил, предстои да изплати или е отказал да
изплати застрахователно обезщетение за предишно събитие и възстановеното МПС не
е представено за оглед.
В разглежданата хипотеза на етапа на въззивното
производство не е спорно, че между ищеца В.В.Б. и ответника „ДЗИ – О.З.“ АД е бил сключен договор за
имуществена застраховка "Каско", обективиран в комбинирана застрахователна
полица № полица № 440116217003545 от
14.11.2016г., с предмет лек автомобил "Тойота“, модел Ярис, рег. № *******,
със срок на действие от 00.00 часа на 24.11.2016г. до 24.00 часа на 13.11.2017г.
за застрахователна сума в размер на 8 500 лева, при договорена
застрахователната премия в размер на 450 лева. Ищецът е изразил съгласието си
за сключване на договора за застраховка при условията на полицата и общите
условия за застраховка на моторни превозни средства ,,Каско“, като е
декларирал, че е получил и е запознат с Общите условия и ги приема. Поради това
и на основание чл. 348, ал.
1 от КЗ типизираните от ответника договорни клаузи за застраховка „Каско“
обвързват валидно страните, като допълват съдържанието на учреденото с полицата
застрахователно правоотношение. Не е спорно, че дължимата застрахователна
премия е платена на 14.11.2016г. и договорът е породил действие между страните.
Не е представен протокол за извършване на оглед на автомобила при сключване на процесния
застрахователен договор.
По делото са представени приложимите към сключване на
договора за имуществено застраховане Общи условия за автомобила застраховка
„Каско +“ на ответното дружество, в киято се съдържа декларация на ищеца от
21.11.2016г., че е получил същите, запознат е с тях и ги приема. Съгласно
клаузата на т.3.10. от Общите условия при подновяване на застрахователния
договор без изискване за извършване на оглед, всички липси и увреждания от
предходния застрахователен договор се приемат за невъзстановени щети.
Застрахованият има право да поиска извършване на оглед за удостоверяване
отстраняването на увреждания и липси по предходния договор. Според т. 13.1. от
общите условия застрахователят не дължи обезщетение за увредени детайли, за
които е изплатил, предстои да изплати или е отказал да изплати застрахователно
обезщетение за предишно събитие и възстановеното МПС не е представено за оглед,
както и за увреждания на МПС, констатирани, описани и/или заснети при огледа на
автомобила относно сключването на застрахователния договор.
На 28.02.2017г. ищецът е подал уведомление за щета №
44012131705013 по процесната застрахователна полица за заплащане на обезщетение
за нанесени вреди върху лек автомобил "Тойота“, модел Ярис, рег. № *******,
причинени при излизане от дворно място и съприкосновение /закачане/ на
автомобила в ограда. Изготвен е на същата дата опис-заключение по щета, в която
са посочени видимите вреди върху автомобила, а именно – калник заден десен,
задна дясна врата и облицовка задна броня, като е прието, че увредените детайли
са с лека деформация и подлежат на боядисване с основен цвят боя. Служители на
застрахователното дружество са изготвили на 28.02.2017г. регистрационен талон
по застрахователната полица, в която са описани всички заведени щети за този
автомобил. В талона е посочено, че при сключване на процесната застрахователна
полица от 14.11.2016г. не се е изисквал оглед на автомобила. В документа са
посочени и данни за възстановени/невъзстановени предходни щети по автомобила
/общо три броя/ след извършения оглед на превозното средство, както следва:
възстановени щети по полица № 440115217002569 след изплащане на обезщетение и
оглед от 03.05.2016г. и възстановени щети по полица № 440113217000615 след
изплащане на обезщетение въз основа на оглед от 17.09.2017г. В представената
детайлна справка за щети върху процесния автомобил по застраховка автокаско се
установява, че при ответното дружество е образувана преписка по щета №
44012131400630 от 07.01.2014г. /в срока на действие на застрахователна полица №
440113217000615/ за увредени детайли – броня задна, панел заден десен и врата
задна дясна, като застрахователното обезщетение в размер на 299, 98 лева е
заплатено въз основа на експертна оценка. Ищецът е признал в проведеното на
24.09.2020г. пред СРС публично съдебно заседание, че е получал плащането по
посочена щета от 07.01.2014г.
Настоящият съдебен състав счита, че ищецът, чиято е
доказателствената тежест в производството, не е провел пълно и главно доказване
на твърдението си за настъпило застрахователно събитие – ПТП.
Първоинстанционният съд изрично е указал в доклада по делото, че установяването
на посоченото обстоятелство е в тежест на ищеца, както и че страната не сочи доказателства
за същото. Ищецът не е ангажирал нито гласни, нито писмени доказателствени
средства за установяване на времето, мястото и механизма на настъпване на
пътно-транспортното произшествие. Безспорно точното установяване на времето,
мястото и механизма на причиняването на вредите на застрахованото имущество е
от съществено значение за преценката за наличие или липса на основание за
заплащане на застрахователно обезщетение. Достоверността на предоставената от
застрахования информация дава възможност на застрахователя да прецени
възникнало ли е право на застрахователно обезщетение и налице ли са клаузите от
Общите условия за неговото намаляване или отказ от изплащане. С оглед на това
изпълнението на задължението на застрахования да предостави информация за
застрахователното събитие е от съществено значение за осъществяване на дейността
на застрахователя. Съответно – в образуваното исково
производство по предявената претенция с правно основание чл. 405 от КЗ,
доказването на всички обстоятелства относно твърдяния механизъм, място и време
на настъпване на вредите, е обуславящо за основателността на иска и обема, в
който следва да се ангажира имуществената отговорност на застрахователя.
Процесуалното бездействие на ищеца за установяване на тази спорна релевантна
предпоставка на съдебно предявеното вземане е достатъчно основание за формиране
на извод за неоснователност на иска. В допълнение следва да се посочи, че
ищецът не е ангажирал доказателства и за наличието на причинно-следствена
връзка между твърдяното застрахователно събитие и претърпените вреди.
Единственото безспорно установено обстоятелство – наличие на увредени детайли
на процесния автомобил, не може да обоснове еднозначен извод, че същите са
настъпили в резултат на пътно-транспортно произшествие, което с оглед механизма
на реализиране, представлява покрит застрахователен риск.
С
оглед изложеното и предвид правилата за разпределение на доказателствената
тежест съдът следва да приеме за ненастъпили тези правни последици, чиито
юридически факт е останал недоказан. Отнесено към разглежданата хипотеза това
означава, че предявената претенция е недоказана и подлежи на отхвърляне.
В
допълнение следва да се има предвид и следното:
Допълнителен
аргумент за формирането на този извод е основателността на правоизключващото
възражение на застрахователното дружество по чл. 13.1 от Общите условия. От представените по делото писмени доказателства не се
установява ищецът да е изпълнил задължението си по т. 3.10. от Общите условия
за представяне на автомобила за оглед за удостоверяване отстраняването на
уврежданията от 07.01.2014г., за което при ответника е образувана преписка по
щета № 44012131400630 от 07.01.2014г. Приложеният протокол за оглед на МПС от
03.05.2016г., подписан от ищеца и представител на ответното дружество,
удостоверява извършването на оглед на процесния автомобил при възстановени щети
след изплатено обезщетение по застрахователна полица № 440115217002569 /със
срок на действие от 2015г. до 2016г./, в който е посочен, че са възстановени
щети и липси по щета № 440/31607301, отнасящи се до капак – преден, калник
преден ляв и кора по броня предна. В документа липса отразяване относно
възстановяване на увредените детайли и части по щета № 44012131400630 от
07.01.2014г. Цитираната щета № 44012131400630 от 07.01.2014г. е заведена от
ищеца във връзка със застрахователна полица № 440113217000615 /със срок на
действие от 2013г. до 2014г./, по която полица са заведени няколко щети – освен
посочената от 07.01.2014г. е образувана преписка по щета № 44012131427755 от
15.09.2014г. за увреден детайл – спойлер долен броня предна и щета № 44012131413045
от 03.07.2014г. за увреден детайл – броня предна, подкалник преден ляв и
спойлер долен броня предна. Ответното дружество е навело възражение, че
процесният автомобил не е бил представен за оглед след изплащане на
обезщетението по щетата от 07.01.2014г. за установяване отстраняването на
вредите върху същия. В случая това е от съществено значение за отговорността на
ответното дружество предвид обстоятелството, че процесните вреди са идентични с
тези, за които вече е било заплатено обезщетение по експертна оценка през
2014г. В доказателствена тежест на ищеца е да установи настъпването на
застрахователното събитие, включително и че е изпълнил задължението си по чл. 3.10.
от Общите условия. Както бе посочено по-горе в мотивите на съда ищецът не е
ангажирал доказателства /протокол за оглед/, че е представил автомобила за
оглед от застрахователя по реда и при условията на чл. 3.10. от Общите условия.
Ищецът не е представил и други доказателства, които биха установили
отстраняването на вредите от м.01.2014г. – например фактура за извършен ремонт.
Действително, в представения регистрационен талон от 28.02.2017г. е посочено,
че е извършен оглед на автомобила на 17.09.2014г. и е констатирано
възстановяването на щети върху броня задна, панел заден десен и врата задна дясна.
Посоченото обстоятелство може да се цени като извънсъдебно признание на
ответното дружество. Същевременно следва да се има предвид, че признанието на
неизгоден за страната факт е доказателствено средство, което не освобождава
противната страна от тежестта на доказване, освен ако този факт е обявен за
ненуждаещ се от доказване. Извънсъдебното признание следва да се преценява с
оглед всички обстоятелства по делото.
В случая изричното възражение на ответника за
неизпълнение на задължението по чл. 3.10 от Общите условия и липсата на
ангажирани от ищеца доказателства за положителния факт на изпълнение на
посоченото задължение, води до извод, че са налице предпоставките за отказ за
изплащане на застрахователно обезщетение по реда и при условията на чл. 13.1.
от Общите условия. И това е така, тъй като не е възможно да се извърши преценка
дали се касае до претенция за обезщетяване на вече репарирани вреди или е
настъпило друго застрахователно събитие, причинило нови вреди върху вещта, за
което се дължи съответното застрахователно обезщетение.
Като е достигнал до същите крайни изводи
първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде
потвърдено.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и предвид изричното искане в
полза на въззиваемата страна следва да се присъдят сторените по делото разноски
в размер на 360 лева, представляващи адвокатско възнаграждение ведно с ДДС,
видно от представения договор за правна защита и съдействие, списък на
разноските и доказателства за плащането на хонорара по банков път.
Възражението на насрещната страна по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар е неоснователно,
доколкото същият е уговорен в минималния размер от 300 лева по чл. 7, ал. 2, т.
1 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, като към него следва да се присъди и ДДС в размер на 20 % -
аргумент от § 2 а от ДР на Наредба № 1 от 2004г.
С оглед цената на предявения иск и на основание чл.
280, ал. 3 от ГПК настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20232007 от
22.10.2020г., постановено по
гр. дело № 14272/2018г. по
описа на СРС, ГО, 69 състав.
ОСЪЖДА В.В.Б., ЕГН **********,*** да заплати на “ДЗИ – О.З.” ЕАД, с ЕИК *******,
седалище и адрес на управление *** на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 360 /триста и шестдесет/ лева – съдебни разноски във въззивното
производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.