РЕШЕНИЕ
№ 1328
гр. София, 12.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20211000501097 по описа за 2021 година
САС е сезиран с въззивна жалба от ищеца по гр.д. 3531/20 г. по описа на СГС. С
решение по делото № 260 407/15.01.21 г. съдът е присъдил на основание чл. 432 КЗ в
полза на ищеца М.П. обезщетение в размер на 20 000 лв. за възмездяване на
понесените от него неимуществени вреди от ПТП, станало на 15.06.19 г. поради вина
на застрахован при ответника ЗК Лев Инс АД автомобил по риска Гражданска
отговорност на автомобилистите, присъдил е обезщетение за забавено плащане,
равняващо се на законната лихва от 12.12.19 г., обезщетение за имуществени вреди –
разходи за лечение в размер на 152 лв. и такива, равняващи се на повредения
мотоциклет, управляван от пострадалия в размер на 6 857.60 лв. (частичен иск от пълен
такъв в размер на 15 000 лв.). За разликата до заявените 30 000 лв. (частичен иск от
пълен по размер иск от 50 000 лв.) и съразмерните на главница от 10 000 лв. лихви
исковете са отхвърлени.
Ищецът оспорва правилността на решението в отхвърлителната му част. Счита,
че страданията му са подценени, че съдът е препятствал възможността му да докаже
реалните си страдания поради недопускането на гласни доказателства. Пледира за
отмяна на решението в отхвърлителната му част по отношение на неимуществените
вреди и присъждането им изцяло според заявената претенция.„
Въззиваемото дружество оспорва жалбата и пледира първоинстанционното
1
решение да бъде потвърдено като правилно.
При служебна проверка САС установи, че е сезиран с допустима жалба, с която
се атакува валидно и допустимо съдебно решение. Дължи се произнасяне относно
правилността на решението според доводите за неправилност, разгърнати във
въззивната жалба.
Въпреки допускането от въззивния състав на събиране на нови устни
доказателства, свидетел не е доведен и въззивникът е поискал приключване на делото в
отсъствие на повереника му. Поради това проверката на САС следва да се основе на
доказателствения материал, приобщен в първоинстанционния доказателствен процес.
Въз основа твърденията на страните и наличните по делото доказателства,
САС прави следните изводи:
Решението в осъдителната му част, отнасяща се до заявените имуществени
вреди (исковете за които са уважени в пълен размер) е влязло в сила и поради това е
извън спор наличието на валидно застрахователно правоотношение по повод на водача
на автомобила, участвал в катастрофата и механизма на ПТП (сблъсък между
мотоциклетист, движещ се в направление Бургас – София и автомобилист,
предприемащ включване в отбивка към с. Буново чрез маневра ляв завой). При това
първоинстанционният съд е приел, че мотоциклетистът (ищец в спора) се е движел по
път с предимство, с допустима и съобразена с пътната обстановка скорост. От
момента, в който той е забелязал навлезлия в неговото платно автомобил
(осъществяващ ляв завой) за ищеца ударът е бил непредотвратим. Обратното (според
приетата автотехническа експертиза) водачът на застрахования автомобил, който е
имал видимост от около 200 м. към насрещното движение, е могъл да започне
маневрата, когато нейното пълно осъществяване е безопасно за всички участници в
движението.
Според заключението на ортопед-травматолог Д. (с. 79) вследствие
катастрофата ищецъхт получил счупване на основите на четвърта и пета предходилни
кости. Лечението било консервативно и приключило в рамките на 3 месеца. По-
интензивни болки пострадалият имал непосредствено след ПТП и в продължение на
първия месец. Болкова симптоматика е възможно да се проявява в интервал от 2 г. след
катастрофата при промяна на времето. Травмата е излекувана, без остатъчни
последици. Известно скъсяване в процеса на срастване на счупените места се
преодолява и не води до накуцване или затрудняване на движението. Не се очакват
късни проявления на остатъчни последици.
В жалбата се поставя акцент именно на остатъчни последици от травматичната
увреда, но такива не са доказани. Заявените артрозни промени в конкретния случай
(ако и доколкото настъпят) ще са от дегенеративно, а не от травматично естество.
При така установените вреди, предвид липсата на оперативно лечение, пълното
2
възстановяване на пострадалия и относително краткия възстановителен период
първостепенния състав е определил правилен по размер паричен еквивалент на
страданията на ищеца.Същият е съобразен с момента на настъпване на катастрофата,
характеризиращ икономическата ситуация в страната и е съизмерим на присъжданите
от съдилищата обезщетения за травми от подобно естество.
Тъй като достига до извод за правилност на първоинстанционното решение,
въззивният състав на основание чл. 272 ГПК се ползва от разгърнатите от СГС мотиви
от обжалваното решение.
Поради липса на доказателства за сторени от въззиваемото дружество разноски
за въззивния процес, САС не дължи произнасяне на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Водим от разгърнатите съображения, САС:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА в отхвърлителната му част относно заявените неимуществени
вреди решение № 260 407/15.01.21 г., постановено по гр.д. 3531/20 г. по описа на СГС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчване на решението на страните и при спазване нормирането от разпоредбите на чл.
280 и сл. ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3