Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
20.09.2021 |
град |
Кърджали |
|||||||
|
В ИМЕТО
НА НАРОДА |
||||||||||||
|
Кърджалийският |
административен съд |
състав |
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
На |
15.09.2021 |
година |
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
В
закрито заседание
и следния състав: |
||||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Председател: |
АНГЕЛ МОМЧИЛОВ |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Членове: |
ВИКТОР АТАНАСОВ
МАРИЯ БОЖКОВА |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
|
и при участието
на |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Секретар |
Мелиха Халил |
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Прокурор |
Димитрина
Делчева от Окръжна прокуратура - Кърджали
|
|
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
като
разгледа докладваното от |
съдията
Виктор Атанасов |
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Кас.
Адм. Нак. Дело |
номер |
89 |
по описа за |
2021 |
година |
|||||||
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1, предл.ІІ/второ/ от ЗАНН, във връзка с чл.348 от НПК и Глава
Дванадесета от АПК/чл.208 и следв./.
Образувано е по касационна жалба от „Ефе Тур” ООД, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК
***, представлявано от управителя му А. Л. Т. от ***, подадена чрез пълномощник
– адв.Н.М. от АК-***, против Решение №260121 от 26.04.2021 год., постановено по АНД №169/2021 год. по описа на Кърджалийския районен съд, с което е
потвърдено наказателно постановление №43-0000007 от 05.01.2021 год., издадено
от директора на РД „Автомобилна администрация” – град Стара Загора.
Касаторът счита в жалбата, че атакуваното решение е неправилно
и необосновано, тъй като при постановяването му районният съд е приел, че административнонаказващият орган правилно е приложил
материалния закон и не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените
правила, което да нарушава правото му на защита. Твърди, че след като не е
анализирал в съвкупност събраните по делото доказателства, съдът неправилно
приложил материалния закон, приемайки необосновано, че дружеството е осъществило
от обективна страна административното нарушение, за което му е бил съставен
АУАН и е издадено атакуваното наказателно постановление. Твърди също, че в хода
на производството пред Районен съд - Кърджали по безспорен и категоричен начин
се установило, че при извършване на проверката, съставянето на АУАН и издаване
на атакуваното НП, са били допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, налагащи отмяна на същото само на това основание. Излага довод, че от
показанията на актосъставителя и свидетеля при
съставяне на АУАН се установило, че същите не са били преки свидетели на
евентуално извършеното от дружеството нарушение на 13.11.2020 год., както и не
били ангажирани други свидетели, присъствали на административното нарушение,
което било съществено нарушение на разпоредбата на чл.40, ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗАНН. Твърди освен това, че приетото от съда писмено доказателство -
препис-извлечение от дневник за изпълнение на курсовете на автогара „21 век” не
представлявал официален документ, тъй като на него липсвала дата, автор и
подпис, поради което в конкретния случай била неприложима разпоредбата на
чл.40, ал.4 от ЗАНН. На следващо място твърди, че при издаване на НП било
допуснато и друго съществено нарушение на процесуалните правила, накърняващи
правото на защита на дружеството, налагащо отмяна на самото НП, като излага
довод, че били посочени две дати на евентуално извършеното от страна на дружеството-превозвач
административно нарушение - на 13.11.2020 год. и на 18.11.2020 год. Счита, че непосочването
на конкретната дата на извършване на нарушението или посочването на две дати е
съществен пропуск, който не може да се санира с
показанията на разпитаните по делото свидетели, като сочи, че в чл.57, ал.1 от ЗАНН изрично били посочени реквизитите, които следва да съдържа всяко едно НП,
един от които бил посочването на датата. Излага се и довод, че съдът също
констатирал това обстоятелство - за посочването на две дати, но неправилно приел
в мотивите си, че това било направено, за да се опишат обстоятелствата относно
нарушението. Според касатора, след като не е
констатирал тези процесуални нарушения, допуснати от административнонаказващият
орган, съдът постановил своя съдебен акт при неправилно приложение на
материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които не били санирани с издаване на НП и с
представените по делото писмени доказателства, въз основа на които съдът е
направил своя неправилен извод. С оглед на изложеното, в жалбата касаторът моли да настоящата инстанция да постанови
решение, с което да отмени изцяло като необосновано, постановено при неправилно
приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, атакуваното решение на Районен съд - Кърджали,
постановено по АНД дело №169/2021 год., вместо което да постанови друго решение
по същество, с което да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление
№43-0000007 от 05.01.2021 год. на директора на РД „Автомобилна администрация” –
град Стара Загора, ведно с всички законни последици от това, като моли да му
бъдат присъдени и направените пред двете съдебни инстанции разноски.
Редовно призован за съдебното заседание, касаторът „Ефе Тур” ООД, със
седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, не се представлява.
Ответникът по жалбата – началникът на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация” - град Стара Загора, редовно призован, не
се явява, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали дава
заключение, че касационната жалба е неоснователна, като намира, че не са налице
посочените в нея основания за отмяна на обжалваният съдебен акт, а именно -
неправилно приложение на материалния закон и съществени нарушения на
процесуалните правила. Счита, че първоинстанционният
съд е установил всички правно-релевантни факти по делото и обосновано е приел,
че е осъществено нарушение на разпоредбата на чл.40, ал.5, предл.I/първо/ от Наредба №11 от 31.10.2002 год. на МТС,
която задължава водачите, до изтичане валидността на разрешителното, да
осигурят обслужването на автобусните линии и да спазват разписанията, освен в
случаи на бедствия и аварии и други извънредни ситуации. Намира, че от
доказателствата по делото безспорно е установено, че на 13.11.2020 год., касационният
жалбоподател не е осигурил обслужването на редовна международна автобусна линия
по маршрут - ***, като също така, намира доводите в касационната жалба за това,
че в хода на административнонаказателното производство
били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с неясно
описание на деянието, поради посочване на две дати в НП, за неоснователни.
Счита, че констатираното от контролния орган нарушение и обстоятелствата, при
които то е било извършено, са описани достатъчно ясно, в степен, че
санкционираното лице да може да разбере какво е точно нарушението и да може да
организира защитата си. С оглед на тези съображения предлага обжалваното решение
да бъде оставено в сила.
Административен съд – Кърджали, като прецени събраните
по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и в рамките на
касационната проверка, извършена съгласно чл.218 от АПК, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Касационна жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК и от страна, за която решението е неблагоприятно, поради което е допустима за разглеждане.
Релевираното от касатора касационно
основание е всъщност нарушение на закона - касационно основание по чл.348,
ал.1, т.1 от НПК.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното Решение №260121 от 26.04.2021 год., постановено по АНД №169/2021 год., Районен съд - Кърджали е потвърдил наказателно
постановление №43-0000007 от 05.01.2021 год., издадено от директора на РД
„Автомобилна администрация” – град Стара Загора, с което, на основание чл.105,
ал.1 от ЗАвтП, на „Ефе Тур” ООД, със седалище и адрес
на управление ***, с ЕИК ***, представлявано от управителя му А. Л. Т. от ***, е
наложено административно наказание „имуществена санкция”, в размер на 200.00/двеста/
лева, за извършено нарушение на чл.40, ал.5, предл.І/първо/
от Наредба №11 от 31.10.2002 год., издадена от министъра на транспорта и
съобщенията.
За да постанови оспорения в настоящото производство
съдебен акт, Районен съд – Кърджали е приел за установено от фактическа страна,
че на 18.11.2020 год. в ОО „Автомобилна администрация” - град Кърджали
била извършена комплексна проверка на превозвача „Ефе
Тур” ООД ***. В хода на същата, свидетелите Д. З., В. М. и Г. Г. – служители в
РД „Автомобилна администрация” - град Стара Загора, установили, че
жалбоподателят притежавал лиценз на Общността №*** за международен автомобилен
превоз на пътници, валиден до 23.09.2028 год., както и Разрешително №***,
валидно до 03.01.2021 год., за
извършване превоз по автобусна линия с маршрут: ***, с час на тръгване в 09:30
часа, от ***. При извършената проверка в дневника ***, контролните органи
констатирали, че на датата 13.11.2020 год., превозвачът не е осигурил
обслужването на тази редовна международна автобусна линия. По този повод, на
датата на проверката – 18.11.2020 год., в сградата на ОО „Автомобилна
администрация” – град Кърджали, срещу жалбоподателя бил съставен акт за
установяване на административно нарушение по чл.40, ал.5 от Наредба №11 от
31.10.2002 год. на МТС. Актът бил съставен в присъствие на упълномощен
представител на дружеството-жалбоподател, който го подписал и получил без
възражение. Въз основа на този АУАН, на 05.01.2021 год. било издадено
атакуваното наказателно постановление, с което, на „Ефе
Тур” ООД *** било наложено административно наказание „имуществена санкция”, в
размер на 200 лева, на основание чл.105, ал.1 от ЗАвП,
за извършено нарушение по чл.40, ал.5, предл.I/първо/ от Наредба №11
от 31.10.2002 год. на МТС.
По делото са били представени и приети от районния съд
като доказателство препис на Разрешително №***, издадено на „Ефе Тур” ООД от МТИТС, с валидност до 03.01.2021 год.,
ведно с маршрутно разписание, видно от което, дружеството всеки ден изпълнява
редовна международна автобусна линия, с тръгване от *** и последна спирка - ***.
Описаната фактическа обстановка районният съд е установил
от показанията на свидетелите Д. З., В. М. и Г. Г., както и от приетите по
делото писмени доказателства – Акт за установяване на административно нарушение
от 18.11.2020 год.; заверен препис-извлечение от Дневник за изпълнение на курсовете
*** за 13.11.2020 год., за който е посочил, че е издаден и надлежно попълван,
съгласно чл.57, ал.4 от Наредба №33 от 3.11.1999 год. за обществен превоз на
пътници и товари на територията на Република България; Разрешително №***,
издадено на „Ефе Тур” ООД от МТИТС, с валидност до
03.01.2021 год., ведно с маршрутно разписание; Тарифа на автобусни билети за
редовна международна автобусна линия с тръгване от *** и последна спирка – ***;
Пълномощно с нотариална заверка на подписа от 28.08.2019 год.; Заповед
№РД-08-30/24.01.2020 год. на МТИТС, установяваща правомощията на административнонаказващия орган да издаде процесното постановление; известие за доставяне.
При така установената фактическа обстановка и след
преценка на събраните доказателства, първоинстанционният
съд е намерил жалбата за процесуално допустима, като подадена от надлежна
страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е приел, че следва да бъде разгледана по същество.
Районният съд е посочил, че отговорността на
дружеството „Ефе Тур” ООД *** е ангажирана за
нарушение на чл.40, ал.5, предл.I/първо/ от Наредба №11 от 31.10.2002 год. за международен
автомобилен превоз на пътници и товари, издадена от министъра на транспорта и
съобщенията, според който текст, освен в случаите на бедствия, аварии и други
извънредни ситуации, до изтичане на валидността на разрешителното, лицето по
чл.2, ал.1 е длъжно да осигури обслужването на автобусната линия. Приел е, че от
доказателствата по делото безспорно е установено, че на инкриминираната дата - 13.11.2020
год., дружеството „Ефе Тур” ООД *** не е осигурило
обслужването на редовна международна автобусна линия по маршрут: ***, с час на
тръгване в 09:30 часа, от *** и че затова правилно е санкциониран от административнонаказващия орган, на основание чл.105, ал.1
от ЗАвП, предвиждащ за нарушения на този закон и на
подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него, с изключение на
изискванията за превоз на опасни товари, за които не е предвидено друго
наказание, да се налага наказание глоба или имуществена санкция в размер на 200
лева. Съдът е отбелязъл, че доколкото се касае за
нарушение, извършено от юридическо лице, чиято отговорност, по арг. от чл.83 от ЗАНН, е обективна и безвиновна,
деянието не следва да се доказва от субективна страна и да се изследва, знаел
ли и съзнавал ли е деецът елементите от фактическия състав на сочената като
нарушена правна норма. Посочил е, че жалбоподателят е бил длъжен при
осъществяване на дейността си като юридическо лице - превозвач да изпълни
задълженията, които му вменява законът и че като не е сторил това, следва да
понесе имуществена санкция, както повелява посочената разпоредба. Първоинстанционният съд е посочил също, че наложеното в
случая наказание е законосъобразно, тъй като в чл.105, ал.1 от ЗАвП не е предвиден минимум и максимум на санкцията и не е
предоставена възможност на административнонаказващия
орган за преценка при определяне размера на наказанието.
При извършената служебна проверка районният съд не е
констатирал твърдените от жалбоподателя нарушения на процесуалните правила или
на материалния закон, които да са допуснати в хода на административнонаказателното
производство. Приел е, че АУАН и обжалваното наказателно постановление са
съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, че съдържат
необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като нарушението е описано пълно,
с всички относими към състава признаци, посочени са
времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено, както и
доказателствата, които го подкрепят. Съдът е отбелязъл
също, че от изложените в акта и в наказателното постановление обстоятелства
става ясно, какво деяние е осъществено от жалбоподателя, като по никакъв начин
не се е стигнало до неразбиране от страна на нарушителя за какво е санкциониран,
респ. не е било ограничено правото му на защита. Съдът е посочил, че няма
никакъв спор, че превозвачът е наказан за това, че на датата 13.11.2020 год. не
е осигурил обслужването на редовна международна автобусна линия по маршрут: ***.
Районният съд е отбелязъл, че действително, в
наказателното постановление е посочена и датата 18.11.2020 год., но е приел, че
става абсолютно ясно, че това е направено, за да се опишат обстоятелствата,
свързани с времето на установяване на нарушението, което е констатирано именно
тогава, както и че тогава е съставен АУАН, както и е отбелязъл,
че по-нататък изрично е посочено, че на 13.11.2020 год., лицензираният
превозвач „Ефе Тур” ООД е извършил нарушението, като
не е осигурил обслужването на редовна международна автобусна линия. Съдът е
приел, че е законосъобразна дадената правна квалификация на нарушението, която
съответства на установените факти и че е неоснователен доводът на жалбоподателя
за негодност на представения като доказателство заверен препис-извлечение от
Дневник за изпълнение на курсовете *** за 13.11.2020 год. В тази връзка съдът е
посочил, че предвид показанията и на разпитаните по делото свидетели, няма
причина да се съмнява в произхода на този документ, а освен това, че липсват
каквито и да било данни или доказателства, а няма и твърдения от страна на
жалбоподателя, че въпросният превоз е бил изпълнен на процесната
дата.
Така, предвид изложените мотиви, районният съд е извел
и окончателния си извод, че атакуваното наказателно постановление е правилно и
законосъобразно и като такова, с решението по делото го е потвърдил изцяло.
При извършената
служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед
правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба,
настоящият състав намира най-напред, че оспореният съдебен акт е валиден, като
постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната
подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт
на този съд. Решението на Кърджалийския районен съд също така е допустимо, като
постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения
срок жалба, т.е. не са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на
проведеното пред този съд производство и не са налице основания за неговата
ревизия в този смисъл.
Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от първоинстанционния съд факти и обстоятелства, настоящият
състав на Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в
касационната жалба, подадена от пълномощника на „Ефе
Тур” ООД ***, с ЕИК ***, са неоснователни, съответно, твърдяните
в нея отменителни основания не са налице. В тази
връзка, като е приел в обжалваното решение, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи и съдържат всички изискуеми се реквизити и че нарушението е
безспорно установено от обективна страна,
районният съд е приложил правилно материалния закон. При правилно
установената и приета фактическа обстановка, първоинстанционният
съд е направил обоснован и правилен краен правен извод, като е приел, че
наказателното постановление е правилно и законосъобразно и като такова го е
потвърдил с обжалваното решение. При
извършената касационна проверка на обжалваното решение настоящият съдебен
състав на касационната инстанция намира, че същото е постановено при правилна
преценка на събраните и приобщени по делото доказателства и при правилно
приложение на закона, като не са налице основания за отмяната му и съответно -
за отмяна и на атакуваното наказателно постановление.
Настоящият касационен състав намира за
неоснователни въведените в касационната жалба доводи и аргументи, предвид
следното:
Посочената като нарушена от касатора
разпоредбата на чл.40, ал.5, предл. I/първо/ от Наредба №11 от 31.10.2002 год. за международен автомобилен
превоз на пътници и товари, издадена от министъра на транспорта и съобщенията, въвежда задължение за лицата по чл.2, ал.1 от Наредбата – превозвач, осъществяващ международен превоз на пътници, какъвто се явява и „Ефе Тур” ООД ***, с ЕИК ***, до изтичане валидността на разрешителното, да осигури обслужването
на автобусната линия и да спазва
разписанието, освен в случаите на бедствия, аварии и други извънредни ситуации. Посочената Наредба №11 от 31.10.2002 год.
за международен автомобилен превоз на пътници и товари е издадена на основание чл.7, ал.3, чл.25, ал.2, чл.29, ал.2, чл.31, ал.2 и
§4а от Закона за автомобилните превози.
Разпоредбата на чл.105, ал.1 от ЗАвП, на
основание на която е наложено наказанието на касатора
в настоящото производство, предвижда налагането на глоба или имуществена
санкция, в размер на 200 лева, за нарушение на Закона за автомобилните превози
и на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него, с изключение
на изискванията за превоз на опасни товари, за които не е предвидено друго
наказание.
На първо място, неоснователни са доводите на касатора за допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила в хода на извънсъдебната фаза на административнонаказателното
производство, обосновани с допуснати нарушения при съставянето на АУАН и
издаването на процесното НП, в т.ч. довода, че актосъставителят и свидетелят при съставяне на акта не били
преки свидетели на евентуално извършеното нарушение от касатора.
В случая, не става ясно, какво се има предвид под използвания от касатора термин „преки свидетели”, т.е. дали се има предвид
свидетели, които са очевидци на извършеното нарушение или някакви други. В тази
връзка следва да се посочи, че според разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН,
актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието
на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или
установяване на нарушението, т.е. в тази норма законодателят алтернативно сочи
две категории свидетели, в чието присъствие следва да се състави актът –
свидетели, които са присъствали при извършване на нарушението или свидетели,
които са присъствали при установяване на нарушението, като няма пречка актът да
се състави в присъствието на свидетели и от двете категории, но никъде не се
сочи и няма въведено изискване, актът да се съставя в присъствието на „преки
свидетели”, какъвто и смисъл да влага касаторът в
този термин. Освен това, никъде в ЗАНН няма въведено изискване, актосъставителят да е такъв „пряк свидетел”. В настоящия
случай, както актосъставителят – Д. И. З., така и
посочените в АУАН с бл.№279703 от 18.11.2020 год. двама свидетели – В. С. М. и Г.
М. Г., и тримата *** в РД „Автомобилна администрация” – град Стара Загора, са
извършили комплексната проверка на дружеството „Ефе
Тур” ООД *** на датата 18.11.2020 год., при която е установено нарушението на чл.40, ал.5, предл. I/първо/ от Наредба №11 от 31.10.2002 год. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, извършено на
датата 13.11.2020 год. Ясно е при това положение, че вписаните в акта двама
свидетели са именно свидетели, които са
присъствали при установяване на нарушението, като актосъставителят
също е присъствал при установяване на нарушението в хода на извършената на
посочената дата комплексна проверка.
Неоснователен, на следващо място, е и доводът за допуснато
и друго съществено нарушение на процесуалните правила, накърняващо правото на
защита на дружеството и налагащо отмяна на НП, а именно - че в същото били посочени
две дати на евентуално извършеното от страна на дружеството-превозвач
административно нарушение - на 13.11.2020 год. и на 18.11.2020 год. Този довод
е бил поддържан и в хода по същество в производството пред районния съд, като
на същия е даден отговор в мотивите към обжалваното решение, който в пълна
степен се споделя от настоящия състав. Следва да се посочи, че в словесното
описание на нарушението, дадено в процесното
наказателно постановление, пределно ясно е описано, че „На 13.11.2020 год., в ***, на ***, лицензираният превозвач „Ефе Тур” ООД, притежаващ лиценз на Общността №*** за
международен автомобилен превоз на пътници, валиден до 23.09.2028 год.,
извършва следното нарушение: 1. Не е осигурил обслужването на редовна
международна автобусна линия по маршрут ***, час на тръгване от *** в 09:30
часа, видно от Разрешително №***, валидно до 03.01.2021 год. …”. От това словесно описание на нарушението
става категорично ясно и безспорно, че нарушението е извършено именно на датата
13.11.2020 год., а не на някаква друга дата, като следва да се отбележи, че в
предходния абзац, където са вписани данните на дружеството - превозвач, е
посочена и датата 18.11.2020 год., но както правилно е възприето и посочено в
мотивите към обжалваното решение, става абсолютно ясно, че тази дата е посочена
като дата на установяване на нарушението и това е така, тъй като вмененото на касатора нарушение е констатирано именно тогава, при
извършената комплексна проверка и именно тогава, т.е. на тази дата – 18.11.2020
год., е съставен и АУАН, бл.№279703 от 18.11.2020 год.
Във връзка с горното следва да се посочи, че основания
за отмяната на наказателното постановление би било наличието на допуснати
съществени нарушения при съставянето на АУАН или издаването на самото
наказателно постановление или съществени нередовности
или пропуски в тяхното съдържание, които са довели до ограничаване правото на
защита на лицето, чиято административнонаказателна
отговорност е ангажирана, или възпрепятстват съдебната проверка за
законосъобразност на издаденото наказателно постановление. В конкретния случай
не е спорно, че АУАН серия А-2020 бл.№279703 от 18.11.2020 год. е съставен в
присъствието на упълномощено лице на дружеството-превозвач, като свидетелите по
акта – В. С. М. и Г. М. Г., са присъствали при извършването на проверката,
респ. присъствали са при установяване на нарушението и съставянето на акта. С
други думи, процесният АУАН е съставен в съответствие
с изискванията на чл.40, ал.1 от ЗАНН, като в случая не се касае за съставянето
на АУАН в хипотезите на чл.40, ал.2, ал.3 или ал.4 от ЗАНН, а освен това,
същият съдържа всички изискуеми се реквизити, съгласно чл.42, ал.1 от ЗАНН. Процесното наказателно постановление е издадено от компетентен
административнонаказващ орган и също съдържа всички
изискуеми се реквизити, съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1 от ЗАНН. Предвид
това, настоящият състав намира за неоснователни въведените в касационната жалба
доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
опорочаване на административнонаказателния процес и
налагащи отмяна на наказателното постановление само на това основание и които
съществени нарушения не били констатирани от районния съд.
На следващо място, неоснователни са и въведените
имплицитно в касационната жалба твърдения за недоказаност на административното
нарушение. В тази връзка, видно от приобщените в производството пред районния
съд доказателства – писмени и гласни такива, касаторът
„Ефе Тур” ООД ***, с ЕИК ***, е титуляр на Разрешително
№***, валидно до 03.01.2021 год., за извършване на превоз
по автобусна линия с маршрут: ***. Съгласно съдържащото се в административната
преписка Разписание за редовна международна автобусна линия ***, превозът по посочената
линия следва да се изпълнява
всеки ден от превозвача „Ефе Тур” ООД ***, с час на тръгване от
спирка *** – 09:30
часа. От представеното и прието в
производството пред районния съд, като доказателство, заверено копие от препис-извлечение от Дневник за
изпълнение на курсовете *** за 13.11.2020
год. се установява, че липсва отразен автобусен курс, изпълнен на посочената дата от
касатора „Ефе Тур” ООД ***,
по автобусната линия ***. Безспорно е, че посоченият документ не притежава
характеристиките на официален документ, но същият се явява годно писмено
доказателство, удостоверяващо относими към предмета
на спора данни, чиято доказателствена сила се
преценява от съда в съвкупност с всички останали релевантни доказателства по
делото. В случая, след като касаторът е считал, че
отразеното в дневника за посочената дата не отговаря на обективната истина, то
същият е разполагал с възможността да представи доказателства, удостоверяващи
положителен за него факт на изпълнение на автобусния превоз по конкретната линия
за същата тази дата. Такива доказателства, които впрочем биха могли да бъдат
представени от него, като: тахографски листи, пътен
лист, командировъчно за водача, график за изпълнение на превоза, данни за
продадени билети и др., не са ангажирани в хода на проведените съдебни
производства, както пред районния съд, така и пред касационната инстанция.
Следва да отбележи, че наложеният
размер на административното наказание „имуществена санкция”, а именно – 200
лева, е единствено възможния, предвиден в санкционната норма на чл.105, ал.1 от
ЗАвП размер на това наказание, тъй като в същата не е предвиден минимум и максимум на
санкцията и не е предоставена възможност на административнонаказващия
орган за преценка при определяне размера на наказанието, като съдът намира, че
наложено в този размер, наказанието е в съответствие с
обществената опасност на деянието и дееца.
Ето защо, с оглед всичко гореизложено, касационната
инстанция намира жалбата на „Ефе Тур” ООД, със
седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, представлявано от управителя му А.
Л. Т. от ***, подадена чрез пълномощник – адв.Н.М. от
АК-***, за недоказана и неоснователна, а решението на Кърджалийския районен съд
намира за законосъобразно и правилно, като постановено при правилна преценка на
събраните писмени и гласни доказателства, при правилно приложение на материалния
закон и без допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, поради което и като такова, с решението по настоящото дело, същото
следва да бъде оставен в сила.
Деловодни разноски не са претендирани
от ответника по жалбата, а такива реално не са и сторени от него, поради което
съдът не следва да се произнася по този въпрос.
По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2,
предл.І/първо/, във вр. с чл.217,
ал.3, предл.IV
от АПК, Административен съд - Кърджали
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260121 от 26.04.2021 год., постановено по АНД №169/2021 год. по описа на Районен съд – Кърджали.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.