Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 24.11.2017 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 13 състав, в публично съдебно заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН Д.
при
секретаря Милена Кюркчиева като разгледа докладваното от съдия Д. гр.д. № 2916 по
описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът З.Д.З., ЕГН **********
е предявил срещу
С.Л.Х., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 415,
ал.1 ГПК за установяване,
че ответникът му дължи сумата от 46 431,40 лв. / левовата равностойност на
23 740 евро/ - главница, дължима по запис на заповед, издаден на
03.06.2013 г, ведно със законна лихва върху тази сума считано от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане, за което
вземане има издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист
по ч.гр.д. № 46178/2015 г. на СРС, ІІ ГО, 126 с-в.
В исковата молба се твърди, че със
Запис на заповед, издаден на 03.06.2013 г. ответникът С.Л.Х. се е задължил
безусловно да му заплати левовата равностойност на 23 740 евро на
определения в записа на заповед падеж – 01.08.2015 г. Излага, че на определения
падеж записът на заповед бил предявен за плащане на ответника, но сумата по
него не била платена, поради което ищецът е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение, по повод на което било образувано ч.гр.д. № 46178/2015
г. на СРС, ІІ ГО, 126 с-в, по което съдът е издал заповед за изпълнение по чл.
417 ГПК за посочената сума. Срещу заповедта било подадено възражение от
длъжника по чл. 414 ГПК, поради което ищецът твърди, че за него е налице правен
интерес от предявяване на настоящия иск за установяване на вземането си по
заповедта, основано на процесния запис на заповед и претендира разноски по
делото.
Ответникът по делото - С.Л.Х.,
ЕГН **********е депозирал в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор на исковата
молба, в който оспорва предявения иск като неоснователен. В тази връзка излага,
че в т. 9, б. „в“ от заявлението за издаване на заповед за изпълнение ищецът
изрично е посочил, че вземането е за даден заем – съгласно приложена запис на
заповед, а тъй като менителничният ефект обезпечава каузалното правоотношение,
то за реализиране вземането по записа на заповед следва да е налице изискуемо
задължение по каузалното правоотношение. Ответникът излага, че обезпеченото
вземане на е било изискуемо към датата на падежа на записа на заповед, поради
което не е налице подлежащо на изпълнение вземане и по ценната книга. На
следващо място твърди, че вземането на ищеца не е възникнало, тъй като същото е
погасено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, а
наред с това от представените по делото документи не се установяват нито
настъпилите погасявания, нито липсата на плащане на съответните вноски от
длъжника, нито настъпило просрочие, поради което не е доказано и настъпването
на неговата изискуемост.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От представения
по делото Запис на заповед, издаден на 03.06.2013 г. в гр. София се установява,
че С.Л.Х., ЕГН ********** като издател се е задължил без протест безусловно да
заплати на З.Д.З., ЕГН ********** срещу предявяването му сумата от 23 740
евро. В записа на заповед е отбелязано, че сумата по него е платима на
предяваване на падежа - 01.08.2015 г., като лихви върху сумата текат от тази
дата. Като място на плащане е посочено – гр. Варна, адреса на поемателя. Видно
от отбелязването записът на заповед е предявен на 01.08.2015 г. на издателя му С.Л.Х.
срещу подпис.
Видно от приложеното по делото заповедно производство по
ч.гр.д. № 46178/2015 г. на СРС, ІІ ГО, 126 с-в на 03.08.2015 г. е подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК /л. 2/ от
заявителя З.Д.З. срещу длъжника С.Л.Х., в което заявителят не е посочил никакви
данни относно паричното вземане – липсва размер на вземането, основание и пр.
С
Разпореждане от 18.08.2015 г. на СРС, ІІ ГО, 126 с-в съдът е указал на
заявителя в едноседмичен срок от съобщението да попълни образец на заявление за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 ГПК пред вид
приложения запис на заповед, както и в едноседмичен срок да посочи сумата,
която претендира и документът, от който произтича вземането му. Препис от
съобщението е връчен на заявителя на 25.08.2015 г.
На 31.08.2015 г. е подадена молба от заявителя заедно с
приложено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК /л. 23/,
видно от което заявителят З.Д.З. е поискал от съда издаване на заповед за
изпълнение за сумата от 23 740 евро, като в т. 9, б. „в“ е посочил, че
паричното вземане е за заем/запис на заповед. В т. 12 е посочено, че
документът, от който произтича вземането е Запис на заповед от 03.06.2013 г. с
падеж – 01.08.2015 г. с отбелязване, че оригиналът е представен по ч.гр.д. №
46178/2015 г. на СРС, ІІ ГО, 126 с-в.
Няма
спор по делото, че на 04.09.2015 г. съдът е издал Заповед за изпълнение по чл.
417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 46178/2015 г. на СРС, ІІ ГО, 126 с-в в
полза на заявителя З.Д.З. срещу длъжника С.Л.Х. за сумата от 46 431,40 лв.
– задължение, поето по запис на заповед от 03.06.2013 г. с падеж 01.08.2015 г.
На
18.12.2015 г. е депозирано възражение по чл. 414 ГПК срещу заповедта за
изпълнение от длъжника С.Л.Х..
С
Разпореждане от 02.02.2016 г. пред вид постъпилото възражение в срока по чл.
414 ГПК, съдът е указал на заявителя З.Д.З., че може да предяви в едномесечен
срок иск за установяване на вземането си по издадената в негова полза заповед
за изпълнение по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК. Препис от това разпореждане е
връчен на заявителя на 11.02.2016 г., чрез Димитър З.Д. - баща.
На 10.03.2016 г. е депозирана
молба от заявителя З.З. с приложен препис от искова молба пред СГС с вх. № 32388/10.03.2016
г., с която е предявен иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК за
установяване на вземнето по издадената заповед за изпълнение.
Предвид установената фактическа обстановка, се
налагат следните правни изводи:
Настоящето
производство е образувано по иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
415, ал. 1 ГПК вр. чл. 535
от ТЗ, като същият е предявен в изискуемия по закон едномесечен срок на
10.03.2016 г., считано от датата на връчване на съобщението за постъпило
възражение от длъжника – 11.02.2016 г. и има за предмет същото вземане, за
което е издадена заповедта за незабавно изпълнение. По изложените съображения съдът
намира, че предявеният иск е процесуално допустим.
По основателността на иска, съдът намира следното:
При
предявен установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.
чл. 535 ТЗ, в тежест на ищеца е да докаже факта, от който произтича вземането,
а ответникът – възраженията си срещу това вземане.
В
конкретния случай заявителят и ищец по делото основава своето вземане срещу
ответника на менителничен ефект – запис на заповед от 03.06.2013 г., като в
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК е посочил, че
правоотношенията между него и издателя по ценната книга са основани на каузално
правоотношение по договор за заем.
Записът
на заповед е едностранна правна сделка, която възниква в резултат на
едностранно волеизявление на издателя, с което същият се задължава безусловно
да заплати на поемателя определена сума пари, респ. сделка, целяща пораждане на
манителнични права и задължения. Същевременно записът на заповед е абстрактна
сделка и менителничният ефект възниква от наличието на задължителните реквизити
на чл. 535 ТЗ като липсата на някой от тях води до недействителност на ценната
книга.
Законодателят не поставя изискване към
съдържанието на менителницата и записа на заповед да сочат основанието, с оглед
на което се поемат или изпълняват менителничните задължения. Липсата на
изискване за основанието като елемент от съдържанието на менителничните ефекти,
обаче, не означава че длъжникът по тях не може да направи успешно възражение
във връзка с основание за плащане по документа.
Поемателят
също разполага с възможност да посочи каузалната сделка за обезпечение на което
е издадена ценната книга. Това е така, защото поемането на парично задължение
винаги става с определена цел, която цел, обаче, е свързана с други
правоотношения, стоящи извън менителничните.
В
този смисъл абстрактният характер на записа на заповед не следва да се
абсолютизира и въвеждането на твърдения или възражения за наличие на каузални
правоотношения, послужили като причина за менителничното задължаване, изисква
от съда да се произнесе по въпроса за съществуването на спорното вземане, след
като изследва не само формалната редовност и действителност на менителничния
ефект, а и валидността на сделката, сочена като източник на каузалното
правоотношение /Р № 105/12 г. по т.д.№ 564/11 г., II ТО на ВКС, постановено по
чл. 290 ГПК/.
В производството по чл. 422 ГПК
ищецът, който се е снабдил със заповед за изпълнение въз основа на запис на
заповед, доказва вземането си, основано на менителничния ефект - съществуването
на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение.
Доказването на каузално правоотношение като причина за издаване на записа на
заповед е необходимо само в случай на въведени от страните твърдения и
възражения за обвързаност на записа на заповед с конкретно каузално
правоотношение.
В този случай тежестта за
доказване на каузалното правоотношение и на обвързаността му със записа на
заповед се разпределя в съответствие с общото правило на чл. 154, ал.1 ГПК,
като всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и
възраженията си и които са обуславящи за съществуването или несъществуването на
установяваното в производството по чл. 417 ГПК менителнично вземане.
Предмет на делото по
установителен иск по чл. 422 ГПК е съществуване на вземането, основано на
записа на заповед като при редовен от външна страна менителничен ефект и
направено от ответника общо оспорване на вземането, ищецът не е длъжен да сочи
основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва вземане по
куазално правоотношение по повод или във връзка с което е издаден записът на
заповед. Ищецът доказва вземането си основано на менителничния ефект -
съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на
изпълнение.
С въвеждането на твърдения или
възражения от поемателя или от издателя за наличието на каузално
правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният запис на
заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или
обезпечителния характер на ценната книга и в тази хипотеза на изследване в
производството подлежи и каузално правоотношение, доколкото възраженията, основани
на това правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по
записа на заповед. В този случай всяка от страните доказва фактите, на които
основава твърденията и възраженията си, обуславящи съществуването, респ.
несъществуването на вземането по запис на заповед. При липса на спор между
страните за наличието на каузално правоотношение, съдът разглежда заявените от
ответника релативни възражения относно съдържанието и изпълнението на това
правоотношение, а ако страните спорят относно конкретно каузално правоотношение
и сочат различни такива, съдът обсъжда този въпрос и определя дали е доказана
връзка между записа на заповед и конкретно каузално правоотношение, независимо
от коя страна е въведено в делото, след което разглежда заявените от длъжника
релативни възражения, относими към това правоотношение и водещи до погасяване
на вземането по записа на заповед /ТР № 4/14 г. по т.д.№ 4/13 г. на ОСГТК на
ВКС/.
В конкретния случай, заявителят
по заповедното производство и ищец в настоящото е посочил в заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в т. 9, б. „в“, че правоотношенията между
него и издателя по ценната книга са се основали на каузално правоотношение по
договор за заем. Във връзка с изложеното в негова тежест е да докаже на само
наличието на валидно менителнично правоотношение, но и валидно каузално
правоотношение по договор за заем, по което е изпълнил задълженията си и по
което в негова полза е възникнало изискуемо вземане от длъжника, респ. от
издателя на записа на заповед. (Решение № 105/03.07.2012 г. по т.д. № 564/2011
г. на ВКС, ІІ т.о.; Решение № 31/05.04.2012 г. по т.д.№ 55/2011 г. на ВКС, ІІ т.о.)
Съдът
намира, че процесният запис на заповед, издаден на 03.06.2013 г. за сумата от
23 740 евро с падеж на 01.08.2015 г. съдържа всички реквизити по чл. 535, ал.1 ТЗ, поради което е редовен от външна страна.
Същевременно, съдът намира, че от ищеца по делото не се
установи наличието на валидно възникнало задължение за ответника по договор за
заем, за обезпечение на който ищецът е посочил, че е издаден процесният запис
на заповед. В този смисъл от ищеца по делото не са представени никакви
доказателства относно ликвидността и изискуемостта на вземането по договора за заем. Във връзка с изложеното
съдът приема, че по делото от страна на ищеца, чиято е доказателствената тежест
за това не се доказа наличието на валидно каузално правоотношение между
страните, плащането по което да е обезпечено с издадения запис на заповед, по което
правоотношение да е налице изискуемо вземане в полза на ищеца срещу ответника.
Съдът намира за неотносими изложените от ищеца
възражения, че съгласно приетото в ТР № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на
ОСГТК ако добавката в записа на заповед, сочеща на каузално правоотношение не
засяга реквизитите на менителничния ефект, същата следва да се счита за
неписана и не опорочава формата му, доколкото в настоящия случай не е налице
каквато и да е добавка, направена в процесния запис на заповед, касаеща
наличието на каузално правоотношение. При липса на доказателства, както и на такива допълнителни
вписвания в ценната книга, записът на заповед сам по себе си не може да служи
за доказателство за наличие на конкретно каузално правоотношение. (Решение №
88/27.05.2013 г. по т.д.№ 374/2012 г. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК).
С оглед изложеното съдът намира, че предявеният иск с
правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 535 ТЗ следва
да се отхвърли като недоказан и неоснователен.
При този изход на спора, на ответника следва да се присъдят
направените по делото разноски съобразно приложен списък по чл. 80 ГПК /л. 40/
в размер на 1950 лв. - за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от З.Д.З., ЕГН **********, с адрес: *** иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр.
с чл. 415 от ГПК установяване,
че ответникът С.Л.Х., ЕГН **********, с адрес: *** му дължи сумата от
46 431,40 лв. /представляваща левовата равностойност на 23 740 евро/
- главница, дължима по запис на заповед, издаден на 03.06.2013 г, , за което
вземане има издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист
по ч.гр.д. № 46178/2015 г. на СРС, ІІ ГО, 126 с-в.
ОСЪЖДА З.Д.З., ЕГН ********** да заплати на С.Л.Х., ЕГН ********** разноски
по делото в размер на 1950 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред САС
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: