Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 53 06.01.2020 година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVIII
състав, в публично заседание на четвърти декември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка Цекова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 3083 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове с правната квалификация
по чл. 50 вр. с чл. 52 ЗЗД.
Ищецът С.Б.Д. ЕГН ********** чрез адв.
С.П.К. *** е предявил против В.С.А. и И.Ф.Ч. с адрес: *** искове за осъждането
на ответниците да заплатят солидарно на ищеца обезщетение в размер на 1800лв.
за неимуществените вреди причинени вследствие на това, че притежавано от тях
куче е захапало ищцата в областта на дясната подбедрица на 07.12.2018г., около
12:00 ч., на стълбищната площадка на **** гр. П., както и сумата от 30 лв.,
представляваща имуществена вреда от същия деликт, която сума е заплатена за
издаването на съдебно медицинското удостоверение. Претендират се направените по
делото разноски.
В исковата молба се твърди, че ищцата
живеела на *-тия етаж, в жилищен блок *****. На 07.12.2018г., около 12:00 часа,
ищцата докато слизала по стълбите на жилищния блок, на стълбищната площадка на ***
етаж била ухапана от куче. До инцидентът се стигнало след като В.А., която
живеела със с. си И.Ч. на * етаж в сградата, отворила вратата на жилището им,
от където с лай, насочен срещу ищцата, излязло кучето им - женско, черно на
цвят, високо около 50-60 см. порода питбул. Кучето незабавно се нахвърлило
върху ищцата и я захапало за крака в областта на дясната подбедрица. Ищцата
изпаднала в паника и започнала да вика от ужас. Ответницата А. успяла да
издърпала кучето си от ищцата, след което последната избягала надолу по
стълбите и се качила разтреперена и разплакана в колата, където я чакал с. й и
с по-малкото им дете- бебе на 8 месеца. Тя осъзнала,че има рана на крака си чак
на излизане от стълбището. Ищцата заедно със с. си и д. отишли веднага до РУ на
МВР, където подали жалба. Впоследствие отшили в спешния центът на УМБАЛ Св. Г.
- гр. П., където ищцата била прегледана, а получените от ухапването рани
обработени. След това посетили отделението по съдебна медицина, но там не
извършвали освидетелствания по това време и тъй като било петък ищцата следвало
да отиде отново в понеделник. На 10.12.2018г. ищцата се явила в отделението по
съдебна медицина, където й били издадено медицинско удостоверение, в което се
констатират наранявания по дясната подбедрица, наподобяващи ухапване от куче.
Ищцата твърди, че в деня на инцидента
се опитвала да не натоварва крака си, като го държи високо, с което да намали
отока и защото вече болката била доста силна. На следващия ден отока с
увеличил, което затруднявало ходенето. Нараняването причинявало болки и
страдания на ищцата. Ищцата следвало да полага грижи и за децата си и
домакинството. Ходенето и носенето на
допълнителна тежест, каквато представлява носенето на бебе на ръце,
допълнително причинявало болка и забавяло оздравителния процес. Ищцата не можела
да поема болкоуспокояващи, защото кърмела своето б. Състоянието й се залазило
подобно почти през цялата седмицата от 10 до 16 декември, като интензитета на
болката намалявал, а към края на седмицата започнало да се появява и
подобрение. Към настоящия момент пълно физическо настаняване на раната не било
налице. Твърди се, че белезите на крака на ищцата от ухапването нямало да се
заличат напълно и били видими за околните, което водило до дискомфорт и спад в
самочувствието й. След инцидента, в следствие на силния стрес, още същия ден
кърмата на Д. осезаемо намаляла, като се наложило намаленото количество карма,
да бъде заместено с адаптирано мляко. Освен това инцидентът причинил и
продължавал да причинява стрес, основателен страх, безпокойство и притеснения у
ищцата, което от своя страна е довело до трудно заспИ.е и безсъние, влошаване
на качеството на съня - неспокоен сън, кошмари, както и обща тревожност. В
исковата молба се твърди, че по подадения сигнал в полицията във връзка с
процесния случай била образувана преписка, по която прокуратурата е отказала да
образува досъдебно производство. В условията на евентуалност се твърди, че
кучето е било под надзор на ответниците, доколкото било отглеждано в тяхното
жилище. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил
писмен отговор от ответниците, чрез назначения им особен представител адв. М.П.,
с който се взима становище за неоснователност на предявения иск. Твърди се, че В.
А. не била собственик и предвид възрастта й не била в състояние да отглежда и
да се грижи за куче от посочената порода и размери. Сочи, че спрямо ответника И.Ч.
не били представени доказателства, че то е под техния надзор. Оспорва
изложените обстоятелства в исковата молба, досежно настъпилия деликт. Оспорва
твърденията, че на ищцата са причинени неимуществени вреди от ухапване от куче.
Посочва, че в данните за това как са били причинени телесните увреждания в
представените с исковата молба медицински документи са били снети единствено от
ищцата. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска.
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235,
ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
Видно от приетите по делото писмени доказателства съдебно
медицинско удостоверение №
***/2018
г. , амбулаторни листове
№ ***/07,12,2018
г. и № ***/01,02,2019 г. се установява, че при извършен
преглед на ищеца на 07,12,2018 г. и 01,02,2019 г. са установени две рани,
охлузвания и кръвонасядане по страничната повърхност на дясната подбедрица и е
възможно по начин и време да са получени така както е посочил ищеца в исковата
молба.
По процесния случай във връзка с жалба
на ищцата - С.Д. е била образувана преписка №11397/ 2018 г. в Районна
прокуратура- Пловдив, която е приключила с постановление за отказ да се
образува досъдебно производство поради това, че липсва деяние, което да
съставлява престъпление.
По делото като свидетели са разпитани В. Д., който е с. на ищцата и М.М..
От показанията на свидетеля М. се
установява,че В. и И.Ч. ***, където живее и свидетеля. Преди половин година е имало кучето, което се
е отглеждало в техния вход, порода питбул, черно. Кучето се е отглеждало в
апартамента на И.и м. му -В., които живеели под апартамента на свидетеля.
Кучето им било агресивно. Предполага, че кучето е собственост на двамата. На
едно общо събрание на етажната собственост И.Ч. е заявил, че той такса за кучето няма да плаща.
Основно кучето го е извеждала майката на И. В., но и И. също го е водил на
разходка. Кучето не се извеждано с намордник. Имало е инциденти, свързани с
това куче. На свидетеля малка дъщеря
била нападната от кучето.
Според свидетеля Д., който е съпруг на ищцата във входа, където живее се
отглежда куче, черен питбул Имало е инцидент с неговата с. през месец декември
2018 г. Имали са записан част за лекар, тъй като имали бебе, което към онзи
момент е било на осем месеца. Св. заедно със с.та си – ищцата са щели да ходят
на преглед при лекар по обяд. Тъй като били забравили храната на бебето, ищцата
се качила до тях, за да я вземе. Връщайки
се обратно, ищцата излязла на много бърз спринт, била разплакана, пищяща и
доста минути трябвало да минат, за да може да обясни на с. си какво се е
случило. На свидетеля са му били необходими около 10-15 минути, за да я успокои
и да разбере какво се е случило. Ищцата не била в състояние въобще да говори. Ищцата
разказала на с. си, че слизайки пеша по стълбите, едно куче е изскочило от
вратата и я е притиснало и захапало. След това са ходили до Хирургиите - УМБАЛ
„Св. Георги“ и до съдебна медицина. След
като се прибрали вкъщи, ищцата била силно разстроена емоционално и физически. Изпивала
сериозни болки, не можела да става от дивана и се налагало св. да и помага за
бебето и за другото им дете, дори и за нея. Изпитвала болки в крака, куцала.
Седмицата след инцидента болката продължавала. Ищцата изпитвала огромни
затруднение да държи д. на ръце. Тъй като св. ходил на работа, седмица след
инцидента било доста трудно за нея, а и за него. Седмици след инцидента, вечер
ищцата се събуждала разплакана, като будила и с. си. Тъй като въпросното куче е
реагирало на всеки шум, и в момента, в който го чувала, ищцата ставала посред
нощите да се успокоя. През деня изпитвала затруднения в отглеждането на д.. Обаждала
се по три- четири пътя на ден по телефона, че се страхува да излезе, да отиде
до кухнята. Опасявала се да не се случи подобен инцидент. Не един и два пъти
въпросното куче, което било извеждано навън от В. и И., довело до ужас ищцата. След
инцидента ищцата имала огромно желание
да се изнесе от апартамента, в който живеела. Искал да отиде при майка си в
село К. Всяко едно излизане навън за ищцата било потенциална опасност да не се
случи нещо подобно. Стресът при ищцата намалял в следствие на извеждане на
кучето от апартаметна на В. и И.Ч.. Това се случило половин година след
инцидента.
Съдът кредитира изцяло свидетелските
показания на М. М. и В. Д., последните
преценени съобразно изискванията на 172 ГПК, като ги намира са последователни,
житейски логични и непротиворечащи на останалия доказателствен материал.
От
заключението на съдебно- медицинска експертиза, което съдът кредитира изцяло
като пълно и обективно, се установява, че на ищцата са й причинени две
разкъсно-контузни рани, охлузване и кръвонасядане на дясната подбедрица. Описаните увреждания са в резултат на действие
на твърд тъп предмет, каквито са и животинските зъби и отговарят по време и
начин да са причинени , както се твърди в исковата молба. Възстановителният
процес е в рамките на месец. Ухапванията от куче са обикновено доста разкъсани,
замърсени, зарастват вторично, т.е. с виден процес, изискват повече грижи.
По-трудно зарастват, но в рамките на месец би следвало да зараснат. При
прегледа в. л. е констатирало вторично зарастване на раните. Белегът е бил надигнат.
При така установената по делото
фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:
Съобразно разпоредбата на
чл. 50 от ЗЗД за вредите, произлезли от животно, отговарят солидарно
собственикът и лицето, под чийто надзор се намира то, като за уважаване на иска
следва да се установят по несъмнен начин следните няколко кумулативни
предпоставки: вреда; същата да е причинена от животно; то да е собственост или
да се намира под надзора на ответника; бездействие на последния за
предотвратяване на вредата; причинна връзка между това бездействие и вредата.
Отговорността както на собственика, така и на лицето, под чийто надзор се
намира животното, е безвиновна, поради
което в случая не трябва да се
изследва наличието на вина у деликвента като необходим елемент от субективната
страна на деянието, тъй като същата има гаранционно-обезпечителен характер.
Първият основен въпрос от значение за
спора е свързан с това кой е собственик на кучето, което се твърди да е ухапало
ищцата –порода питбул. От събраните гласни доказателства – свидетелите М. и Д.
– ответниците са отглеждали процесното куче, т.е. в деня на инцидента се е намирало
под надзора на ответниците, а
законодателят е предвидил отговорност и на лицето, упражняващо надзор над
животното. Ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно
– чл. 53 ЗЗД.
От събраните по делото доказателства
гласни – свидетеля Д. и писмени - съдебно медицинско удостоверение № ***/2018 г. , амбулаторни листове № ***/07,12,2018
г. и № ***/01,02,2019 г. се установява,
че кучето, което е било под надзор на
ответниците, е ухапало ищцата.
След като отговорността в подобни
случаи е безвиновна, е без значение дали ответниците са могли въпреки желанието
и волята си да предотвратят настъпването на вредите. Те отговарят само, защото
са собствениците или лица под, чиито надзор се намира кучето и това им качество
е водещо и обуславящо за абсолютната основателност на иска, насочен срещу тях.
Изискуемото „бездействие” във фактическия състав на нормата на чл. 50 от ЗЗД е
релевантно само от гледна точка на това дали собственикът/ надзорникът на вещта
е успял да попречи на осъществяването на деликта, но след като не са го направили,
независимо от причините за това, те нито могат да се освободят от отговорност,
нито пък последната може да бъде намалена.
Относно вида и степента на
претърпените от ищцата вреди се установява следното:
От
заключението на назначената по делото СМЕ, което съдът възприема като
професионално изготвено се установи, че на ищеца са били причинени две
разкъсно-контузни рани, охлузване и кръвонасядане на дясната подбедрица. Възстановителния процес е един месец. Ищцата
има белег, който свидетелства за вторично зарастване на раните.
За причинените на ищцата болки и страдания са
събрани и гласни доказателствени средства. От показанията на свидетелката Д. /с. на ищцата/ се установява, че ищцата е
изпитвала силно болки, седмици след инцидента вечер се събуждала разплакана,
изпитвала затруднения в отглеждането на малкото си бебе, искала да се премести
да живее другаде.
Размерът на
неимуществените вреди се определя по правилата на чл. 52 от ГПК.
При определяне размера на
обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички
обстоятелства, които ги обуславят. На обезщетяване подлежат неимуществените
вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането. Техният размер се
определя според вида, характера и тежестта на увреждането. Неимуществените
вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по
вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне
паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти,
относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В
този смисъл справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а
тя се извежда от преценката на всички конкретни обстоятелства, които носят
обективни характеристики -характер и степен на увреждане, начин и
обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на
интензитет. При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди се преценяват вида и тежестта на причинените телесни и психични
увреждания, продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни
болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на
здравето, а ако увреждането е трайно - медицинската прогноза за неговото
развитие. В този смисъл е Решение № 69 от 18.03.2014 г. на ВКС по гр. д. №
4686/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията М.
П..
Въпреки липсата на възможност за
съпоставяне на претърпените болки и страдания и паричната престация,
законодателят е дал възможност на съда да прецени във всеки конкретен случай
какъв е справедливият размер на това обезщетение: с оглед характера, степента,
тежестта и броя на уврежданията, интензивността на причинените болки и страдания,
продължителността на оздравителния процес, възрастта, физическото и психическо
състояние на ищеца, възможностите му за възстановяване и адаптация, както и
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането.
Това предполага отчитане не само на
болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на всички
онези неудобствата - емоционални, физически и психически, които ги съпътстват и
които зависят не само от обективен, но и от субективен фактор – конкретния
психо – емоционален статус на пострадалия.
В случая, като взе предвид горните
обстоятелства, съдът намира, че сумата от 1800 лв. съответства на принципа за
справедливост по чл. 52 ЗЗД и адекватно репарира причинения от травмата
емоционален и психически дискомфорт и неудобства от друг характер, като се
отчита и това, че оздравителният процес е приключил за около месец, има
останали белези от ухапването, изпивала е силен страх от процесното куче. Също
така съдът отчита и факта, че животът на нейните близките - малкото бебе на ищцата, което е било само на
осем месеца към датата на инцидента и нейния съпруг, също се е променил за определен период от време. Ищцата
не е мога да отглежда пълноценно своето дете, а съпругът й често се събуждал и
той вечер от плача на ищцата. Това е създало допълнителни неудобства за ищцата.
Основателна е и претенцията от 30 лв.,
представляваща имуществена вреда от същия деликт, която сума видно от
приложения фискален бон /л. 14/ е заплатена от ищцата за издаването на съдебно
медицинското удостоверение.
По
отношение на разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за
един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената
част от иска. Исковете на ищеца са уважени изцяло. Предвид това и разпоредбите
на чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят направените от
него съдебни разноски в хода на производството, а именно: 112 лв. – за държавна
такса, 142,20 лв. – депозит за в. л., 360,20 лв. – депозит за особен
представител и 400 лв. – адвокатско възнаграждение или общо от 1024,40 лева.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА В.С.А., ЕГН ********** и И.Ф.Ч., ЕГН **********
***, да заплатят солидарно на С.Б.Д. ЕГН ********** *** сумата от 1800 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки и
страдания от ухапване от куче, порода питбул, настъпило на 07.12.2018г. и сумата от 30 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди от същия деликт.
ОСЪЖДА В.С.А., ЕГН ********** и И.Ф.Ч., ЕГН **********
***, да заплатят на С.Б.Д. ЕГН ********** ***, направените по делото разноски в
размер на 1024,40 лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Николай Стоянов
Вярно
с оригинала!
РЦ